Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
Изтегляне 289.92 Kb.
|
ЗЕМЯТА Е УЧИЛИЩЕЕдин английски мисионер отива в Африка, мисля, че в Трансваал, в английските колонии. Една вечер, като си седи в стаята, вратата се отваря и влиза един старец с дълга брада, седи на стола, поглежда го и му казва: “Ще ти кажа нещо, но да не се уплашиш. Аз не съм от живите хора, а от умрелите. Дошъл съм тук за помощ. Имам голяма нужда от твоята помощ. Аз съм един английски владика, който е живял преди 200 години в Англия и се казвам така и така.” И той си казал името. Мисионерът записал всичко и онзи продължил: “Аз не живях така както трябва – не да живея по владишки, но живях по човешки, и опъвам сега каиша. Живях един живот, не както Бог искаше, и сега се намирам в трудно положение. И ти сега ще ми проповядваш, както проповядваш на живите хора, за да може да се обърне моето сърце и да променя живота си. Двеста години се скитам и не мога да си намеря мира.” Мисионерът поглежда владиката. Той бил реален човек. Мисионерът му казал: “Хубаво, ще си помисля до утре вечер.” Владиката казал: “Ще дойда утре вечер и ще довършиш с мене.” На другата вечер идват двама, други хора. Мисионерът си отваря библията и им проповядва. И така те идват всяка вечер, но на третата вечер дошли трима, и после станали четирима, и след това петима, шестима, седмина, осмина, стаята му се изпълнила със слушатели. И мисионерът започва да отслабва, лицето му хлътва и той взема отпуска да се поправи, но не казва кои са причините. Той отива и проверява в посочения град дали е живял такъв английски владика преди 200 години – и датите, и имената са били точно такива, каквито са му казали. Значи работите в онзи свят мъчно се поправят, а тук полесно се поправят. Тук е едно училище. Погрешката, направена на земята, тук се поправя. Там няма условие. Затова всички души искат да се въплатят на земята, за да си поправят погрешките. Законът на свободата, ООК, 19 декември 1934 г., сряда, 5 часа София - Изгрев НБ - серия 11 – том ЗА СЪДБА ДОЙДОХ ГОВОРЕТЕ САМО ЗА СЕБЕ СИ ! Ще ви приведа един пример из живота на българските учители, случил се в един от провинциалните градове. Един от учителите в този град изпраща свой ученик при учителката на същото училище, дето и той преподавал, да го сватосва. Ученикът отива при учителката и започва да говори за добрината, за красотата на своя учител и т.н. Учителката го изслушва и след това го запитва: “Защо ми говориш за учителя си, а не говориш за себе си?” Значи, учителката се влюбила в ученика, а не в учителя. Казвам: дали светът е добре създаден или не, не се занимавайте с тези въпроси. Говорете за себе си! Не ставайте сватове на хората, не се наемайте да ги жените! Всеки човек е в състояние сам да се ожени. Работата на ученика не седи в това да жени учителя си. Учителят, който го учи, сам може да се ожени. Защо учителят изпраща своя ученик да го сватосва? Той искал да му даде един урок, и по този начин да го изпита. Учителката пък казва на ученика: “Аз не мога да се оженя за учител, който изпраща своя ученик да го сватосва.” Глас от града, НБ, 6 май 1928 г., София НБ – серия 12 ,том 1 – УЧИТЕЛЮ БЛАГИ ! ЖЕЛАНИЯТА ПРОМЕНЯТ ЧОВЕКА Един ангел, на име Афуел, като разсъждавал дълго време за злото в света и за разногласията, които то създава, измолил найпосле Бога да го пусне на земята, да изучи причините и последствията на нещата. Господ му дал следната задача: Като слезеш на земята, ще срещнеш една мома и ще се приближиш до нея. През целия й живот ще я придружаваш: дето отиде тя, навсякъде ще бъдеш с нея. Каквото пожелае, във всичко ще й услужваш. Ти ще бъдеш слуга на тази мома през целия й живот. Той слязъл на земята, и първият човек, когото срещнал, било едно младо, красиво момиче, босо, със скъсани дрехи. Като погледнал към момичето, той видял на очите й сълзи. – Защо плачеш? – Аз съм княжеска дъщеря, но майка ми умря, а баща ми се ожени за втора жена, която се отнася с мене много зле, постоянно ме бие. Най-после реших да напусна дома си, но тя заключи дрехите