Кабала за цялостна организация на живота
ПО-ГЪВКАВОТО, ПО-ФИНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ОБЕМА НА НАШАТА ВЪТРЕШНА ЕНЕРГИЯ
Изтегляне 2.2 Mb.
|
| ПО-ГЪВКАВОТО, ПО-ФИНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ОБЕМА НА НАШАТА ВЪТРЕШНА ЕНЕРГИЯ.
Така например, във времената на мамутите тази енергия се е използвала по най-груб начин, чрез насилие във всичките му форми на съществуване. За да се сдобие с храна, кожи за облекло, мъжът-самец отивал на лов за мамути. Неговата партньорка-самка го очаква в пещерата с потомството. И ето, той пристига с улова, а тя изпича месото на огнището. После следва едно грубо, животинско, садистично сношение и изпълнен с тревоги сън. И на следващия ден - отново същия този цикъл. Използването на енергиите било твърдо грубо и примитивно, като същевременно резервът от вътрешна енергия в хората бил същия, какъвто е и в днешния човек. Променил се е само маниерът на използване на енергията, станал е по-изтънчен, по-гъвкав. Защото съществува нещо като стълба, във формата на пирамида, скала на вътрешните сили - от най-грубите долу, към най-фините, най-тънките на върха. Колкото са по-високо, толкова са по фини, а на самия връх е най-висшата точка – съсредоточието и източникът на всички сили. Цялото мироздание е построено на принципа на тази скала, всичко върви към единството, към което трябва да се стремим. Трябва винаги и навсякъде да осъзнаваме обективното съществуване на тези две сили – милост и строгост, дясно и ляво. При всяка ситуация се опитвай да разрешаваш динамично и двете по такъв начин, че резултатът да бъде на по-високо ниво и там влез в единство с тези сили. И тогава постепенно ще настъпи момент, когато и всички съмнения ще се разсеят. Кога човекът бива спохождан от съмнения? САМО тогава, когато взема под внимание твърде голяма част от създалата се проблематика. Искаш да вземеш някакво решение, но вземаш под внимание повече, отколкото е минимално необходимо. Затова и възникват съмненията. Какво да направим тогава? Ако възникват съмнения, преди всичко е необходимо да се намали обема на разглежданата информация, като се запазят всички значими аспекти, тоест представящи в достатъчна степен най-същественото от възникналия въпрос..... Определен проблем трябва някак да се представи в минимална значимост, да кажем в най-проста форма, толкова проста, че да можеш вътре в себе си да решиш: “да” или “не”. Тоест да се представи проблемът в толкова минимална форма, която позволява да се даде еднозначен отговор с “да” и “не”. Още веднъж повтарям – значително минимизирай възникналата проблематична ситуация (с всичките нейни характеристики, а не с елементарно опростяване). Това може да бъде някаква домашна неуредица, производствен проблем - няма значение какво. И тогава вземи едно просто решение – “да” или “не”. Приемането на такова решение води до състояние наречено 50/50. Това второ състояние сега оценяваш по същата схема, съкращавайки разглеждания обем до най-незначителната брънка в балансираната форма 50/50. И тогава ще можеш да вземеш еднозначно решение с “да” или “не”, като по този начин наклониш везната в полза на това решение: независимо “да”, или “не”. А след това, отново и отново намаляваш обема и уравновесяваш състоянието. И така цикълът се повтаря спираловидно, със задълбочаване и приближаване до решаването на проблема. Имай предвид, че засега се намираме все още в Увода на книгата. Обяснение и изучаване на този метод ще намериш на съответното място в самата книга. Но изразът “човек не бива да се съмнява” изобщо не означава, че той трябва да вижда, да усеща конкретния проблем “в розово” - например, в съотношение 80% “за” и 20% “против” (80/20). И разбира се, такъв вариант никога не би бил реален. И това е само желаното с разрушаващо отношение към истинската реалност, но не и самата реалност. Ето кое трябва да стане твое мнемонично правило, знак: само онези моменти, когато виждаш (= привеждаш себе си в състояние да видиш) реалността или определен проблем в съотношение 50/50 – това е мигът или продължението на истинската действителност. Тоест не еуфорията, не необоснования, преувеличен оптимизъм “под знанието”, под фактите, предпоставкит, когато приемаш желаното за действително, а един “здравословен”, обоснован оптимизъм “над знанието” - знание, включващо предвиждане на предпоставките за посоката на бъдещото развитие на явленията, проблемите и т.н. В най-общ смисъл, това е знание за общата цел на творението и задачите за твоето лично поправяне в дадената инкарнация. Същото е справедливо и за негативното, апатично отношение към оценката на ситуацията, проблемите и т.н., когато “всичко е лошо”, “няма надежда” и “няма напредък”, “светът върви към все по-зле” и прочее. Както вече споменах, не можем безболезнено да избягаме от реалността, не можем да кажем: “Въпреки всичко, желая да виждам случващото се в розово!”, защото това не е действителността, това не само, че не ми решава проблемите, а напротив, увеличава ги. Д-р Фройд имал пациентка, която постоянно била в блажено състояние на очакване на “принца върху белия кон”. Роднините на момичето дошли при психиатъра, с молба да я изведе от това състояние и да я върне в действителността. След проведените с нея няколко сеанса той казал: “Не, по-добре да си остане с това болестно въображение и мечти, отколкото да се върне в реалността и да започне да усеща мъките на отчаянието”. В този свят всичко е построено на този принцип за да се потуши болката, работата по разрешаването на проблемите на принципа 50/50. В Кабала дори от най-висши подбуди не е позволено да се заменя истината с въображаемото, с мечтите, с категориите “по-ниско от разума”, игри от рода на: “ще преминеш махсом” (границата между материалния и духовните светове) заедно с останалите, “ще построим световно (групово) кли”, “държава на Кабала” (извън мен) и т.н. Не, махсом може да бъде преминат ЕДИНСТВЕНО самостоятелно! Лице в лице, един срещу друг с пряката светлина. Може да се построи САМО лично световно кли (“световно кли от думите “олам”- свят, тоест, индивидуално кли в съответствие със законите на мирозданието. На принципа: човекът – това е един свят в миниатюра). А “държавата на Кабала” изграждаш всеки миг, всеки ден, за да управляваш своето собствено тяло, за да започнат всички “органи” в тялото (=поверената ти държава) да работят за отдаване. По никакъв начин не можеш да избягаш от реалността на работата над своите собствени келим – само това води човека до истинската действителност на динамична умиротвореност на принципа 50/50. Така е, защото човек е поставен тук, на земята с ясно позициониране, за да разполага във всяко свое състояние със свободен избор - само на индивидуалния човек е дадено правото на свободен избор. Какво означава свободен избор? Как може човекът да прояви своя свободен избор? Само от състояние 50/50. Когато от това състояние решавам какво да “направя” или да “не направя”; “да” или “не”, само тогава мога да реализирам своя свободен избор и тогава в мен няма да възникват съмнения. Това може да ни се струва трудно и непонятно, но всъщност е много просто. Кабала е гениално проста, но трябва да си изградим определена вътрешна ориентация. А сега да се върнем на темата за по-гъвкавото използване на вътрешните сили, съществуващи в човека. Какъв е пътят, по който вървят индивида и човечеството? Цялата работа е свързана с индивида, тъй като целият прогрес зависи само от напредъка на личността, дори да ни се струва, че човечеството като цяло напредва. Разбира се, че и то се развива, но само благодарение на промяната на личността. Целият смисъл е в това, човекът да пожелае да си изгради пряка връзка с вечността, да усеща ритъма на вечността – ритъма на живота в истинската реалност. Не чрез някакво културно наследство, а да има пряка връзка с вечността. Разбира се, че трябва да си останем социално свързани и в случай на война, например, да служим на страната си. Можеш да правиш всичко, което пожелаеш за своята страна, регион и т.н., но на първо място човек е длъжен индивидуално да развива себе си. В това е цялата същност на човешкото съществуване. Необходимо е да се развиваме индивидуално, за да може някъде там, в най-дълбоките дълбини на самия себе си да не принадлежиш на НИКОГО. Тоест, ако някой каже, че принадлежи към определена група и се идентифицира с нея, то той вече се отнася към груповата душа в своето лично развитие – в него се намира духът на масата. На такова ниво е състоянието на неговото развитие. И не трябва да го упрекваме за това или да го гледаме от високо. Всеки си има ЕТАПИ на развитие, но крайната цел за всеки човек е неговото ЛИЧНО индивидуално развитие. Защото само тогава има пряк контакт с корена на своята душа. Всеки притежава абсолютно уникална душа. Тя няма нищо общо с неговата принадлежност към организации, религии и други учреждения на културното наследство, към които той се отнася, и с които се идентифицира. Всичко това е само една вторична идентификация. Първичната идентификация се отнася САМО до теб и твоя духовен корен. Ти и твоят корен, откъдето към теб биват привличани всички съзидателни сили. Изграждай връзката със СВОЯ корен - само това трябва да изградиш. И такава е тенденция в цялата история, както на личността, така и на обществото. Тоест отначало, човекът използва своята вътрешна енергия по най-груб начин. Не познава себе си и е зает единствено с оцеляването си, какъвто е случаят с пещерния човек, ловящ мамути. А след това и по други начини, чрез завоевателни войни, “НИЕ сме тези, а НИЕ сме онези .....”. В тях все още няма индивидуална връзка с източника на душата на всеки от тях и по тази причина се държат за организацията, за групата, като всяка една маса.... По такъв начин, цялото развитие представлява само по себе си едно все по-фино използване на енергията. Все по-гъвкаво и по-гъвкаво, а значи и по-високо в нивото на душата си. Всичко, за което говоря тук, се намира вътре в човека. Нищо не се отнася за онова, което е отвън, защото отвън се намира само светлината на безкрайността. Всичко е заложено вътре в човека. Целият прогрес се намира в самия човек. Трябва да навлизаме все по-навътре в себе си и там да установим контакт със СВОЯТА вътрешна енергия - все по-дълбоко и по-дълбоко. И точно тези енергийни пластове трябва да направим все по-фини. Вън от себе си виждаме проекция на явленията от вътрешната изтънченост и в материалния свят. Погледнете към улицата. Автомобилите просто стоят паркирани до банкета и никой дори и не си помисля, че могат да бъдат откраднати, обрани и т.н. Колите обикновено си стоят извън гаражите и вече не мислим за това, че някой може да открадне гумите например или чистачките. Разбира се, случват се и такива инциденти, но все пак са рядко. Това, което в миналото е било невъзможно, сега вече е нещо обичайно и достъпно. И сега има вероятност да бъдеш ограбен направо на улицата. Но, ако се вгледаме в историята, примерно отпреди два века, ще видим, че да убиеш човек в Европа е било съвсем нормално явление. Какъв е бил животът в целия Запад? Варварство, насилие, ужас! А защо? Ами защото и това е било една пряка проекция на човешкото развитие в съответното време. Външната страна винаги е проекция на онова, което живее вътре в човека. Както обичат да казват тук в Холандия: “Всеки народ си заслужава лидера”. Тоест, ако хората в страната желаят да бъдат свободни или да се развиват свободно, то политиката винаги ще се приспособи към хората от страната, дори и да не сме съгласни с това. Ако разгледаме страните, които все още се намират на по-ранен етап от своето развитие и водят войни помежду си, използват грубо насилие спрямо населението и други ненужни (нецивилизовани) методи, ще забележим, че и техните лидери напълно им подхождат. Те са като две капки вода. Защото политиката не е нещо повече от приспособяване към хората, населяващи дадена страна. И затова е изключително важно за човека, да речем тук в Холандия, да се научи да се отнася към себе си както трябва. За да се научи, по какъв начин трябва да работи индивидуално над себе си. Холандия е готова за това. Вижте Амстердам! Къде на друго място по света ще срещнеш такива неща!? В архитектурен аспект всяка сграда е абсолютно уникална, индивидуална. Това е свидетелство, че човекът тук в значителна степен е индивидуален. Необходимо е само да се научи да свързва себе си със своя корен. И точно това се проявява сега, в нашето време. Защо? Не времето е определящо, а човекът е вече готов за това, душите вече са узрели, за да работят индивидуално върху себе си. И само това носи истинско удовлетворение, само това носи истинска завършеност на човека. Ето такова е времето, в което живеем сега. Цялата тази изтънченост на енергията е в самите нас - на това трябва да обръщаме внимание. Нищо не се променило по отношение на човека от миналото, освен по-изтънченото използване на вътрешната енергия. Сега я използваме на сравнително високо равнище. По какъв начин? По подобие на суровия петрол. Едно е барел суров петрол, съвсем друго нещо е барел с бензин - той попада в съвсем друга ценова категория. Освен това, бензинът мирише по съвсем друг начин, по-приятно отколкото суровия нефт. А сега си представи, че този барел е пълен с парфюм “Шанел №5”, получен от многократното рафиниране на нефта. И сравни едновременно с цената и онова огромно удоволствие, насладата, която ни