Кабала за цялостна организация на живота
Кой говори в мен: любовта ми към себе си или моето истинско “аз”?
Изтегляне 2.2 Mb.
|
| 9.2 Кой говори в мен: любовта ми към себе си или моето истинско “аз”?
На овощното дърво може да има много неузрели плодове, но градинарят ще обере само зрелите. Няма да обърне внимание на останалите. По същият начин стои въпросът и с нас. Масовият, груповият човек не го броят. Защото неузрелият плод е кисел, все още не става за ядене. Всеки желае да се съобразяват с него: да го зачитат, да го снабдят с индивидуален номер. И всички ние някога ще бъдем взети под внимание. Има едно правило: ако някой те покани на дадено мероприятие, за да постигнеш вътрешно нещо важно, например да преодолееш една щипка любов към себе си, без да се налага да влагаш вътрешни усилия, то знай, че това си е измама. Имай предвид, че ставането по нощите, пътуването за някакви занятия, изобщо не означава, че влагаш някакви вътрешни усилия. А той може да изпитва чисто човешки срам, че приятелят му е отишъл, а пък той не. Какво ще кажат за него приятелите му?! Тоест, неговият външен човек му внушава нещо от рода на “угризения на съвестта”. Трябва да полагаш вътрешни усилия и много да внимаваш какво мислиш, какво чувстваш, кого побеждаваш. Не се връщай обратно към старите навици! В теб се пробужда чувство към този или онзи. Бъди много внимателен с това, бъди бдителен, което е определящо. Въздействието на твоите усилия предизвиква гравиране в твоето вътрешно, благодарение на което, светлината на поправянето може да проникне с по-голяма лекота в теб и да пробуди скритите там искри. Злото живее в нас благодарение на нашите заблуди. Ако станеш внимателен, бдителен, постепенно ще изградиш защита. Всичко, което възниква в твоите мисли, желания и действия е суров материал, който трябва да поправиш. Живей сега! Непрекъснато си задавай въпроса: “Кой говори в мен сега? Моята любов към себе си или истинското ми “аз”?”. Работи над сомооблагородяването си. Изтегляй нагоре своите най-хубави неща. Поправянето се основава на законите на мирозданието, а не на желаното. Въпросите трябва да произлизат от потребността, от отчаяние, а не за интелектуална наслада. Решението е скрито в болката и затова недей да бягаш от неприятното усещане. Тогава какво да направим? Трябва да придобием сили, за да победим недостига в борбата срещу любовта към себе си. Първо трябва да се научиш да не се заблуждаваш. След това се научи да правиш добро така, че в края на най-късия цикъл от работа да можеш да кажеш, че си победил. Това е дадено на всеки един човек. Любовта към себе си е човешкия материал и той трябва от някъде да получава своята сила. “Лошото”, “злото” черпи своята сила от доброто. Живей чрез доброто. Когато проявяваш благоволение, злото бяга. Злото е получаването за себе си. Това е егопол. То идва от неизчистените сили. Забележи: вместо нечисти сили, започнахме да употребяваме термина “неизчистени сили” – медитирай над това обновено понятие. Неизчистените сили заявяват своето присъствие винаги там, където се усеща недостиг. Недостиг е всичко онова, което възприемаш като по-малко от 10-те силови полета. Всичко съществува благодарение на 10-те силови полета , но далеч не всеки може да ги види. Някои виждат 3 от тях, други 5 и т.н. Това е вътрешна слепота, която обаче е излечима. Впрочем, хубаво е отначало да бъдеш сляп, а след това страстно да пожелаеш да прогледнеш и да оценяваш светлината по достойнство. Там, където усещаш яснота - там безпокойството, неяснотата, като правило е поправена. Всичко трябва да се доведе до пълнота, а не в съотношение 50 на 50. За да превърнеш любовта към себе си в отдаване, трябва постоянно да правиш разчет на 100%. Само тогава ставаш наистина зрял и възрастен. Както вдясно, така и вляво – това са съществуващите сили в мирозданието. Само тези две линии присъстват винаги. Средната линия е комбинация от тях и възниква чрез поправяне отдолу. Ето защо средната линия не е трета сила! Единствено в долната част на човека се намира неговото его, непоправената част на желанието да получава само за себе си, поместена в сместа от неизчистени сили. Строгост – това е строгостта на закона. Който е поправен може да оправдае всичко в света, защото във всичко забелязва работата на 10-те силови полета и по тази причина вижда, че Системата за управление е абсолютно добра. В началото чувстваш само строгия учител. Когато се поправяш, чувстваш строгост плюс благоволение. И когато не отстъпваш, държиш на своето (= вътрешното) и постепенно изтегляш всички искри на доброто нагоре, ти прескачаш летвата на строгостта. И изведнъж, започваш да усещаш само благоволение. Разбира се, строгостта на закона не изчезва никъде, а остава в теб на заден план. Чрез пълното поправяне ще започнеш да чувстваш Системата за управление, навсякъде и винаги като благославяща. Ако изпълняваме законите на мирозданието не само с “ръце и крака”, но и с правилни намерения, ще стигнем до възприемане на вътрешния свят в съвършенство. Като показател за истински напредък в духовната работа служи фактът, че всеки ден става по-хубав за теб от предишния. Но как да измерим това? Много просто: ако днес имаш по-малко съмнения от вчера, значи си се придвижил точно към целта. Ролята на оценяващ, на съдия в този процес играе само твоето усещане. Дали светът е добър или лош, зависи единствено от твоето усещане. И това не е важно, защото знаеш, че е само мигновено състояние в твоя процес на поправяне. Ако говориш или чувстваш, че светът става все по-лош, по този начин не постигаш нищо. Тогава чрез любовта към себе си, ти се прилепваш все повече към въздействието на строгостта на закона. Веднага, след като се поправиш, ще побереш в себе си всички закони и сам ще започнеш да олицетворяваш и да оформяш в тяло законите на мирозданието. Тогава вече няма да са ти нужни закони. Те са гравирани в твоя вътрешен човек. Ние можем да усещаме законите на 4 нива, съответстващи на 4-те слоя, 4-те съюза. Какво е свойството на слоя около очите? Човек усеща там 90% като зло и едва малка част в 10% като добро. В отношенията с 4-те съюза, това означава, че той притежава сила само да съблюдава съюза на очите. Но останалите три съюза, за него са все още скрити. Човек, който живее само в слоя на очите, чувства живота общо взето като зло. Онзи, който разполага с вътрешна сила, за да спазва и съюза на устата, усеща слоевете на вътрешното като 50% строгост на закона и 50% благоволение. Защото всичко е в мен. В мен съществува възможността и способността да виждам света такъв, какъвто е наистина – съвършен. Да усещаш истинския “аз”, означава да изучаваш кодовете и законите на мирозданието. Ако освен това съм в състояние да спазвам и съюза на сърцето, тогава чувствам света като 90% добро и 10% зло. И когато накрая приведа областта на “основата”, “детеродния орган” в съответствие със светлината, то аз ще се прикрепя в максимална степен към законите на мирозданието. По такъв начин ще продължа все повече да се поправям дотогава, докато цялата ми любов към себе си не се трансформира в добро. Трябва да кажем, че ние не стигаме до пълните 100%, защото крайният fishing touch, полировката, дообработката до блясък, ще настъпи едва след окончателното поправяне на цялото човечество. Ето сега виждаш, в каква степен всички сме различни, вътрешно съединени един с друг, че нашата обща завършеност зависи от пълното поправяне на всички и на всеки човек поотделно. Но и след моето лично окончателно поправяне, злото ще се трансформира в прозрачно добро и ще стана наистина абсолютно свободен човек. Всичко е обработено и задачата е изпълнена. Над облаците винаги свети слънцето... Изтегляне 2.2 Mb. Сподели с приятели:
|