Първи хетеросексуални влечения

настроена към даден мъж, синът й е винаги най-малкото сдържан към него; не е обаче такъв към баща си, усещан като атрибут на майката. В
същото време синът ще има винаги положителни, ентусиазирани реакции към коя да е жена, освен ако майка му не е очевидно враждебна към нея.
Положителното сексуално отношение предизвиква у момченцето видими ерекции, последвани от радостно изхвърляне на урина, като това му се случва до четиринайсет, дори до осемнайсет месечна възраст. Вероятно е момиченцето, в контакт или в присъствие на мъже,
да усеща кръгово вагинално кръвонапълване и клиторна ерекция.
Удоволствието го кара също да извършва „въртене около оста си“,
т.нар. вкореняване, вследствие на което цялото му тяло бива обхванато от пълзящи възбудени движения, а главата му се разгъва в посока вън от ръцете на майката като при раждането. Този процес е познат като изтръгване от примка и несъмнено е свързан с вкореняването на главата на новороденото в гръдта, описано от Шпиц
2
Това телесно поведение, придружаващо нагоните на влечение на момичето към мъжете, несъмнено е асоциативно свързано с позите на разгъване, чести по време на сескуална наслада, и главно с гърчовете при хистеричните кризи. Всички генитални нагони са от фалически тип и доколкото инвестират в тялото на момиченцето, те се изразяват в мимики на издуване и въртене, както при излизането от центробежната матка; това се явява продължение на периода, през който тялото —
изцяло фалическа по форма маса, излизаща от матката — също е функционирало фалически по отношение на пасивното преминаване,
докато е търсило пролука в затворилата го кухина.
Някои автори тълкуват тези хетеросексуални влечения като много ранна поява на едиповия комплекс. Не съм съгласна с тях. За мен едиповата ситуация важи за критичния конфликтен момент на съзнателно, дори вербализирано сексуално желание — желанието на момичето да бъде сексуален обект на бащата, да има дете от него и да измести майката, като направи така, че тя да изпадне в немилост, или направо планира убийството й.
За да бъде това, което е — решаващ структуриращ, кръстопът на социалната личност, — едиповият комплекс трябва да се изживее от момиченцето, когато, все още неузряло физиологически, но съзнавайки се като бъдеща жена, то вече се стреми да ползва

възможностите на жена, обществено приета като такава, да притежава живо дете, дарено от бащата, от когото иска да носи видим символичен плод на женствеността си, призната и оплодена от него.
Ранните нагони към бащата не влизат в конфликт с емоциалното влечение към майката; те са само първите знаци за една от представителните съставки на организиращия се едипов комплекс у момиченцето.
Когато по време на психоанализа у възрастния индивид се открият едновременно конфликтни хетеросексуални емоции и емоции от едиповия период, причината е в резонанса на реалните фрустрации, на които той е подложен в момента на анализата, както и във факта, че регресията към архаичен стадий е регресия към очевидна двойствена връзка, каквато е преносната ситуация. Майката — на вид едно лице —
всъщност е неделим елемент от двойката, която образува със социалния свят чрез един негов специфичен представител — бащата.
Именно регресията към дуална ситуация позволява да се съживят вълнения от оралния период, свидетелстващи за ранен едипов комплекс. Но да се извлече от това свръхранната поява на комплекса би означавало да се допусне оценъчна грешка подобна на тази на археолога, който намира нов предмет в стар пласт и решава, че и предметът е стар.
Да се върнем на развитието на момичето. В него действат предобектни либидни нагони в процес на организация и главно първични нарцистични нагони, които като че ли са еротично съсредоточени в изпъкналите области и в зоните на лигавичните отвори и се проявяват чрез фалическо издуване на мамилите и на клитора, както и чрез кръгово издуване на устата и вулвата.
Активната мускулна стения позволява да се извърши хващане. То е модално свързано с челюстната захапка — подвижна част върху неподвижна част: ръката на детето свива четирите си пръста, но не си служи с палеца. Това се възпроизвежда в двигателната връзка на детето с майката — неподвижна маса по отношение на нейната маса,
която се движи. Когато започне да свързва плача си с изразяването на потребностите си, детето открива, че може активно да опосредства желанието си чрез мимики — от тях произхожда говорът, — при които единият от полюсите на диадата е активен, а другият пасивен, като и

