Кабала за цялостна организация на живота
Изтегляне 2.2 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Светлина Вътрешен човек
- Външен човек
| Строежът на човека
Вътре в човека има сияние от светлината, което може да бъде открито във всички живи обекти. То не принадлежи на нас. Това е един отвор в нас, през който светлината сияе. Трябва да се научим да го преживяваме, но не с главата. За усещане на духовното трябва да се отиде отвъд знанието и да анулираш своята съпротива. Пречката е нежеланието да анулираш своя разум заради висшия разум. Всичко е в теб. Егото трябва да бъде силно развито. Когато ми е нужна вода, но нямам ведро, няма никакъв смисъл струята да се насочва към мен. Когато придобия съсъди, ще мога да получавам. Съсъдът е пустота, недостигът в мен, за да получавам в него вътрешното. Как да развия този съсъд в себе си? Развиваш го, когато изучаваш своя вътрешен човек. Тогава виждаш, че нямаш никакъв шанс да излезеш от любовта към себе си. Това е състояние на абсолютно отчаяние, но е добро за теб, защото едва тогава стигаш до осъзнаване на своето зло. Тогава можеш да станеш съзидателно опустошен, за да получаваш важните, съществените неща. А преди това си изпълнен само със себе си. Ето така изглежда структурата на човека отвътре навън: Светлина Вътрешен човек. Това е истинският човек, живеещ по законите на мирозданието. Неутрална зона. Това е областта на отдаването и на егоистичното получаване. Това е поправящият се човек. САМО тази област служи като предмет на работата върху себе си по пътя към съвършенството. Външен човек. Това не е физическият човек, а егоистичното желание за получаване само за себе си. Това желание включва желанията към всички обекти от този свят: храна, пиене, секс (= семейство), богатство, слава, власт и знание. И затова заниманията с Кабала заради науката, от научна гледна точка, са продукт на същото желание да получаваш само за себе си. От вътрешната страна на външния човек се намират продуктите от неговото възпитание, традициите, обществените норми и “разказа” (= религия). Разказът не те спасява, защото тогава действаш както си научен - само с ръцете и краката. Вярата в разказа е изградена върху народните обичаи, културното наследство и т.н., тя няма да те доведе до СЕБЕ СИ. Човекът работещ върху себе си, стига до зона 3, където преживява както отдаването, така и егоистичното получаване. Защо сме зациклили така върху външния човек? Човек се жертва например, заради родината, обществото, семейството, с много по-голяма лекота и готовност, отколкото заради своя вътрешен човек. Готов е на всичко, само и само да не работи върху себе си. Можеш да откриеш себе си само чрез работа отвъд знанието. Учи се да даваш на своя вътрешен човек. Съгласи се, че не си в състояние да даваш на който и да било друг. Останалото е всичко, което даваш на своя външен човек. Голяма победа в осъзнаването на този факт е, че не можеш абсолютно нищо да дадеш. Ако все още предполагаш, че можеш нещо да дадеш, значи смяташ, че в теб има нещо добро. Това е голям проблем. И затова не си въобразявай, че можеш да даваш. Отначало се учи да даваш на своя вътрешен човек и едва след това, постепенно ще можеш да даваш и на своето обкръжение. Без обединение със своя вътрешен човек, всички форми на взаимоотношения с обкръжението са неконструктивни. Ще бъде жалко за напразно пропилените усилия и време. Търси вътрешната връзка. Вътрешно можеш и си длъжен да поддържаш “приятеля” – да поставиш себе си в залог помежду ви. Това означава всички твои желания да се поддържат взаимно! Ако някое от твоите желания не е поправено, то останалите, структурно близки до него, са длъжни да му се притекат на помощ. Точно това означава “арвут” – да поставиш себе си като залог помежду ви! Едва след като вътрешно си се научил на такова отношение, ще успееш да го прилагаш и извън себе си. Иначе твоите сантименти по отношение на приятеля са просто корупция, лъжа и няма да помогне нито на теб, нито на него, независимо от добрите намерения към другите, както ти се струва. Всичко е заключено единствено в самия теб. Като начало стани първо президент на своя вътрешен човек. Житейската задача се състои в това, вътрешният човек да управлява външния във всички свои прояви. Едно развитие чрез някоя организация, група, движение и др., би засегнало само твоя външен човек. Истинското Учение на Лурианската Кабала води към индивидуално развитие и съвършенство. То започва от дълбокото разочарование, осъзнаване на невъзможността за любов към ближния. Или невъзможността да отдаваш, което е едно и също. Това е правилната изходна точка, от която тръгваш по пътя към съвършенството. Осъзнаването на този факт, е началото на твоя успех! Само много внимавай, за да не станеш апатичен, да не те доведе това състояние (= осъзнаване на “не мога”) до бездействие, до “черно”, разрушително отчаяние. Причина за съзидателното осъзнаване на “не мога”, е разликата между моите качества и законите на мирозданието. Желанието да обичаш приятеля си, но не и своя вътрешен човек, е игра на кукли. Как е възможно да “обичаш приятеля си”, когато оставяш своя вътрешен човек без надзор, не му отделяш никакво внимание? “Да обичаш приятеля си” не е любовта към твоята жена, деца, съседите и своя народ, защото правиш това само заради себе си. Това са единствено варианти на твоята любов към самия себе теб. Животното прави същото нещо. То се грижи за гнездото си, за леговището и т.н., където го очакват неговата самка и потомството. И той ги “обича”. Истинско отдаване, истинска любов има тогава, когато строиш истинско намерение за отдаване. А то започва от твоя собствен вътрешен човек. И едва след това ще можеш да го изразиш външно. Всички останали форми на отдаване са просто детска игра. Затова и самите групово занимаващи се кабалисти я наричат игра. Те приказват, провеждат конгреси под лозунга: нека обичаме приятеля си. А на въпроса как, техният ръководител отговаря: “ще играем така, като че ли вече го обичаме”. Това е не само детска, но и извратена, покварена форма на отдаване, която по никакъв начин няма да превърне животното в ЧОВЕК. И затова: веднага се научи на зрялото, трифазово отношение към отдаването: 1) научи се да обичаш вътрешния си човек; 2) след това ще можеш да обичаш и своя външен човек вътре в теб с истинска любов; 3) а след това, когато обединиш отдаването, любовта на твоите двама човека, вътрешния и външния, своето добро и зло начало, и когато и ДВАМАТА могат да работят за отдаване, чак тогава ще успееш да даваш на другите, извън теб. Изтегляне 2.2 Mb. Сподели с приятели:
|