Кабала за цялостна организация на живота
В Кабала винаги се говори за един човек
Изтегляне 2.2 Mb.
|
| В Кабала винаги се говори за един човек
Ние говорихме за бездомника, за щастливеца и за самия себе си, но в Кабала става дума винаги и само за един човек. Всички те, а и останалите хора присъстват в един човек. Личната територия 2 х 2 се намира в теб и се състои от две сили: лява и дясна, благоволение и строгост на закона. Това са усещания за вътрешния свят и нивата на силовите полета, за постигането на законите на мирозданието. Можем да комуникираме вътрешно, когато се намираме на съответстващите нива. А има още и такива нива на постижение, за чието описание липсват думи от нашия земен речник. А чрез използването на тази книга, се задейства един процес на истинско самопознание, водещ надалеч и ти трябва да желаеш да го поемеш в себе си. Това е възможно само при пълно самоотдаване. В “нашия свят” не усещаме вътрешните нива на силовите полета, тъй като нямаме екрани и тези полета са неосезаеми за петте сетивни органа. Защото тук, всички вътрешни връзки са прекъснати. Скитникът, щастливецът – трябва да побереш в себе си и двете крайности. Защото понякога се чувстваш напълнен, а след това отново самотен и изпитващ лишения. И двете са в теб. Учи се да живееш с тях. Отначало ти се струва, че те са извън теб и са разделени, проявяват се в различни тела. Трябва постепенно да ги приемеш в себе си. Как? Влез от лявата си страна в контакт със своя “скитник” - със “скитника” в теб. Светът е изграден според съответствието на свойствата. Отдаването се осъществява също по съответствие: отдаването наляво – чрез лявата, отдаването надясно – чрез дясната. По никакъв начин не можеш да влезеш в каналите за получаване на скитника, който е извън теб. Не е дадено на човека да вижда в полето за възприятие на другия. Но как да вляза в контакт със моя “скитник”? Влизаш в контакт с него чрез ориентация към своята непоправена (или не напълно поправена) лява страна. Дори когато изцяло поправиш своята лява страна, то и тогава в теб ще останат “следи от спомена” за миналото непоправено състояние, благодарение на което, винаги ще можеш да чувстваш своя скитник, а чрез това усещане и онзи скитник, който е извън теб. “5 В и 5 О” във всяка ситуация. Помниш ли ги още? Гледай на всичко като на твои реакции и не реагирай така, че да излезеш извън границите на своята лична територия 2 х 2, защото тогава, това ще бъде само вътрешна поквара, предателство спрямо твоята лична крайна цел. Ще се превърне във вътрешна игра, вместо вътрешна работа. В лявата линия чувстваш недостига. Това е твоята страна на нуждите и лишенията, която се усеща като тежест, строгост. Дай сили, за да преминеш на страната на благоволението. Самата светлина, пътят на законите на съвършенството, ще изгради средната линия. Как? Това излиза извън рамките на човешкия разум. Докато човек напълно не съзрее вътрешно, от него се изисква постоянно да започва отначало с благоволението. Така, както майката често казва на детето си: “Кажи благодаря”. Това не е малко, но постепенно, с придобиване на голяма сила на волята, към благоволението трябва да се добавя строгостта на закона. А истинската действителност – това е средната линия, където благоволението и строгостта се намират в равновесие, 50 на 50. И двете сили трябва да присъстват в правилни пропорции за осъществяване на съвършената реакция по изгарянето. Става дума за онова “горене”, което в свещените книги се нарича “жертвоприношение”. Никаква друга “жертва” или “жертвоприношение” няма да помогнат! Нито камшик, нито заравяне в сняг, нито пускане на кръв и други мерзости биха помогнали, ако с подобни средства се опитват да се приближат към източника на живот. Защото всички те изхождат извън личната територия 2 х 2 на самия човек. Ето така, вътрешната работа се извършва в тези две крайни сили, а средната линия е резултат от тази работа, за която свидетелства самата светлина: само тя я и извършва. Точно тази средна линия е усещането за истинската реалност. Двете противоположности: огънят срещу водата. Едното дава вкус на другото и обратно. Симбиозата на двете означава, че трябва всеки ден да работиш вътрешно над себе си. Например, ако ти се е повредил компютъра, веднага сработва твоят нуждаещ се човек. Но това е само твоята външна реакция, грозяща да те извади от личната ти 2 х 2 територия. И тогава, твоя задача става да прехвърлиш това усещане от ляво вдясно. Така се създава истинската реалност в дадена ситуация. Светлината за разрешаване на проблемите идва в резултат на твоята работа в лявата и в дясната линии, а тя създава средната. Не мисли, че при извършване на вътрешната си работа трябва да бъдем само добрички! Дясната без лявата е като вяра под знанието. Лявата линия, потребността, нуждата, лишенията, е като вяра вътре в знанието. И единствено средната линия, е вяра над знанието или над разума. И само средната линия - усещането на светлината в нейната цялостност и самата Инструкция – представлява законите на мирозданието. Резултатите от усещането на вътрешния свят могат да се сравнят с издигане ”над водната повърхност”. Когато се издигаш над повърхността на водата, отначало се появява твоето теме, след това челото, очите, ушите, носа, и т.н. Така, постепенно се издигат и всички 10 силови полета във вътрешния човек. “Под водата” живееш само в строгост – чувстваш, че те държат с “железни ръкавици”. Защото сам се държиш в “броня” – твоето его е свързано само със строгостта и ограниченията на реалността. Всеки път, когато се оплакваш, изпитваш само въздействието на строгостта. А в другата крайност ти се струва , че всичко е само в розова светлина, защото не виждаш строгостта, вградена в мирозданието. Това състояние е wishfull thinking, когато приемаш желаното за реално. Да виждаш само благоволението, е просто състояние на потапяне във вода. Но всичко се намира в един човек. Чрез своите сили можеш да опознаеш цялото мироздание - разбира се, посредством средната линия. Тогава ще се случи чудо: изобщо ще престанеш да се съмняваш и затова ще престанеш и да падаш. И ето ти виждаш: ходиш по водата и не потъваш. Изтегляне 2.2 Mb. Сподели с приятели:
|