= 4 x 2 - вторична материализация, която вече става в границите на дадената форма, т.е, на външното пространство. 8 = 3+ 5

КОМЕНТАР. 9 = З² - второ ниво на въплъщение на хармоничната тройка, сега вече не на равнище идеи (първото), а в частично одухотворената жива материя. Девятката е знак на предстоящата криза и качествен скок преди завършването на трето ниво, изразяващ се в десетки появи на самоосъзнаване на духа (например, ре­лигиозен човек). Девятката е космическата хармония, оформяща се в одухотворена материя, която е непод­готвена за това и по тази причина съдържа в себе си неразрешен антагонистичен конфликт. Той се разреша­ва само в десятката, а от девятката е възприет като не­преодолимо противоречие - все пак внимателно замас­кирано от нейната външна хармония. На вид девятката е напълно самодостатъчна, вътрешно уравновесена и пасивна, макар в действителност да представя идеята за прехода, кризата и скока в развитието. Символът на девятката е самодостатъчната, погълната от себе си бре­менност. Вътрешната причина за скритите конфликти на девятката е, че тя е второто ниво на изява на хармо­нията у тройката, в която всеки от съставящите я три елемента е породил още два, незабавно превръщащи се в антагонистични (вж. рисунката). Девятката, както и осмицата, е ли­шена от директен канал към финия свят и представ­лява максимално достижимата хармония на све­та, който има косвени връзки с no-висшите планове, но се опитва да изгради своята хармония извън тях. Това е идеалът на формалните методи (например материалис-тичната наука), докато в същото време осмицата е ре­алността им. По този начин вътрешният антагонизъм на девятката е обусловен от невъзможността за адек­ватно хармонично въплъщение на духа (на даденото - трето ниво на неговото проявление), като в същото вре­ме е опит да се игнорира това обстоятелство и да се из­гради хармония с частично одухотворена материя, един вид с наличните средства. Обаче вътрешните противо­речия на девятката са напълно незабележими, тя пре­тендира за съвършенство такава, каквато е, и дава вид, че конфликтите не са нищо друго, освен заключените в нея сили, които могат да се насочат за по-нататъшно развитие и усъвършенстване. Това обаче не е така. Най-напред девятката символизира (така или иначе) вече до­стигнатата хармония, не й се иска да се развива в какво­то и да било - според нея не е необходимо, и второ, ней­ните вътрешни противоречия са именно антагонистич­ни, т.е., няма да й се отдаде да ги примири и те болезнено ще пробождат отвътре. Това е образът на бременна­та жена, изцяло затворена в себе си, самодостатъчна; съвсем не й се иска да ражда дете и тя дава вид, че не се кани да го прави, като в същото време чувства, че поло­жението й е временно и усеща вътрешните признаци на неизбежната криза - раждането: неуправляемите смени на настроението, токсикозата и т.н.