Живот между преражданията д-р Майкъл Нютън


ТЕРАПЕВТИЧНА ПОЛЗА ОТ ДУХОВНАТА РЕГРЕСИЯ



страница11/12
Дата09.09.2017
Размер1.89 Mb.
#29849
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

ТЕРАПЕВТИЧНА ПОЛЗА ОТ ДУХОВНАТА РЕГРЕСИЯ

КАТО ЖМП ТЕРАПЕВТИ, ВАШИТЕ предпочита­ния може да клонят към психоанализата, поведенческата психология, гещалт-терапията, ориенти­рането към прозрения, метода на свободните асо­циации или други някакви терапии. Наистина съм виждал голямо различие във философските ориен­тации на моите ученици по ЖМП. Вероятно то­ва се дължи на факта, че много хипнотерапевти са еклектични хуманисти. Тази книга отразява соб­ствения ми стил, но смятам, че няма всеобщо „ва­лиден" начин да се практикува ЖМП терапия. Много психологически подходи могат да бъдат вградени успешно в духовната регресия. От вре­ме на време някой потенциален клиент, особено ако е бил подлаган на по-традиционна психотера­пия, ще ви пита за психологическите и клинични­те аспекти на ЖМП хипнотерапията — неща, ко­ито обикновено не се дискутират на встъпител­ното събеседване.

Мисля, че в началото е добре да избягвате дълги­те психологически обяснения дори и да имате така­ва склонност, защото не това иска да знае клиентът. Установил съм, че краткото общо обсъждане на хип­нотерапията и терапевтичната й полза в разкрива­нето на душата привлича най-силно вниманието.

Подчертавам колко важна е енергийната хармония между душата и човешкото тяло. По възможност се изразявам простичко, като избягвам да тревожа хората, особено онези, които се страхуват от как­вито и да било интервенции. Разумно е да поясни­те, че макар ЖМП хипнозата да е мощно средство за възстановяване на духовните спомени и решаване на конфликти, сама по себе си тя не е психотерапия.

На клиенти, които настояват да им обясня пове­че за терапията, казвам, че връщането в несъзнател­ното за възстановяване на спомени от минали прераждания и живота между тях лекува, когато човек стиг­не до по-дълбоки прозрения за истинската си същност. Добавям, че този процес води до по-голямо просвет­ление за съзнанието, особено чрез освобождаването от натрупаната отрицателна енергия. Честно казано, предпочитам да не се Впускам в повече подробности за терапията преди сеанса, защото това може да до­веде до погрешни схващания. Искам клиентът да за­почне сеанса непредубедено. Терапевтичните обясне­ния накрая обаче са съвсем друго нещо.

Когато премине в свръхсъзнателно състояние, кли­ентът така добре ще знае кое възпрепятства пси­хически потенциала му, че просто ще ви изненада. С напредването на сеанса това самопознание се засил­ва още повече. По мое мнение разликата между връ­щането в минали прераждания и духовната регресия е в това, че ЖМП терапията позволява по-лесна трансформация на възприятията. В първото клиен­тът се вижда в различни животи, където е имал раз­личен характер, а във второто осъзнава истинска­та си същност.

Към края на сеанса се интересувам да разбера следното:

А. На този етап клиентът в състояние ли е да иден­тифицира желанията и стремежите на душата си?

Б. Способен ли е да тълкува духовните послания, които са му били отправени?

В. Ще може ли в сегашния си живот да действа в съответствие с новата си осъзнатост, като изпол­зва градивно негативните отпечатъци от минали прераждания?

Въпреки че вече са се подлагали на психотерапия, много клиенти ще дойдат при вас с отрицателни поведенчески модели и лоша нагласа. Хипнотичната регресия позволява на терапевтите да преценят бър­зо корените на емоционалните рани. И все пак трав­мите не изчезват единствено с припомняне на източ­ника им. Клиентът трябва да разбере значението на събитията и как преживяванията влияят върху ду­шата. ЖМП терапията намалява заблудите и обър­кването от настоящи емоционални дилеми и дава на клиента възможност да дръпне завесата, скриваща истинското му аз и да погледне цялата си същност в по-обективна светлина.

