ТЕРАПЕВТИЧНА ПОЛЗА ОТ ДУХОВНАТА РЕГРЕСИЯ
КАТО ЖМП ТЕРАПЕВТИ, ВАШИТЕ предпочитания може да клонят към психоанализата, поведенческата психология, гещалт-терапията, ориентирането към прозрения, метода на свободните асоциации или други някакви терапии. Наистина съм виждал голямо различие във философските ориентации на моите ученици по ЖМП. Вероятно това се дължи на факта, че много хипнотерапевти са еклектични хуманисти. Тази книга отразява собствения ми стил, но смятам, че няма всеобщо „валиден" начин да се практикува ЖМП терапия. Много психологически подходи могат да бъдат вградени успешно в духовната регресия. От време на време някой потенциален клиент, особено ако е бил подлаган на по-традиционна психотерапия, ще ви пита за психологическите и клиничните аспекти на ЖМП хипнотерапията — неща, които обикновено не се дискутират на встъпителното събеседване.
Мисля, че в началото е добре да избягвате дългите психологически обяснения дори и да имате такава склонност, защото не това иска да знае клиентът. Установил съм, че краткото общо обсъждане на хипнотерапията и терапевтичната й полза в разкриването на душата привлича най-силно вниманието.
Подчертавам колко важна е енергийната хармония между душата и човешкото тяло. По възможност се изразявам простичко, като избягвам да тревожа хората, особено онези, които се страхуват от каквито и да било интервенции. Разумно е да поясните, че макар ЖМП хипнозата да е мощно средство за възстановяване на духовните спомени и решаване на конфликти, сама по себе си тя не е психотерапия.
На клиенти, които настояват да им обясня повече за терапията, казвам, че връщането в несъзнателното за възстановяване на спомени от минали прераждания и живота между тях лекува, когато човек стигне до по-дълбоки прозрения за истинската си същност. Добавям, че този процес води до по-голямо просветление за съзнанието, особено чрез освобождаването от натрупаната отрицателна енергия. Честно казано, предпочитам да не се Впускам в повече подробности за терапията преди сеанса, защото това може да доведе до погрешни схващания. Искам клиентът да започне сеанса непредубедено. Терапевтичните обяснения накрая обаче са съвсем друго нещо.
Когато премине в свръхсъзнателно състояние, клиентът така добре ще знае кое възпрепятства психически потенциала му, че просто ще ви изненада. С напредването на сеанса това самопознание се засилва още повече. По мое мнение разликата между връщането в минали прераждания и духовната регресия е в това, че ЖМП терапията позволява по-лесна трансформация на възприятията. В първото клиентът се вижда в различни животи, където е имал различен характер, а във второто осъзнава истинската си същност.
Към края на сеанса се интересувам да разбера следното:
А. На този етап клиентът в състояние ли е да идентифицира желанията и стремежите на душата си?
Б. Способен ли е да тълкува духовните послания, които са му били отправени?
В. Ще може ли в сегашния си живот да действа в съответствие с новата си осъзнатост, като използва градивно негативните отпечатъци от минали прераждания?
Въпреки че вече са се подлагали на психотерапия, много клиенти ще дойдат при вас с отрицателни поведенчески модели и лоша нагласа. Хипнотичната регресия позволява на терапевтите да преценят бързо корените на емоционалните рани. И все пак травмите не изчезват единствено с припомняне на източника им. Клиентът трябва да разбере значението на събитията и как преживяванията влияят върху душата. ЖМП терапията намалява заблудите и объркването от настоящи емоционални дилеми и дава на клиента възможност да дръпне завесата, скриваща истинското му аз и да погледне цялата си същност в по-обективна светлина.
Работата с клиенти в състоянието им на души не се свежда само до видения от живота между преражданията. В травмиращи сцени, свързани с моментното прераждане на определени обекти, е възможно ефективно да се използва разграничението на ума от духа, за да се извлече информация директно от душата. Тази техника е подобна на разговора между хипнотизатора, обекта и духовния наставник, който описвам в случай тринадесети от „Пътят на душите". Комуникацията, включваща трима, може да е също толкова ефективна между хипнотизатора, обекта и душата. Гласът на клиента може да се промени, когато говори от името на душата си, точно както ако говори от името на духовния наставник.
