Кабала за цялостна организация на живота
Който принизява себе си вътрешно, ще види светлината
Изтегляне 2.2 Mb.
|
| 9.3 Който принизява себе си вътрешно, ще види светлината
Как може да има съединяване със светлината, когато човек желае само да получава, а светлината да отдава? Ако човек трансформира своята егоистична природа, няма причини да се отдели от светлината. Тогава той ще бъде удостоен с получаване на светлина с намерение за отдаване. Но онзи, който е отдаден изцяло на своята егоистична любов, не дава шанс сам на себе си за постигане на завършеност. Приближаването или отдалечаването от светлината, зависи от степента на човешката гордост. Ако може да я победи, той бързо се приближава към целта си. Извиси законите на мирозданието, а себе си принизи вътрешно! Колкото повече принизиш себе си по отношение на истинската реалност, толкова по-близо ще отидеш до своята крайна цел. Това съвсем не означава, че трябваш да се унижаваш в очите на останалите. Но когато твоето обкръжение поиска да се “пошегува” за твоя сметка, да ти се подиграват, да си кажем направо, да издевателстват, тогава вътрешно се превърни в най-нищожния човек. Само хората могат да дадат на човека отвън, както чувството за собствено достойнство, така и усещането за несъстоятелност и нищожност. Това не е важно. Наблюдавай внимателно, какво прави с теб светлината. Светлината ни довежда до такива ниски състояния, че чак ни хваща срам. Тя прави това преднамерено, за да ни отстрани от прекомерното високомерие и да ни освободи от него. Говори с всички винаги спокойно. Това ще те предпази от гнева, най-ужасното състояние, което задължително довежда човека до егопол. Когато отстраниш гнева, в твоето сърце ще набъбне жаждата за подчинение на светлината. Това е най-ефирното от всички качества, които съществуват. От подчинението ще постигнеш и предпазливост. Тя ще се постарае винаги първоначално да помислиш: откъде идвам и накъде отивам? Защото както по време на живота си, така и след смъртта, аз съм само един червей. Когато започнеш да мислиш за всички тези неща, ще бъдеш щастлив, каквото и да се случва с теб. Когато вътрешно действаш със скромност по отношение на всеки и всичко, тогава сиянието на светлината ще се разстеле върху теб. Това се усеща като реализация в живота и всъщност действително е точно така. И защо ти е да проявяваш гордост? Може би защото си богат? Човек го правят богат или беден. Откъде знаеш, че изведнъж, заради своите действия или чужди такива, няма да загубиш своето имущество? А може би се гордееш заради славата? Тя не е твоя - ти само си я получил. И тук, в нашия свят, почестите са доста крехки и нетрайни. Колко много примери на внезапно разрушени чест и слава ежедневно виждаме в света около нас! Тогава, как може човек да украсява себе си с чест и слава, които впрочем не са негови? А който се гордее със своята мъдрост, нека се вгледа във възрастните хора. Колко мъдри мъже и жени, в края на краищата стигат до деменция, започват да забравят или мъдростта се вмъква в тях по друг начин. И какво остава от тази мъдрост? Затова винаги се отпускай и тогава светлината ще те извиси. Постоянно изчиствай мислите си и се настройвай правилно, преди да направиш или да кажеш нещо. Изтегляне 2.2 Mb. Сподели с приятели:
|