Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
Изисква се Истина и Чистота в този свят
Изтегляне 289.92 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- МАЛКАТА ВЕСТНИКОПРОДАВАЧКА
| Изисква се Истина и Чистота в този свят.
Ананий и Сапфира, НБ, 20 ноември 1921 г. в София. ДУМАТА “ НОСОРОГ “Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: ”Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсех много учители, но само ти си, само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя?” Обаче, учителят мълчал, дълго мълчал - “като пън”, казват българите. Тъй мълчал той и нищо не говорил - един ден, два, три, четири, цяла седмица, най- после ученикът казал: ”Учителю,кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвам аз.”Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един чувал с едра сол и му казва: ”Ще счукаш тази сол да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата “носорог” абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата", и си отишъл. Започнал той да чука; свършил всичката сол, отива при учителя, той го пита: ”Ее, какво мисли през това време? - За нищо друго не можах да мисля, освен за думата “носорог”. Сега, аз ще ви дам едно малко обяснение. На този ученик учителят му дал свобода да мисли за всичко, само за “носорог” да не мисли, туй е забранено. Това значи - всичко да вършиш, само за греха да не мислиш, а вие съвременните хора, само за греха мислите - то е носорогът. И казвам: докато вие не престанете да мислите за носорога, тази сила не може да дойде във вашите ръце. За индусите носорогът е един символ. Ананий и Сапфира, НБ, 20 ноември 1921 г. в София. МАЛКАТА ВЕСТНИКОПРОДАВАЧКАТук, в София, преди 10 години аз имах една опитност. Минавам един ден към Св.Крал, там се продават вестници. Надвечер, отивам на разходка, затичва се едно малко момиченце на около 12 години: ”Господине, няма ли да си купиш “Мир”? Гледам го босичко: ”На драго сърце ще си купя.” Бръквам в джоба си, нямах дребни пари, бръквам в другия джоб, изваждам 5 лева, давам й ги: “Нямам да ти върна. - Вземи ги всичките. – Аа, не всичките, аз съм решила да изкарвам с честен труд хляба си, не искам даром. Рекох: “Аз съм добър човек. - Макар че си добър, ама аз зная такива “добри хора “като теб.” Питам я: ”Какво ще правим? Колко ти не достигат? - Един лев.” Казвам й да вървим, че може из пътя, като се разговаряме, някои да купят вестници. Вървим и се разговаряме: ”Ти гледаш, че съм боса, ми казва тя.-Гледам те. -Знаеш ли защо съм боса? Защото не съм добра; ако бях добра, щях да бъда обута. И сега, като мине някоя богата дама, хубаво облечена, казвам си: и ти щеше като нея да бъдеш, но сега се научи боса да бъдеш. Един ден гледам една дама с един господин седят в една бирария и пият и си говорят любезно, и казвам си: Хм, ще продавате и вие вестници като мене!” И казва ми тя: ”Сега се наказвам, нещо ми говори в мене: не искай нищо даром.” Така вървяхме от тук, от там, и се разговаряхме с това малко момиченце. Запитах я: ”Не искаш ли да идеш на училище?-Искам, ако мога сама да си спечеля пари, но ако не, не искам учение. В света има много учени хора. Ако аз мога със своя труд… Казвам: ”Ако аз ти купя едни обуща? - Не, не; ще ме накараш да мисля, че си много лош човек; аз така ви гледам добър човек, ама който купува обуща на другите хора, аз имам особено мнение за него. Внимавай, и ти някога като мене може да ходиш бос, ако даваш даром тия пари и вземаш обуща. - Ти си много добро момиченце. - Аа, не ме хвали, защото бос ще ходиш, и ме гледа изпитателно. Казвам: Ето едно благородно момиченце – с характер. Минавам след два дни, гледам десетина момчета около нея, тя ги респектира, очакват нейното меродавно мнение. Казвам, ето едно цвете, което расте в калта. У него има един дух вътре, този ангел е заговорил на това момиченце: - ”Стани”! и то е станало, продава вестници, но си е турило за цел - даром никога да не взема. Боса предпочита да ходи, сама да си изкарва прехраната с труд и чест. И, казах й: ”Ще ми позволиш ли някой път, аз имам хора, на които говоря, да те представя на тях за пример? - “Аа, няма да го направиш. – “Ама аз ще кажа само външната страна, вътрешната страна на въпроса няма да разправям.” - Другото можеш да им разправяш, но името ми няма да казваш, защото много лошо ще мисля за тебе. Пък и тия хора, които те слушат, нямат нужда от мене.” Като напуснах това малко момиченце, казах: ето един пример за подражание, един характер изработен, 12 годишно момиченце. Стани и опаши се!, НБ, 11 декември 1921 г. в София. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|