Ласките, придружени с хармоничните сензорни възприятия на сетивните органи, действащи от разстояние (очи, уши, ноздри),
представляват за детето блаженство, свързано с еуфоричното чувство за задоволяване на потребностите му. Обратно, резките и нехармонични усещания накърняват благополучието му и несъмнено събуждат спомени за наситените с прекален шум усещания в самотата след раждането. Тогава то търси сигурност, до майката дарителка на добро — гръдта й, гнездото на ръцете й винаги се свързват от здравото дете с преоткрития покой.
Зоните на хранителния обмен са области от привнасящ и изхвърлящ тип. Привнасящ:
кръгово затворената уста, привличаща,
бозаеща, с езика й, способен да обхваща и да избутва зърното;
изхвърлящ: вулвата и ануса. Тези зони на хранителен обмен дават стила на символичния начин за емоционално връзка: от вкарването произлиза интроекцията; от изкарването произлиза отхвърлянето —
първичен дар,
направен на майката, самата тя последователно привнасяща и отнемаща, като допълнение към функционирането на детето. Релационното либидо майка-дете в пасивната храносмилателна фаза (орална и анална) свързва в пасивната фалическа маса на тялото на момиченцето — надарено с лигавични разграждащи и абсорбционни възможности в своя еротично многокръгов хранопровод — представяй асоциации с избрания през този храносмилателен период либиден обект. Майката-хранителка е формално усещана като многопипалеста, удължена и изхвърляща топла течност, приятна за поглъщане — образ формален, зрителен и обонятелен. Именно тази мамиларна майка е звуковата и осезателна представа на желанието му. Майката е
първият обект на момиченцето,
както и на момченцето.