ми, и се принудих да бягам боса, гола, без обуща, без дрехи. – Няма нищо, всичко ще имаш. Какво искаш сега? – Понеже вън е студено, зима наближава, искам дрехи и обуща. Ангелът махнал с пръчицата си, и пред момата се появил хубав палат. Той въвел момата вътре и оставил всичко на нейно разположение: дрехи, обуща, храна. Момичето влязло вътре, измило се, облякло се, нагиздило се, нахранило се и започнало да се оглежда, да се върти наляво - надясно. От този момент сълзите, недоволството й престанали. Афуел я оставил в палата, и от време на време само се явявал, когато тя го извиквала. През всичкото време той я изучавал и наблюдавал, какво ще прави сама в палата. Един ден тя го извикала и му казала: Тежко ми стана вече да живея сама в този палат. Искам да изляза малко от тук, да подишам чист въздух. – Къде искаш да отидеш? Искаш ли на планината да те заведа? Не, искам да сляза в града, между хората, да ме видят. Щестлавието заговорило в нея, затова тя искала да влезе между хората. – Добре, казал ангелът, ще те заведа, където искаш. Тръгнали двамата за града. Едва влезли в шумния град, и около нея започнали да се събират млади, красиви момци, тъй както и днес момците обикалят красивите моми. Тя се почувствала доволна, щастлива, но наскоро започнали интриги между нея и момците – защо към едного се отнесла хладно, с пренебрежение, а към другиго била благосклонна, внимателна. Ангелът стоял настрана и само наблюдавал. Той се запитвал: Защо в сърцето на тази мома се явило желание да бъде между хора? Защо едного привличала към себе си, а другиго отблъсквала? Защо на едного се усмихвала, а към другиго била сериозна? Ще кажете, че животът е такъв, че всичко трябва да се преживее. Не, така може да говори само невежият. Ако ангелът не беше слязъл от небето да придружава красивата мома, никакви момци не биха я заобиколили. Красивите момци дойдоха, след като ангелът обърна внимание на младата мома. Ангелът седи зад тази мома, крие се да не го види, и оттам направлява цялата работа. Красивата мома не знае тази работа, но ангел Афуел всичко знае. Сега и вие играете ролята на красивата мома в живота, а Афуел седи скрит някъде и наблюдава всичко, каквото правите. Никой човек не може да каже, че е сам, че никой не го придружава. Ангел Афуел продължавал да следи и да изучава живота на красивата мома. По едно време той я видял заобиколена от десет млади момци, с които отишла в една хубава плодна градина. От време на време тя се обръщала към едного от десетте момци, към когото била разположена, и му се усмихвала, като се разговаряла сърдечно. Другите поглеждали крадливо, недоволно към него и страдали. Като се разхождали из градината, любимецът на красивата мома откъснал един плод от градината и го подал на възлюбената си да го опита. Първо тя трябвало да опита плода, а после другите. Обаче, докато дойде това време, тя забелязала, че всички заспали, преди да хапнат от плода. Ангелът наблюдавал всичко това и видял, че в устата на красивата мома започнало да расте някакво дърво: това дърво се създало от семките, които момата глътнала заедно с плода. При развиването си, това дърво изсмукало соковете на нейния живот, след което тя се превърнала на камък. Щом се събудили, момците останали очудени, като видели, че красивата мома не е между тях, а вместо нея стърчал един голям камък. Близо до камъка се изправило красиво, стройно дърво – круша. Всички се запитвали: Де отиде нашата красавица? – Плодът погълнал красивата мома. Следователно, ябълките, крушите и другите плодове, които ядете, не са нищо друго, освен погълнати красавици. По същия начин и желанията на хората един ден ще се превърнат в ябълки, круши или други някакви плодове. Тази промяна на човешките желания е в сила да измени, да преобрази тяхното съзнание. В съзнанието на човека всякога може да стане известна психологическа промяна; ако трае дълго време, тази промяна ще се отрази и на физическия свят. Учителю благи!, НБ, 3 февруари, 1929 г. София. – Изгрев. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|