Работата с клиенти в състоянието им на души не се свежда само до видения от живота между преражданията. В травмиращи сцени, свързани с моментно­то прераждане на определени обекти, е възможно ефек­тивно да се използва разграничението на ума от ду­ха, за да се извлече информация директно от душата. Тази техника е подобна на разговора между хипноти­затора, обекта и духовния наставник, който описвам в случай тринадесети от „Пътят на душите". Ко­муникацията, включваща трима, може да е също тол­кова ефективна между хипнотизатора, обекта и душата. Гласът на клиента може да се промени, когато говори от името на душата си, точно както ако го­вори от името на духовния наставник.

По време на моя собствен ЖМП, хипнотизирай от опитен и умел терапевт, видях един епизод от настоящия ми живот — когато на седем години ме оставиха в пансион. Изглежда, душата ми кръжеше над тялото. По-късно, когато слушах записа на та­зи част от сеанса, осъзнах, че гласът ми бе по-разли­чен, когато душата ми описваше съвсем обективно нуждата от решителност и окуражаване, изникнала в съзнанието на едно малко момче, потиснато от самота и тъга по родителска ласка. Силата на този терапевтичен подход е доста явна.

С годините практика установих, че когато се ви­ди като безсмъртно същество и открие, че не е тук по някаква биологична случайност, клиентът започ­ва да осъзнава Вътрешните си истини. Когато пре­ценява конфликтите от своето минало и ги разре­шава, той добива ново съзнание за себе си. Това го подтиква да продължи напред. Клиентите са по-спо­собни да свикнат с мястото си в големия план на нещата, когато разберат, че са безсмъртни. След ЖМП сеанс те знаят, че във всичко има ред и цел и те са част от плана. Това прозрение им позволява да преструктурират своето виждане за света и да действат така, че да постигнат целите си.

Макар че ЖМП терапията е краткотрайна, аз да­леч не твърдя, че представлява бързо решение на проблемите на индивида. Бивши клиенти са ми пи­сали години след сеансите си с мен, за да ми кажат, че продължават да асимилират получената тогава ин­формация. С времето те разбират по-добре реалността и своето място в този объркващ свят. Чув­стват се по-съсредоточени и не отминават без вни­мание болката на другите.

Духовната регресия кара клиента да осъзнае, че не е сам дори когато се чувства самотен в живота. Той успява да види неподвластните на смъртта връзки с една общност от сродни души, които обитават — или са обитавали — телата на негови роднини, любими хора, приятели или познати. Да разбереш със сигурност, че въпреки обстоятелствата в настоя­щия ти живот си ценен за други Във Вселената е крайно Вдъхновяващо. Препоръчвам на клиентите си всеки ден да прекарват по малко време в усамотение, за да укрепват връзките си със силите, които бдят над тях. С новопридобитите знания това става по-лесно и способства за вътрешно спокойствие. Уса­мотението, отдалечаването от разсейващите фак­тори на ежедневието отпушва каналите на вътреш­ния интуитивен глас.

Когато запитам клиент в свръхсъзнателно състо­яние какво прави в духовния свят, за да изостри въз­приятията си, той ми казва, че се усамотява и се със­редоточава върху същността си. Разбира се, за безп­лътните това е лесно, защото не им пречат сетив­ната и емоционалната информация от физическото тяло и разсейващите фактори от материалния свят. Но и за въплътената душа идеята е същата. Една от ползите, които добивате от редовното възстановя­ване на връзката с духовния свят след ЖМП сеанса, е общуването с духовния ви наставник.

