Кабала на числата Авесалом Подводни въведение начало 1
Изтегляне 4.8 Mb.
|
Свързани:
Същност на науката Кабала, Силата на КАБАЛА, Кабалистите за кабала, КАБАЛА И АЛХИМИЯ
| 56 = 14 х 4 - в петдесет и шест се състои материализацията на високодуховния Учител, а духовното Учение се превръща в реална сила, способна да измести точката на сглобяване на човека, тоест да измени неговата реалност. На равнището на петдесет и шест - не по-рано - молитвите наистина „достигат" до адресата и се „приемат" или „не се приемат" от него, и човекът прекрасно усеща това. Той може да разговаря със светците от иконите, те ще отговорят на неговите конкретни въпроси, а понякога и ще му кажат нещо не по зададената от него тема, а, така да се каже, лично от себе си. Това е нещото, което в религията се нарича „истинна" вяра, но за достигането й трябва да се измине много дълъг път (само смирението, в каквото и да било количество, тук явно не стига), в края на който човекът за пръв път се оказва в положение, съответстващо на езотеричния смисъл на тази дума.
56 = 13 + 43 - чудото (43) превръща гонителя на християните (13) в човек (апостол Павел). 57 ПЕТДЕСЕТ И СЕДЕМ - мисия в реалност; особен уклон на точката на сглобяване; уникалността на магическата индивидуалност; духовният учител на социума. КОМЕНТАР. 57 = 56 + 1 - ако петдесет и шест символизира просто живота в магическия свят, управляван от финия план, то в петдесет и седем (= 19 х 3) у човека от този свят се появява нещо като мисия (19), впрочем доста хармонично (3) вплитаща се в неговото битие. „Нещо като" означава, че в магическия свят няма идеално устойчиви предмети и обекти, с които да може да се върши нещо определено, последователно и целенасочено. Ето защо той е доста субективен, подвижен и твърде, ако можем така да се изразим, надарен с творческо начало: като започнем от етапа на четиридесет и три, духът се проявява спонтанно; и от време на време в баналното ежедневие на всеки магически свят става чудо. Затова „мисията" на петдесет и седем е по-скоро известна склонност на точката на сглобяване към отклоняване в определено направление, впрочем доста екзотично, което означава особен поглед на собственика й към света. Обаче предвид делимостта на петдесет и седем на три - това обаче не принуждава човека да излиза далеч отвъд социалните магически рамки. В обществото той най-вероятно ще бъде възприет като малко странен, нищо повече. Въпреки това този систематичен уклон на точката на сглобяване е много важен за човека - той му дава усещане за собствената абсолютна неповторимост, уникалността му като личност и като творец на нова магическа реалност, с каквото и да се занимава той - независимо дали с възпитание на бебета или със създаване на художествени произведения. В петдесет и седем отчетливо се проявява вторият урок на десетото ниво: човекът е природно-уникално и естествено-творческо създание, и всичко, което той прави, само по себе си се оказва съвсем оригинално (първият урок на десетото ниво, който протича на етапа на петдесет и шест, звучи така: човекът е естествено религиозно същество, чието магическо битие е подчинено на финия план). Магията на петдесет и седем е толкова силна, че се оказва в състояние да противостои на действието на всички социални магически ритуали: като им се подчинява външно, в същото време човекът не може (а обикновено и не иска) да застане на общоприетата платформа. При засилване на влиянието на петдесет и седем това може да доведе до конфликт с обществото, до съдба на революционер или параноик, но последното не е типично. По-често човек намира силно изолирана социална ниша и някакси се намества в нея. Ала признание за своите идеи или произведения на изкуството тези хора намират най-често след смъртта си (Винсент Ван Гог). Деветнадесет е твърде тежко число, за да намери удовлетворяващо въплъщение на своя принцип на десетото ниво на проява на единицата - въпреки устойчивостта и хармонията на тройката, смекчаващи в петдесет и седем много противоречия, остри ъгли и нетърпимостта на деветнадесет. Изтегляне 4.8 Mb. Сподели с приятели:
|