двата са фалически: поставяне в устата, хващане, дефекиране и хвърляне с ръце, издигнати до ранга на основно средство за общуване.
Играта „Ку-ку — ето те!“, включваща овладяно изчезване и появяване, бележи достъпа до алегоричното владеене на обектната релация, произтичаща от оралната и анална фаза. Известният жест на бебетата, чиято ръка имитира хващане и пускане, преведени на социализиран език като „добър ден“ и „довиждане“, е друг подобен белег.
Отсъствието на майчината личност предизвиква напрежение,
което може да бъде уталожено чрез усещания в ерогенните зони,
въображаемо свързвани с присъствието й: люлеене, издаване на звуци,
смучене на биберон или на подобен по форма предмет, на ръката или на пръста.
От друга страна играта на докосване до сексуалните ерогенни зони е много ранна у кърмачетата, като е по-изразена при момчетата,
които лесно хващат пениса си, докато на момичето му трябва известно време, докато намери възможност да „хване“ вулвата си.
Всяка прекалено дълга раздяла с майката се усеща като кастриращо отхвърляне и принуждава детето само да се консумира или отхвърли орално, за да се събере въображаемо (като с майка си):
експулсивен плач, смучене на палеца, хвърляне или късане на предмети.
Още от тази възраст обменът, опосредстван от взети, мачкани,
късани, после дъвкани и поглъщани предмети, позволява на детето да извърши пренасяне в истинския смисъл на думата на тялото си върху света. У всички деца игровите дейности са придружени от стенични експулсивни звуци на ларинкса, скандирани чрез образуващи срички движения на устата; тези звуци по-късно се модулират само у чуващите деца. Това свидетелства за вътрешно-релационната естетика на активно издаваните и пасивно приемани звуци, имитация на звуците, които майката издава и модулира, адресирайки ги към детето.
Чрез интереса, който буди към екскрементната зона, аналната фаза довежда детето до валоризиране на перисталтичните движения,
на отнемащото отделяне на фекалии и урина в зависимост от майчините афекти и похвали, които произтичат или не от тях и които се отразяват върху емоционалния му климат. Ендогенното

задоволяване на напреженията му е либидно валоризирано или не от одобрението на майката.
През аналната фаза преобладават емисионно-сустрактивните усещания, сладострастно освобождаващи, особено чрез игровото експериментиране на изхвърлянето. Активната фаза — садистично орална (зъбна) и анална — с придвижването на четири крака след фазата на повдигането на седалището, предшествана от фазата на пълзенето, оставя следи в много типове поведение в ерогенните игри на възрастните, свързвани с половия акт.
Когато детето започне да изпитва удоволствие да прави или да не прави нещо, то е в състояние да усвой от майка си или от възпитателката си (заместник на майката) серии от прагматични жестове, които водят към началото на организацията и мисленето му.
Нещо повече, интересът, проявен от майката към успехите му,
увеличава радостта му от постигането им. В тази фаза у детето съществува чувство за съгласие между два субекта по отношение на трети, независим от тях обект — общ интерес, който ги свързва емоционално. Става дума за начало на тройна ситуация, в която то е един от полюсите — активен либиден полюс, фалически отъждеетвен с втория, майката, а двата свързани по отношение на третия (нещото),
което е пасивно, докато детето е активно.
Мускулното развитие на детето през този период и здравината на гръбначния му стълб му позволяват да заема седящо положение,
усещано като фалическо и автономно по отношение на областта на таза, който е по-пасивен от торса и главата. Диалектиката на фализацията на телесния образ на субекта продължава, като видимо води, в момента на реализацията си, до експанзивен емоционалнен възторг, синоним на валоризиращо отъждествяване. По-късно успешното изправяне окончателно ще отбележи преодоляването на пасивността в отношенията с другия — майката или пода (земята),
пасивност, на която детето е било обречено, когато не са го носили на ръце.
Така както всяко перисталтично движение на хранопровода му пренася от оралния до аналния полюс хранителното съдържание,
детето, опитващо се да ходи, може да го направи само ако носи материален предмет, превърнал се в символ на могъществото му. Така то донася или отнася, във всеки случай „премества“ неща, на които