По време на моя собствен ЖМП, хипнотизирай от опитен и умел терапевт, видях един епизод от настоящия ми живот — когато на седем години ме оставиха в пансион. Изглежда, душата ми кръжеше над тялото. По-късно, когато слушах записа на тази част от сеанса, осъзнах, че гласът ми бе по-различен, когато душата ми описваше съвсем обективно нуждата от решителност и окуражаване, изникнала в съзнанието на едно малко момче, потиснато от самота и тъга по родителска ласка. Силата на този терапевтичен подход е доста явна.
С годините практика установих, че когато се види като безсмъртно същество и открие, че не е тук по някаква биологична случайност, клиентът започва да осъзнава Вътрешните си истини. Когато преценява конфликтите от своето минало и ги разрешава, той добива ново съзнание за себе си. Това го подтиква да продължи напред. Клиентите са по-способни да свикнат с мястото си в големия план на нещата, когато разберат, че са безсмъртни. След ЖМП сеанс те знаят, че във всичко има ред и цел и те са част от плана. Това прозрение им позволява да преструктурират своето виждане за света и да действат така, че да постигнат целите си.
Макар че ЖМП терапията е краткотрайна, аз далеч не твърдя, че представлява бързо решение на проблемите на индивида. Бивши клиенти са ми писали години след сеансите си с мен, за да ми кажат, че продължават да асимилират получената тогава информация. С времето те разбират по-добре реалността и своето място в този объркващ свят. Чувстват се по-съсредоточени и не отминават без внимание болката на другите.
Духовната регресия кара клиента да осъзнае, че не е сам дори когато се чувства самотен в живота. Той успява да види неподвластните на смъртта връзки с една общност от сродни души, които обитават — или са обитавали — телата на негови роднини, любими хора, приятели или познати. Да разбереш със сигурност, че въпреки обстоятелствата в настоящия ти живот си ценен за други Във Вселената е крайно Вдъхновяващо. Препоръчвам на клиентите си всеки ден да прекарват по малко време в усамотение, за да укрепват връзките си със силите, които бдят над тях. С новопридобитите знания това става по-лесно и способства за вътрешно спокойствие. Усамотението, отдалечаването от разсейващите фактори на ежедневието отпушва каналите на вътрешния интуитивен глас.
Когато запитам клиент в свръхсъзнателно състояние какво прави в духовния свят, за да изостри възприятията си, той ми казва, че се усамотява и се съсредоточава върху същността си. Разбира се, за безплътните това е лесно, защото не им пречат сетивната и емоционалната информация от физическото тяло и разсейващите фактори от материалния свят. Но и за въплътената душа идеята е същата. Една от ползите, които добивате от редовното възстановяване на връзката с духовния свят след ЖМП сеанса, е общуването с духовния ви наставник.
Видяхме какъв е ефектът от духовната регресия, когато клиентите се срещнат с личните си духовни наставници. Когато работя с клиент, аз усещам присъствието както на неговия, така и на моя наставник. Не се съмнявам, че те ми помагат да разкрия някои психологически елементи, които може би спират напредъка на клиента. Никога не забравяйте, че не вие, а наставникът на въплътената душа срещу вас е истинският терапевт. След като напусне офиса ви, човекът ще започне да се обръща за утеха към своя учител, не към вас. Духовните наставници са истинските лични терапевти.
Въпреки намеренията на Всеки клиент и спънките, на които ще се натъкнете по бреме на работата, към всички обекти трябва да се отнасяте почтително и с разбиране. Аз лично вярвам в ползата от отправянето на предизвикателства, но по време на тези финални обобщения ЖМП хипнотизаторът трябва да внимава да не постави клиента в отбранителна позиция или да го накара да се почувства застрашен от откровенията, които сте му помогнали да разкрие. Тъй като е мощен инструмент в работата с ЖМП, хипнотерапията може да изкуши терапевта да превърне сеанса в пътуване с цел укрепване на властта си върху обекта.
Тайната на добрия лечител е в смирението, защото ви ръководи сила, която е по-висша от вас. Далеч по-добре е да упражнявате загриженост и съпричастност, а не власт. Тук всичко е въпрос на самооценка, умения в изразяването и опит. Духовната регресия, включваща опознаването на собствената душа, е акт на свято доверие и ние трябва да го почитаме.
