Кабала за цялостна организация на живота
Фазите в развитието на човека
Изтегляне 2.2 Mb.
|
| Фазите в развитието на човека
1-ва фаза: фаза “новородено”. Когато човек се ражда, той е изцяло и само външен човек, с пет сетивни органа. Същото се отнася и за човека на тази фаза от развитието си, която впрочем може да се проточи в продължение на много поколения. В човека от тази фаза липсва чувството за истинското “аз” вътре в себе си. Какво означава “истинско аз” – това е усещането за себе си, получавано от твоя вътрешен човек. А въображаемото, мнимо, лъжливо “аз” – това е усещането за себе си, получавано от своя външен човек. 2-ра фаза: изведнъж човекът започва да усеща в себе си “точката в сърцето”. Каква е тази “точка”? Епицентърът на всички възприятия на душата. С усещането на тази точка възниква истинското в човека. От този момент, той започва да търси себе си. Външният човек е животинска душа, която живее единствено посредством усещанията, получени от петте сетивни органа. Той желае да получава за себе си на 100%. Не вижда в другите истински хора, защото не вижда човека и в себе си. Работата над тази книга е отправната точка. Ние не правим реклама, тъй като за външните хора, Учението Кабала не съществува. Що се касае до светлината, за нея всички хора са ОК. Светлината вижда от А до Я. За нея човекът е съвършен, но за себе си е неразвит – не вижда светлината в себе си. Съгласно земните закони, човек може да изпитва чувство за вина, но вътрешно това не означава, че за това има сериозна причина. Ако действително искаш да напредваш, остани със своя ЕДИНСТВЕН партньор и не удължавай напразно периода на своето поправяне - един партньор е предостатъчен. С колкото по-големи хора пробваш, толкова повече демонстрираш, че търсиш външна или детска привързаност. Невъзможно е да ОТДАВАШ чрез своя външен човек. САМО чрез вътрешното в себе си можеш да даваш. “Обичай ближния си така, както обичаш самия себе си” не означава проява на любов към друг ВЪНШЕН човек, а визира твоя вътрешен човек. Ние сме готови да дадем всичко на някой друг външен човек, но без включването на своя вътрешен човек, това изобщо не помага. От това действие няма никаква полза нито за другия, нито за теб. Учи се даваш на своя ВЪТРЕШЕН човек и едва тогава ще можеш постепенно да даваш на другия. За да разбереш това, е необходимо дълбоко да проникнеш в думите на тази заповед на свещения език. Има едно много задълбочено обяснение на тази заповед, което е абсолютно неизвестно на традиционния читател. Още веднъж, няма да се уморя да повтарям, че само чрез свещения език, ще успееш да се доближиш до Източника на живота! Но ти казваш: “Виж, аз сам се чудя: без да зная иврит ми се разкриват такива неща! А не съм евреин! “. Дали си евреин или не си, няма НИКАКВО значение! Свещеният език е даден на цялото човечество, а не на определен народ. Това не е национален език. Много впечатляващо е, как без познаването на свещения език на Кабала, пред теб се разкрива мирозданието! Но дори и да е така, можеш ли да си представиш, колко по-висши и задълбочени могат да станат твоите постижения при изучаването на Кабала на свещения език, а не само от преведени материали! Например, на свещения език заповедта “Обичай ближния си така, както обичаш самия себе си” звучи така: “Ве –ахавта ет рееха ка-моха”. Ако гледаме превода от неговата външна страна, то той е правилен. Но в Тора са заложени пластове на нивата на постигане. Има 70 нива на постигане на Тора, все по-дълбоко и по-дълбоко. Все по-близо и по-близо до Източника на живота. Така например думата “рееха” освен значението “своя ближен”, има още едно много важно, скрито от очите значение. Коренът на тази дума произлиза и от съчетанието на буквите рейш-аин, с общо значение “зло”. А окончанието “-ха” изразява притежателния аспект “твой, твоя”. Какво се получава? Тора тайно ни посочва по-дълбокия, истински превод на заповедта: “Обичай своето ЗЛО така, както обичаш самия себе си!”