К а л и н и л и е в м ъ р т в о м о р е

БРЮНЕТКАТА. Не е ли малко неприлично?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Кой ти вижда в тъмното! Помогни ми с това копче!... А така!

В апаратната. Бодигардът се отправя към студиото, движи се както напред, така и заднешком.

В студиото.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Изпъни се напред!... Хайде сега! Хоп-хоп-хоп!

БРЮНЕТКАТА. Ох, ох, ох!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Пуф-пуф-пуф! Имаме си пушки, от папура дръжки, имаме си пушки, от папура дръжки!... Хоп-хоп-хоп!

БРЮНЕТКАТА. На ти, цял живот ме измъчваш! Разкъсай се сега от яд!... Ох, ох, ох!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Важното е да чукаш и да не спираш! Хоп-хоп-хоп!

БРЮНЕТКАТА. Важното е бързо да свикнеш, за да ти е хубаво! Ох, ох, ох!

Двамата високо извикват.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Хоппааааа!... Свърших!

БРЮНЕТКАТА. Оооох!... Най-после!

Пауза.

Председателят заплаква.

БРЮНЕТКАТА. Какво да ти се случи, миличък?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Да изригна като бял вулкан! Откакто съм в шибаната политика, не съм имал оргазъм!

БРЮНЕТКАТА. Петленцето ми то шарено!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Толкова години, какви ли не ми ги предлагаха – брюнетки, блондинки, албиноски...

БРЮНЕТКАТА. Агънцето ми вакло!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. С огромни бомби и съвсем без цици, с крушовидни и ябълковидни дупета, имаше и една дюстабанлийка...

БРЮНЕТКАТА. Зайченцето ми пухкаво!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Къде ли не ходих, какви ли не бардаци обиколих и всичките пълни с политици като мен...

БРЮНЕТКАТА. Като умрете, това ще го публикувам.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. А то – девственица трябвало! Но къде втора като теб!?

БРЮНЕТКАТА. Няма такава.

Пауза.

Председателят спира да плаче, ръмжи.

БРЮНЕТКАТА. Мразех проклетата ципа! И кръвта й мразех! Нека ефира се просмуче с нея!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. И Александър Македонски не е пронизвал девствена журналистка. Чувствам се като бог!

БРЮНЕТКАТА. Дали пък пред мен не се откри Божието чудо?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ. И да си бог не е лесно, повярвай ми!

БРЮНЕТКАТА. Защо не се представяте според етикета за царствените и божествени особи – в множествено число?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Уместно предложение, ще се възползвам.

БРЮНЕТКАТА. Представяте ли си, ако можехте да оправите всички!?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Искаш да кажеш, наше височество да изчукаме целия народ!?

БРЮНЕТКА. Точно така – всички до един! Тогава генотипът ни ще надмине този на древните атланти.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Благородна кауза. Но трябва да са девствени.

Вратата на студиото се отваря.

Блесва сноп светлина.

Показва се бодигардът.

БОДИГАРДЪТ. Никой да не мърда!... Какъв е този задник?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Задник си ти! Нещата не са такива, каквито изглеждат.

5.
Редакцията отново е осветена.

В ефира на радиото звучи ритмична музика.

Студиото е празно.

В апаратната са брюнетката и блондинката.

БЛОНДИНКАТА. Председателят побягна към тоалетната. Отиде да пикае, нали?

БРЮНЕТКАТА. Приличам ли ти на катедрала?

БЛОНДИНКАТА. Моля?

БРЮНЕТКАТА. Току-що построена катедрала?

БЛОНДИНКАТА. Това е банално, скъпа!

БРЮНЕТКАТА. Висока, каменна, обляна от пролетен дъжд?

БЛОНДИНКАТА. Какви ги говориш?

БРЮНЕТКАТА. Влез в мен, грешнице, изповядай се, разкрий душата си!

БЛОНДИНКАТА. Първо ти. Най-после го направи, нали?

БРЮНЕТКАТА. Ох...!

БЛОНДИНКАТА. Стига с това охкане!

БРЮНЕТКАТА. Никой не може да прави забележка на една катедрала! Запомни това!

БЛОНДИНКАТА. Ясно.

БРЮНЕТКАТА. Нищо не ти е ясно. Очакваш да ти кажа какво правехме двамата сами в тъмното.

/мълчание/

Първо – властта и медиите никога не са сами.

БЛОНДИНКАТА. Кой беше с вас?

БРЮНЕТКАТА. Народът.

БЛОНДИНКАТА. Ще ме побъркаш!

БРЮНЕТКАТА. Второ – това, което се случи, е държавна тайна.

БЛОНДИНКАТА. Какви ги дрънкаш, слушателите чуха как флиртувахте!

БРЮНЕТКАТА. Слушателите чуват, после ние им казваме какво са чули. Те запомнят онова, което им кажем, че са чули.

БЛОНДИНКАТА. Виж я ти! Напредваш! Бързо си прихванала от него.

БРЮНЕТКАТА. Не за всичко са виновни политиците! Ако те са бащите, ние сме майките на обществения разврат! Без нас покварата щеше да бъде самотно занимание.

БЛОНДИНКАТА. Какво!?

БРЮНЕТКАТА. Ние сме средата, където покварата и развратът избуяват като гигантски плевели и се извиват към небето. Катерим се по тях и не си спомняме за скучните цветя на почтеността.

БЛОНДИНКАТА. Говориш, сякаш не си ти!

БРЮНЕТКАТА. Жестоко се заблуждаваш! Нямаш представа на какво съм способна!

БЛОНДИНКАТА. Господи, какво ти става!?

БРЮНЕТКАТА. Извисявам се. Погледни нагоре. Виждаш ли колко съм нависоко?

Пауза.

БЛОНДИНКАТА. Вече съм сигурна – не си добре. Какво ти е, какво чувстваш?

БЛОНДИНКАТА. Можеш ли да кажеш всичко това, без да охкаш?

Пауза.

БРЮНЕТКАТА. Завиждаш ми, нали? И ми се подиграваш!

БРЮНЕТКАТА. А от теб не може нищо!

БЛОНДИНКАТА. Ако не бях аз, щеше да киснеш в онова училище!

БРЮНЕТКАТА. Но сега разговаряш с шефа на международната редакция!

БЛОНДИНКАТА. Вещица! Този пост беше за мен!

БРЮНЕТКАТА. Съжалявам.

БЛОНДИНКАТА. Пази боже сляпо да прогледа!

БРЮНЕТКАТА. Внимавай, ще те накисна, че спря тока!

БЛОНДИНКАТА. Спрях го, защото станахте за смях.

БРЮНЕТКАТА. Председателят не може да стане за смях! Знаеш ли какви са последствията от подобен акт?

БЛОНДИНКАТА. Патка!

БРЮНЕТКАТА. Подписваш си смъртната присъда!

БЛОНДИНКАТА. В тебе има повече пот, отколкото смисъл!

БРЮНЕТКАТА. Мъртва си, уволнена си, приключена си!

БЛОНДИНКАТА. Късната дефлорация на никого не прощава!

БРЮНЕТКАТА. Свършено е с теб! Ще ти избода очите, ще плуваш в мрак и по цял ден ще слушаш гласа ми по радиото!

БЛОНДИНКАТА. С теб е свършено! Ще ти изтръгна езика и ще забравиш микрофона завинаги!

Двете се нахвърлят една върху друга.

6.
В апаратната влиза бодигардът, движи се както напред, така и заднешком. Оглежда помещенията.

Двете жени се отдръпват една от друга и вдигат ръце.

Бодигардът ги претърсва, ръцете му се задържат върху брюнетката.

БОДИГАРДЪТ. И вие ли нищо не знаете за къртиците?

БРЮНЕТКАТА. О, не понасям плъхове.

БОДИГАРДЪТ. Къртиците не са плъхове, а господари на света!

Влиза председателят.

БОДИГАРДЪТ.

/отдръпва се от жената/

Тия двете – бяха се хванали за косите!... Ако не бях аз, щяха да се избият!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Нямаш работа там, където сме ние!

БОДИГАРДЪТ. Кои „ние”?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Ние сме аз. Изчезвай!

Бодигардът излиза.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ.

/брои между двете/

Две петлета се скарали пред поповата врата. Поп излезе и им каза:”Иж, миж, ти водиш!”

/прегръща блондинката през рамото/

Хайде, наше височество имаме работа да вършим. Слушателите ни очакват.

/тръгват към студиото/

БРЮНЕТКАТА. Тя извърши национално предателство, господин... ваше височество! Спря тока!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Направи го и ти. Ще сте квит.

7.
В ефира на радиото звучи познатата ритмична музика.

Брюнетката остава в апаратната.

Председателят и блондинката се настаняват в студиото.

БЛОНДИНКАТА. Никой от познатите ми не носи такава тениска.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Розовото сближава хората.

БЛОНДИНКАТА. Една приятелка има вибратор перлен розов заек. Пише стихове за деца.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. С колежката ви преди малко добре си поиграхме.

БЛОНДИНКАТА. И ние.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Казах й, че се притеснявам пред микрофон. Тя ме посъветва да си припомня момчешките игри.

БЛОНДИНКАТА. Ние си припомнихме момичешките.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Все още се притеснявам.

БЛОНДИНКАТА. Аз също. Да започваме!

Председателят и блондинката слагат слушалките си.

От апаратната брюнетката дава знак.

Музиката утихва.

БЛОНДИНКАТА. Драги слушатели, продължава предаването ни на живо от студиото на нашето национално радио. Знаете номерата на телефонните линии... Господин председател...

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. „Ваше височество!” Това е правилното обръщение. Ще свикнете.

БЛОНДИНКАТА. Време е да разкажете за проекта на бъдещето.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Какъв проект?

БЛОНДИНКАТА. Вашият проект.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Моят проект?... Какво искате да кажете?

БЛОНДИНКАТА. Забравихте ли?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Аз?... Не е възможно нещо да забравя!

Телефонът звъни.

В апаратната брюнетката вдига слушалката.

БРЮНЕТКАТА. Не ви чувам добре... Разговаряли ли сме някога с вас?...Странно! Имайте още малко търпение!

/затваря/

В студиото.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Може ли чаша вода?

Блондинката налива вода на председателя, той я изпива наведнъж.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Помолих ви за чаша вода.

БЛОНДИНКАТА. Току-що я изпихте.

Тя му налива отново. Той изпива чашата наведнъж.

Пауза.

/прошепва/

Отново тези чайки!

БЛОНДИНКАТА. Моля?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Нищо... Просто наше височество сме изморени от грижи, наше височество сме колосално изтощени... Водите на вселената приливат една в друга, издигат се и се спускат, като се уморят, притихват. Милионите звезди светват и угасват и също си отдъхват. Дори луната сменя слънцето, да си почине... А ние – сами! Без миг покой!

БЛОНДИНКАТА. „Ние”?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. „Ние” значи „аз”. Свиквайте, по дяволите! И сипете чаша вода най-после!

Блондинката налива чаша вода. Той я изпива наведнъж. Оригва се.

Пауза.

БЛОНДИНКАТА. Предаването ни на живо продължава. Нека ви подскажа за какво сте тук.

БЛОНДИНКАТА. Да разкажете за проекта.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Няма нужда да ни подсказвате, наше височество никога не забравя. Нека всички си отворят ушите – слушателите, опозицията и най вече вие! Темата изисква наше височество да говорим с изискан стил и патос и настояваме за внимание. Започваме... Има едно място, скрито в по-по-най-дълбоката долина на света, защитено от по-по-най-величествени пустинни планини, изпълнено с по-по-най-загадъчните мистерии и библейски легенди. Там са родени нашите богове и през последните десет хиляди години е възникнала и се е развивала по-по-най-последната цивилизация. Това е едновременно по-по-най-ниската точка на света и по-по-най-високата духовна точка на човечеството. Сещате ли се за кое кътче от земята става дума?

БЛОНДИНКАТА. Мъртво море.

В апаратната.

БРЮНЕТКАТА. Кучка енциклопедистка!

В студиото.

БЛОНДИНКАТА. Наричат го още Източно море, Асфалтово море, Солено море, Морето на дявола, Морето на равнината, Морето на Содом и Гомор.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. А знаете ли защо е наречено „мъртво”?

БЛОНДИНКАТА. Високото съдържание на минерали не позволява живите организми да оцелеят във водите му.

В апаратната.

БРЮНЕТКАТА. Енциклопедистка, ама кучка!

В студиото.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Това море е подложено на убийствено изпарение, всяка година се смалява с един метър дълбочина. Преди го е захранвала река Йордан, която днес е една мръсна вада. Ако това продължава, скоро Мъртво море ще изчезне. Трябва да се направи нещо. Бързо, спешно, по-по-най! Разбирате ли?

БЛОНДИНКАТА. Но какво можем да направим ние?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Можем. Трябва спасим люлката на цивилизацията ни, връзката с божествеността. С по-по-най! И някой трябва да поеме отговорност за това.

БЛОНДИНКАТА. Кой?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Аз! Ние – Наше височество!

В апаратната.

БРЮНЕТКАТА. Наистина сте бог, ваше височество!

В студиото.

БЛОНДИНКАТА. Вие?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Не чухте ли? Наше височество ще спасим Мъртво море.

Пауза.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Проведохме разговори с всички страни, които имат отношение към проблема, с по-по-най-международните институции. Получихме пълна подкрепа.

БЛОНДИНКАТА. Но защо никой досега не знае за това?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. За да не ни пречат предварително.

В апаратната.

БРЮНЕТКАТА. Железен сте, ваше височество!

В студиото.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Днес внесохме от името на по-по-най-управляващата партия предложение за промяна в закона за водите. Нашата страна може да отдели една четвърт от годишния си водосбор, тези води в момента ги продаваме, или изтичат.

БЛОНДИНКАТА. А ако годината е сушава?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Една е сушава, друга – не. Въпрос на статистика. И на по-по-най... И така – за три години изграждаме до Мъртво море покрит канал, за да намалим изпаренията. После пускаме водата да тече.

БЛОНДИНКАТА. Пет години не можем да построим сто километра магистрала. Вярвате ли , че за три години ще се справим с хиляда и петстотин километра канал?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Магистралата е работа на предишното правителство. Тяхното място е зад решетките. Този проект, освен всичко друго, трябва да изчисти образа на държавата ни.

БЛОНДИНКАТА. А кое е онова – „всичко друго”?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Отново става въпрос за по-по-най! Продажба на водата за по-по-най-много свежи пари отвън, покриване на по-по-най-външните ни задължения, решаване на проблемите с безработицата. И накрая – нашият по-по-най-скромен народ ще впише със по-по-най-златни букви името си сред рицарите, спасили духовната памет на човечеството. Имате ли други въпроси?

В апаратната брюнетката.

В студиото.

БЛОНДИНКАТА. Господин председател...

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Ваше височество!

БЛОНДИНКАТА. Говори се, че имате скрит интерес в тази сделка.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Вие на слухове ли вярвате? За опозицията ли работите? Значи сте срещу интереса на държавата! Внимавайте!

БЛОНДИНКАТА. Вижте, съм майка с две малки деца. Вече дори и директор на международната редакция не мога да стана...

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Има и други интересни длъжности.

БЛОНДИНКАТА. Страхувам се моите деца, техните деца да не останат без вода. Не е ли по-добре първо да оправим страната – пътищата, болниците, училищата? Нека някоя по-богата страна се заеме с този проект. Ако няма такава, по-добре морето...

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Да изчезне от лицето на земята, това ли искате да кажете?

БЛОНДИНКАТА. Толкова неща изчезват всеки ден.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Вие може да изчезнете, но Мъртво море – не! Мъртво море трябва да бъде спасено! Мъртво море...!

В апаратната влиза бодигардът и дава знак.

Председателят напуска студиото.

8.
В ефира на радиото отново звучи познатата ритмична музика.

В студиото е блондинката.

В апаратната брюнетката се моли.

БРЮНЕТКАТА. Боже вечни и Царю на всяко създание, прости греховете, които извърших в тоя ден с дело, слово и помисъл! Амин!

Блондинката влиза при нея.

БЛОНДИНКАТА. Олекна ли ти?

БРЮНЕТКАТА. Какво искаш?

БЛОНДИНКАТА. Съжалявам за случилото се! Знаеш колко те обичам!

БРЮНЕТКАТА. О, аз също съжалявам! Дори не можеш да си представиш колко те обичам!

БЛОНДИНКАТА. Изчуках се на петнайсет, в кенефа на една дискотека, да не ми пречи в развитието. Ти го направи чак сега. А се справяш по-добре от мен!

БРЮНЕТКАТА. Кажи какво искаш?

БЛОНДИНКАТА. Да повярвам, Бог да чуе молбите ми! Кажи, как да го постигна?... Моля те!

БРЮНЕТКАТА. Питай Него, помоли Го искрено. Той ще ти посочи пътя.

БЛОНДИНКАТА. А ако искам невъзможното?

БРЮНЕТКАТА. Бог не е сешоар, за него няма невъзможни неща.

БЛОНДИНКАТА. Разкажи ми, как стана при теб?

Пауза.

БЛОНДИНКАТА. Лъскаше бастуна.

БРЮНЕТКАТА. Извършваше толкова мощни движения, сякаш разбиваше белтъци. Не скочих в реката, останах да го наблюдавам. След миг той изкрещя от облекчение и вдигна панталоните си, после рязко се обърна и ме забеляза... Така се запознах с бъдещия си мъж. Разказа ми, че преди това си играел в къщи, но веднъж членът му така експлодирал, че изпратил гъстата сперма на тавана. Точно тогава влязла майка му, погледнала нагоре и изкрещяла от ужас – бялата течност капнала на лицето й.

БЛОНДИНКАТА. Това се казва щастлива майка!

БРЮНЕТКАТА. Тя го накарала да се помоли, да разкаже всичко на Господ Бог и да чака знак. Той Му се явил и му казал да не се притеснява, защото това е Божията мощ. Да се облекчава с радост, но да прави това в реката. За да се разнася неговото семе и Божията сила по реки, морета, океани – по целия свят... Така повярвах в Бог.

БЛОНДИНКАТА. И после?

БРЮНЕТКАТА. Изпратих Му горещата си молба да ми пораснат гърдите.

БЛОНДИНКАТА. Получи ли отговор?

БРЮНЕТКАТА. Да, ако дам обет за целомъдрие до брака. Без да помисля, изкрещях „да”!

БЛОНДИНКАТА. Никога не бих го направила!

БРЮНЕТКАТА. На другата сутрин имах разкошни цици, с настръхнали зърна, като малки корали. Развълнувах се, те леко потрепераха, не можах да се сдържа и ги погалих... Оттогава – дванайсет години. Първо бях ученичка девственица, после студентка девственица, журналистка девственица, превърнах се в хроническа девственица.

БЛОНДИНКАТА. Кошмар!

БРЮНЕТКАТА. Новата придобивка усилваше възбудата ми. Денонощно мислех за чукане, представях си членове, бях влажна като... като смокиня.

БЛОНДИНКАТА. Пълен кошмар!... А той?

БРЮНЕТКАТА. Беше дал обет, като мен. И копнееше час по-скоро да излива семето си в мен, вместо в реката. Така е и досега.

БЛОНДИНКАТА. Какво чакате?

БРЮНЕТКАТА. Божиите хора оцеляват трудно на земята, а той ще ми направи много деца. Как ще ги отглеждаме? Трябваше първо да уредим живота си... Така мислех до днес... Сега всичко се обърна с краката нагоре.

БРЮНЕТКАТА. Какво имаш предвид?

БРЮНЕТКАТА. От една страна на новия пост ще имам голяма заплата, което е добре. От друга страна съгреших пред Господ Бог, но Той прощава на всички, ще прости и на мен... Проблемът е моят бъдещ мъж, бащата на бъдещите ми деца.

БЛОНДИНКАТА. Той нищо няма да разбере.

БРЮНЕТКАТА. Как така?

БЛОНДИНКАТА. Един изкуствения химен струва двайсет и три евро, при спукването му бликва изкуствена кръв.

БРЮНЕТКАТА. Виж ти!... Не бях се сещала за това.

БЛОНДИНКАТА. Практикуват го много жени по света. Ще бъдеш по-девствена от преди.

БРЮНЕТКАТА. О, не!

БЛОНДИНКАТА. Пак започна да охкаш.

БРЮНЕТКАТА. Извинявай!

БЛОНДИНКАТА. Ти извинявай!... Охкай си, щом така ти е добре.

Мълчание.

БРЮНЕТКАТА. По-девствена ли каза?

БРЮНЕТКАТА. Точно така. А за още двадесет и три евро можеш да повториш, ако той не забележи моралния ти подвиг.

БРЮНЕТКАТА. Двадесет и три евро...

БЛОНДИНКАТА. И си чисто нова.

БРЮНЕТКАТА. Кръвта е съвсем като истинска, нали?

БЛОНДИНКАТА. Можеш да поръчаш и с истинска, но е по-скъпо.

БРЮНЕТКАТА. Излишно е да се набутвам.

/мълчание/

Удивително мръсно племе сме журналистите.

БЛОНДИНКАТА. Но невинни ангели в сравнение с политиците. И за разлика от нас, те стават такива, за да бъдат това, което са.

Двете жени нежно се прегръщат.

БРЮНЕТКАТА. Винаги, след като говоря с теб, се чувствам по-малко виновна.

БЛОНДИНКАТА. А аз – по-малко невинна.

9.
В апаратната влиза бодигардът. Движи се както напред, така и заднешком. Оглежда помещенията. Претърсва журналистките. Ръцете му се задържат на ханша на брюнетката.

БОДИГАРДЪТ. Да ви кажа ли защо къртиците владеят света?

Влиза председателят.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Ние сме тук.

БОДИГАРДЪТ.

/отдръпва се/

Нещо не разбирам. Ако „ние” сте вие, кои сме ние?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. И ние, и вие сме аз!... Изчезвай!

Бодигардът излиза.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Продължаваме!

/към брюнетката/

Пусни нещо разбиващо, само не Вагнер!

/към блондинката/

Към студиото – ходом марш!

Блондинката не помръдва.

Председателят я повлича. Влизат в студиото.

В ефира на радиото звучи твърд рок.

Двамата се настаняват, слагат слушалките си.

Музиката утихва.

Брюнетката дава знак от апаратната.

В студиото.

БЛОНДИНКАТА. Драги слушатели! Продължаваме нашето предаване! Отворените ни телефонни линии са на ваше разположение. Давам думата на нашия гост!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Скъпи сънародници! Покойният ни дядо, лека му пръст, имаше любим израз: ” Кой осра бъзето?”... Докато ние с вас обсъждаме бъдещето на държавата, от парламента се носи непоносима воня. Опозицията заедно с купени депутати от мнозинството дрънкат в несвяст, искат ни вот на недоверие. Проектът „Мъртво море” бил предателство, далавера! Бълнуват „политическа криза” и „избори”!

БЛОНДИНКАТА. Господин председател!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Наше височество от избори не го е страх!

БЛОНДИНКАТА. Господин председател!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Но трябват ли ни избори по време криза? Не!

БЛОНДИНКАТА. Господин председател!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Ваше височество! И не ни прекъсвайте!

БЛОНДИНКАТА. Това е пропаганда, според закона не е позволено.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. От днес е позволено.

БЛОНДИНКАТА. Официално не сме в предизборна ситуация, нямаме заповед.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Аз ви заповядвам!... Скъпи сънародници! Ние с вас винаги сме разговаряли непринудено, като близки познати в кварталното кафене. Вие ни обичате и тази любов ни изпълва докрай, надува ни както хелият – дирижабъла. Наше височество е розов дирижабъл, който пренася вашата любов... Страхотен апотеоз!

БЛОНДИНКАТА. Добър финал.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Но не е финал!... Скъпи сънародници! Напуснете домовете си, излезте навън и протестирайте!

БЛОНДИНКАТА. Ще спра предаването!

Телефонът звъни.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Ето! Първият слушател! Свържете ни!

БЛОНДИНКАТА. Няма да ви свържем!

В апаратната.

БРЮНЕТКАТА.

/вдига телефона/

Съжалявам!

/затваря/

В студиото.

Телефонът отново звъни.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Имате последен шанс да поправите грешката си!

БЛОНДИНКАТА. Грешката не е в мен.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Колежката ви в апаратната ще ни свърже.

БЛОНДИНКАТА. Няма право без мое съгласие.

Брюнетката отново затваря телефона.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Тогава аз поемам командването тук!

Блондинката прави знак на брюнетката.

Брюнетката в апаратната дръпва шалтера.

В апаратната и студиото настъпва пълен мрак.

Микрофоните прекъсват.

10.
Тъмнина.

Тишина.

В апаратната – брюнетката.

В студиото – председателят и блондинката.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Кучка! Проклета кучка!

БЛОНДИНКАТА. По-спокойно, господин председател!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Ваше височество!... Не мога по-спокойно!

БЛОНДИНКАТА. Сериозен мъж сте, а се държите като пубер.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Точно така – „пубер”!

БЛОНДИНКАТА. Какво искате да кажете?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. Възбудени сме, напращели сме, ще ни разпори панталона!

Пауза.

БЛОНДИНКАТА. Моля!?