Кабала на числата Авесалом Подводни въведение начало 1
Изтегляне 4.8 Mb.
|
Свързани:
Същност на науката Кабала, Силата на КАБАЛА, Кабалистите за кабала, КАБАЛА И АЛХИМИЯ
| 60 = 20 х 3 - за положението на народната точка на сглобяване са особено присъщи представите със зо-оморфен характер, вярата в оживяването на материята, домашните духове и тем подобни (20), но народът хармонично мами сам себе си (3), като облича конкретните представи в приказки, анекдоти и така нататък, в които често звучи не само насмешка, но и откровена подигравка със собствените нещастия - проява на загниване, предизвикано от прекалената окръгленост, а оттам и самодостатъчността и пасивността на шестдесет. Дали приказката е измислица или не е? Или в нея е ценна само поуката, а останалото са архитектурни излишества? Тези теми народното съзнание предпочита да премълчава.
60 = 12 х 5 - космосът (12) незабележимо извършва върху живота (5) на народа експерименти, като отделя хората на пето космическо посвещение (един от сюжетите на повестта на А.и Б. Стругацки „Вълните усмиряват вятъра"). 61 ШЕСТДЕСЕТ М ЕДНО – oткровение за тъждеството на вътрешния и външния свят; бълнуване за значението; символни системи; личният Бог; вътрешна работа; субективният идеализъм и екзистенциализъм. КОМЕНТАР. 61 = 60 + 1 - с мъка измъквайки се от мочурливото блато на народната мъдрост, от пасивността и баналността на шестдесет (или бидейки насилствено изблъскай оттам), човекът напълно изгубва контакт със социума, но затова пък свободно си поема въздух на високия снежен връх на шестдесет и едно. Ако в шестдесет господстваше идеята за (най-широко) социално съзнание, то шестдесет и едно представлява тъкмо обратното - индивидуалното самосъзнание и онова, което в светските текстове се нарича „вътрешен свят", а в религиозните - „духовния живот" в човека. Откровението на шестдесет и едно се заключава в прозрението за тъждеството на външния и вътрешния свят на човека. Тази истина намира израз (впрочем, доста покварено в менталцо, емоционално и приложно отношение) в западната философия на субективния идеализъм и е вече съвсем изопачена в така наречения екзистенциализъм на С. Киркегор и неговите последователи през XX век. На високо ниво човекът на шестдесет и едно вижда преките връзки между своя вътрешен свят и външните обстоятелства и регулира последните посредством промяна на вътрешната реалност. За него са невъзможни изказвания от типа на „Не съм виновен за това, обстоятелствата се стекоха така", защото от негова гледна точка именно той (вътре в себе си) „стича" своите външни обстоятелства, и ако те се формират неуспешно, то причината е лично в него. Шестдесет и едно дава на човека много разнообразен вътрешен свят с най-екзотични (а също така и банални) ландшафти и живи същества - фонови и активни програми на подсъзнанието и, което е не по-малко важно, неговата пряка връзка с външния свят, осъществяваща се с помощта на различни символни системи, които човекът отчасти взима в готов вид, а частично разработва и дооформя сам. Силното включване на шестдесет и едно у неподготвен човек се проявява в онова, което психиатрите наричат „бълнуване на значението", когато почти всичко „обективно", протичащо в света, за човека изглежда разгърнато лично към него и изпращащо определени знаци, които той интерпретира с помощта на тази или онази символна система (тук влизат в действие и „нумерологията", свеждаща числата до сумата от цифрите им, тоест остатъкът от едно до девет, и примитивната астрология, и каквото още искате: принципният момент е пряка връзка между външния и вътрешния свят и усещането за възможно влияние на втория върху първия, което често е съпроводено от мания за величие). На високо ниво обаче знаците обикновено са правилно интерпретирани, което доста помага на човека да живее (околните възприемат това като удивителна интуиция), а манията за величие не възниква поради съзнанието за ограничената фактическа власт на човека над себе си: той вижда, че тези или онези негови отрицателни вътрешни качества засега са непреодолими и затова съответните страни на външната реалност, уви, продължават битието си. Тук се постига истината на субективния идеализъм: символичният смисъл на всяко външно събитие за всеки от участващите в него е съвсем различен и древната морална забрана „не прави на другия онова, което не желаеш за себе си" се обезсмисля, тъй като тя се гради върху лъжливата (на етапа на шестдесет и едно) предпоставка „аз съм тъждествен на другия". В шестдесет и едно се случва - за пръв път! - извънредно важно събитие: човекът се учи съзнателно да измества своята точка на сглобяване, като отчита както магическата (външна), така и духовната (вътрешна) реалност, като при това остава самия себе си - тук прозвучава първият намек за числото 102601 = 37 х 47 х 59, разположено на 452-ро ниво. Изтегляне 4.8 Mb. Сподели с приятели:
|