Видяхме какъв е ефектът от духовната регре­сия, когато клиентите се срещнат с личните си духовни наставници. Когато работя с клиент, аз усещам присъствието както на неговия, така и на моя наставник. Не се съмнявам, че те ми помагат да разкрия някои психологически елементи, които може би спират напредъка на клиента. Никога не забравяйте, че не вие, а наставникът на въплътена­та душа срещу вас е истинският терапевт. След като напусне офиса ви, човекът ще започне да се обръща за утеха към своя учител, не към вас. Духов­ните наставници са истинските лични терапевти.

Въпреки намеренията на Всеки клиент и спънки­те, на които ще се натъкнете по бреме на работа­та, към всички обекти трябва да се отнасяте поч­тително и с разбиране. Аз лично вярвам в ползата от отправянето на предизвикателства, но по вре­ме на тези финални обобщения ЖМП хипнотиза­торът трябва да внимава да не постави клиента в отбранителна позиция или да го накара да се почув­ства застрашен от откровенията, които сте му помогнали да разкрие. Тъй като е мощен инстру­мент в работата с ЖМП, хипнотерапията може да изкуши терапевта да превърне сеанса в пътуване с цел укрепване на властта си върху обекта.

Тайната на добрия лечител е в смирението, защо­то ви ръководи сила, която е по-висша от вас. Да­леч по-добре е да упражнявате загриженост и съпри­частност, а не власт. Тук всичко е въпрос на самооценка, умения в изразяването и опит. Духовната регресия, включваща опознаването на собствената ду­ша, е акт на свято доверие и ние трябва да го по­читаме.


ЧАСТ ШЕСТА

ЗАВЪРШВАНЕ НА СЕАНСА
ПОДГОТОВКА ЗА ОТПЪТУВАНЕ

КОГАГО ПРИВЪРШИТЕ С ПРЕГЛЕДА НА последно­то посещение на клиента в мястото за избор на живот, трябва да се ориентирате към приключва-не. Що се отнася до прегледите, четиринадесета глава от „Пътят на душите" е посветена изцяло на подготовката на душата за отпътуване. Мои­те курсисти често ме питат: „Всички ли души се подготвят за отпътуването по един и същи на­чин?" Отговорът ми е отрицателен. Разлики има не само в начина, по който се подготвят за след­ващото си прераждане, но и в подготовката на ед­на и съща душа за различните й животи. На този етап от сеанса питам клиента:

Искам да ми обясниш какво правиш, преди да на­пуснеш духовния свят, за да се преродиш в настоя­щия си живот.

Ще получавате най-разнообразни отговори в зави­симост от естеството на предстоящия живот и напредъка на душата. Ето кратък списък на причи­ните, които се крият зад различните отговори:

А. Някои клиенти няма да си спомнят нищо от приготовленията за новото прераждане. Помнят единствено как са приключили с избора на живот

и Веднага след това са се озовали в майчината ут­роба.

Б. Някои клиенти ще ви говорят за подготвите­лен урок, в който се прави преглед на най-важните аспекти от предстоящия живот. Тук има два вари­анта:

1) Срещат се само с наставниците си.

2) Може да се срещнат с наставниците и с други души, които ще играят важни роли в живота им.

В. Някои души се сбогуват набързо с неколцина приятели от групата си и веднага отиват на мяс­тото за отпътуване, придружавани от своите нас­тавници.

Г. Някои души, изглежда, се усамотяват преди на­пускането на духовния свят. Тук също има две възможности:

1) Не усещат, че наставникът ги придружава, и внезапно се озовават в утробата.

2) Биват придружени от наставника до мястото на отпътуване и след това минават по същия мар­шрут като останалите души.