ЧАСТ ШЕСТА
ЗАВЪРШВАНЕ НА СЕАНСА
ПОДГОТОВКА ЗА ОТПЪТУВАНЕ
КОГАГО ПРИВЪРШИТЕ С ПРЕГЛЕДА НА последното посещение на клиента в мястото за избор на живот, трябва да се ориентирате към приключва-не. Що се отнася до прегледите, четиринадесета глава от „Пътят на душите" е посветена изцяло на подготовката на душата за отпътуване. Моите курсисти често ме питат: „Всички ли души се подготвят за отпътуването по един и същи начин?" Отговорът ми е отрицателен. Разлики има не само в начина, по който се подготвят за следващото си прераждане, но и в подготовката на една и съща душа за различните й животи. На този етап от сеанса питам клиента:
Искам да ми обясниш какво правиш, преди да напуснеш духовния свят, за да се преродиш в настоящия си живот.
Ще получавате най-разнообразни отговори в зависимост от естеството на предстоящия живот и напредъка на душата. Ето кратък списък на причините, които се крият зад различните отговори:
А. Някои клиенти няма да си спомнят нищо от приготовленията за новото прераждане. Помнят единствено как са приключили с избора на живот
и Веднага след това са се озовали в майчината утроба.
Б. Някои клиенти ще ви говорят за подготвителен урок, в който се прави преглед на най-важните аспекти от предстоящия живот. Тук има два варианта:
1) Срещат се само с наставниците си.
2) Може да се срещнат с наставниците и с други души, които ще играят важни роли в живота им.
В. Някои души се сбогуват набързо с неколцина приятели от групата си и веднага отиват на мястото за отпътуване, придружавани от своите наставници.
Г. Някои души, изглежда, се усамотяват преди напускането на духовния свят. Тук също има две възможности:
1) Не усещат, че наставникът ги придружава, и внезапно се озовават в утробата.
2) Биват придружени от наставника до мястото на отпътуване и след това минават по същия маршрут като останалите души.
Не искам да оставя читателя с впечатлението, че сбогуването с другарите от групата е кратко или изобщо липсва. Всичко зависи от това кога е станало то в поредицата от духовни събития. Краткото „довиждане", когато душата е готова за тръгване, не означава автоматично, че не е имало по-дълги сбогувания в по-ранен етап. Също така не забравяйте, че част от енергията ни никога не напуска духовния свят — не е като да заминава цялото същество. Оставащата енергия може да бъде активна или не, зависи колко от нея ще вземем с нас (както вече споменах по-рано в тази книга). Но и в двата случая сбогуванията на душата с приятелите могат да бъдат много емоционални, особено с онези, които ще се прераждат с нас в предстоящия ни живот.
Подготвителните уроци, предназначени за отпътуващи души, често се водят от директори-координатори, които не са личните им наставници. Тези координатори са специализирали в генералните репетиции на значими сцени от предстоящия живот. В основни линии те извършват крайното подсилване на паметта на заминаващите души. Не е необичайно душата да усеща по време на урока присъствието на свои другари или свързани души, на които са отредени Важни роли в предстоящата пиеса. Действителният момент на раждането на това поколение от деца очевидно не е от значение в подготвителните лекции. Например може да сте пет години по-възрастен от жена си, но ще посещавате заедно подготвителния клас, свързан с момента, когато ще се срещнете.
Има клиенти, които описват своя подготвителен клас като ориентиран главно към бъдещото разпознаване на сродните души. Други ще ви кажат, че там преповтарят определен кармичен урок, докато трети твърдят, че уроците им са съчетавали различни елементи. Когато хората имат усещане за дежа вю или усещат синхрон в определени събития, които не могат да обяснят, нищо чудно това да са спомени от подготвителните им уроци.
Много са въпросите, които можете да зададете на клиента в тази фаза от сеанса:
1. Какви знаци са ти дадени предварително, за да разпознаваш Важните събития в живота си?
2. Можеш ли да ми кажеш по какво е трябвало да разпознаваш важните хора в живота си?
3. Кой е най-значимият аспект от последния ти подготвителен урок?
В някои редки случаи ще чуете как клиентът възкликва, че в моментите преди отпътуването си към новия живот се е нуждаел от малко повече убеждаване или успокояване от страна на своя наставник. Макар че подобни трепети са доста необичайни, душата е свободна да се откаже от прераждането в който момент пожелае. Вече споменах, че много рядко съм се натъквал на души, които са помолили да бъдат върнати обратно, след като вече са се настанили в плода. Повечето ви клиенти ще заявят, че вместо с тревоги, са били изпълнени с радост, надежди и очаквания за предстоящия живот. Процентът на моите клиенти, които попадат в тази категория, надхвърля 80%. Тъй като малка част от тях усещат някакво притеснение, бих ви препоръчал да зададете под някаква форма следните въпроси за нагласата на обекта към прераждането:
1. Какви бяха главните причини да дойдеш тук този път?
2. Имаше ли усещането, че е твой дълг да се преродиш, че това е неизбежно, или можеше да си останеш там?
3. Би ли могъл да характеризираш отношението си към прераждането като:
а) радост и очакване на новите възможности, които ще ти се предоставят в предстоящия живот;
б) безразличие;
в) предпазливост или неохота.
В „Пътят на душите" съм описал подробно няколко примера на действителното връщане на Земята. Ако е в състояние да опише тази процедура, клиентът в повечето случаи ще каже, че наставникът го е придружил до нещо като изходен портал, преди да се разделят. Душата има чувството, че се спуска в някакъв водовъртеж или тунел към Земята. В много случаи обектът си спомня съвсем смътно последния етап от пътуването си, затова отбелязва: „От светлината влязох в тъмнина (портала) и след това усетих топлина (в утробата)".
ЗАВЪРШВАНЕ НА ДУХОВНАТА РЕГРЕСИЯ
СЛЕД КАТО АНАЛИЗИРАТЕ ПОДГОТОВКАТА НА клиента за отпътуване, става време да придадете завършен вид на сеанса. На този етап често задавам въпрос от рода на: „Е, как се чувстваш след онова, което научи?" Ще откриете, че след като с помощта на духовната регресия са разбрали смисъла на живота, клиентите често биват поразени от мисълта колко сериозно са приемали разни дреболии. Съзирането на голямата цел зад всичките им преживявания. им дава по-широк поглед. След сеансите клиентите ми пишат, че вече работят по-съсредоточено върху най-важните неща в живота си.
След като се запознаят със съществуването си между преражданията, клиентите се изпълват с нова решимост да се справят достойно с изпитанията през остатъка от живота си. Вече знаят, че тялото им е скъпоценен дар, в чието избиране са участвали и самите те. Гледат на живота като на възможност да се учат и да се обогатяват и това ги кара да се чувстват по-уверени в себе си. Но най-вече осъзнават, че в тяхната реалност има ред и цел. Към края на сеанса, който е продължил повече от три часа, вероятно двамата с клиента сте много изморени. На този етап казвам:
Преди да приключим и да напуснем духовния свят, искам да се огледаш за последен път и да ми кажеш дали няма нещо значимо, което да сме пропуснали, но искаш да обсъдим.
В повечето случаи клиентът отговаря отрицателно — може би защото е не по-малко изморен от мен. Но понякога в ума му изскача нещо, например някоя дейност или конкретен проблем, който трябва да бъде изяснен. Все пак в края на сеанса повечето обекти смятат, че са възстановили всички необходими спомени.
СЪБУЖДАНЕ НА КЛИЕНТА
КЛИЕНТЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ СЪБУДЕН ОТ дълбокия транс много Внимателно. След толкова дълъг период под хипноза, голяма част от който в свръхсъзнателното тита-състояние, обектът ще усеща тялото си много тежко и дори Вцепенено. Също така може в продължение на няколко минути да се чувства дезориентиран. Това е, защото всеки човек преживява трансформация от пълно разгръщане на душата до сегашната си личност. По тази причина събуждането трябва да се ръководи внимателно и грижливо фактът, че клиентът току-що се е събудил от транс, не означава, че веднага ще забрави за връзката с душата си. Той ще запази спомените за нея до края на живота си. При събуждането си клиентът идва от едно сигурно място — убежището на вечния си дом — в трескавата и тежка материална среда на Земята. Така че този преход в никакъв случай не бива да е рязък.