дава! От една страна, нищо не се променя и не изчезва. Древният човек си остава завинаги, грубите енергии се намират дълбоко във всеки от НАС, винаги в готовност (според принципа от песента: “А нашият брониран влак стои в резервния коловоз”). Но всичко това са ниските нива, където нашите сили могат да се сравнят с примера със суровия петрол. Погледни пътя: ако някой е заклещен в задръстване или пред колата му изведнъж застане камион, чийто шофьор си приказва с някого! Погледни в какво се превръща чакащият зад него водач! В него изведнъж се надига древният, див човек, със всички маниери на ловец на мамути. Защото той не може да търпи подобно нещо! Той ще се погрижи за себе си! Впрочем относно аспекта “да се погрижиш за себе си”, трябва хубаво да се поучим. В наши дни всеки човек иска да умее “да се погрижи за себе си”, без при това да се притеснява да пробива с лакти. “Да се погрижиш за себе си”, вътрешно се усеща като динамит. Не проявявай злоба по никакъв начин. Когато развиваш злоба, се саморазбиваш на парченца, разбиваш собствената си душа. Аз постоянно уча своите ученици да не проявяват злоба, при това не само външно. Възможно ли е например, да си седиш в колата с усмивка на лице така, сякаш ти харесва, че водачът на камиона пред теб си приказва с някого. А ти съвсем невъзмутимо си казваш: ”Продължавай друже, колкото си искаш, аз спокойно ще те изчакам”, макар, че бързаш за съвещание. Разбира се ти кипиш, чувстваш се на ръба. Да, трябва нещо да се направи, но не и да изпадаш в ярост! Който изпада в ярост, разрушава онова, което вече е изградил! Още ли не си се уморил?! Не! Слава Богу! Имаше един истински случай, когато един лектор беше толкова увлечен от своята лекция, че говореше, говореше и говореше, а в същото време слушателите един по един напускаха залата....И накрая към него се приближи чистачката, потупа го по рамото и му каза: “Ето ти сине ключа от залата, когато приключиш, моля те заключи я и дай ключа на пазача!”. Съществува единна Инструкция, дадена на цялото човечество. Но как смея аз да говоря за някаква единна Инструкция!? И каква е тази Инструкция? В какво отношение се намира Инструкцията, за която говоря с всички останали, с които човечеството разполага? Разбира се, никой не може да със сигурност да претендира, че приетата лично от него инструкция е правилната. Никой няма право да каже: “НИЕ знаем съвсем точно”. “Инструкцията е дадена на НАС, а не на останалите”. Тук искам да разкажа, как изглежда всичко това и опитай да го приемаш! Не смятам да те наведа на други мисли. Ти винаги разполагаш свободно със собственото си мнение, но опитай да не се противопоставяш, не се съпротивлявай вътрешно на онова, което четеш. Позволявам си да кажа това, защото се старая (= имам намерение) да не убеждавам никого или да го водя някъде. Вземи своя шанс САМ, истинският шанс се търкаля по улицата. Тогава книгата ще започне да ти въздейства по един удивителен начин, независимо дали започваш своя път или вече от много години изучаваш Кабала. По какъв начин? Ще видиш и ще го изпиташ върху себе си.... Работата е в това, че всичко съществуващо (в това число и човекът), се състои от общо и частно. Така е в мирозданието, по същият начин е заложено и дадено на човека. За цялото човечество е дадена една единна Инструкция. Каква? Как функционира тя? Как работи мирозданието и по-какъв начин работи вътрешно човекът? Човекът – това е един малък свят, в който са заложени абсолютно същите съставни с техните относителни връзки и процеси, както и в света като цяло. Представи си завод, в който се произвежда някаква апаратура, да речем перални машини. Кажи ми сега, колко Инструкции за експлоатация се продават заедно с нея? Само една инструкция. Не две, не три, нито повече. Възможно е да има изобилие от програми за работа, но инструкцията винаги е само една. По същия начин стоят нещата и с човека тук, на земята – той е снабден само с една инструкция. И нея, аз изучавам денем и нощем. Защото това е задължение на шепа индивиди, към които принадлежа и аз, и на които е заръчано да я получат. Не защото са били по-добри, по-благородни от останалите, а са били ЗАДЪЛЖЕНИ да я получат. И те са били задължени досега и завинаги да се занимават с нея, денем и нощем. Защо? За да привлекат тук всички тези сили от техния корен – към себе си и към целия свят. Това е просто задължение и то трябва да се изпълнява безукорно. И като допълнение към това, тя станала за тези хора онова, което е водата за рибите. За тях няма живот без водата. Ето това открих за себе си след многогодишно мъчително търсене и подбор на всичко, което изучавах. А аз учих през целия си живот.... И ето тази Инструкция е дадена на всички народи по света, защото във всеки човек съществува “избраният”.... Освен това, на всеки народ е дадено нещо много ценно свише - онова, което сега наричаме национално наследство, наследство на народа. Погледни например папуасите, апахите – всички те са получили свое уникално културно наследство. На цялото човечество, на всеки народ е дадено това, което принадлежи именно на него: християнско наследство, тибетска култура и т.н. Виж християнството: какво множество от разновидности можеш да намериш там. Дори самият Исус Христос е представен в много от тях в най-различен облик - в съответствие с този или онзи народ. Всичко това е дадено на всеки народ, това си е така и предполагам, че ти нямаш съмнения? Но, .... ПОД това национално, културно или религиозно ниво, в най-голямата дълбочина, се крие невидима за “невъоръжено” око една обща Инструкция, дадена на цялото човечество. Това е в общ план, в общ аспект. А във всеки човек поотделно също е заложена тази единна Инструкция, ПОД всички слоеве на неговата културна надстройка, към която принадлежи, от която произхожда. Защо не всички са християни? Защо не всички са евреи? Защо не всички са китайци, макар да са твърде много? Защото всичко това е необходимо. Всички сили, съществуващи в мирозданието, ще откриеш в калейдоскопа на културите, религиите на народите по света. Но зад тях се крие една Инструкция, дадена за цялото човечество И моля те, не си мисли, че имам предвид юдейската религия – и тя представлява сама по себе си същото културно, национално наследство! Това, което накрая ми се разкри беше тази всеобща, единна, транснационална Инструкция. И точно нея изучавам в най-задълбочените, тайни книги: „Зоар” и „Дървото на живота”. Към самия „Зоар” има още и скрити от постигането документи, като например: „Тикуней аЗоар”, поясненията към „Зоар” и книгата на Авраам “Сефер Йецира”, с която във всяко поколение могат да работят само единици. Ние виждаме и знаем, че има и такива, които се назовават Учители-кабалисти, но