Ситуацията в двойка като сублимирана

На тази възраст действа също етиката на „хубаво за гледане“,
предизвикваща желание да се докосне и вземе. Забраната да се гледа и забраната да се докосва са равносилни за детето на заповедта „не пипай“, поставена между желаното и желаещия, т.е. между гръдта,
майката, която се отдалечава от него против волята му, и самото него.
То се възприема като неподвижна маса, като самотно съществуване поради желаното и неприкосновено „не взимай-не гледай“, явяващо се втори елемент от двойката, поради който — когато го гледа и напразно желае — детето има само себе си, сведено до това, до центрирана от желанието му маса.
Мястото, от което започва усещането за незадоволено желание, е ерогенната зона; мястото, от където идва задоволяването, е допълващата ерогенна зона. У детето ерогенна зона се появява само чрез създаването на пространство, на празнина, отделяща двете телесни маси на кърмачето и на майката, чийто неподвижен полюс дете е пасивен спрямо подвижния полюс майка. Тъй като майката има за атрибут целия свят, с който си отива и се връща, кърмачето, детето
(момиче или момче) се чувства център на света, чиято периферия се разпростира до там, докъдето все още чува как майка му идва и вижда как майка му се отдалечава.
Единственото му „имам“ е мястото, където у него живее желанието към майка му; пасивното му „мога“ се измерва с продължителността на стеничното й присъствие в него. Активното му
„мога“ се измерва чрез разстоянието, на което зовът му, със или без плач, овладява майката, като я принуждава да се появи. То обаче разпознава пасивното си можене само по страданието, причинено му от недостатъчно активното му можене — майката, която разпознава по миризмата и гласа, чиито повици и думи предизвикват появата на всичките й атрибути и по-специално на другите хора и на баща му,
майката, „голямата“, държи цялата власт. Да я загуби за детето означава да загуби света. Да говори като нея означава да участва във властта й.
Ако през този период наложи на казването и правенето строги ограничения, възрастният може да накърни и личността, и пола на детето много преди едиповия стадий. Това може да доведе до осакатяване или до насочване на изборите и преживяванията му чрез удоволствието, свързано с образовата контаминация, съдържаща се в

нещо казано от него на събеседника, или чрез думите на възрастния,
оценяващ казаното от детето.
До петгодишна възраст най-голямата радост на децата, когато са сами помежду си, е да произнасят за свое удоволствие думи, свързани с екскрементите или, по-рядко, е храната; последните са свързани със социалните игри като играта на „продавачи“.
Колкото до думите, свързани с екскременти, те винаги биват произнасяни сериозно, сякаш децата имитират разговорите на важни люде. Тези думи са значително по-многобройни и чести у момчетата.
Това свидетелства в полза на идеята за представителната заместителна стойност на екскремент, която имат за момичетата куклите; последните служат за образов посредник в бъбренето, свързано с дуалните фалически еротични отношения, с които момичетата, за разлика от момчетата, обичат да се забавляват.

Кукли
Играта на кукли, тъй важна за човешкия род, е по-разпространена сред момичетата, отколкото сред момчетата, особено когато става дума за куклата като пасивен обект на грижите им и на трайния им интерес.
Куклата-животно обаче е заместител на детето като пасивен обект и играе ролята на дете по отношение на самото него, като по този начин му позволява да се яви в активна майчинско-бащинска роля. За момчетата, както и за момичетата, символичната маса или диадата- близнак е представена от куклите-животни — субективно хуманизирани фетиши.
Куклите заместници на орален или анален обект, които задоволяват потребностите на детето да се грижи и наказва, обслужват преноса на фалическо-нарцистични емоции, възникващи във взаимотношенията. Тези игри са силно ерогенни; следователно те са пренос на мастурбационна функция, тъй като в случая нямаме изживяна, а само субективна емоционална среща. Точно както мастурбацията, тези игри остават скрити за възрастните. Присъствието на наблюдател винаги намалява нарцистичната им ерогенна стойност.
Ако се случи, докато го наблюдаваме, момиченцето да проявява тъждествено на майчиното си поведение, то е защото предполага, че майка му изпитва към него орално, анално и клиторно-вулвено ерогенно задоволство от мастурбационен тип. Тук изобщо не става дума за сублимация след изтласкване, а за фетишистко еротично
(либидно) задоволяване. Доказателство за това е, че ако някое измислено нещастие или щастие сполети тези неща, детето ще изпита кастрационно или жизнеутвърждаващо чувство. Но нима у много родители няма следи от този нарцистичен вид обич към фетишизираното им потомство?
Колкото до вулво-вагиналната мастурбация у момичето — гордо,
че е момиче, значи лишено от цетробежен пенис, — тя е придружена от фантазми за привличане от разстояние на центростремителен пенис,
бащиния. Момичето вербализира фантазми от рода на „аз го дръпнах“ — измислен (нарцисизиращ) израз за ръчно захващане, за
„да си играем двамата“ и „после той ще ми даде една кукла“. Тук

имаме игра на думи
4
, защото момчетата „стрелят“ по момичетата с центробежната си пушка, докато момичетата
„дърпат“
центростремително.
Тъй или инак, ако тригодишните момчета фантазмират и си измислят, че стрелят по жените (и главно по майка си), то е, за да станат господари на живота и на личността на другия. „Ти умря!“
често означава „Аз те умрях“. Колкото до момичето, то иска да стане господарка на пола: „Дай ми една кукла само за мене“. С други думи:
докажи ми, че съм те взела в плен, че си запленен от мен.
Именно тази кукла-фетиш в качеството си на игрово „пленяване“
или „власт“ над бащиния пенис заема за момичето известното ни голямо емоционално място и към нея то се държи като малка майка. Тя е куклата на сексуалния фантазъм за контакт с бащата, „свещена“
кукла, „дъщеря“, избрана от момичето.
Следващите два примера доказват, че куклите наистина обозначават ерогенни зони.

Изтегляне 1.37 Mb.

Сподели с приятели: