Кабала за цялостна организация на живота
Онова, което се е променило е изтънчеността, гъвкавостта при използването на вътрешната енергия
Изтегляне 2.2 Mb.
|
| Онова, което се е променило е изтънчеността, гъвкавостта при използването на вътрешната енергия.
Естествено, културната изтънченост също е форма на развитие. Но културната изтънченост е повърхностна, означава придаване на “външен блясък”. И това безусловно е необходимо, но културата изобщо не гарантира, че човекът при всякакви обстоятелства ще се държи като ЧОВЕК. Така, ако изведнъж попадне в определена ситуация, в която вижда шанс да сграбчи нещо, то той без съмнение ще го стори. Забелязваме това в която и да е форма на култура: било то национална или религиозна, защото изобщо не може да спаси човека от неговото вродено зло намерение – желанието за получаване. Под термина “култура”, ние разбираме абсолютно всички ментални творения на земния разум като религиите, традициите, науките, философските възгледи, мирогледа на човека. Човекът променя самия себе си. По какъв начин? Променя се в съответствие със законите на мирозданието. Дори и абсолютно нищо да не знаем за тези закони, те просто ни променят интуитивно, в съответствие с целта на творението или съществуването ни тук на земята. Затова е особено важно за човека, всеки ден, когато сутрин става от леглото, да се замисля за смисъла и целта на съществуването си. И ако знаеш каква е целта на съществуването ти, тогава знаеш и какво да правиш. Когато ставаш сутрин, усещаш всевъзможни енергийни полета. Пълен си с енергия, но тя е без структура. Само ТИ и никой друг може да даде посока на тези енергии. Никой друг не може да помогне на човека така, както той самия. Той е длъжен сам да изгради вътрешна връзка със съвършената светлина на безкрайността, с източника на живота. Целта на съществуването се определя от целта, заради която човекът и всички останали същества и форми на Природата са създадени и сътворени. И всичко това е, за да постигнем съвършеното съществуване. Дори да ни се струва, че не е така. Така например, денят, в който фашистка Германия нахлула тук в Холандия, бил най-хубавият ден до тогава, по-добър от деня преди инвазията, когато всичко все още било спокойно. Това разбира се ни се струва парадоксално и неправдоподобно, но е така. Всеки момент е едно придвижване напред, макар и далеч не винаги да сме съгласни. А не сме съгласни, защото всеки от нас си има всякакви предубеждения, чувства, болка и т.н., и тези неща прикриват истината. Но всеки нов момент представлява едно придвижване към реализацията на общата и на частните цели на съществуването. И затова, твоят жизнен път трябва да бъде определящ за теб. “Да, но аз остарявам, а децата не ми се обаждат; имам всякакви болести, състоянието ми е ужасно. Аз.....аз” Каквото и да се случва, ти си длъжен винаги да се приспособяваш към общия прогрес. Знай, изграден си така, че с всеки изминал ден да напредваш към целта. “Да, и какво, ако някой умре пак ли ще кажеш, че това е придвижване!?” Забележително напредване е човек да бъде погребан. “Ама как е възможно такова нещо?” На това трябва да се научим, но преди всичко е необходимо да си изградим вяра. Не само културна вяра, предлагаща единствено догми без механизъм за вътрешно движение и развитие. Разбира се всичко е необходимо, но се има предвид вяра, чрез която ти виждаш целта на творението - както общото съществуване, така и своя личен живот. За да свържеш всичко заедно, без значение какво, със своята лична цел, т.е., както в добри, така и в лоши времена. Впрочем няма добри и лоши времена. В нашето съзнание времето ту съществува, ту не съществува. Усещаме, че “няма време”, когато свързваме себе си със силата на мирозданието в нас, която се нарича милост, любов. Тогава времето спира и няма движение. От друга страна усещаме времето, когато сме активно, динамично заети. Това се усеща в най-различни ситуации, включително и при почистването на дома. Тогава чувстваш в себе си силата, че всичко се променя. Ето, след половин час имаш важна среща, изпит и усещаш прилив на енергия – ти си динамично зает. И тогава усещаш времето. И двете състояния са винаги добри времена. Това доверие трябва да изградиш в себе си. И трябва сам да го направиш. Още веднъж повтарям, става дума не за религии или подобни учреждения, с тяхната вяра по-ниско от разума. На човек му е необходима мотивация. Стремеж към истинско виждане на реалността. Ако постоянно се концентрира върху това, ще се издига с всеки изминал ден, без всякакви “да, но....”. Впрочем, отстрани веднага от своя речник подобни изрази като “да, но ....”. Защо? Защото, когато произнасяш тази реплика, предизвикваш съмнения в себе си. Човекът е сътворен прям и обикновен, без съмнения. Съмненията свидетелстват за факта, че при човека нещо не е в ред - с него си или с реалността. Разбира се всички ние се намираме на пътя към съвършенството. И именно по този начин трябва да гледаме на нещата. Говоря за истинската реалност, а не за желаната. Ще видиш, че с правилно настроение, ден след ден, стъпка по стъпка, ще “заобичаш” своята болка. Ще започнеш да се отнасяш към страданието по същият начин, както и към наслаждението. Ще ти бъде напълно безразлично. Защо? Заради тези две сили. Естествено ние винаги предпочитаме хубавото, доброто, милостта и т.н., защото това е приятно. Винаги подбираме в обкръжението си приятни хора. Защо? Защото така ни е приятно. И избягваме онзи, който ни е неприятен. Да избягва страданията и да преследва насладите – такъв е пътят на човека на земята. Но ако човек пожелае да живее един истински живот (в съответствие със законите на мирозданието), ще му стане все едно - без значение от коя страна, каква сила му въздейства. Представи си, че изпитваш недостиг, страдание причинено от някакво съобщение, което си получил. Няма значение какво. Например някаква глоба или неочаквано висока сума за дължим данък, точно когато си смятал, че с данъците всичко е ОК. Разбира се в теб всичко кипи от злоба и си вън от себе си от ярост. Във всичко виждаш само неприятности. Ако в твоите очи има нещо, което подлежи на корекция, положи усилия, ако така ти се иска и го поправи към по-добро, но не задържай злото в себе си, а още повече не го проявявай външно. Но как така!? Та нали той ме удари, оскърби ме! Приеми и едното, и другото. Няма добри и лоши времена. Тогава, какво все пак се променя? Вече казахме, реалността не се променя. Добре, притежаваме прекрасни автомобили, къщи, инфраструктура и се обръщаме един към друг по-приветливо, макар и външно.... Но тогава, какво се променя? Изтегляне 2.2 Mb. Сподели с приятели:
|