. Работата е там, че Тора, както и всички истински свещени книги, винаги се обръща към вътрешния човек. Защото само той може адекватно да я възприеме. Съмненията по отношение на духовното възникват, САМО защото хората се стремят да възприемат духовното чрез своя ВЪНШЕН човек. А това е съвършено невъзможно, тъй като тогава Тора, самият Творец, се скрива от погледа на читателя. Защото е налице пълно различие по качества. И затова, Тора с всички свои заповеди се обръща САМО към вътрешния човек. Ако това е така, то заповедта “Обичай ближния си така, както обичаш самия себе си” дава указание на вътрешния човек да “обикне” своя ближен. Кой е този ближен? Няма по-близък за вътрешния човек от неговия собствен ... ВЪНШЕН човек. А външният човек – това е желанието да получаваш само за себе си, тоест цялото “зло”, съществуващо в човека. И точно към това скрито ни насочва паралелното значение на “ближен” и “зло”, при по-задълбочения превод на заповедта: “Обичай своето ЗЛО така, както обичаш самия себе си!”. Съгласно Тора човек е длъжен да работи и с двете начала: със своето добро начало – своя вътрешен човек и със своето зло начало – своя външен човек. И затова, когато ти казвам “учи се да даваш на своя вътрешен човек”, това означава: постоянно полагай усилия, за да проникваш все по-дълбоко и по-дълбоко към своя вътрешен човек. По този начин го активираш и му “даваш” светене. И едва тогава твоят вътрешен човек ще може да откликне на призива на заповедта от Тора: “Обичай ближния си така, както обичаш самия себе си”. Той ще започне да “обича” своето зло, своя външен човек. Тоест, ще започне да го трансформира към доброто. Както казват мъдреците по Тора: “Ако по пътя си попаднеш на злодей, отведи го в училището”. Но в никакъв случай не се опитвай да го “убиеш” в себе си. Или да го пъхнеш някъде далеч, за да не ти се пречка пред очите. И затова, каквото и да “даваш” от своя външен човек някому другиго, извън теб – това е заблуда. Защото твоят външен човек винаги и при всякакви обстоятелства, ще желае да получава за себе си при своето “отдаване”. Както са казали мъдреците по Тора: “Милостта на народите (разбирай: непоправените келим за получаване) е грях. Всичко, което дават – ЗАРАДИ СЕБЕ СИ го дават!”. Когато даваш, винаги наблюдавай КОЙ желае да даде – твоят вътрешен или твоят външен човек. Ако “дава” външният човек, то той корумпира, развращава, проваля обкръжението и света, защото човекът трябва да работи върху себе си самостоятелно. Да ДАВАШ е разрешено, само когато това действие произтича от вътрешния човек. Светлината не вижда даровете на външния човек, тъй като в този акт на “даване” няма абсолютно никакво духовно действие. Това е игра. Заблуда. Ако твоите желания от този свят, като например животинските желания за храна, пиене и семейство, наред с човешките материални желания за почести, слава и знания произтичат от твоя външен човек, то ти живееш в абсолютна любов към себе си, в “разказа”, във въображението. Това са заблуди от позицията на твоето истинско Аз. Не можеш да достигнеш точката в сърцето чрез егоистични желания или дарове. Над тях трябва да се работи. Започваш да търсиш. И в началото стигаш до разочарование, а след това и до отчаяние. Състоянието на отчаяние е добър знак, защото е свидетелство, че се приближаваш към светлината. Необходимо е да стигнеш до пълно разочарование и отчаяние! Защото едва тогава в теб ще се появи истинска ПОТРЕБНОСТ за поправяне. И затова, ще можеш да се стремиш към светлината. От това не можеш да избягаш. Когато започнах да давам уроци по Кабала, използвах (а и до сега използвам) само един критерий за прием на студенти: наличието на явна потребност от духовното. Питам го: “За какво ти това?” Ако ми отговори нещо от сорта: “Искам да задълбоча познанията си ... Интересно ми е ...” и т.н., то аз много внимателно го отстранявам, веднъж, два пъти. И ако съвсем се отдели, изчезне от хоризонта – значи всичко е било засега само призрак. Дочул е звън, но не знае откъде идва. Все още няма истинска потребност от духовното. Той все още търси знание, а не СПАСЕНИЕ. Е, тогава оставям на мира такъв кандидат (а в определени случаи и някои напреднали студенти) и не го съветвам да се занимава при нас с Лурианска Кабала. Нещо повече, понякога дори изпращам човека в известната академия по Кабала в Израел, защото виждам, че явно там е неговото място – понеже ужасно много желае знания! Външният човек живее чрез ниските сили на своята сексуална аура, но нито един външен не постига светлината. А когато