не дават уроци по „Зоар”. Защо не го правят? Просто не им е дадено свише. За него може би като умствен капацитет, “от душа” му идва логиката на обяснение на ТЕС, а „Зоар” е скрит. Както е казано: “Имат очи, но не виждат, имат уши, а не чуват”. И не може да се постигне тази Инструкция без постоянно изучаване на „Зоар” и на самата книга “Дървото на живота” (а не само откъси). Не може да има постигане на Истината и без изучаването с вяра над знанието на тайното Учение за Царството Небесно – Малхут Шамаим. А на никой не му е ясно и не знае, какво е Царството Небесно и в същото време цялото Учение на Тора е пропито с това понятие – МАЛХУТ ШАМАИМ. Всичко това се включва в единната Инструкция – в единното Учение за освобождаване на личността и на цялото човечество от робството на егоистичното получаване. Интересен е фактът, че за тази Инструкция се досещат много хора по света. Например, преди две години ми се обади непознат мъж, който каза, че един от водещите равини в Холандия го е изпратил при мен. Работата е там, че този човек беше пратеник на собственика на известна в цял свят фирма в Южна Африка, занимаваща се с производство и продажба основно на благородни метали и камъни. Той обикаля света в търсене на нови възможности за развитие в тяхната област на производство. И чул, не “той твърдо знаеше”, че в книгата “Сефер Йецира” са кодирани, освен всичко друго и всички места на земята, където са съсредоточени полезни изкопаеми със значително съдържание на скъпоценни метали, сребро, злато, елмази и други скъпоценни камъни. С този въпрос той се обърнал към Главния Равинат на Холандия, чийто говорител го изпратил при мен, като му казал: “Той е единственият човек в радиус от хиляди километри, сериозно занимаващ се с Кабала и на който тя се дава свише. Обърнете се към него.”. Чувайки по телефона, че аз съм “този човек”, той ми предложи да се срещнем. Аз му отказвах и настоявах първо да ми каже по телефона, на каква тема ще бъде предполагаемия разговор. И той ми каза, че ръководството на неговата фирма е готово да инвестира в кабалистично изследване на неизвестни до момента за света конгломерати от находища на скъпоценни метали и камъни. Обясних му, че не е разрешено да се разкриват и използват тайните на Кабала за целите на собственото забогатяване. Тогава моят събеседник изглежда предположи, че “вдигам цената”. “Не разбира се, ние разбираме всичко това” – възрази той – “За тези изследвания ние разполагаме със значителни средства и сме готови да сключим договор с Вас”. “Но аз не разполагам с необходимите познания за подобна работа”- възразих аз, забелязвайки, че по друг начин няма да мога да се отърва от него. Защо ли не затварям телефона! “Ние ще ви обезпечим с всичко, за което ви хрумне, само се заемете с това изследване” – настояваше той и все повече и повече възбуждаше в мен вроденото ми желание за получаване. Какво да правя? Как да отскубна смукалата на впилата се в мен пиявица?.... И изведнъж ми хрумна блестяща мисъл: препратих го към ....един учен-кабалист! Така че, настъпи времето, когато душите узряха. Тайната книга „Зоар” свидетелства, че след 2 000 година единната Инструкция, ще може да се използва във всекидневния живот. В това число и от хора непосветени в духовната област, в областта на знанието за висшата система за управление на мирозданието. Това съвсем не означава, че сега се налага да променяме своето вероизповедание например в такова, което е присъщо за мен по рождение. Всеки може и трябва да се придържа към своята идентичност, с която е роден, или в която го е довел неговият интерес към единната Инструкция. Защото никакво вероизповедание не определя по-силната или по-слаба връзка с тази Инструкция. Вече казахме, че във всичко има частно, индивидуално, но има и общо, масово. Така че, нека всеки човек съхрани своя собствен външен, културен корен, но и нека приспособява себе си към законите на мирозданието, тоест към това, което живее във всеки от нас и съединява цялото човечество в едно тяло. Всяко културно наследство в определено отношение се явява лично за човека - онова, което го прави външно различен от останалите. Това е прекрасно. Но на по-високо или което е същото, по-дълбоко ниво, съществува още и една непотърсена част от човека, ВЪТРЕШНО свързана с всеки друг човек. И ето това е Инструкцията, която аз изучавам. Но системата за използване на Инструкцията от съвременния човек в ежедневния живот е онова, което ми даде моят велик Учител, живял през XVI век. Сега, само тя може да бъде използвана, защото вече сме съзрели за това. Говоря само за чистата Лурианска Кабала на АРИ, светият АРИ. Той е единствен от народа на Израел, към чието име е бил прикрепен предиката “кадош”, свят. И целият народ го е приел и приема, че АРИ е абсолютно свят Учител. Бил е само на 38 години, когато е умрял, но е казал всичко. Казал е също така, че този метод е подходящ за всички. Всеки човек, навършил 9 години може да изучава Лурианската Кабала. Той е изрекъл тези думи през 1570 г. И те се отнасят както за всеки мъж, така и за всяка жена. Тоест не, както след това неправилно са били интерпретирани думите на мъдреците в Тора, че за да изучаваш Кабала, е необходимо да бъдеш мъж, навършил поне 40 години, да бъдеш женен и да имаш деца. И че преди това трябва да си изучил детайлно Тора, Талмуда и т.н. Сега това изобщо не се изисква. В нашето съвремие всеки човек може да изучава Лурианската Кабала. Нека си говорят каквото си искат, но аз не знам, просто не съществува друга Кабала. Бих казал дори нещо повече – “приложната” Кабала трябва да се изучава във всяко средно училище – същият метод, който е представен в настоящата книга. Тоест, в еврейските, християнските, индийските, тибетските и всички останали училища. Защото тя няма никакво отношение към каквато и да било религия – построена е върху закономерности, намиращи се много по-дълбоко от всякаква форма на религия, от каквато и да е форма на културно наследство. И затова, всеки човек може да я изучава едновременно със собствената си култура – защото те са разположени на съвсем различни честоти и няма да си пречат. Но единствено зад тези буквички на светия език, се крие светлината на безкрайността и всичко най-грандиозно, което е предназначено ЗА ЧОВЕКА. Ето защо изучавам Кабала и с моите студенти, изхождайки само от тези букви. А сега те моля за максимална концентрация, защото това, което искам да кажа, не може да бъде намерено никъде. И това искам да кажа не е от мен, не е от моята собствена мъдрост. Но в това, което сега искам да ти разкажа, е заложено ЦЯЛОТО спасение на душата ти, на цялото човечество, всичко: в частното и в общото. В сегашното време вече сме готови да го чуем. Дори и самият ти да не учиш Кабала, като изобщо не е важно дали вярваш или не – все пак това е от първостепенно значение. Виж, всеки народ притежава свое културно наследство. Освен това, през цялата човешка история са били разработени всевъзможни методи, философии и т.