Взаимодействието между вътрешното и външното

Всичко, което е по-висше по отношение на онова, което е по-низше, може да се нарече вътрешно. А онова, което е по-низше по отношение на по-висшето, може да се нарече външно. Висшето стъпало спуска в съседното по-низше стъпало своята външна, нисша, по-груба част. Същевременно това съседно по-низше стъпало, желаещо съвпадение по свойства със своето съседно по-висше стъпало, го приема чрез своята вътрешна, най-фина, възвишена страна. По такъв начин външната част на по-висшето стъпало, се спуска във вътрешната част на по-низшето стъпало. Съществува един важен принцип (закон): Ако искаш да се издигнеш към доброто – а изборът на доброто винаги е акт на вътрешно издигане – трябва да се захванеш за низшата част на твоето съседно по-висше стъпало и да го почувстваш в себе си. При това, чувствата и разумът трябва да се слеят едно в друго. Не само да мислиш, не само да чувстваш, но да усещаш - тоест и двете: и чувства, и разум са интегрирани. Искаш само да разбираш, тогава изравяш своя разум от целостта на възприятията. Всяко по-висше стъпало е длъжно да дава и да помага на по-низшето, при това и самото висше стъпало получава удовлетворение. Всяко низше стъпало трябва да се присъедини към външната част на по-висшето стъпало. Когато молят царя за милост, хората попадат пред неговите прегради. Точно така трябва вътрешно да постъпваш по отношение на своето висше стъпало в твоя вътрешен човек. Защото всички нива са вътре в теб самия и няма смисъл да се притесняваш, тъй като всичко се случва в твоите лични приемащи канали. По-висшето стъпало за теб, се явява следващото по-низше ниво в твоя вътрешен човек. Ти все още, никога не си усещал определени слоеве в себе си, но всичко е в теб. И затова, ако се концентрираш обратно, да се погребеш жив и толкова, колкото и дни да преживееш, – каквато е гордостта от постиженията на източните техники за примитивно - животинска медитация – стигаш до единение с неживата природа, по подобие на свойствата. Ето защо, тяхното божество има “каменно” лице. Забележи, че тяхното божество винаги седи със сгънати под себе си крака, тоест цялата долна част на тялото сякаш се отхвърля, не се възприема. И това е понятно, те нямат възможност да работят над нея, тяхното божество няма сили да “застане на крака”, да изправи мястото под кръста. Безусловно, в човека съществува всичко: растение, животно, камък и човек. Но човек трябва да се стреми да стигне до единение с човешкия аспект в самия себе си, а не да слезе до съществуване в низшите форми на природата.