www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 64 - непривичната за мен нова обстановка. Студентското общество около методистката църква живееше задружен живот след вечерната неделна служба се събирахме на кафе в дома на преподобния пастори там се разгръщаха въодушевени дискусии на религиозни и други теми. От времена време посещавах университетската църква Света Дева Мария, където слушах изключително интересни проповеди – макар че в тази църква има нещо официално, нагласено и я прави някак студена за истинско преклонение пред Бога. Ходех понякога и в параклиса на колежа, особено
когато проповядваше мис Хелън Дарбишър, ректори знаменит специалист по творчеството на Милтън и Уърдсуърд. Струва ми сече един студент може да помогне на страната сив мирно време или във война, като се учи упорито и усърдно и не мечтае заразни приятни и безполезни неща. Но ние се опитвахме да помогнем и по някакъв по-пряк начин. Аз например един-два пъти седмично отивах да сервирам в стола на военнослужащите в Карфакс. Сред редовните ни клиенти бяха британски войници и американски пилоти от близката база в Ъпър Хейфорд. Там беше горещо, въздухът лепкав, краката ми се уморяваха. Но иначе ми беше забавно сред приятна компания и хаплив хумор. Вестите за десанта в Нормандия през юли
1944 година ни изпълниха с опасения и тревога. Битката на животи
смърт по онези пусти брегове, в която момчетата бяха на моите години, ни правеше неспокойни. Тогава за първи път си зададох въпроса имам ли правото да стоя в Оксфорд.
www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 65 - Всъщност ни делеше година от приключването на войната в Европа. Все още предстояха битката при Бюлж и трагедията при Арнхем. Но постепенно ударението започна да се измества към подготовката замира. А сред мирновременните инициативи все по-голяма част от времето си посвещавах на политиката. Почти при постъпването сив Оксфорд станах член на оксфордската университетска консервативна асоциация (ОУКА), създадена още през 1920 година по внушение на преподавателя в Христовата църква Кийт Фийлинг, историк на Консервативната партия и по-късно биограф на Невил Чембърлейн. Въпреки че националното споразумение за прекратяване на партийни политически битки по времена войната нямаше пряк отзвук върху университетите, все пак политическият живот в Оксфорд беше по- кратък, отколкото през те години. Затова пък дейността на ОУКА мигновено се превърна във фокусна моя живот. По
онова време Оксфордският съюз, където гостуваха елитни оратории дискутираха жизненоважни въпроси, както и въпроси с невъобразима тривиалност, не приемаше жени вре- диците си. Това обаче неми пречеше да посещавам някои от дебатите. Но никога нямаше да се издигна до бляскавата и хаплива остроумност в спора, която се насърчаваше в съюза. Предпочитах по-сериозния юридически стилна дискусии в ОУКА и истинските трибуни. ОУКА ни осъществяваше и система от контакти и приятелства. Тя се оказа ефективен форум за запознанство, примери за което има много сред колегите ми от асоциацията. Политическият живот в Оксфорд беше школа за таланти.
Там си създадох приятели, които – също