н., насочени към умствените, духовни аспекти и функционирането на човека. Всичко има смисъл, всички производствени обучения, мениджмънт, с цел повишаване ефективността на човека в неговата работа, а също и за подобряване на неговото общо благополучие и личен живот. Имай предвид, че сега искам да добавя нещо особено, излизащо извън рамките на съществуващото знание, с което всеки човек е длъжен да се съобразява безусловно: цялото “наследство” без изключение, включително религиозното, е построено на основата на привличане и използване на човешките сили “над пъпа” (или казано по просто “над кръста”). Но не и под това място, защото всяко културно наследство предупреждава: “До тук и не по-надолу, тъй като там е “дяволът”, нерационалното!” И това е при положение, че съзидателните вътрешни сили на човека присъстват и в двете части: над и под кръста. Нещо повече, и двете съставни части на вътрешните сили, структурно са абсолютно необходими и взаимосвързани. Ако това ни е дадено от природата, то ние сме длъжни да го приемем с радост, защото то представлява ЦЕЛИЯ резерв от нашата вътрешна енергия. Още повече, че “под кръста” се намират 98% от всичките ни съзидателни сили! А погледни по какъв начин ги използваме ..... по този въпрос няма дори една дума! Епицентър на това място е наричаният от нас “фундамент”, основа - онова, което усещаме в себе си като сексуални сили. Разбира се понятието “сексуални сили” изобщо не покрива същността на понятието за тези вътрешни съзидателни сили, които са заложени в нас. Именно там се намират най-фините “мембрани”, служещи като “локатори” и проводници на най-ефирните светлини на висшата духовна информация. Най-грубата материя там си остава груба, докато всеки не я превърне във фина, в достатъчна степен. И тогава ще се окаже, че тя е най-важна! На никой, на никоя религия, на никакво културно наследство на който и да е народ не е предоставен вход, за да влезе в това място и да работи над него, да го привежда в съответствие със силите на мирозданието на ниво “под кръста”. Какво е това развитие на човечеството и индивида? – Да отиде отвъд човека от епохата на мамутите, за да направи по-фини тези енергии и да ги използва по-рентабилно. Погледни съвременния селянин, този, който обработва земята, животните – те са неговия живот. Първо е при кравите си, а после отива при жена си и ......тралала, точно, както при хората от периода на мамутите. Както се казва: “Магазинът просто си беше отворен!”. Не е необходимо да разбиваш “магазина”, за да влезеш в него. Така е и при жената – не е нужно да се отнасяш безмилостно с нея, за да спечелиш сърцето и. Разбираш ли за какво става дума?! Имам предвид силите. И то в период, когато на човека е дадено постоянно да прави по-фини всички тези сили под кръста, където обитава лъвския пай от най-качествената енергия. Човекът е длъжен да активира силите, които се намират под кръста. И особено в нашето съвремие, това става очевидно. Защо точно сега? Погледни внимателно – реалността може да бъде представена образно във вид на експандер. Експандерът е спортен уред от метални пружини, който разпъваш в противоположни посоки с двете ръце. При това, колкото повече разпъваш, толкова по-трудно става опъването и толкова повече (= по-фина) сила трябва да се приложи. Действителността в миналото, да кажем епохата на мамутите, е състоянието на експандера, който практически е отпуснат и е можело много лесно да бъде разпъван. Да вземем друг пример, по-близък до нашето съвремие. Периода на разпад на СССР. Силните и ловките започнаха да си поделят една ничия страна с всичките й блага. Тогава, в края на 80-те и началото на 90-те години, както се изрази един бизнесмен “и мечката можеше да направи пари” – т.е., не се изискваха много ум и усилия. Понеже основната част от населението беше неграмотна в търговско отношение (такова я направи Съветската власт) и поради това, за ловките и находчивите беше доста лесно да правят пари. Експандерът на търговията, икономиката и т.н. беше на практика в отпуснато състояние. По думите на самите бизнесмени, в края на 80-те и началото на 90-те години, стоките са продавани с печалба от 200 – 300 %! Но след това експандерът се разтегнал и те започнали да се задоволяват с печалби от 50%, а по-късно и с още по-малко. И сега, когато руския пазар е вече разпределен, печалбите като правило не превишават 10%, а понякога и по-малко. В момента експандерът на икономиката, търговията и производството е опънат доста силно. И вътре в човека се извършва същия процес на рафиниране при използването на енергията – на принципа на експандера. На Запад експандерът практически изцяло е разпънат: сега усилията често пъти се концентрират върху това просто да оцелееш в бизнеса, задоволяват се с няколко процента. Така е и в различните области на науката, техниката, медицината. Всичко това има за свой корен рафинирането на вътрешните сили ВЪТРЕ в човека. Колкото по-далеч отиваме по пътя на своето развитие, толкова по-трудно ще ни се отдава да бъдем в крак с времето. В наши дни, по никакъв начин не можеш да избягаш от необходимостта за използване на силите “под кръста”. Времето на безметежното съществуване безвъзвратно отмина. Тоест, каквото и да прави човекът, повече не може да си позволи да използва енергията си по грубия начин. Например, по време на уикендите да я пилее за всякакви глупави развлечения, да изхабява тялото си за всичко, което му се прииска. А в понеделник отива на работа, но все по-често тича при психолога, психиатъра или социалния работник, за да го измъкнат от след-почивното настроение на всеобщото състояние “махмурлук”. Не толкова от алкохола, колкото от безогледното разпиляване на всички съзидателни сили. Защото той просто е пропилял силите си “на вятъра”. И ето така животът става рутинен. Естествено не трябва да бягаш от ежедневието, защото се налага да влезеш в магазина, да вземеш децата от детската градина и др. Но каквото и да правиш, прави го определен начин, със специално вътрешно настроение. Човекът е така устроен, че каквото и да прави, да го прави с особено настроение. И само чрез тази Инструкция може да бъде разбран механизма на всяко социално, биологично, икономическо и друго явление, включително например и проблемът за промяната на климата в наши дни. Това, което пиша тук не са мои думи, те не са плод на моята мъдрост или някакви фантазии. Говоря от позицията на продукта от всички хиляди нощи, които съм прекарал в очакване на отговори, на заниманията ми с най-тайните и съкровени книги и ръкописи, които някога са били дадени на човечеството. Точно това предавам на възможно най-достъпен език. И то помага! Вземи например темата за самоубийството и склонността към самоубийство, съществуващи в човека. Един скорошен отчет на известния институт за статистически изследвания “Тримбос”, показва ужасяващи цифри, от които направо ти настръхват косите и които свидетелстват за гигантския размер на този проблем в Холандия – един бързо разрастващ се проблем. В столицата Хага сега се разработва цяла система от мероприятия за борба с това явление. За целта са похарчени много средства (вече няколкостотин милиона евро). Но това НЯМА ДА ПОМОГНЕ по една проста причина - те не познават вътрешния МЕХАНИЗЪМ на това явление, откъде и по-какъв начин работи в човека. Не смятам да си придавам важността на специалист по тази (или друга частна) социална проблематика. Но бих им споделил самия механизъм, същността на този феномен, ако те разбира се поискат да го получат от мен. Бих им го предоставил напълно безвъзмездно, макар и само за да демонстрирам, че всеки проблем може да се реши с помощта на Инструкцията. Тя по изумителен начин би помогнала на великите господа от министерствата в техните разработки на мероприятия и политики по отношение на този бич за живота в страната на изобилието. Защото виждаме, че колкото по-богата е дадена страна, толкова по-високи са цифрите в статистиките за самоубийствата. Познанието за вътрешния механизъм на възникването и развитието на тази “болест”, значително би помогнало и на учените в тази област - психиатри, психолози и т.н. А съвсем наскоро за първи път в страната се вдигна табуто за секса с животни. Тази тема винаги е била табу, както впрочем и всичко, което касае използването на вътрешните сили “под кръста”. Нима това явление не е съществувало и преди? Естествено, то съществува от памтивека. Но едва сега се показва на светло: жестокото отношение към животните, болката, която им се нанася и ...... порното с животни (секс между човек и животно). От пресата узнаваме, че в един от медицинските институти в Холандия, младите студенти са използвали със сексуална цел пилетата, които им били давани за провеждане на научни експерименти. Да не говорим, колко съобщения се получават за гинеколози, ясновидци, парамедици, мамещи своите пациенти, като ги използват сексуално. А сексът, който извършват свещениците с възрастни енориаши и както се оказва с децата и жените им? Точно така, те “се откупуват” .... с твърда валута. Защото, как ще изкупиш подобно нещо другояче, по истински начин? И това е само капка в морето. Нима някой знае как да се бори със содомията и т.н.? НИКОЙ! Тъй като това е една продължителна, вечна практика. Как да се справим с този бич? Какъв е механизмът на този проблем и откъде идва той, къде е неговият корен? Мога да го обясня много просто на великите господа учени, професори, чиновници, медици, политици, изхождайки само от ..... тази Инструкция. И това безусловно би помогнало, без тези огромни суми, които те отделят за борба с един или друг проблем. Нека господата просто да изядат тези средства и всичко ще си остане както и преди, не – ще стане още по-зле. Защото всичко, което биха могли да измислят, просто няма да засегне корена, механизма на дадения проблем и затова процесът ще продължи да си съществува и да се развива по-нататък. Това ще видим в Холандия. А резултатите от знанието и прилагането на познанията за механизма на проблемите, възникващи, заради непознаването на своите вътрешни сили “под кръста”, може би след това ще се разпространят и в останалите страни по света. Не аз, а дойде времето да се опитаме така да изградим обществото, че да се превърне в един ЖИВ организъм. Така, както и човешката душа е жизнен механизъм. Няма друг начин да се отнасяме един към друг, освен с любов. И това е нещо много специално, защото ние изобщо не знаем, какво е “любов към ближния”. Трябва да се научиш на това, нищо няма да ти се получава добре, ако вътрешно не започнеш да обичаш другия (човек, животни, растения, камъни). Не е достатъчно да бъдем приветливи един към друг, да проявяваме търпимост един към друг – важна тема на разговор, за която единствено приказват. Но само търпимостта няма да ни помогне. Да, не е лесна работа да станеш наистина преуспяващ в живота човек. Не се съпротивлявай при работата с тази книга. Дори и към фрагментите, които ще те доведат почти “до сълзи”. Защото онази част от душата ти, която сега е самодоволна, която представлява едно монолитно чувство, аз разбивам в тази книга ..... ЗАРАДИ теб. Изтърпи го, ако можеш. След това, тук ще можеш да получиш светлината, която сега още не усещаш. Говорейки по същество, ти сам ще започнеш да разбиваш своето его, своята любов към себе си - никой друг, само ти! Защото, още щом отвориш вратата, твоят егоизъм те следва. Но ти ще получиш нещо удивително, защото първичната светлина ще те пробуди и ще започне да ти помага във всяко твое състояние. Ще ти даде спасение във всяка ситуация. Как можеш да разбереш, дали тази книга ще ти помогне да влезеш сега в контакт с корена на душата си, целта на твоето съществуване? За да може да ти помогне, трябва да имаш желание, потребност отвътре. Цялата работа е в потребността. Ако в теб съществува общо усещане: “при мен всичко е наред”, това означава, че намираш живота си за хубав, доволен си от него такъв, какъвто е и не изпитваш недостиг. Не жадуваш подобрение. В този случай книгата не може да ти помогне. Но ако можеш и искаш да бъдеш честен със себе си и виждаш своите недостатъци, тогава ще ти помогне. Няма нищо оскърбително в това, да виждаш недостатъците си. А ако си в състояние да си кажеш: “Осъзнавам пълната си неспособност да отдавам”, тази книга е точно за теб. Не отдаването, за което си чувал, а говоря за истинското отдаване. Когато го желаеш с всичките си сили. Твоят стремеж е толкова силен, че можеш да си кажеш: “Готов съм на всичко за това, готов съм всичко да отдам, само да се науча да изпитам това състояние на истинско отдаване”. И самото осъзнаване – това е вече поправяне, път към успеха в твоя живот, път към завършеност. Всички ние вървим по пътя. И ако по такъв начин чувстваш, че ЖЕЛАЕШ да видиш очи в очи своя недостиг. Не бъркай това понятие с думата “недостатъци” – така наречените “лоши” черти от твоя характер – думата “недостиг” няма никакво отношение към тази дума. Ние не си поставяме за цел корекция на характера. Характерът се обуславя от материални фактори: например повишена или понижена киселинност, натиск, състояние на нервната и имунната системи, които притежаваш по рождение. И други подобни. Човек запазва характера, с който се е родил по време на цялата си инкарнация, през целия период от живота, който прекарва в дадено тяло. Недостигът е усещането, че съществува нещо, което ужасно много ти липсва. Така че, аз не те привличам към прочитането на тази книга с разни пикантни разкази, възбуждайки твоето любопитство и т.