Бих искал да ви дам един пример как започвам указанията за събуждане в края на сеанса:
Сега започваме да напускаме дома на вечната ти душа и красивия ти живот в духовния свят. Искам никога да не забравяш, че този любящ свят е винаги с теб. Всичко, за което сме говорили — всичките ти мисли, спомени и прозрения — ще се запазят, за да ти помагат и да те вдъхновяват до края на сегашния ти живот. Нека това познание се настани в подходяща форма в съзнанието ти. Позволи си вече да се чувстваш пълноценна личност. Твоят безсмъртен аз се е слял напълно с човешката ти същност. Връщаме се през тунела на времето и идваме в настоящето.
Разбира се, тази мантра може да бъде счетена за постхипнотично внушение към клиента, но аз я използвам В прехода към будно състояние. По принцип не вярвам, че традиционната употреба на постхипнотични внушения е необходим елемент от духовната регресия, особено след като давам на клиента записа от сеанса. И тези внушения имат продължително въздействие, но намирам, че е временно, докато самата духовна регресия никога не избледнява. Опитът ми показва, че спомените от духовния свят остават в съзнанието на клиента и без подобни прийоми.
Всички изследвания на постхипнотичните внушения показват, че при прилагането им най-важната информация се запазва дълго време. Вече споменах, че във връзка с наставниците можете да заявите: „Никога няма да забравиш образа на духовния си наставник и разговорите с него". Използването на постхипнотични внушения е подходящо и в други области, например при притъпяване на чувствителността към травми от минали прераждания.
Също така не изключвайте възможността при някои клиенти да стане нужда от укрепване на спомените за залата на съвета или за определена душа, за да се подпомогне изцелението. Това се извършва по преценка на терапевта в зависимост от клиента и сеанса. Не препоръчвам опити да се премахва амнезията на клиента по отношение на някои спомени от духовния свят или бъдещето, като се използват постхипнотични внушения.
Всеки хипнотизатор си има свои методи за събуждане на клиента. По-горе цитирах подготовката за обичайните си финални указания, включващи обратно броене. На този етап инструктирам клиента да диша дълбоко, да фокусира погледа и да проясни главата си, като същевременно призовавам за ускоряване на кръвообращението и му внушавам да се чувства разтоварен, щастлив и напълно освежен.
ФИНАЛНО СЪБЕСЕДВАНЕ
СЛЕД КАТО СЕ СЪБУДЯТ ОТ ТОВА ДУХОВНО преживяване, повечето клиенти гледат втренчено няколко минути в пространството, слисани от видяното. Някои се просълзяват, други избухват в радостен смях. Повечето усещат отговорността на онова, което техните духовни учители очакват от тях. Опитвам се отначало да не говоря много, защото искам да дам на обекта време за размисъл. Окуражавам го просто да седи не-подвижно, докато се окопити, подавам му чаша вода и приготвям касетата, която ще му дам да отнесе със себе си.
След ЖМП сеанса ще срещнете два вида реакции. Някои клиенти не искат да говорят много за видяното, понеже то е твърде лично и им се иска да съберат мислите си без вашата намеса. Често ще се случва да ви потърсят по-късно. Повечето клиенти обаче желаят веднага да обсъдят най-важните моменти от сеанса. Съветвам ви в началото да ги оставите да говорят каквото искат. Те са завладени от новото себепознаване. Вече на съзнателно ниво усещат, че шлюзовете на вътрешния им аз са отворени. И успоредно с вълнението, чувстват и божествена отговорност за живота си. Това невероятно лично преживяване показва на клиента мястото му в света.
Важно е да знаете, че много клиенти ще искат от вас съвет относно значението на сеанса, но бъдете предпазливи. Нашата задача е да им помагаме да открият собствени тълкувания на визуализациите от духовния свят. Клиентите са склонни да търсят указания и искат да им помагате в тълкуванията. Естествено, можете да дадете някои мнения относно живота им в духовния свят, но на ваше място бих внимавал с коментарите за бъдещите им решения въз основа на тази информация. Добра идея е да зададете въпроси като:
1. Какво придоби след този сеанс?
2. Разбираш ли по-добре себе си след наученото и как?
3. Сега по-ясно ли схващаш живота и мястото си в него? По какъв начин?
4. Какви възможности и алтернативи виждаш да ти се откриват с тази информация?
Клиентът може да не е в състояние да отговори на тези въпроси веднага след сеанса. Задачата на духовната регресия е да му даде цел и насоки, но той сам трябва да реши как ще ги използва. Може да му е нужно доста време за размисъл.