Не искам да оставя читателя с впечатлението, че сбогуването с другарите от групата е кратко или изобщо липсва. Всичко зависи от това кога е стана­ло то в поредицата от духовни събития. Кратко­то „довиждане", когато душата е готова за тръгва­не, не означава автоматично, че не е имало по-дълги сбогувания в по-ранен етап. Също така не забравяй­те, че част от енергията ни никога не напуска ду­ховния свят — не е като да заминава цялото същес­тво. Оставащата енергия може да бъде активна или не, зависи колко от нея ще вземем с нас (както вече споменах по-рано в тази книга). Но и в двата случая сбогуванията на душата с приятелите могат да бъ­дат много емоционални, особено с онези, които ще се прераждат с нас в предстоящия ни живот.

Подготвителните уроци, предназначени за отпъ­туващи души, често се водят от директори-координатори, които не са личните им наставници. Те­зи координатори са специализирали в генералните ре­петиции на значими сцени от предстоящия живот. В основни линии те извършват крайното подсилва­не на паметта на заминаващите души. Не е необи­чайно душата да усеща по време на урока присъст­вието на свои другари или свързани души, на които са отредени Важни роли в предстоящата пиеса. Дейс­твителният момент на раждането на това поколе­ние от деца очевидно не е от значение в подготви­телните лекции. Например може да сте пет години по-възрастен от жена си, но ще посещавате заедно подготвителния клас, свързан с момента, когато ще се срещнете.

Има клиенти, които описват своя подготвите­лен клас като ориентиран главно към бъдещото раз­познаване на сродните души. Други ще ви кажат, че там преповтарят определен кармичен урок, докато трети твърдят, че уроците им са съчетавали раз­лични елементи. Когато хората имат усещане за дежа вю или усещат синхрон в определени събития, ко­ито не могат да обяснят, нищо чудно това да са спомени от подготвителните им уроци.

Много са въпросите, които можете да зададете на клиента в тази фаза от сеанса:

1. Какви знаци са ти дадени предварително, за да разпознаваш Важните събития в живота си?

2. Можеш ли да ми кажеш по какво е трябвало да разпознаваш важните хора в живота си?

3. Кой е най-значимият аспект от последния ти подготвителен урок?

В някои редки случаи ще чуете как клиентът въз­кликва, че в моментите преди отпътуването си към новия живот се е нуждаел от малко повече убеждаване или успокояване от страна на своя наставник. Макар че подобни трепети са доста необичайни, ду­шата е свободна да се откаже от прераждането в който момент пожелае. Вече споменах, че много ряд­ко съм се натъквал на души, които са помолили да бъдат върнати обратно, след като вече са се наста­нили в плода. Повечето ви клиенти ще заявят, че вместо с тревоги, са били изпълнени с радост, надежди и очаквания за предстоящия живот. Процен­тът на моите клиенти, които попадат в тази ка­тегория, надхвърля 80%. Тъй като малка част от тях усещат някакво притеснение, бих ви препоръчал да зададете под някаква форма следните въпроси за наг­ласата на обекта към прераждането:

1. Какви бяха главните причини да дойдеш тук то­зи път?

2. Имаше ли усещането, че е твой дълг да се пре­родиш, че това е неизбежно, или можеше да си оста­неш там?

3. Би ли могъл да характеризираш отношението си към прераждането като:

а) радост и очакване на новите възможности, ко­ито ще ти се предоставят в предстоящия живот;

б) безразличие;

в) предпазливост или неохота.

В „Пътят на душите" съм описал подробно ня­колко примера на действителното връщане на Земя­та. Ако е в състояние да опише тази процедура, кли­ентът в повечето случаи ще каже, че наставникът го е придружил до нещо като изходен портал, преди да се разделят. Душата има чувството, че се спуска в някакъв водовъртеж или тунел към Земята. В мно­го случаи обектът си спомня съвсем смътно послед­ния етап от пътуването си, затова отбелязва: „От светлината влязох в тъмнина (портала) и след то­ва усетих топлина (в утробата)".


