64 = 32 х 2 - ако в тридесет и две вещицата встъпва в сговор с дявола, то в шестдесет и четири дяволът вече сам приема човешки облик и създава физико-математи-чески аларат, който служи като причина за въплъщението на атомната бомба във всичките й разновидности,
64 = 82 - в шестдесет и четири магическите инструменти на финото мислене и анализ се издигат на висота, съвсем недостъпна за средния човек, дори въпреки привидната елементарност на основните понятия. Двойката в показателя сочи фините, скрити в самата природа на шестдесет и четири противоречия. В качеството на пример можем да приведем леко смущаващите математиците (но съвсем невъзпрепятстващи работата им) обстоятелства от рода на противоречията на теорията на множествата или принципната недо-казуемост на хипотезата за континиума, което може да се интерпретира като признаци за принципната недостатъчност на модела на шестдесет и четири в описанието на магическите светове.
КОМЕНТАР. 65 = 13 х 5 - чие ли крайче на опашката е украсено с такава очарователна четчица? Покажете ми този рогат безобразник цял-целеничък...не иска ли? Сигурно просто кокетничи.
Шестдесет и пет символизира жизнерадостния (5) черен учител (13), който, представлявайки число от десето ниво, има напълно човешки облик: „Когато дяволът иска да ви срита, той го прави не с копито, а с човешкия си крак" (С. Лец). От гледна точка на движението на точката на сглобяване шестдесет и пет символизира онези нейни нищожни измествания, които са по силите единствено на самосъзнаващия дух, тоест число, не по-малко от десето ниво, което твърде ефективно, макар и съвсем тактично, демонстрира на света слабите си места. Често това се нарича хумор. Отсъствието на чувство за хумор е верен признак на лошия (с други думи, еволюционно незрял) човек. Шестдесет и пет символизира способността да погледнеш на себе си и на света мъничко отстрани, и тогава всички раздути авторитети и недотам човешки магически реалности се разпадат на прах (ярък образец на творчеството под влияние на шестдесет и пет представлява Ивелин Уо; някъде наблизо се разхождат Венедикт Еро-феев и Станислав Лец). Сатирата е напълно реално оръжие в борбата с всякакви политически режими.