Кабала за цялостна организация на живота
Изтегляне 2.2 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Ще стане по-късно”... или живот в бъдещето
- Беше някога”.
- Ще стане по-късно”
| Живот “тук” и “сега”
Съществуват три отношения към твоите желания и наслади “във времето”: “Беше някога” или живот в миналото – лелеене, изживяване на удоволствие от насладата, изпитана в миналото – това е като лявата ръка, която отблъсква. “Ще стане по-късно”... или живот в бъдещето – лелеене, изживяване на удоволствие, което се очаква в бъдещето – това е дясната ръка, която привлича. “Тук и сега” или живот в “тук и сега” – това е златният път по средата, продуктите на законите на мирозданието. В този път се заключава завършеността. “Беше някога”. Не се асоциирай и не конфронтирай повече себе си с живота в миналото. Това е много съществено в духовната работа. Приятните спомени от миналото дават приятни усещания, но чрез тях абсолютно нищо няма да изградиш! Когато правиш нещо, наслаждавай се “тук и сега”. Не мисли за миналото. Живей в “тук и сега” с най-добри намерения, защото животът е САМО СЕГА и САМО ТУК! Когато мислиш за някой, който ти е направил нещо, ти се намираш в състояние “Беше някога”. Тоест съществуваш извън действителността. Има хора, които прекарват целия си живот в “Беше някога”. Докато оставаш загрижен за семейството, партньора, децата, съседите, колегите от службата и всички страдания, които преживяваш в себе си и виждаш около теб, нищо не научаваш за своя истински “аз”, и не си в състояние да помагаш на абсолютно никой друг: нито на семейството си, нито на партньора, нито на децата, нито на който и да било друг. Всичко това трябва да се отнася или към “Беше някога” или към “Ще стане по-късно”. На сбирките или спомените с приятелите, често мислиш за нещата, които някога си извършил, които на теб са ти направили, за накърнената чест и т.н. – всичко това е глупост и заблуда. Всичко е трябвало да се случи точно така. Отношение към живота от типа “Вземай всичко днес”, тоест наслаждавай се на всяка минута с цената на всичко, също няма да ти помогне. Това е живот, базиран единствено на петте сетивни органа на външния човек. “Беше някога” пробужда в теб чувството на състрадание. Придаваш сили на миналото. И ето, че те се превръщат в негативни сили, защото те отвличат от живота “тук и сега”, защото само последното отношение е животът. Животът в собствените фантазии е една глупост и заблуда, а какво да кажем за живота във фантазиите на другите. Не фиксирай вниманието си върху “Беше някога” или “Ще стане по-късно”, защото именно това желае твоето зло начало, тъй като така го подхранваш. “Ще стане по-късно” – това е желанието за очакване на нещо в бъдещето. В този случай придаваш сила не на настоящето състояние, а на твоето бъдеще. Например, казваш с въжделение: “В петък следващата седмица излизаме в отпуск” или “След три години има Олимпийски игри”. За теб очакванията се превръщат в реалност, вместо животът “тук и сега”. По такъв начин създаваш жизнен вакуум в настоящето. Отнемаш живота от себе си. Това е подобно на самоубийство. Да, то си е форма на постепенно самоубийство. Един живот, съсредоточен изключително в настоящето, няма да ти позволи да изпитваш страх или омраза. И по този начин, можеш да проверяваш самия себе си: ако в даден момент усещаш страх или омраза, без значение към кого или какво – значи не живееш в “тук и сега”. “Тук и сега”. Светлината може да ти даде своята сила само в “сега”. Представи си, че отиваш на работа с велосипед, като същевременно в мислите си, си отишъл в миналото или бъдещето. Всички призраци от спомените на “Беше някога” или очакванията на “Ще стане по-късно”, изяждат 70% от твоята енергия и точно в този момент си уязвим за нещастни случаи, за пътно-транспортни произшествия и т.н. По този начин човек, който не забелязва реалността “сега”, се разболява, с него се случват нещастия. Без съсредоточаване на вниманието в “сега”, в теб остават само 30% от твоите съзидателни сили, за да виждаш пред себе си, да се изправиш срещу реалността. За адекватна реакция спрямо действителността, човек по природа е длъжен да присъства в нея на 100%. И как иначе! Не изпитвай състрадание към себе си! Веднага след съвещанието се върни в “тук и сега”. Не се питай: “Направих ли всичко както трябва?” или “Харесаха ли моето предложение?”. Когато си настроен за “тук и сега”, всичко е на 100% в твои ръце. Тогава ще можеш на 100% да издържиш на всякакво напрежение. При настройка “беше някога” или “ще стане по-късно” оценката на ситуацията се извършва от твоя външен разум. При живот “тук и сега”, към оценката се включва и твоят вътрешен човек. Това създава средната линия – усещането за пълната реалност. Тогава негативните сили не могат да властват на теб, не могат да изсмукват енергия от теб. Средната линия, средният път, е резултат от влиянието на светлината. Само с разум тази работа не става. Чрез разумът си не правиш избор, а онова, което избираш не определя реалността на момента. Трябва да работиш само с отношение, при което предоставяш себе си изцяло. Не сравнявай себе си с никого, а работи със сърце. Как е възможно това на практика? Демонстрирай на себе си своите най-добри подбуди. Във всяка ситуация съществуват три линии. Тяхното прилагане е механизмът на индивидуалния процес за израстване. Изтегляне 2.2 Mb. Сподели с приятели:
|