ЗАВЪРШВАНЕ НА ДУХОВНАТА РЕГРЕСИЯ

СЛЕД КАТО АНАЛИЗИРАТЕ ПОДГОТОВКАТА НА клиента за отпътуване, става време да придаде­те завършен вид на сеанса. На този етап често задавам въпрос от рода на: „Е, как се чувстваш след онова, което научи?" Ще откриете, че след като с помощта на духовната регресия са разбра­ли смисъла на живота, клиентите често биват по­разени от мисълта колко сериозно са приемали раз­ни дреболии. Съзирането на голямата цел зад всич­ките им преживявания. им дава по-широк поглед. След сеансите клиентите ми пишат, че вече ра­ботят по-съсредоточено върху най-важните неща в живота си.

След като се запознаят със съществуването си между преражданията, клиентите се изпълват с но­ва решимост да се справят достойно с изпитания­та през остатъка от живота си. Вече знаят, че тя­лото им е скъпоценен дар, в чието избиране са учас­твали и самите те. Гледат на живота като на възможност да се учат и да се обогатяват и това ги кара да се чувстват по-уверени в себе си. Но най-вече осъзнават, че в тяхната реалност има ред и цел. Към края на сеанса, който е продължил повече от три часа, вероятно двамата с клиента сте много изморени. На този етап казвам:

Преди да приключим и да напуснем духовния свят, искам да се огледаш за последен път и да ми кажеш дали няма нещо значимо, което да сме пропуснали, но искаш да обсъдим.

В повечето случаи клиентът отговаря отрица­телно — може би защото е не по-малко изморен от мен. Но понякога в ума му изскача нещо, например ня­коя дейност или конкретен проблем, който трябва да бъде изяснен. Все пак в края на сеанса повечето обекти смятат, че са възстановили всички необхо­дими спомени.
СЪБУЖДАНЕ НА КЛИЕНТА

КЛИЕНТЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ СЪБУДЕН ОТ дълбокия транс много Внимателно. След толко­ва дълъг период под хипноза, голяма част от кой­то в свръхсъзнателното тита-състояние, обек­тът ще усеща тялото си много тежко и дори Вцепенено. Също така може в продължение на ня­колко минути да се чувства дезориентиран. Това е, защото всеки човек преживява трансформация от пълно разгръщане на душата до сегашната си личност. По тази причина събуждането трябва да се ръководи внимателно и грижливо фактът, че клиентът току-що се е събудил от транс, не означава, че веднага ще забрави за връзка­та с душата си. Той ще запази спомените за нея до края на живота си. При събуждането си клиентът идва от едно сигурно място — убежището на веч­ния си дом — в трескавата и тежка материална сре­да на Земята. Така че този преход в никакъв случай не бива да е рязък.

Бих искал да ви дам един пример как започвам ука­занията за събуждане в края на сеанса:

Сега започваме да напускаме дома на вечната ти душа и красивия ти живот в духовния свят. Искам никога да не забравяш, че този любящ свят е винаги с теб. Всичко, за което сме говорили — всичките ти мисли, спомени и прозрения — ще се запазят, за да ти помагат и да те вдъхновяват до края на сегашния ти живот. Нека това познание се настани в подхо­дяща форма в съзнанието ти. Позволи си вече да се чувстваш пълноценна личност. Твоят безсмъртен аз се е слял напълно с човешката ти същност. Връща­ме се през тунела на времето и идваме в настояще­то.

Разбира се, тази мантра може да бъде счетена за постхипнотично внушение към клиента, но аз я из­ползвам В прехода към будно състояние. По принцип не вярвам, че традиционната употреба на постхипнотични внушения е необходим елемент от духов­ната регресия, особено след като давам на клиента записа от сеанса. И тези внушения имат продължително въздействие, но намирам, че е временно, дока­то самата духовна регресия никога не избледнява. Опитът ми показва, че спомените от духовния свят остават в съзнанието на клиента и без подобни при­йоми.

