Кабала за цялостна организация на живота
Мястото на болестта в човека
Изтегляне 2.2 Mb.
|
| 6.2 Мястото на болестта в човека
Болестите се намират на границата на вътрешната страна на външния човек. Корените на всички болести се намират в областта на доброто и злото. Болестите биват привличани от начин на живот, който не съответства на законите на мирозданието. Това е хранителната среда за всички болести. В системата за управление на мирозданието, изобщо няма място за болести. Но ако не живееш съгласно Инструкцията и законите на мирозданието, то те се проявяват чрез физически и психически симптоми. Болестта е първото предупреждение, с указание да привлечеш доброто. В началото, болестта се проявява от външната страна на външния човек. Ако не се вслуша в нейното първо проявяване, тогава тя става хронична. Всичко това е резултат от заблудите на човека, продукт на “злонамереното получаване”. За удобство ще наречем съкратено тази форма на егоистично получаване “егопол”. И така, когато за първи път направиш нещо противопоказно, това разбира се не е похвално, но все още не е умишлен егопол. Направеното веднъж е грешка, която може да е част от процеса на израстване. Ако и втори път извършиш същото противопоказно действие и това не се счита за истински егопол. Естествено, вече е по-лесно да сътвориш някакви глупости, отколкото първия път. Една позната на моята съпруга при едно откровение й казала: “Знаеш ли, първият път, когато се развеждах ми беше много тежко. При втория – по-леко. А след това – все едно да си смениш блузата!”. Едва при третото повторение простъпката се превръща в БОЛЕСТ, тогава вече става навик и ... норма. След това, повтарянето още и още, вече е лесна работа. Няма разлика между употребата на наркотици, пушенето, алкохола, безразборния секс или постоянното висине пред телевизора. Всички те, в еднаква степен работят за външния човек. Развратът (= когато имаш повече от един партньор) е неизмеримо по-лош, отколкото всякакви наркотици, защото последните поразяват само външния човек. В същото време, развратът чудовищно затъмнява пътя към светлината. Деменцията (старческата загуба на паметта) засяга само външния човек. При това вътрешният човек винаги си остава активен и “помни всичко”. Във вътрешната част на всеки човек - без изключение, винаги “свети слънцето”. По такъв начин, вътрешният човек на слабоумния си остава съвършено невредим. Така и вътрешният човек на лежащия в кома, е напълно здрав и пълен с живот. Само неговият външен човек изглежда така. В очите на истинската реалност, той си е съвсем в ред. В очите на светлината, той и в това състояние си е съвършен, защото в една от бъдещите си инкарнации, все пак ще стигне до съвършенство. Пребиваването на този човек на земята в дадената инкарнация в такова тяло – това е личното му поправяне за неговото собствено съвършенство. Всеки си има свой индивидуален път и всеки по своему е еднакво добър. Само че, с нашите външни очи виждаме външната страна, външната обвивка. Слабоумният ни се струва нещастник, тъй като виждаме само неговия външен човек. Постоянно прави разлика между вътрешното – истинското – и външното, земното, в което истината е скрита и невидима. Изтегляне 2.2 Mb. Сподели с приятели:
|