65 = 5 х 13 - в шестдесет и пет животът става черен учител - разпространено състояние на нещата, характеризиращо се с поговорката „за каквото се борихме, на това се и натресохме", която има предвид естествения еволюционен преход от създаване на непоклатимата система на шестдесет и четири (за която сме се борили) към етапа на нейното реално съществуване в света (65 = 64 + 1), където тя проявява съвсем неочаквани качества. Така уравнението, описващо някакъв фрагмент на реалността, дълго и безуспешно търсено в Световния разум, след като най-сетне е намерено (тържеството на шестдесет и четири), проявява някои допълнителни свойства (шестдесет и пет), от никого нежелани и които понякога карат учения да съжалява за стореното - но вече е късно, реалността е променена. Колко по-приятно сигурно е да се живее в свят с абсолютно неделими атоми и само с квадратични ира-ционалности - уви, древните гърци са поставили на принципна висота въпросите за измерването на пи (квадратурата на кръга), трисекцията на ъгъла и удвояването на куба, което е довело неизбежно до създаването на обща теория на веществените числа; а следователно и до безгранична делимост на материята. Така ни се наложи да се връщаме към естествената концепция за квантите по съвсем йезуитски път (гилбъртовото пространство като основен апарат на квантовата механика). Поразителните странични ефекти, възникващи при създаването на програмни комплекси, разчетени за напълно определени задачи, са добре известни на професионалните програмисти - оттук и цялото изкуство за обуздаване на жизнените прояви на ЕИМ, наречено техника за изглаждане на програмите.
65 = 60 + 5 - естественият живот (5) излиза извън рамките на общосоциалната реалност (60) и става неин весел черен учител (65) - много разпространен сюжет, например на писателя-сатирик.
65 = 64 +1 - подпрограмата (процедурата) се оказва, че притежава неочакван страничен ефект, в резултат на което основната програма ги върши дявол знае какви.