Едно от предимствата на финалното събеседване е, че позволява на клиента да се събуди напълно след дългия хипнотичен сеанс. Това отнема поне половин час. Все пак не искате да се втурне зашеметен навън и да попадне под колелата на някой автомобил. Ето защо наблюдавам внимателно погледа и движенията на тялото му. Докато се възстановява от дълбоката хипноза, му обяснявам, че в следващите дни и седмици може да изникват още фрагменти от спомените на душата под формата на отделни кадри или сънища. Насърчавам го винаги да държи подръка тефтерче, в което да записва спонтанно хрумнали му мисли и да ги добавя към информацията от записа. Това повдига въпроса за повторните ЖМП сеанси.
Тъй като никой сеанс не може да разкрие цялата информация, която хората биха искали да имат за своето съществуване, естествено е някои от тях да изявят желание да дойдат втори път. Някои го правят веднага, но в повечето случаи си отиват у дома, изслушват записа, размишляват върху някои части от сеанса и едва след това решават, че искат да ви посетят отново, за да научат повече. Препоръчвам ви, преди клиентът да напусне офиса ви, да го предупредите честно, че е напълно възможно при следващите сеанси да не получи нова съществена информация.
Сред причините повторният сеанс да се окаже неплодотворен са състоянието на клиента, намеренията на неговия наставник, предстоящите уроци, степента на развитие и така нататък. От друга страна, няма спор, че при някои клиенти вторият сеанс дава още по-значима информация за духовния им живот. Тук няма универсално правило. Обектите, за които е било особено трудно да стигнат под хипноза в духовния свят, е добре да преведете по маршрута детство-минало прераждане-духовен свят. При други можете да избегнете връщането в детството и след въвеждането и задълбочаването на транса да ги пренесете направо в предишния им живот.
Сега задълбочаването ще отнеме по-малко време от предишния път, особено ако в края на първия сеанс сте отправили към клиента постхипнотичното внушение, че всичките му следващи сеанси ще протичат бързо и леко. Втория път трябва да използвате друго прераждане, преди да влезете в духовния свят. Така клиентът има възможността да научи повече подробности. Повторният сеанс ще помогне и на двама ви да научите повече за развитието на душата му в различните тела.
ИЗВОДИ
МНОГО КЛИЕНТИ ИЗЛИЗАТ ОТ КАБИНЕТА МИ, стискайки записите си, сякаш са някакво съкровище, и аз се питам дали ще приложат наученото, за да дадат нова насока на живота си. Винаги имам чувството, че съм можел да получа повече информация, да им помогна повече и им съдействам да разберат по-добре чудото на духовния си живот. Всеки сеанс е уникален и за мен е голяма чест, когато успея да помогна някому в отключването на знанията за безсмъртното му съществуване. Преди много години, когато започнах, трябваше да проправям пътя за хипнозата като средство да се достигне до живота между преражданията — нещо, което не ви се налага да правите. Същевременно зная, че в бъдеще практикуващите духовна регресия ще постигат много повече от мен. ЖМП хипнотерапията ни натоварва с отговорността да даваме възможно най-много от себе си, тъй като всеки клиент е чувствителен посвоему.
Откривайки своето безсмъртие, ЖМП клиентите виждат приемствеността на един непрекъснат живот. Това ги кара да разберат своето място в последователността от животи, смърти и прераждания. Каквото и да е настоящото им положение, хората ще напускат офисите ви със съзнанието, че имат свой постоянен дом в отвъдното, едно изпълнено с любов, спокойствие и опрощение място, където за него се грижат високо развити същества.
Някои клиенти ще би питат какво да правят с новополучената информация. Те се притесняват от високите цели, които са им поставени за този живот. Опитвам се да ги успокоя, че нашите учители са безкрайно търпеливи. Казвам им, че животът им ще се оценява според онова, което са направили за другите, а не за себе си. Обяснявам, че във всяко пре-раждане допускаме грешки, запъваме се, поемаме по грешни пътеки и вземаме неправилни решения, но израстваме с всяка след баща възможност и решение. Прераждането се счита за успешно, когато сме имали куража да се изправяме след всяко изпитание и в края на живота си сме били силни.
Сподели с приятели: |