Всички изследвания на постхипнотичните внуше­ния показват, че при прилагането им най-важната ин­формация се запазва дълго време. Вече споменах, че във връзка с наставниците можете да заявите: „Никога няма да забравиш образа на духовния си наставник и разговорите с него". Използването на постхипнотични внушения е подходящо и в други области, нап­ример при притъпяване на чувствителността към травми от минали прераждания.

Също така не изключвайте възможността при ня­кои клиенти да стане нужда от укрепване на спомените за залата на съвета или за определена душа, за да се подпомогне изцелението. Това се извършва по преценка на терапевта в зависимост от клиента и сеанса. Не препоръчвам опити да се премахва амнези­ята на клиента по отношение на някои спомени от духовния свят или бъдещето, като се използват постхипнотични внушения.

Всеки хипнотизатор си има свои методи за събуждане на клиента. По-горе цитирах подготовката за обичайните си финални указания, включващи обрат­но броене. На този етап инструктирам клиента да диша дълбоко, да фокусира погледа и да проясни гла­вата си, като същевременно призовавам за ускорява­не на кръвообращението и му внушавам да се чувс­тва разтоварен, щастлив и напълно освежен.


ФИНАЛНО СЪБЕСЕДВАНЕ

СЛЕД КАТО СЕ СЪБУДЯТ ОТ ТОВА ДУХОВНО преживяване, повечето клиенти гледат втренче­но няколко минути в пространството, слисани от видяното. Някои се просълзяват, други избух­ват в радостен смях. Повечето усещат отговор­ността на онова, което техните духовни учите­ли очакват от тях. Опитвам се отначало да не говоря много, защото искам да дам на обекта вре­ме за размисъл. Окуражавам го просто да седи не-подвижно, докато се окопити, подавам му чаша вода и приготвям касетата, която ще му дам да отнесе със себе си.

След ЖМП сеанса ще срещнете два вида реакции. Някои клиенти не искат да говорят много за видяно­то, понеже то е твърде лично и им се иска да събе­рат мислите си без вашата намеса. Често ще се случ­ва да ви потърсят по-късно. Повечето клиенти оба­че желаят веднага да обсъдят най-важните моменти от сеанса. Съветвам ви в началото да ги оставите да говорят каквото искат. Те са завладени от ново­то себепознаване. Вече на съзнателно ниво усещат, че шлюзовете на вътрешния им аз са отворени. И успо­редно с вълнението, чувстват и божествена отговор­ност за живота си. Това невероятно лично преживяване показва на клиента мястото му в света.

Важно е да знаете, че много клиенти ще искат от вас съвет относно значението на сеанса, но бъдете предпазливи. Нашата задача е да им помагаме да от­крият собствени тълкувания на визуализациите от духовния свят. Клиентите са склонни да търсят ука­зания и искат да им помагате в тълкуванията. Ес­тествено, можете да дадете някои мнения относ­но живота им в духовния свят, но на ваше място бих внимавал с коментарите за бъдещите им реше­ния въз основа на тази информация. Добра идея е да зададете въпроси като:

1. Какво придоби след този сеанс?

2. Разбираш ли по-добре себе си след наученото и как?

3. Сега по-ясно ли схващаш живота и мястото си в него? По какъв начин?

4. Какви възможности и алтернативи виждаш да ти се откриват с тази информация?

Клиентът може да не е в състояние да отговори на тези въпроси веднага след сеанса. Задачата на ду­ховната регресия е да му даде цел и насоки, но той сам трябва да реши как ще ги използва. Може да му е нужно доста време за размисъл.

Едно от предимствата на финалното събеседва­не е, че позволява на клиента да се събуди напълно след дългия хипнотичен сеанс. Това отнема поне по­ловин час. Все пак не искате да се втурне зашеметен навън и да попадне под колелата на някой автомо­бил. Ето защо наблюдавам внимателно погледа и движенията на тялото му. Докато се възстановява от дълбоката хипноза, му обяснявам, че в следващите дни и седмици може да изникват още фрагменти от спомените на душата под формата на отделни кад­ри или сънища. Насърчавам го винаги да държи под­ръка тефтерче, в което да записва спонтанно хрум­нали му мисли и да ги добавя към информацията от записа. Това повдига въпроса за повторните ЖМП сеанси.