придава либидна стойност, точно както самото то е било пренасяно от възрастния, и открива смисъла на движенията и преместванията си според реакциите или липсата на реакции на обкръжението му.
Послушното дете се идентифицира с поведението, очаквано от възрастния, който чрез говора си е негов господар, както и господар на цялата му среда. Преместването на тялото му, немотивирано от съгласие със самото него, няма за детето очовечаващ смисъл.
Едновременно с придобиването на свобода на движенията си по отношение на майката, детето възстановява ролята си в пропуканата и непрекъснато меняща се диада, като се свързва с какъв да е предмет,
необходим му за да усеща, че съществува. Така то открива за себе си възможността да се премества в равното пространство и в денивелираното пространство (качване, слизане). Овладявайки тази възможност, то достига и до ендогенната способност да владее сфинктерите си, както и до придобиването и употребата на език- посредник; последният отначало изглежда магически, защото някои групи от звуци се свързват с появата на предметите или с подчинението им, когато става дума за животни и хора.
За да бъде действието извършено наистина в пълно съгласие със самото него, то трябва да не е получило съгласието на майката.
Казвайки „не“ на своето Аз, контаминирано от Аза на майката, детето си създава свое „да“. Когато знае, че може да откаже да се подчини като напълно зависимо, като пасивен обект на активен обект, то се чувства по-свободно, докато подчинява и съгласува движенията си с тези на майка си и по-късно с движенията на някой друг. Този начин на подчинение съответства на една прагматична диалектика. Именно чрез несполуките, с които се сблъсква, когато се държи както е видяло да се държат големите, но без още да е усвоило умението за прагматично приспособяване, детето достига до поведение на идентифициране с възрастния.
Всичко, което е опитало успешно, го кара да се равнява по възрастния и да определя собственото си място спрямо него. А онова,
което свързва със спомен за болезнен неуспех, го поставя в положение на подчинена зависимост от възрастния: поданик, какъвто е крепостният селянин на господаря си, парченце, притежавано или отхвърлено от средата-царица, парченце, свързвано с пасивното орално или с пасивното анално. Средата на детето е за него атрибут на

родителското могъщество, затова всяко изпитание, дошло от контакта му със света, е изживявано като желано от майка му и отделящо го от нея кастрационно, анално. Нуждата, която има от майка си, за да не се чувства обект на фекална елиминация, е толкова голяма в случай на телесна болка, че отсъствието й, съвпадащо с чувството му, че е отхвърлено, го кара да се надява на завръщането на оралната майка,
която отново да го инвестира с устата и ласките си, за да му възвърне обновяващото усещане, че орално е „добро за нея“. По този начин то отново ще се почувства като участник във функционалната й мощ,
владееща стихиите — майката е последователно вещица, фея и царица.
Целият език на човешката нежност и омраза е съставен от този вид отношения, родени в периода от прохождането до възприемането на сексуалното различие.
През стадия на храносмилателното, орално и анално либидо детето открива диалектиката на взаимоотношенията в стойността на хубавия и добър орален обект, и на добре направения, но нито хубав,
нито добър за другите — те не го ядат, нито желаят — анален обект.
Ако обектът е свързван с познатата майка, която дава добавящо и задържа запазващо, детето се чувства обичано; а ако е обичано, то усеща, че се обича и че обича онзи, който го обича.
В случай на девитализиращо изпитание на празнота — глад или жажда — или на продължително отсъствие на майката-хранителка, за психиката на детето образът на страданието му е равнозначен на „няма майка тук“, на осакатяващо изоставяне, свързвано с „когато тя си отива от него“, на поглъщаща майка, свързвана с „когато нещо консумирано е изчезнало“. Каквито и да са соматичните изпитания на тази възраст,
за детето те са магическо доказателство за поглъщащата власт,
отредена на майката. Образът на магическа сила, тъпчеща с храна,
също датира от този период и е придружен с фантазми за изнасилване — когато фантазмът се премества от устния отвор, който вече е изпробвал, към вагиналния отвор, който е там, в тялото, но още не изисква нищо съществено.
От тази орална и анална диалектика, пасивна и активна, ще се родят във връзка с психосоматичнит е изпитания фантазмите за оралната хищна фалическа майка, която кастрира със зъбите си или отхвърля с погнуса, прогонва (сърди се) или насилва чрез тъпчене с храна; фантазми, които до един са денарцисизиращи, макар и по

различен начин, фантазмите за фалически баща имат характеристики,
сходни с тези, които момиченцето приисва на майка си, с една функция в повече, свързана с похищението, която идва от гениталната съблазнителност на бащата; момиченцето го усеща като обонятелно привлекателен още от оралната възраст, когато потребностите му са задоволени. То може да му придаде и изнасилващо-тъпчеща функция,
ако преждевременно присъства на полови актове между възрастни,
които тълкува според собствения си опит, изживян с майката.
През този период на разграничаване на валоризйрания обект —
според функционирането на взаимоотношенията, свързани с Аза, с цялостта или липсата на цялост на тялото, възстановима или не в първичната й стойност чрез докосване, поглед и думи — се създава етиката на либидото на желанието към валоризиращия обект,
възприемано като съсредоточено в сърцето (място на обич и нежност),
и етиката на либидото на желанието, съсредоточено в ерогенните зони
(еротично изкушение).

Изтегляне 1.37 Mb.

Сподели с приятели: