К о н с п е к т теми по сг в педиатрията Основни принципи на профилактика в детската възраст
Изтегляне 150.64 Kb.
|
Свързани:
44-1, Въздушно капковите инфекции
- Навигация на страницата:
- Тонични
- Тонично-клонични
- Афективно-респираторните пристъпи(гърчове
- Епилептични гърчове
14.2 Сестрински грижи при гърчовеГърч (конвулсия; convulsio) е неконтролируемо мускулно съкращение на една или повече мускулни групи със или без загуба на съзнанието. Когато гърчовете обхванат цялата мускулатура детето свива и разпуска крайниците си независимо от волята му, лицето се обхваща от гримаси, като очите се обръщат нагоре и съзнанието се помрачава. На устата може да се появи пяна, която при ухапване на езика може да се окървави. В най-тежките случай детето се изпуска по малка или дори по голяма нужда. Температурен (фебрилен) гърч Един от най-честите симптоми в детска възраст е болестно повишената телесна температура. Фебрилитетът е признак на инфекциозни или имуномедиарни възпалителни процеси в организма. Високата температура причинява страдание на болното дете, влияе неблагоприятно на метаболизма, на сърдечната дейност и дишането и провокира фебрилен гърч. Той се изявява при 3-5% от децата във възрастта от 6 месеца до 5 години. Гърчат може да бъде генерализиран – на мускулите на цялото тяло или ограничен(парциален) – на един мускул или мускулна група. По своя характер гърчовете се разделят на: · Тонични – при които мускулното съкращение трае по-продължително време (от няколко секунди до половин минута и повече) · Клонични – краткотрайни, бързоследващи едно след друго съкращение на мускулите · Тонично-клонични – съчетание от двата вида гърчове Температурният гърч е винаги провокиран от повишение на телесната температура, обикновено при стойности над 38.0 градуса по Целзий. Най-често е краткотраен, генерализиран, тонично-клоничен. Тялото на детето е извито като дъга отворена назад, главата е извита в крайно задно положение, погледът е забит нагоре, ръцете и краката извършват бързи некоординирани с малка амлитуда движения, дишането е бавно и шумно, като може да спре за 1-2 минути(цианоза на устата). Обикновено няма изпускане по малка и голяма нужда. При фебрилен гърч медицинската сестра предприема бързи мерки за понижаване на температурата чрез частични влажни обвивания или обтривания, прилага антипиретична терапия – най-често ректално супозитории Copyrkal и др. + противогърчови лекарствени средства – Diazepam в доза 0,25 до 0,50 mg\kg телесна маса i.v. или i.m.(алтернативен е Midazolam/Dormicum 0,2 mg/kg от разтвор 5mg/ml – като капки върху назалната или бокалната лигавица) или Phenobarbital по 8-10 mg/kg телесна маса i.m. Постоянно се измерва и следи температура, пулс и дишане на детето. Предупреждава се майката да сменя бельото след всяко изпотяване на детето. Осигурява се чист и прохладен въздух. След гърча детето се оставя на течна лека храна и обилно се дават течности. Афективно-респираторните пристъпи(гърчове) Срещат се при около 5% от децата между 6 и 48 месеца. Обикновено се получават като проява на някаква емоция – страх, болка, гняв, инат …, най-често като се вземе някаква играчка на детето или се извърши нещо друго нежелано от него действие. Провокират се от грубо отношение или наказание, каприз, болезнена манипулация и др. Пристъпът започва с плач, появяват се захласване и посиняване, а в по-тежки случаи – тонично-клонични потрепквания. Сестрата държи детето на отворен прозорец, напръсква го със студена вода. Лечението включва най-вече възпитателни и педагогически мерки, като целта е детето да разбере, че не всяко негово желание ще се изпълнява и да свикне с това положение. При по-тежки случаи се дават успокояващи средства. Епилептични гърчове Епилептичните гърчове биват: · Голям припадък (Grand mal) – генерализиран тонично-клоничен гърч; възниква на възраст 3-30 години · Малък припадък (Petit mal) – абсанс; проявяват са на възраст между 4-9 години като кратковременни пристъпи на загуба на съзнание, с внезапно начало и край, с продължителност по-малко от 10 сек (рядко до 45 сек). Епилептичният пристъп (ЕП) е внезапно, преходно нарушение на нормалната мозъчна дейност, проявяващо се със загуба или промяна в съзнанието, поява на неволеви движения (тонични и клонични гърчове), изменения в сетивността и поведението. ЕП настъпва в резултат на патологична и свръх силна възбуда на мозъчните нерви. ЕЕГ промени са особено важни за характеризирането на ЕП. Един-единствен ЕП не е достатъчен за поставянето на диагноза епилепсия, освен когато е придружен с данни за увреждане на мозъка и промени в ЕЕГ. Епилепсията е хронично заболяване предизвикано от различни етиологични причини, което протича с повтарящи се ЕП, които са резултат от свръх силни невронни разряди, изявяващи се с разнообразни клинични и параклинични белези. Лечението на епилептичните гърчове е възможно и продължително. Необходимо е системно и продължително антиконвулсивно лечение. Изборът на медикаменти се определя от вида на епилепсията. При продължителна употреба са възможни странични явления (потискане на хемопоезата, увреждане на черния дроб и бъбреците, набъбване на венците и др). Поради това тези деца се контролират периодично клинично и параклинично и се диспансеризират. Диспансеризацията на деца с доказана епилепсия се извършва, защото това е хронично заболяване и има голямо медико-социално значение и трябва да бъде контролирано до пълното оздравяване на детето. Изтегляне 150.64 Kb. Сподели с приятели:
|