Жестокостта в разказа на Ги-дьо Мопасан,,Скитникът
Изтегляне 29.93 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Библиография
|
Курсова работа на тема Жестокостта в разказа на Ги-дьо Мопасан ,,Скитникът” Изготвил: Айфер Мустафова Рустемова 1 курс, спец. Българска филология Фак.№:2103012021 Какво е жестокост? Жестокостта е егоистичен егоизъм, завист, омраза и злоба към другите хора, към живота и към себе си. Това е резултат от липсата на успех в постигането на собствените си цели и задачи с умишлено или случайно увреждане на всичко около нас. Човекът е странна личност. В един момент той може да бъде мил, състрадателен, разумен, а в друг алчен, непресметлив, жаден за власт. В някои от случаите алчните, злобните и лукави хора биват наказвани от съдбата, но в други остават непокътнати и несправедливостта продължава да властва в света. Забелязва се, че хора с чиста душа намаляват все повече. Дали животът ги прави такива, дали жестокостта и безмилостта извайва тези хора? Не знаем... Тези хора често дори и не забелязват промяната в себе си, просто жаждата за още и още ги подтиква да вършат неща, за които по-късно може би съжаляват. Има и такива, на които им харесва да карат другите да страдат, с усмивка и със смях забиват ножа в сърцето ви. В света, който живеем, добротата е изключение. Хората около нас често ни мислят злото, а ние все не можем да разпознаем кои от тях да държим далеч от себе си и кои няма да ни навредят. Извъртат фактите, измислят си истории и никога не признават вина. Така извъртат нещата, че накрая изкарват виновни хората, които самите те са наранили. Хората с лоши намерения винаги искат да държат контрола в ръцете си. Властни са, командват и не позволяват да поемеш инициатива за каквото и да било. Ако често хората ви манипулират и използват, това най-вероятно отразява склонността ви да се чувствате виновни. Вероятно сте прекалено отговорни и поемате вината на всички наоколо. Много хора се оплакват, че всички се възползват от тях. Те казват – „Но защо всички ме използват? Когато се държат грубо с вас и ви унижават, това вероятно отразява съзнанието ви на жертва. По подобен начин стоят нещата във всички типове взаимоотношения- и в работата, и в семейството, с приятели и т.н. Най-страшното в проявата на чуждата жестокост е разрухата, която носи в себе си. Много е просто да започнете да вярвате, че сте недостойни за нещо и да живеете на базата на тази фалшива вяра. Връщането към добротата означава да се свържете отново с големия си потенциал и да не позволявате на себе си да се определяте чрез ограничените предразсъдъци на другите. Дори и другите хора да не се готвят да ни наранят, тяхното високомерно пренебрегване или прости предположения за нас, могат да бъдат унизителни. Всеки човек може да си спомни ситуация, когато е бил неразбран, не е забелязан, отхвърлен или е бил третиран несправедливо. Дори и да се отнасят с нас жестоко, е необходимо да разберем причината и да решим да не бъдем същите като агресора. Не трябва да допускаме неуважително отношение. Ако не правим нищо, тогава какво ще постигнем в крайна сметка. В повечето случаи проявата на жестокост е скрита вътрешна болка и самозащита. Индивид на подсъзнателно ниво се чувства слаб, уязвим и изоставен, но не иска да го признае. Той смята, че проявите на жестокост са демонстрация на сила и характер.Също така жестокостта може да бъде открита в достатъчно проспериращ човек във всички отношения. Това се случва, когато човек не е изпитвал трудности и трудности в живота си. Той не разбира, че може да навреди на друг. В днешно време всички ние сме хора, но малко са тези, които можеш да ги наречеш с името човек.Днес всички са алчни, егоистично настроени, мислещи само за себе си. Днес човека не е този, който казва "Ще успеем!", а този, който казва "Ще успея!". Живеем в свят изпълнен с омраза и завист. Липсата на човечността дори кара повечето мислещи да не харесват живота, който живеем. За мене човекът е този, който се радва искрено за щастието на другите, този, който ти помага да се качваш нагоре по стълбичката на живота, този, който ще каже истината, въпреки това дали тя е добра или лоша, този, който не дели на бедни и богати, независимо дали са му близки, роднини, приятели или непознати. Когато вършим добро, никога не трябва да е показно. Не че и трябва да остане скрито, но ако Съдбата пожелае, тя ще го разкрие пред света. Венецът на всички прояви на любов е добротата. Всичко красиво на този свят може да бъде изразено и само с думи, но добротата изисква дела. Да, добрата дума също е израз на сила и любов, но добротата трябва да бъде подплатена с действия. Най-красивата черта, която може човек да има е доброто сърце, а най-силното качество у нас трябва да бъде мъдростта да прозираме доброто в хората около нас, защото то е тук. Понякога се чудим къде ли се е запиляло, а то тихо ни се усмихва, спряло с на нашето рамо. Дали всички знаем, а дали се интересуваме от това? В днешни дни хората мислят, че доброто е всичко, което ние смятаме за ценно, благоприятно и полезно, а също и за всичко, което допринася за осъществяването на хуманните цели в този свят. Но то е нещо, което съществува, има смисъл и заема място в нашия живот. То не е идея или предмет, то е нещо идващо от сърцата ни. Добротата е ключът към всяко човешко същество и животът не е толкова черен дори и в най-мрачните ни и черни мигове. Една усмивка може да отвори пролука в свъсеното и намръщено над нас небе и през нея да ни озари светлината, да ни погали лъчът на слънцето, за да намерим пътя, който сме изгубили и който търсим. Пътят на доброто към щастието и благоденствието. Трудно е в съвременната действителност да запазим в себе си тази магическа добродетел, но поне можем да се опитаме, защото само добротата има привилегията