н. Нищо не искам да ти “продавам”, нито искам да те привличам към някаква религия, движение, да те направя свой клиент, да спечеля твоя глас, подкрепа и прочее. Защото, когато отиваш при лекаря, психолога, масажиста, фризьора и т.н., ти ще му платиш и той те ласкае, доставя ти удоволствие ..... и това е разбираемо – та нали си клиент. Както се казва, клиентът е цар. В истинското обучение по Лурианска Кабала, всичко това е съвсем различно. Дотолкова, че моите студенти в първите години от обучението си, се чувстваха отвратително. Защото студентът с всеки изминал ден започва да вижда все по-ясно своите недостици, своята изгаряща любов САМО към себе си и към никой друг. Самото Учение му сочи неговите собствени недостици. Повтарям, недостиг - това е неспособността да отдаваш! Тъй като без многократно усещане на собствените недостици, е невъзможно да получиш светлината на поправянето, не е възможен истински напредък. Откъде можеш да получиш светлината, насладата? Как ще успееш качествено да подобриш своя живот, ако си доволен от себе си? Не трябва да си доволен от това, което си в момента, от онова, което имаш, а си длъжен да жадуваш живота и да усещаш гигантски недостиг. Какъв недостиг? Не е нужно да се сравняваш със съседа и да си казваш: “Аз имам раздрънкана стара кола, а той притежава голям, чисто нов “Мерцедес””. Трябва да застанеш лице в лице със светлината, съвършенството. Това е единственото, с което трябва да бъдеш в контакт вътре в себе си. И тогава чувстваш разбира се недостиг, че не си съвършен. Това е най-важното, а не дали ще седиш в позата на Буда и ще се чувстваш великолепен, като ли че имаш пълен контакт с Твореца. Ако с всеки изминал ден чувстваш, че “в собствените си очи” ставаш все по-лош и по-лош – това е добър знак, значи напредваш и завладяваш все нови и нови територии от своя собствен вътрешен свят. Говоря за това точно сега, още в Увода на книгата. Ако започнеш да РАБОТИШ с тази книга, то напълно възможно е, да започнеш да се чувстваш ужасно, защото ще започнеш да виждаш своето истинско “Аз”. Ще видиш лично, че по никакъв начин не можеш да станеш по-добър без истината, че желаеш да получаваш САМО за себе си. От тази позиция си поставяш заслон за светлината. “Аз искам, аз искам, аз искам”....., ако желаеш да си останеш в тази поза, то аз с нищо няма да мога да ти помогна. Нито книгата, нито който и каквото да било няма да успеят. Напълно възможно е да ти е трудно да се съгласиш с идеята, че имаш недостиг, че нещо вътре в теб не е в ред. Но както по-рано вече казахме, в човека и мирозданието съществуват и действат две сили. От главата до средата на туловището – там се намира онова, което наричаме “добро начало” в човека. Върху него са построени ВСИЧКИ културни наследства на човека. А от средата на туловището и надолу, е вместилището на злото начало. Необходимо е да се учим да работим и с двете начала. Как? Това никой не знае. Дадено е само в Единната Инструкция. Как можеш оттук, под кръста, да привлечеш светлината? Родителите, училището, културното, националното и религиозното наследства (и трите, плюс всевъзможни “кабалистични движения” включваме в понятието “културно наследство”) – всички те ти казват: “Не отивай там, там е дяволът!”. Тогава, как от това място да привлечеш светлината? Оттук, долу, където е мястото на “злото начало”, оттук не бива просто така да бъде привличана светлината. Там, от половината на твоето тяло и надолу, се намират по-голямата част от съзидателните сили, които ти дават живот. Така че, трябва да се научим да издигаме, да извличаме тези сили оттам в горната част на тялото по СПЕЦИАЛЕН начин. В горната част на тялото е мястото на “доброто”. Там е и МЯСТОТО на поправянето. Успоредно с тези две сили, дясна и лява, съществува още и това, което наричаме средна линия, по подобие на “златната среда”. Така, чрез средната линия пренасяш полученото горе поправяне, обратно в долната част на тялото. Всичко това естествено, се отнася за вътрешните сили, а не за материалното тяло. По отношение на твоите непоправени желания в долната част от тялото, служат онези, които са в горната част на тялото, защото там има светене на светлина, а под кръста е мрак. Но и двете са взаимосвързани, взаимно обусловени и необходими. И двете се отнасят към творението. И двете трябва да се развиват във взаимна връзка. Какво е било създадено? Светлина и тъмнина. Били са създадени доброто и злото. Като същевременно всяко културно наследство твърди: “Не, то злото е .....”. Разбира се, така може да се говори с човека, докато е още на своето детско, незряло ниво на развитие. Но когато човек достигне зрелост (или дори, когато още се стреми към нея), на него му е необходима работа по съединяването на двете заедно. И двете трябва да служат за едно нещо – за добро. Това е голямо изкуство, в което се заключава всичко. В моята школа по ЛК, се обучават студенти вече от 4 до 6 години. Не си мисли, че те учат с “ентусиазъм”, защото ентусиазмът е нещо съвсем друго, “друг филм” и няма никакво отношение към индивидуалната духовна работа. В нея става дума за осъзнаване на своите добри и лоши страни. За да не избягаш в wishful thinking, в самозалъгване. За да не изказваш твърдения от сорта: “На оня свят ще получа, а не тук на земята”. Тъй като тогава желаното се приема за съществуващо, за обективно. Така е, защото човекът е поставен тук, за да работи НА ЗЕМЯТА, а не в бъдещия свят. Тук на земята по никакъв начин не можеш да откупиш себе си заради бъдещия свят. Човек няма да успее да се откупи тук на земята от сексуалните скандали и други грозни дела. Не трябва да се откупуваш с нищо ВЪНШНО за своите постъпки. Разбираш ли за какво казвам? Никакво културно наследство не е в състояние да го направи, а какво остава за откупуване с пари. Колко религиозни институции се откупуват с цената на стотици милиони долари, заради жертвите на мръсни и зли престъпления, причинени им от “наставниците” на народа, които смятат себе си за проводници на най-висш морал? И изобщо, откъде разполагат те с тези огромни капитали, като се има предвид, че техният Велик Учител е заповядвал на своите ученици: където и да ходите не вземайте със себе си повече от една риза и комат хляб. Тоест не се запасявате за всеки случай ...., а изцяло се доверете на Твореца! Но те се откупуват със средствата на самите жертви на тяхното сексуално