Тъй като никой сеанс не може да разкрие цялата информация, която хората биха искали да имат за своето съществуване, естествено е някои от тях да изявят желание да дойдат втори път. Някои го правят веднага, но в повечето случаи си отиват у дома, изслушват записа, размишляват върху някои части от сеанса и едва след това решават, че искат да ви посетят отново, за да научат повече. Препо­ръчвам ви, преди клиентът да напусне офиса ви, да го предупредите честно, че е напълно възможно при следващите сеанси да не получи нова съществена ин­формация.

Сред причините повторният сеанс да се окаже неплодотворен са състоянието на клиента, намере­нията на неговия наставник, предстоящите уроци, степента на развитие и така нататък. От друга страна, няма спор, че при някои клиенти вторият сеанс дава още по-значима информация за духовния им живот. Тук няма универсално правило. Обектите, за които е било особено трудно да стигнат под хип­ноза в духовния свят, е добре да преведете по мар­шрута детство-минало прераждане-духовен свят. При други можете да избегнете връщането в детс­твото и след въвеждането и задълбочаването на транса да ги пренесете направо в предишния им жи­вот.

Сега задълбочаването ще отнеме по-малко време от предишния път, особено ако в края на първия се­анс сте отправили към клиента постхипнотичното внушение, че всичките му следващи сеанси ще про­тичат бързо и леко. Втория път трябва да използвате друго прераждане, преди да влезете в духовния свят. Така клиентът има възможността да научи по­вече подробности. Повторният сеанс ще помогне и на двама ви да научите повече за развитието на ду­шата му в различните тела.
ИЗВОДИ

МНОГО КЛИЕНТИ ИЗЛИЗАТ ОТ КАБИНЕТА МИ, стискайки записите си, сякаш са някакво съкрови­ще, и аз се питам дали ще приложат наученото, за да дадат нова насока на живота си. Винаги имам чувството, че съм можел да получа повече инфор­мация, да им помогна повече и им съдействам да разберат по-добре чудото на духовния си живот. Всеки сеанс е уникален и за мен е голяма чест, ко­гато успея да помогна някому в отключването на знанията за безсмъртното му съществуване. Преди много години, когато започнах, трябваше да проправям пътя за хипнозата като средство да се достигне до живота между преражданията — не­що, което не ви се налага да правите. Същевремен­но зная, че в бъдеще практикуващите духовна регресия ще постигат много повече от мен. ЖМП хипнотерапията ни натоварва с отговорността да да­ваме възможно най-много от себе си, тъй като все­ки клиент е чувствителен посвоему.

Откривайки своето безсмъртие, ЖМП клиенти­те виждат приемствеността на един непрекъснат живот. Това ги кара да разберат своето място в последователността от животи, смърти и прераждания. Каквото и да е настоящото им положение, хората ще напускат офисите ви със съзнанието, че имат свой постоянен дом в отвъдното, едно изпълнено с любов, спокойствие и опрощение място, къ­дето за него се грижат високо развити същества.

Някои клиенти ще би питат какво да правят с новополучената информация. Те се притесняват от високите цели, които са им поставени за този жи­вот. Опитвам се да ги успокоя, че нашите учители са безкрайно търпеливи. Казвам им, че животът им ще се оценява според онова, което са направили за другите, а не за себе си. Обяснявам, че във всяко пре-раждане допускаме грешки, запъваме се, поемаме по грешни пътеки и вземаме неправилни решения, но из­растваме с всяка след баща възможност и решение. Прераждането се счита за успешно, когато сме има­ли куража да се изправяме след всяко изпитание и в края на живота си сме били силни.



Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница