К а л и н и л и е в м ъ р т в о м о р е
Изтегляне 421.56 Kb.
|
|
В апаратната брюнетката си тананика. В студиото. БЛОНДИНКАТА. Имахме такъв колега. Все му се чукаше и киснеше в тоалетната, не му оставаха сили за предаванията. Уволниха го. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Ти ни побъркваш от самото начало! БЛОНДИНКАТА. Въпреки че постоянно ви отблъсквам? ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Точно заради това. И го правиш нарочно, нали? БЛОНДИНКАТА. Може би.. В апаратната безшумно се промъква бодигардът. И в тъмното се движи както напред, така и заднешком. В студиото. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Отново имаме чувството, че не сме сами. БЛОНДИНКАТА. В смисъл, че има някой? ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. В смисъл, че няма никой, но ние имаме чувството, че не сме сами. /телефонът звъни/ Ето, всичко се повтаря. Ток няма, а телефоните звънят. В апаратната брюнетката затваря телефона и продължава да си тананика. В студиото. БЛОНДИНКАТА. И на мене ми се струва, че има някой край нас. В апаратната бодигардът се доближава към брюнетката. В студиото. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Дай си ръката! БЛОНДИНКАТА. Вярвате ли в духове? ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Ръката ти е гладка като парафин. БЛОНДИНКАТА. Какво правите!? ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Показваме ти рейтинг по време на вот на недоверие. В апаратната. Бодигардът застава зад брюнетката. БРЮНЕТКАТА. /пее / Девойките – с ръкойките, девойките – с ръкойките. Младежите – с копнежите, Младежите – с копнежите. В студиото. БЛОНДИНКАТА. Клюмна. Личи му, че има вот на недоверие. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. А на теб ти личи, че не си девствена. БЛОНДИНКАТА. Не обичам девствениците!... Ммм!... Сега ще видите... ммм... коя е по-добра! Ммм! Ммм! Ммм! Телефонът звъни. В апаратната. БОДИГАРДЪТ. Няма ли да го вдигнеш? БРЮНЕТКАТА. /изкрещява/ Знаете ли как ме стреснахте!? БОДИГАРДЪТ. Зная. Брюнетката затваря телефона. Бодигардът се притиска към нея. БОДИГАРДЪТ. Усещаш ли разликата? БРЮНЕТКАТА. Ега ти професията! В студиото. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Не можем да повярваме! Ти го вдигна!... Защо толкова се стараеш? БЛОНДИНКАТА. Готвя ви злокобно отмъщение. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ Страхотно! Това ме възбужда допълнително! БЛОНДИНКАТА. Сигурен ли сте? Ако ви кажа, че съм болна и мога да ви заразя? ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Нас зарази не ни хващат. Наше височество сме чукали болни от холера, туберкулоза, птичи грип, свински грип, чума, грешка, без последното... Да започваме! Обърни се настрани! БЛОНДИНКАТА. Не е ли малко неприлично? ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Кой ти гледа в тъмното. Изпъни се напред!...Така. Чудесно! В апаратната. БРЮНЕТКАТА. Как само дишате! И воните на пор! БОДИГАРДЪТ. На кърт! БРЮНЕТКАТА. Ама какво правите? БОДИГАРДЪТ. Стой така! В студиото. БЛОНДИНКАТА. Ох!... Много бързо го направихте! ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. И ний вървим, вървим, вървим , вървим нататък, и няма край, и няма край на шир и длъж!... Хоп-хоп-хоп! БЛОНДИНКАТА. Lasst mir Luft, dass ich reden kann! Lasst mir Luft, dass ich reden kann!*... Ох-ох-ох! ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Важното е да чукаме, да чукаме и да не спираме! Хоп-хоп-хоп! БЛОНДИНКАТА. Отдавна свикнах, но пак ми е хубаво! Ох-ох-ох! Двамата високо извикват. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Хоппааа!... За втори път днес! Ура! БЛОНДИНКАТА. Оооох!... Отмъстих си! Телефонът звъни. В апаратната. БРЮНЕТКАТА. Лъскате бастуна, нали? И приятелят ми е като вас. БОДИГАРДЪТ. Затвори и остави слушалката отворена! Брюнетката изпълнява. Чува се характерният сигнал. В студиото. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Наистина ли си болна? БЛОНДИНКАТА. Заболяването ми е рядко срещано, силно заразно и още няма име. От него човек може да живее и по-дълго, може и да си отиде за няколко месеца. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. И какви са симптомите? БЛОНДИНКАТА. Нарушават се тоновете на сърцето, деформация, надува се като рибен мехур и – прас. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Господи!... Ти говориш напълно сериозно! БЛОНДИНКАТА. Предупредих ви. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. /вие като вълк/ Ууу! Не можем повярваме!... Ууу! Едно чукане и сбогом завинаги!... Ууу! БЛОНДИНКАТА. Избрали сте рискова професия. Пауза. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Страх ме е!... Умирам от страх! БЛОНДИНКАТА. Най-после заговорихте човешки. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Ако само знаеш... какъв съм неудачник!... Още преди да се родя. В корема на майка ми ме ужили оса. Родих се с възпаление и слухови халюцинации, чувам плач на мъртви чайки... Не разбирам, защо не делфини например, а чайки? И откъде накъде – мъртви? БЛОНДИНКАТА. Като умрете, това ще го публикувам. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. На три години паднах в копанята на село и прасето ми отхапа единия тестис. Потентността ми е вид компенсация... Личи ли? БЛОНДИНКАТА. Не забелязах... Говоря за тестиса. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Напикавах се до петнайсет годишнината си, никъде не пътувах, стоях самотен в къщи, досега си внушавам, че мириша на урина. В Интернет писаха, че съм пълен с комплекси, фобии, мании... БЛОНДИНКАТА. Затова сте политик. Иначе щяхте да отглеждате охлюви. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Но никой не знае – аз имам мечта. И тя ме крепи. БЛОНДИНКАТА. Ще ми я кажете ли? ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Нищо особено, обикновена човешка мечта. БЛОНДИНКАТА. Умирам от нетърпение да я чуя! ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Добре, ще ти я кажа... По дяволите! Не мога да си я спомня! Забравил съм каква беше мечтата ми!... Какво ще ме крепи сега? В апаратната. По телефонната слушалка на пулта характерният сигнал прекъсва, чува се пращене, после далечен глас и неясни фрази. Бодигардът и брюнетката отскачат един от друг. БРЮНЕТКАТА. Някой се включи в линията! БОДИГАРДЪТ. Затвори слушалката! Брюнетката затваря слушалката. БРЮНЕТКАТА. Това не е възможно! Пълна мистика! БОДИГАРДЪТ. Обявявам тревога първа степен! Тръгвам на разузнаване! БРЮНЕТКАТА. Вдигнете си гащите! Бодигардът вдига панталоните си. Обикаля апаратната, движи се както напред, така и заднешком. В студиото. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Направи го нарочно... Защо? БЛОНДИНКАТА. Защото ми писна! Опитах като другите, знаех какво да пусна в ефира, с кого да си легна. Но все някоя патка ме пререждаше. Както стана и днес. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Винаги може да се измисли нещо. БЛОНДИНКАТА. Вече няма никакво значение. На мен просто ми личи. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Кое? БЛОНДИНКАТА. Това че дядо ми е убит от фашистите, а баща ми – от комунистите. Това, че всичките са еднакви кретени! Това, че съм бясна и ги презирам!... Младостта ни е прецакана! Шибаните революции се правят от тълпите, а вместо тях енергията на милиони самотници изтича в чата! ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Не разбирам за какво говориш? БЛОНДИНКАТА. Заразих ви, но бих предпочела да изпразня отгоре ви цял пълнител! Превърнахте ни в изтривалки, в медийни курви! ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Да не би да откачаш, а?... Искаш да ми внушиш, че ние сме виновни за всичко? Да ти припомня: „От древния Рим насам властта е в устата на гърбавия глашатай”. Вие, медийните курви, вие ме направихте това, което съм! БЛОНДИНКАТА. Първо трябва да видят сметката на вас – политиците, от първия до последния. После на нас – журналистите, дето ви слугуваме. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Дрън-дрън! И какво ще стане след това? Същото. БЛОНДИНКАТА. Ще настъпи мир, ще ухае на жасмин, не на мърша. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. В началото те взех за луда, но случаят е по-сериозен. Правиш ми се на Улрике Майнхоф!? Феминистки като теб – в единична килия до края на живота! БЛОНДИНКАТА. Светът няма нужда и двама ни, има си Интернет! В студиото блесва сноп светлина. Влиза бодигардът. БОДИГАРДЪТ. Никой да не мърда! Какви са тези задници?... Ясно. Нещата не са такива, каквито са. 12.
В ефира звучи адажио. Брюнетката е до пулта в апаратната. Блондинката и председателят са в студиото. Приготвят се да продължат предаването. Неочаквано музиката спира сама и по ефира се чува пращене. Долита далечен, неясен глас. В апаратната. БРЮНЕТКАТА. Това не може да бъде! В студиото. БЛОДИНКАТА. Ало!... Има ли някой? Пращенето намалява. Слушателят говори глухо, накъсано. Гласът му звучи в ефир, чува се навсякъде. СЛУШАТЕЛЯТ. Не давате думата... на слушателя... Затова си я взех сам. БЛОНДИНКАТА. Ще се представите ли? СЛУШАТЕЛЯТ. Не ме познаваш... Никой не ме познава. БЛОНДИНКАТА. Слушаме ви. СЛУШАТЕЛЯТ. Разговорът е между нас... С него. БЛОНДИНКАТА. Няма да ви преча. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Какво ви вълнува – това, което се случва в държавата ли? СЛУШАТЕЛЯТ. Не... В човеците... Наистина ли го помниш? ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Кого? СЛУШАТЕЛЯТ. Дядо си? ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Моля? СЛУШАТЕЛЯТ. Той не говореше... думи като „осра”... По нашия край ... никой не говореше така. Пауза.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Кой сте вие? СЛУШАТЕЛЯТ. Спомняш ли си... къде си роден? ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Всеки помни къде е роден. СЛУШАТЕЛЯТ. Всеки мисли, че помни... Рекичката... брястовете... помниш ли? ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Помня, разбира се... Малко смътно, но помня. СЛУШАТЕЛЯТ. Като деца... къпехте се във вировете... Пречехте на животните да пият вода... Помниш ли? /мълчание/ Ние – възрастните... понякога ви се карахме... Забравил ли си? ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Опитвам се да си спомня. СЛУШАТЕЛЯТ. Брегът беше слънчев, плодороден... засят с пъпеши и дини... Никой не ви пречеше да си откъснете... Вие ги разцепвахте с лакът... за да си изберете най-узрелите... И това ли си забравил? /мълчание/ Накацат ли мухите натрошените пъпеши и дини... животните не ги поглеждат.... Ядосвахте ни, но... Отдавна сме ви простили... По нашия край на децата... всичко се прощаваше... Другото обаче... няма да ти простя. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Какво няма да ми простите? СЛУШАТЕЛЯТ. И баща ти така забрави... Всичко забрави... После се сети... Беше късно. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Не намесвайте баща ми! СЛУШАТЕЛЯТ. И теб се опитваше да забрави... Това го довърши.... Същото се случи и с неговия баща, с дядо ти... /пауза/ Забравянето е вирус, предава се от човек на човек... Един го преболедува... Друг го свършва... Слушаш ли ме? ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Слушам ви. СЛУШАТЕЛЯТ. Забравянето започва от подробностите... И накрая се забравят най-важните неща... Често те изглеждат незначителни... Стигнеш ли до там... Тогава си никой. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Искам да си спомня! СЛУШАТЕЛЯТ. Какво искаш да си спомниш? ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Не зная... Не помня... Можете ли да ми помогнете? Пауза.
СЛУШАТЕЛЯТ. Готов ли си да тръгнеш от началото? ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Къде е то? СЛУШАТЕЛЯТ. Там... където живееше дядо ти... Той наистина имаше стобор... Зад него пасяха най-хубавите коне в нашия край... Когато баща ти го напусна и стана голям човек... построи мини и фабрики на мястото на градините и полята със зърно... Искаше да го запомнят велик, смяташе се за бог... Ти си същия като баща си... Затвори мините и фабриките... Всичко запустя... Рекичката пресъхна... Хората измряха или избягаха... Твоят проект „Мъртво море” съществува. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Не е възможно! СЛУШАТЕЛЯТ. Нашият край е истинско море от бурени, плевели и червени макове... Там е началото. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Началото? СЛУШАТЕЛЯТ. Началото на всичко. Пауза.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Как да стигна до него? СЛУШАТЕЛЯТ. Сам... Сам трябва да намериш пътя... Трябва да си го спомниш... Споменът се предава от човек на човек... В рода ти веригата е прекъсната... Можеш да я свържеш само ти... Нямам какво друго да ти кажа. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Защо се обадихте? СЛУШАТЕЛЯТ. Досети се сам. Пауза. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Кой си ти? СЛУШАТЕЛЯТ. Ще разбереш... когато ме намериш. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Къде да ви намеря? СЛУШАТЕЛЯТ. Аз съм там... В Мъртво море... Чакам те! Слушателят замлъква. Чува се пращене, после познатият характерен сигнал. Тишина.
БОДИГАРДЪТ. Горе ръцете, господин председател! Арестуван сте за държавна измяна и финансови далавери! Вече „аз” сме „ние”!... Ясно ли е? Пауза. Председателят става мълчаливо и вдига ръцете си. Брюнетката в апаратната и блондинката в студиото правят същото. БОДИГАРДЪТ. /души/ Мирише на кръв....Казах ли, че нещо ще се случи?... Вие – долу ръцете! Журналистките изпълняват. Бодигардът обискира председателя и му слага белезници. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Явно нещата не са такива каквито изглеждат. БОДИГАРДЪТ. Нещата са такива, каквито са... Ходом марш! Двамата тръгват към вратата на студиото. БОДИГАРДЪТ. /към журналистките/ Къртиците владеят света, защото контролират мръсния канал на хората... Чакам покана за интервю! За бъдещия ми проект – Мъртво море”! Председателят и бодигардът излизат. Двете жени остават мълчаливи по местата си. 14.
СЛУШАТЕЛЯТ. Едни идват... Други си отиват... Остава пътят... Към Мъртво море. Чува се далечен писък на чайки. К Р А Й
Забележка: „Lasst mir Luft, dass ich reden kann!” Goethe: ‘Sturm und Drang” „Оставете ми въздух, не мога да дишам!”, Гьоте: „Щурм и дранг” Каталог: works works -> От неправителствения сектор на комисията за интеграция на ромите към нсседв 11 януари 2008 г works -> Olidays around the world works -> 1Цели на упражнението works -> Програма 1 част 1Цели на упражнението Подробно запознаване с процесите на регистриране на клас и създаване на прозорец works -> 1Цели на упражнението works -> Викторина по безопасност на движението Общински кръг март 2014г гр. Бургас works -> Край нас има много други светове, Макс Изтегляне 421.56 Kb. Сподели с приятели:
|