насилие и произвол. Всичко това се случва, защото никакво културно наследство НЕ ПОМАГА, когато нещата опират до използването на силите “под кръста”. (Нали и в бокса, точно затова е забранено да се удря под пояса – защото в нашия свят не познаваме никаква защита против подобен род удари). Всичко опира единствено до индивидуалната работа над себе си. Осъзнай този неоспорим факт. И затова работата с тази книга може да ти стори ужасна. Казвам ти това предварително, за да не ми се сърдиш после. В продължение на няколко години давах предимно на известни хора, от време на време, в къщи или чрез интернет, нещо като лична подкрепа за най-различни аспекти от живота. Защо го правех? Защото, колкото и да е странно, именно този известен, влиятелен, имащ огромен “успех в живота” човек, няма към кого да се обърне за съвет и помощ. Той има огромно его, което не му позволява да седне на един чин с онзи, чието его все още е недоразвито. Такива хора не идват например, защото постоянно ги дават по телевизията. Има известни хора в политиката и други публични сектори на обществото. И съвсем естествено, те не желаят да бият на очи, за да не показват, че и при тях не всичко е наред. Защото всички го познават от телевизията като самоуверен, самодоволен, всезнаещ – тоест непробиваем. И как така изведнъж той ще отиде някъде си, пред погледите на всички, за да “поправя себе си”? В Холандия е така. А в Америка е тъкмо обратното: там е въпрос на статус – да изучаваш Кабала. А най-важното е, да покажеш на целия свят, на всеослушание, че се занимаваш с духовна работа. Например звездите в Холивуд, но също така и много други богати и влиятелни хора, се занимават скрито или явно с Кабала. Но и там, в САЩ няма да намериш книга подобна на тази. Книгите по Кабала, които се предлагат на хората по целия свят успокояват човека. В тях има разбира се истина, нещо интелектуално, но нима това ще помогне? Не ми е позволено да върша подобно нещо. Не ми се разрешава просто да успокоявам човека или дори тайно да се опитвам да го успокоя. Защо не? Ако започна да правя нещо подобно, то всички свещени тайни книги ще се затворят за мен. Боже опази! Мога да ти дам всичко, каквото поискаш, но не мога да играя комедии, защото това ще ми струва живота – вечния живот! Никакви комедии: нито за пари, нито за слава, нито за знания и т.н. Дадена е само Инструкция за Освобождение – единствено към нея са всичките ми стремежи. Всеки човек трябва да направи СВОЯ избор. Веднъж при мен дойде един известен човек (затова започнах да говоря на тази тема) и за него беше кошмар, че го съветвах “да се принизи”, да се смали..... В СВОИТЕ СОБСТВЕНИ ОЧИ! Той е от шоу-бизнеса, известен е в Холандия, Европа и по целия свят. Бях длъжен да го “принизя”, защото без да е изпълнено това условие, той не би могъл да прогресира в работата върху себе си. Та нали беше дошъл при мен заради проблемите си. “Езикът ми говори едно, същевременно главата ми мисли за нещо друго, а сърцето ми има нещо съвсем различно предвид. Това е уморително и никак не ме радва. Как да обединя всичко това в себе си, за да постигна хармония?...” В началото той седеше срещу мен такъв, какъвто го знаем. Изобщо не му се удаваше да се принизи вътрешно, но страстно желаеше да усети единство в себе си. Защото до този момент нищо не бе му помогнало, при неговите посещенията при най-различни “специалисти”. Можеш ли да си представиш? Един външно толкова самоуверен мъж.... Но ето, че след 5–6 сериозни сеанса, по около 45 минути всеки, на лицето му се появиха сълзи.... Той каза: “Пред никого и по никакъв повод досега не съм плакал”. Той беше един истински боец и победител, но разбира се в областта на материалните дела. А дойде при мен, защото ужасно, истински, искаше да живее. Никой не можеше да го “завладее”, включително и аз... Но ето, че ние седим един срещу друг. И той без съмнение усети, че този дългокос и брадат човек, който седи срещу него, се е смалил до нищожни размери в своите очи. Принизил се е. Защото САМО тогава бих могъл наистина да му помогна с нещо, нещо да му дам. Не самият “аз”, а фактът, че правя себе си един вид прозрачен в своя “аз”. И ето, че когато говорех с него, аз приех вътре в себе си интуитивно, невидимо за външния поглед НЕГОВАТА БОЛКА. А след това я издигнах нагоре. Външно не правя нищо, но вътрешно я изтеглям нагоре. И тогава към мен прииждат сили, които са предназначени за НЕГО, а не за мен. Но по този начин, към мен идват и моите собствения подобрения.... Изведнъж той промълви: “Сега вече усещам, че ЖИВЕЯ!” Как проработи това? Аз се смалявам, принизявам се вътрешно, защото иначе не бих могъл да помогна. А тогава той не може да общува с мен, заради разликата във вътрешните настроения. Но неговото желание е огромно! И ето, той вътрешно, интуитивно “желае” да се приспособи, да се настрои на една вълна с моето настроение ... и тогава в него се извършва разкол. И тогава се появява едно усещане, сякаш зад маската изведнъж се появява ЧОВЕКЪТ, неговата истинска индивидуалност се проявява навън. Никога до онзи момент, той не беше се виждал в такава светлина. Изправи се, пристъпи към огледалото на гардероба и започна леко да почуква с пръсти лицето си, говорейки: “Нима това съм аз?!” Изпитвал съм подобно нещо, когато известни личности в края на краищата, се превръщаха все пак в ХОРА, които са в хармония със себе си и света. Но знай, че за всичко това ще ти се наложи да поработиш, да се поизпотиш вътрешно. Знай също така, че твоето “самодоволство, всезнанието” и т.н., са ти били необходими, за да те оформят, да диференцират нивото на твоята личност отвън. В началото е било необходимо да изградиш своето “получаващо, егоистично” Аз. Защото, ако всичко това го нямаше в теб, тогава, какво щеше да поправяш? А сега се учи да разрушаваш всички тези неща, защото в духовното развитие нищо не се губи, не изчезва, а само идва все по-близо и по-близо към собственото истинско Аз. Ти няма да започнеш да ме следваш, а ще започнеш сам да се учиш да познаваш своя истински, УНИКАЛЕН вътрешен свят. Това е едно велико, несравнимо с нищо приключение вътре в теб. А вътре означава също и отвън. Защото поправяйки себе си вътрешно, правиш същото нещо опосредствано и отвън. Не можем да избегнем това. Искаш да изградиш продуктивен и плодотворен живот – започни това велико пътешествие В СВОЯ ИСТИНСКИ ВЪТРЕШЕН СВЯТ! И едва тогава, наистина ще разбереш и своя ближен, другия човек. Целият смисъл е в това, да надделееш над своята природа, над своята земна природа и да стигнеш до своя истински, вътрешен човек. Почувствай онова, което ще чуеш сега, приеми мъжествено всичко това и тогава то задължително ще ти ПОМОГНЕ! Изтегляне 2.2 Mb. Сподели с приятели:
|