Кабала за цялостна организация на живота
На кого му върви в живота
Изтегляне 2.2 Mb.
|
| На кого му върви в живота
Трябват ти сили отвътре, за да благословиш и щастливеца, на който му върви в живота, а не да му завиждаш. Хората са готови по-леко да поемат болката на другия, отколкото да се отнасят доброжелателно към успеха и щастието на останалите. Така е, защото чуждото нещастие, като че ли оправдава нашата собствена болка. Но успехът на другия не е мой успех, също както и неговата болка не е моя болка. Тогава, как бихме могли да се радваме на чуждия успех? Чудесно е, ако дадеш сила, за да се порадваш с другия за неговия успех. Едва тогава ще започнеш мълниеносно да напредваш, тъй като ние, цялото човечество, сме свързани един с друг, макар и да не го усещаме чрез нашия външен човек. Какво означава понятието “да се отнасяш доброжелателно”? То е същото, както и при болката. Ти изтегляш болката или успеха на другия човек през своите прозорци вътре, като ставаш възприемчив към неговата болка или успех. А ако не го правиш, се затваряш за допълнителната светлина, която можеш да получиш и да позволиш на другия да получи. Защото, ако си доброжелателен към успеха на другия, тоест желаеш му доброто, самият ти ще получиш от неговия успех. Но ако не му пожелаваш добро, то в буквалния смисъл “не му желаеш доброто”. В такъв случай, излизаш извън своята територия 2 х 2 и по този начин сам привличаш бедата към себе си. Всеки път, когато се оплакваш - справедливо или не, излизаш извън рамките на своите 2 х 2. Коренът на другия човек не се намира над теб. Коренът на едно дърво не може да храни друго. Всяко дърво има свои собствени клони. Ти си доволен от успеха на щастливеца, на който толкова му върви в живота и този негов успех ти издигаш нагоре. Как? Чрез благодарност и възхваляване на справедливостта на Системата за управление. Виж и вкуси, колко хубава е светлината! Бъди доволен за другия, че му дават. Недоволстващият, мърморкото, нежелаещ доброто на другия, още приживе тук на земята, вътрешно се нарича мъртвец. Тук трябва да се положат всички усилия. И затова е напълно логично, че Системата за управление го възнаграждава по подобен начин. Казваш си: “Аз желая вътрешното и съм готов да живея без материални богатства, дори да се задоволя с минималното, само и само да постигна съответствие по качества със светлината”. Но “щастливците”, “късметлиите” трудно забиват в материалното заради себе си, но и създават работни места и т.н., и точно затова получават материални блага, в съответствие със своя принос, според инвестираните сили. Нима е несправедливо? Колко неимоверни усилия и енергия трябва да вложат в своя труд политиците и бизнесмените, колко разочарования изпитват, безсънни нощи прекарани в заседания, често пъти неделни дни и нощи, откъснати от семейния уют, постоянно в командировки, колко критики трябва да изтърпят, риск, да правят ръкостискания с хората къде ли не и т.н. Бъди доброжелателен към техните материални награди, но не завиждай и на успелия си враг! Но как? Постави неговия успех и щастие във вагона и го тегли със своя недостиг или благодарност нагоре. Благодари за щастливеца и увеличавай своите органи за приемане на светлината. Освен това, твоите възхвали пробуждат горе реакция на похвала. Добрата, кашерната молба е построена по законите на мирозданието, където няма подкупи, не вземат рушвети. Истинската молба, винаги започва с възхвала и едва след това преминава към собствената молба. Подобно на начина, по който молят царя: в началото се кланят и искрено го възхваляват. И чак след това, можеш да се приближиш и да гледаш с дълбоко уважение и почит царя така, че той да забележи, че поданикът действително го почита и обича. Така усещаш вътрешното, без низостта да ти пречи. Тогава, всички сили ще започнат да те издигат нагоре. Твоята възхвала и благодарност се издигат към корена ти - отначало към иконома, за да бъдат след това допуснати до Светлината на безкрайността. Ти го възхваляваш не за да ти даде, а за да даде на онзи, другия човек, дори ако е твой “враг”. А ако е твой “враг”, то горе намират това за особено похвално. И затова, учи се да даваш на другите. Като възхваляваш светлината заради другия, ти възстановяваш своето единство и единение с останалите. “Нищо не идва свише, ако преди това не се е пробудило отдолу”. Така, отдолу предизвикваш работата на висшата сила. Когато реализираш единението, получаваш огромно излъчване на светлина. В началото получаваш сам, защото си доброжелателен към другия човек. Ти си пробудил цялата верига от явления. Тъй като Системата за управление е обективна и справедлива, твоята благодарност се издига над корена ти в разпределителната система на мирозданието. Там всички корени на всички хора са органично свързани помежду си. Коренът на скитника, моят корен и коренът на онзи щастлив късметлия, са свързани в едно. Горе, на върха, те са в пълна хармония и само долу, вие се чувствате чужди един на друг. Чрез разпределителната система, щастливецът получава още повече, да речем още един милион. И тогава изведнъж, той получава усещането, че все пак желае да отдаде нещо от това, без сам да знае защо. Свойството на светлината го захранва с чувството за отдаване. Това спомага за единението долу. Щастливецът, който не работи над себе си, е като дребосък. Независимо дали си неудачник или щастливец можеш, доколкото ти позволяват силите, да ги побереш в себе си и да присъединиш голям брой вагони към себе си - като локомотив. Прави следи от добри постъпки! Едно добро дело извиква друго, още по-действено. Всяко ново добро дело, винаги е необходимо за реализиране на следващото. То ти дава сили, за да изпълниш още по-мощно добро дело. Доброто дело е съзнателно действие по осъществяване на твоята крайна цел, органично свързана с единението с другите, чрез твоят собствен корен. Винаги можеш да увеличаваш своите сили. Давай сила и постепенно се превърни в защитник на своя приятел, съсед, улица, район, град, страна, ... на човечеството като цяло. Не изпитвай враждебност. Тегли грижата и щастието на всички със себе си, заедно с твоята територия 2 х 2. Тогава физически, на практика ще започнеш да оправдаваш Системата за управление на мирозданието. И тогава, изведнъж ще се случи поразително чудо: самият ангел на смъртта ще се влюби в теб, а какво остава за някакви си врагове! Това означава, че дори собственото ти зло ще бъде поразено от твоите дела свързани с отдаването. И по този начин, късчето смърт вътре в теб – желанието да получаваш само за себе си – ще престане да съществува. Съществуват позитивната, оправдаваща сила и силата - обвинител, държавният прокурор. Ако извършваш нещо неправилно, обвинителят веднага се издига нагоре и там те посочва: “Погледнете, какви ги е надробил този!”. Но него не можеш да подкупиш по никакъв начин. Той съвестно търси “къде е зарита смъртта”. Ако чрез нашите добри дела предпочетем да усетим болка, отколкото да попаднем в заблуда, тогава той няма да открие нищо срамно в нас. Ако продължиш да мислиш само за себе си, тогава неговите обвинения няма да имат край. Защото смисълът е да постигнеш освобождение. Как? Издигаш се нагоре по своята собствена територия и оттам, поправен чрез силата на пребиваването във висшите сфери, където царят единение и безметежност, се спускаш обратно на своето място. Защото нищо не се губи във вътрешното, в истинската реалност. И с всеки нов подем се преобразяваш и се приближаваш към своето пълно, безусловно освобождение. Изтегляне 2.2 Mb. Сподели с приятели:
|