Кабала на числата Авесалом Подводни въведение начало 1
ДЕСЕТО НИВО САМОСЪЗНАВАЩИЯТ СЕ ДУХ
Изтегляне 4.8 Mb.
|
Свързани:
Същност на науката Кабала, Силата на КАБАЛА, Кабалистите за кабала, КАБАЛА И АЛХИМИЯ
| ДЕСЕТО НИВО
САМОСЪЗНАВАЩИЯТ СЕ ДУХ 56 ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТ - фино управление на тoчкaтa на сглобяване; достигналият даос; духовна магия; „иcтинcкa" вяра; материализация на високодуховните учение и учител. КОМЕНТАР. 56 = 55 + 1 - с петдесет и шест започва новото ниво на проява на единицата, което представлява самосъзнаващият се дух. Ала това самосъзнание не се появява веднага и негов пръв етап се оказва отрицанието на магическия обред като самоналагаща се необходимост (55 и деветото ниво изцяло) във връзка с появата на съвсем нова представа: фината духовност (56 = 7x8), тоест финия план, който има реална магическа власт над света. В петдесет и шест протича непостижим по-рано синтез на представите за финия план като най-висша духовна реалност, в която можеш само благоговейно да вникваш и отдалеч да й се кланяш ниско (седмицата), и точни инструментално-магически методи за манипулация на финия свят, характерни за осмицата. Изобщо осмицата в много голяма степен се явява отрицание на седмицата и като съставно (а още повече - степен на двойката, тоест инструментално) число е много по-добре приспособена към реалността на своето (трето) ниво, докато в същото време седмицата - просто число - силно се отдръпва от него и представя понятия, оформящи се много по-късно. Затова техният синтез е крайно затруднен и се появява едва на десето ниво, но пък е доста конструктивен и решава много проблеми, които по-рано ни изглеждат безнадеждни. В петдесет и шест протича синтезът на инструменталната магия и чистата духовност, но това се оказва възможно само въз основа на представата за света в качеството на система от магически реалности и движението на точката на сглобяване като начин за преминаване от една в друга. В представите на петдесет и шест финият план съществува, и именно той управлява движението на точката на сглобяване. Ролята на магическите инструменти, действия и обреди пък се свежда до нейното освобождаване в някаква степен, така че да й дадем възможност да се премести в желаното направление. При това окончателният резултат се определя от финия план, пак той в някои случаи рязко изменя магическата реалност (тоест силно измества точката на сглобяване) сам (религиозно чудо) или лишава от сили магическите ритуали - древните са го наричали „жертвата не е богоугодна" (не е приета от него). Човекът на петдесет и шест обладава много високо ниво на религиозна духовност: всичките му магически действия са ненасилствени, той сякаш кани своята точка на сглобяване в желаното състояние, но по никой начин не я принуждава да отиде там, като добавя: „Но да бъде Твоята, а не моята воля". В действителност това е по-трудно, отколкото ни се струва, защото инстинктивната подсъзнателна магия, свойствена на всеки човек, отдавна и надеждно е заложена в служба на неговото низше „аз", да се откаже от което или поне да го постави под съзнателен (а още повече религиозен) контрол е извънредно сложно. Най-разпространеното препятствие тук е самоизмамата: подсъзнанието във всяка неприятна за човека ситуация измества точката му на сглобяване така, че той (действително!) не вижда онова, което му е неизгодно да вижда, а опитът да му се отворят очите измества точката на сглобяване в положение, съответстващо на заплахата от опасност, като предизвиква реакция на неадекватна агресия или бягство (варианти: затормозяване, сън, апатия, неестествена скука). На високо ниво човекът на петдесет и шест е напреднал даоист, който позволява на събитията да протичат така, както са длъжни да вървят по волята на финия план („Който умее да ходи, не оставя следи" - Лао Дзъ), с цялата присъща им игра на реалностите, движения на точката на сглобяване и разнообразна магия. Както казваше дон Хуан, „магът разрешава на събитията да се случват", а също „по света трябва да вървим, като го докосваме леко". Изтегляне 4.8 Mb. Сподели с приятели:
|