Кабала за цялостна организация на живота
Изтегляне 2.2 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава Дванадесета
- Глава Тринадесета
| Глава Десета
Как да се отнасям с цинизма, който ме заобикаля Глава Единадесета “Пусни” парите, за да ги печелиш Доверие над разума Всички беди идват от смисъла Правила за формулиране на въпросите, както към себе си, така и към останалите Глава Дванадесета Човекът от позицията на вътрешните си стремежи и цели Историята за скитника и наркоманката Как възниква отдаването и приемането на болката? 2 х 2 – лична територия На кого му върви в живота В Кабала винаги се говори за един човек Глава Тринадесета Винаги виждай крайната цел пред себе си Взаимодействието между вътрешното и външното Глава Четиринадесета Езиците и значението на думите Името на човека Глава Петнадесета Вътрешна оценка “макси” и “ мини” на състоянията За истинската молба и истинския недостиг Довери се на светлината и на себе си УводВ продължение вече на доста години, не ме оставя на спокойствие мисълта да разработя кратко и мощно ръководство наречено “Кабала за цялостна организация на живота”, за да предоставя в ръцете на творящия и целеустремен човек един чудесен инструмент за оптимизиране на постиженията....без свръхнапрягане! Но как е възможно, от една страна да нарастват усилията, а от друга – дори да се намаляват умората и претоварването? Защото по пътя на логиката, съгласно нашия здрав разум, тези два аспекта са взаимно изключващи се - те са напълно противоположни. Колкото по-голямо е напрежението от преследването на целта, толкова по-силна е умората, проявяваща се в здравословното състояние, семейните отношения и т.н. И ето, аз реших за малко “да изляза от хралупата си”, след един период от няколко години, когато не давах интервюта нито в печата, нито в радиостанциите, нито за телевизиите. В моята таванска стаичка бях потънал в истинското Учение и в моето училище за Лурианска Кабала. Но сега дойде време, когато много ясно усещам, че съм задължен да говоря с интересуващия се човек. Да разкажа нещо или да го поднеса по друг начин, изхождайки от чистото учение на Кабала. Да дам продукта на моето многогодишно изучаване, ден и нощ, това, което ми беше дадено да почувствам и позная, защото Кабала може да се изучава само така: най-тайните писания в ОРИГИНАЛ, денем и нощем. Тази книга трябва да стане за теб особена книга. Обръщам се към теб читателю на “ти”, тъй като винаги говоря с вътрешния човек, а за него са напълно чужди всякакви форми на вежливост и той добродушно “разрешава” да се обръщат към него на “ти”. По този начин се обръщам и към моите студенти по целия свят. Моите кръвни братя се обръщат и към Твореца на “Ти” – Ата, което говори за нас смъртните. Но с човека, нещата често стоят по друг начин.... Използвайки тази книга, ти ще успееш да извлечеш най-доброто от себе си. С правилната настройка, ще съумееш да я използваш оптимално, регулирайки сам своя живот независимо от останалите. Чети я не с разума, а опитвай по време на четенето да се абстрахираш от всичко и напълно да се концентрираш върху преживяването на онова, което четеш. И тогава ще получиш онова, което следва да получиш. Защото отвъд думите се крие вътрешното, което аз по-определен начин съм привлякъл към себе си по време на писането и което се разкрива по време на интензивното, правилно четене. И ти ще го получиш! Как е възможно? Възможно е. По-нататък ще поговорим за това и ще видиш по-какъв начин работи. Цялата работа е в придобиването на навици - изгради се като вътрешно възприемчив човек и тогава ще можеш да привличаш и предаваш. Опитай постоянно да се настройваш така, че всичките ти знания, целият ти опит, всичките ти болки, всички емоции, да успееш да ги .......освободиш, но в никакъв случай да не ги задържаш в себе си. Опитай се по време на четенето да останеш максимално обективен. Не чети през призмата на някаква определена вяра, убеждения или мироглед, които някога си придобил или чул. Стани като дете! Слушай и се открий, с всичките си пет сетивни органа и дори повече - доколкото ти е възможно! Отвори себе си и тогава ще получиш предостатъчно! В това е цялата тайна: Кабала е получаване. Аз получавам, но давам също и на теб. И колкото по-ниско и по-малък се поставиш вътрешно, толкова повече ще получиш. И в този момент, аз поставям себе си по-ниско от всички вас, защото само в такъв случай мога да давам, но и само тогава ще мога да получавам. Защото, ако извадиш своето “аз”, то това, което четеш няма да може да влезе навътре, няма да успее да пробие и точно затова няма и да помогне. И така, опитай да отмениш себе си, остави всичко настрана и тогава ще получиш чрез преживяваното онова, което е заложено в тази книга. Сега живеем във време, което се усеща като доста динамично, много променливо, мощно време, изискващо огромни усилия от наша страна, за да оцелеем – да живеем в него. И не можем да си позволим “да не живеем в това време”. Никой не може да каже: “Аз съм един обикновен Иван и ще си остана такъв, какъвто съм. Селянин съм, за какво ми е да се развивам!”. Като автор на тази книга, аз нямам предвид “селянин” като професия, защото изобщо не говоря за външния човек. Но той казва: “Какво общо имам аз с духовното развитие! Баща ми, дядо ми, прадядо ми, бяха прости хора, не им беше необходимо духовно израстване. Защо сега изведнъж трябва да се развивам!?”. Възможно ли е такова нещо в наше време? Може ли човек днес да функционира адекватно не само на пазара на труда, но и по отношение на самия себе си? Може ли да си осигури прилично съществуване? “Прилично” в смисъл да живее, да бъде в крак с времето. Ние сме продукт на този свят, независимо дали желаем това или не и не можем, живеейки в дадено време, да имаме поведение като на човек от друга епоха. Пред нас не стои избора: да бъдем в крак с времето или не. Да не си в крак означава “смърт”, тоест човек живее тук като зомби, като същество, което вътрешно не принадлежи на живота в настоящия момент. Работата е там, че човек не може да се отдели от законите на действителността. Но как се държи реалността? Как се държи човек вътрешно? Важно е да се знае, по какъв начин функционира животът и кой какво определя. Кой е стопанинът? Реалността или човекът? Трябва ли да се приспособяваме към действителността? Ако да, как се прави това? Да анулираш себе си в масата, групата или вътре в себе си да извършваш различни индивидуални действия, регулиране? Приспособяване, за да съхраниш щастието и благополучието си, а може би дори да подобриш живота си и все пак да отговаряш на изискванията на времето? Но как е възможно тези два аспекта да бъдат съвместени? Знаем, че парите могат да бъдат похарчени само веднъж. Същото се отнася и до енергията. От мига, в който човекът се е появил на земята, той разполага с определен запас от вътрешна енергия. В нас съществува същият резерв от вътрешна енергия, който е съществувал и в древния (пещерния) човек, защото в този запас не са станали никакви промени. Впрочем, в продължение на цялата човешка история, нищо изконно не се променя: не изчезва и не се добавя. Всеки ден се случват абсолютно идентични явления: издигането на слънцето и т.н. - и ето, че денят вече си е отишъл. И в същото време, всеки миг се различава от предишния. НЯМА еднакви моменти. И ето, че тези два, може да се каже взаимноизключващи се феномена, човек постоянно трябва да привежда в равновесие. От една страна всичко е в покой, времето не съществува. Вътре в човека, вътре във вселената, където всичко е било създадено, нищо не се променя. Това е статичното състояние. Както си е било всичко, така е и така ще си бъде. От друга страна е налице едно абсолютно движение, променливост. Във всеки момент се осъществяват промени. И това е така, защото в творението действат едновременно две сили. Едната се усеща от човека като милост, любов, като постоянство, неизменност. Именно тези свойства на една от двете сили ни дават усещането, че абсолютно нищо не ни е необходимо. Всъщност не ни трябва нито кола, нито вила, нищо. Единствено да си останем радостни и удовлетворени от самите себе си и от света около нас. Това е едната страна на действителността, дължаща се на онази сила на вселената, която наричаме милост. От друга страна съществува и втора сила в мирозданието. Това е строгостта, въздържането, ограниченията и преодоляването им, така, че да се създават все нови и нови граници. Това е динамичното състояние. И човек е длъжен да знае, как да се придвижва между тези две сили, как да живее в статичната динамика на мирозданието. От една страна е налице пълна удовлетвореност от всичко съществуващо, от себе си, простота и милост по отношение към всичко и всеки. От друга страна съществува динамиката на вечното движение, всеки момент е различен. Всеки миг внася със себе си нов вкус в живота. Към мен се обърна един голям холандски индустриалец, който притежаваше “всичко, което му е на сърце” и ми каза: “На 45 години съм, но по принцип вече си поживях достатъчно”. В неговите възприятия, той вече знаеше всичко, всичко бе пробвал и животът не можеше да му предложи нищо “ново”, за да му даде ентусиазъм и горещо желание да живее още. Човек стига до такива мисли именно от непознаване на закономерностите и взаимодействието на тези две сили в мирозданието. Той вижда или САМО любов, милост, или ЕДИНСТВЕНО заетост, напрежение, ограничения, с всички произтичащи от това последствия. Погледнете внимателно, в нашият източник, в светлината на безкрайността, отсъства всякакво движение, тя е без каквито и да било недостатъци. Човекът, който е продукт на тази светлина, притежава подобно усещане за умиротвореност, в съответствие със свойствата на своя източник. Но това може да се прояви и в отрицателна форма: в определени периоди например, човек може да се усеща безсилен. Това е от една страна, от статичната сила на светлината. По същия начин стоят нещата и от другата страна, която нарекохме динамична, откъдето се проявяват строгостта и въздържаността в света, човек може да изпитва положително въздействие. За тази цел е необходимо да я вижда като инструмент за динамично изграждане на самия себе си. А нейното отрицателно възприемане се усеща, когато човек желае да постигне нещо на всяка цена - когато, образно казано минава през трупове, за да реализира личната си цел. Това са двата вида енергии, произлизащи от един източник. Как работи системата....? Впрочем, бих искал да поставя въпроса по друг начин, по такъв начин, от такава гледна точка, която обикновено се пропуска. Вече казах, че общият резерв от енергия в човека винаги си остава същия, какъвто е бил изначално в неговото “древно” състояние. И че действителността е абсолютно същата, каквато е била и при древния човек, например, както при неандерталците, които ходели на лов за мамути или нещо подобно. Променило ли се нещо структурно оттогава досега? Тогава какво се е променило? Кой е променил реалността? Поогледайте се как живеем ние днес. Какво се е променило в действителността, да речем от деня, когато тук са дошли окупаторите в периода на Втората Световна Война, по време на инвазията от страна на фашистка Германия? В самата обективна реалност нищо не се е променило. Реалността на ЧОВЕКА се е променила. Човекът е ПРИСПОСОБИЛ реалността към своите потребности! Ние приспособяваме, регулираме действителността към потребностите си. Именно това трябва винаги да осъзнаваме. Не материалният свят притежава нещо, което е определящо и диктуващо, поставящо своя печат върху нас, а ние, САМИЯТ ЧОВЕК е мениджър на този свят. Само че, трябва много да внимава да не се прилепи, да не привърже сърцето си към материалното. Защото ако човек, който по определение е свободен (на руски език: чело-век, вечно лице, а това означава и свободен), явяващ се Цар тук на земята, свърже себе си с нещо материално, неговият живот се превръща в ад. Материята служи само за да ни помага в нашето земно съществуване, но в никакъв случай не бива да се привързваме към нея! Защо ли? Тъй като, ако се привържем с частица от нашето свободно сърце, от нашия свободен разум към част от безсмислената в „себе си” материя, към вещите, ще се превърнем в роби. И днес наистина виждаме, че сме станали роби. Нямам предвид роби по статус, както сме учили за истинските роби в древността и други хора, които са били техни господари. Разбира се и едните, и другите вътрешно са си оставали роби. Онези, които са притежавали роби, вътрешно самите те са били също така угнетени, както и техните подчинени, но просто в друга насока. Това, което имам предвид е, да бъдеш роб на материята. Човек е длъжен да се освободи ВЪТРЕШНО от властта на материята. На нас хората е даден целият вътрешен механизъм, идентичен със системата за управление на мирозданието. Човек изначално, вътрешно, функционира по същия начин, както и мирозданието като цяло. С други думи, човек е направен така, че за обезпечаване на един премерен, пълнокръвен и плодотворен живот, не са му необходими психиатри, психолози, попове, гуру, социални работници и т.н. Този вътрешен механизъм обезпечава на всеки човек пълна автономия. Той може (и в края на краищата е длъжен!) да стане абсолютно свободен, както и родилата го светлина. Тогава, какво се е променило да кажем от времето на мамутите или инвазията на фашистка Германия? Говоря за войната, защото това събитие силно впечатлява човека, той може да го усети. И така: между периодите на мамутите или Втората Световна Война и днешните времена, в обективната действителност вътрешно абсолютно нищо не се е променило. Запасът от енергия и в наше време си остава същия, както и в човека, преследващ мамутите или пък в периода на войната. И все пак, какво се е променило тогава? Имаш ли идея, какво се е променило все пак? По какъв начин човекът се е развил? Как да го обясня по най-добрия начин?! Външно нищо не се е променило. Ние разбира се вече разполагаме с автомобил вместо кон, прекрасни пътища и уредена инфраструктура (във всеки случай в Холандия е така) и т.н. От външна страна всичко това е по-приятно, удобно и красиво. Домовете са станали по-топли и уютни, по-добре е дори, отколкото при велможите от миналото! Използваме ароматни сапуни и всякакви подобни неща, необходими за нашия комфорт предмети. И все пак, какво се е променило? Та нали енергийният запас си е останал същия, както и в човека от ледниковия период! Изтегляне 2.2 Mb. Сподели с приятели:
|