да дарява щастие да връща усмивката, блясъка в угасналите очи, надеждата и вярата.. Да подадем ръка е да покажем доброта. Тази протегната ръка няма да ни коства пари, здраве или каквото и да било. Човекът отсреща трябва да прецени иска ли да усети топлината й, да почувства емоциите, които се бунтуват в нас. Добротата не е накит. Добър може да бъде всеки, дори бездомникът, който няма почти нищо. В крайна сметка всичко се мени. Хора идват и си тръгват от живота ни. Но ако имаме такива, които обичаме, те оставят завинаги в сърцата ни. И ако е така значи сме късметлии. И да всеки умира. Но не е ли това част от самия живот? И не е ли това достатъчна причина да си добър? Да знаеш, че когато те няма на този свят ще живееш в сърцата на хората, защото си бил достоен и добър човек. Разбира се, че има значение дали сме добри. От това зависи не само нашият живот а и животът на всички тези хора, които обитават този свят. От друга страна стои злото. Пълната противоположност на добротата. Когато подминеш немощния или се присмееш над бедстващия, това е злото у човека и то винаги взима своите жертви. Злото живее у всекиго под формата на скритата от хорски погледи, тъмна страна на човека. Страна, която често ни примамва в обятията си и ни кара да вършим неща, за които после съжаляваме. Често тези, които не казват добра дума, осъждат всички и са вечно недоволни и мърморещи. Те са именно онези ,от които всички околни се оплакват. Да- те са добри, но само за себе си! Доброто за тях съществува само ,когато е за тяхна лична полза. За тях несвойствено е да съчувстват или благородно да откликнат към чуждото нещастие или нужда, давайки нещо от себе си или правейки добрина другиму .В разказът на Мопасан ,,Скитникът" авторът ни разказва за човек на име Рандел който след като вижда, че семейството му тъне в немотия и мизерия и е в тежест, той започва да търси работа. Въпреки, че е учил само 1 занаят-дърводелство, той се принуждава да работи и като секач, коняр, каменоделец, само срещу едно петаче, защото успява от време на време да си намери работа като предлага най-ниска цена за труда си. В родния си град не намира работа и опитва в друг, но като вижда че всички го гледат с пренебрежение и погнуса, той отново решава да се върне. Въпреки, че с честен труд иска да си изкара пари, кметът го прогонва от града, вместо да му помогне и предложи работа. Той нарича хората „свини‘‘, защото те не му показват доброта и състрадание, а се държат лошо с него независимо, че честно иска да изкарва прехраната си. Рандел въпреки глада, мизерията и безсънните нощи успява да оцелее. Той с честен труд опитва да изкарва прехраната си, но хората го отхвърлят. В този разказ най-много се откроява жестокостта и безразличието на хората. И в днешно време хората сме такива. Нещо, което не ни върши работа предпочитаме да го изхвърлим отколкото да го споделим с някой нуждаещ се. Рандел въпреки всичко остава човек, краде храна веднъж , но само за да не умре от глад. И алкохола го подтикват към други прояви, но глада е виновника за всичко това. За да не остане гладен , той предпочита да влезе в затвора, но е изгонен от града. Никой не му помага, просто го захвърлят. Мопасан, в тази творба поставя много важен проблем, актуален и в нашето време- човешкото безразличие и егоизма. Когато можем да помогнем, но не го правим, когато лишаваме хората от думи на съчувствие и състрадание, подкрепа и проста доброта. За да бъдем по- добри хора трябва да помагаме с каквото можем на хората за да направим света по добро място за живеене. Жестокостта винаги ще наранява хората и няма да има извинение. Ако не беше доброто, нямаше да можем да видим лошото, а ако го нямаше него, как щяхме да оценим светлото и прекрасното по-цялостно и дълбоко? Научавайки се да виждаш доброто в злото и злото в сенките на светлината, ти ще успееш да осмислиш ценностите в живота си по-добре, по-смислено. Всеки има нужда от грешки, те са един от най-поучителните периоди в обучението на една млада душа. Тя има правото, възможността да си извлече поука от тях. Струва си да помислите за вашите действия и да започнете на първо място със себе си, а след това, може би, светът ще бъде очистен от злото. Освен това всичко в живота се плаща. Рано или късно човек си плаща цената и то с лихвите, особено ако избере път, който е в противоречие с човешките и божиите закони. Всички мисли и чувства, които има човек, образуват душата му. Злите мисли образуват зла душа, а добрите и пълните с любов мисли, образуват добра и светла душа. Макар че аз лично дълбоко вярвам, че истински лоши хора няма, в света просто има много недоразвито добро. Основното нещо, което формира човешката личност е средата. Всичко това го кара да се проявява като добър или лош. Само че средата е изключително въпрос на личен избор. Така че всеки сам избира житейската си роля – дали да бъде Добър или Лош. Иначе не намирам нищо по-естествено от това, душата на всеки човек да се стреми към нещо по-светло и добро. Проблемът е, че повечето хора не могат да се преборят със страховете си, нито пък с егоизма и себичността си, да проумеят, че бясното препускане в ежедневието и преследването единствено на материални цели, ги опустушава без остатък… И нищо не остава от тях… от човешката им същност … Универсална библиотека за книги и текстове на български и други езици. Последно посещение 07.10.2021г //https://chitanka.info/text/21547-skitnikyt Библиография: Върбанов, Дани. Как се пише есе? Блог danivyrbanov, 04.2012//http://danivyrba blogspot.com/2012/04/blog-post.html?m=1nov .Как се пише курсова работа? 2017//http://kursoviraboti.com/2017/topics/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%B8%D1%88%D0%B5-%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0/ Изтегляне 29.93 Kb. Сподели с приятели:
|