казват, че виждат светлина - е една заблуда. Трябва да създадеш съзидателна пустота в себе си. А какво означава “съзидателна пустота”? Какво е това седене в поза Лотус като Буда, до река Ганг, в дълбока “медитация”? И ето, че със собствени сили, чрез своите навици, се разтваря задното отверстие и червата излизат навън. Той ги потапя в потока на “свещената река” за извършване на измиване. А след това, пак със собствени сили, той принуждава своите вътрешности да се приберат обратно в тялото. Грандиозно, не е ли така! Или пък много дни да бъдеш заключен в прозрачна стъклена цистерна, пълна с хиляди скорпиони. И след безбройни смъртоносни ужилвания да си останеш жив. А онези, които биват заравяни за 40 дни в земята и въпреки това остават живи, като камъни, като земята. Какви поразителни постижения! Но съзидателната пустота, носеща светлината на спасението, никой и с никаква подобна медитативна техника не може да получи. За да получиш духовното, се изисква да приведеш себе си в съответствие със светлината, а не с камъните или останалите форми на природата. Това ясно ли е? В началото трябва да се научиш да даваш, без да очакваш да получиш нещо обратно. Жертвай нищожните желания на своя външен човек заради вътрешния. Всичко, което правиш, изхождайки от своя външен човек, не се прибавя по сметката на твоите истински, оставащи завинаги заслуги. След смъртта на земята, човешката душа преминава в отвъдния свят. Единственият въпрос, който поставят там на човека е: “Какво успя да направиш на земята за своя вътрешен човек? В съответствие с “разказа” ли живя или от перспективата на твоето истинско аз?”. Прераждането в себе си започва от възприемането на точката в сърцето. Започни от съзидателното: “в мен няма нищо добро”. По този начин ставаш възприемчив за светлината. Светлината е всичко онова, което получаваме във всевъзможни прояви. Всичко се състои от две сили: отдаване и егоистично получаване. Човекът се ражда с желанието да получава само за себе си. Но ако егоистичното получаване е моята природа, тогава какво лошо има в това? И какво мога да направя тук? Да побеждавам собствената си природа. Както Светлината е казала: “Моите синове ме победиха!”. Тоест Тя ги е създала получаващи, а те поискали да станат като Нея – даващи. Но как да победим? Като се стремим към вътрешния човек. Самата светлина носи със себе си идеи и сили, за да победи природата на отдаването. Чрез отдаването побеждаваш своята егоистична природа и откриваш пред себе си пътя към завършеността. Така, постепенно постигаш съвършенство, когато с всяка малка победа над природата, в теб навлиза не почувстваната до този момент част от твоята аура – предназначената за теб светлина. При изучаването на Кабала човек няма да се разболее от страшната болест, наречена рак. Раковите тумори завладяват само онези клетки, които не са в съответствие със своя вътрешен човек; когато не се учиш да възприемаш своя вътрешен човек. Светлината свети непрекъснато, но ти не я възприемаш. Цялото лечение преминава от светлината вътре в човека. А човечеството наивно вярва, че тялото може да се лекува само с хапчета. Веднага след като започнеш да изучаваш законите на мирозданието с вяра над знанието и да ги използваш в ежедневния живот, светлината веднага ще те пробуди и ще започне да се задълбочава във вътрешния човек. Ракът означава, че не позволяваш на светлината да свети на вътрешния човек. Тогава външната плът започва да живее свой самостоятелен живот, при това за себе си, лишена от подхранването със светлината от източника на живота. Колкото повече се учиш да даваш, толкова повече светлина стига до теб. И това е следствие от изучаването и използването на истинската Лурианска Кабала. От масово-груповия метод за изучаване на Кабала, измислен в наше време от ловки “кабалистични” предприемачи, не е възможно да получиш каквото и да било лечение. Защото Светлината стига само до индивидуалните келим, а не до груповите. В действителност, не съществуват никакви “групови келим”. И само неведението на човека, предизвикано от неразвито чувство за собствените индивидуални келим, го довеждат до търсене на група. Той се асоциира с групата, защото неговото светоусещане е “ние”. Изтегляне 2.2 Mb. Сподели с приятели:
|