Кабала за цялостна организация на живота
Изтегляне 2.2 Mb.
|
| ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
15.1 Вътрешна оценка на състоянията “макси” и “ мини” Ако няма страдания, тогава “морето ти е до коленете”. При неуспех си потиснат, разочарован и си задаваш въпроси за вътрешното, и какво ти дава Кабала. Истинският живот съществува само в “сега”. Само “сега” съществува. Тогава защо изпитваш страдание? Защо не работиш като компютър? Ако нещо не ти трябва, го изтриваш от паметта с едно натискане на клавиша. Защо всичко това “увисва” в теб, вместо веднага да го изтриеш, ако животът действително съществува само в “сега”? Дадено ти е да водиш себе си към своята крайна цел; за да се поправяш; за да управляваш света така, че който прави добро, да получава награда, а който прави зло – той “увисва” в мисли за миналото или бъдещето. Ако човек не се съобразява със Системата за управление, получава усещане за страдание. Твоят живот познава “подеми” и “спадове”. Представи си, че знаеш максималната висота и максималната дълбочина на състояние №1. Тогава ще можеш да откриеш някакво средно състояние - всичко, което е над него, е състояние на подем, а останалото, което е под него, е състояние на падение или да речем потиснатост. Във вътрешното всичко се запазва и нищо не се губи при прехода от едно състояние към друго. Има само добавка. Над средното чувстваш подем, прилив на енергия. Под средното – страдание. В плана на съществуването, не е предвидено до края на времето да се колебаеш насам-натам, като махало, а да вървиш все по-напред към своята завършеност. Всичко, което е над средата, по своята същност е дясната линия или благоволението. Всичко, което е под средата е лявата линия, строгостта, злото, във всеки случай, в твоето чувство. В средната линия нямаш преживявания на “излишък” от радост. Ако днес твоята радост превъзхожда “дневната ти порция”, тази радост може да се превърне в разврат - без значение дали само в мислите или и във физическо въплъщение. Твърде многото, не съвсем кашерна, алтруистична радост, може да се превърне в чисто, грубо, животинско наслаждение, в което може да има два момента, съвсем малко от истинска радост. Страданието може да бъде конструктивно, съзидателно, но от него можеш да получиш и животински къч. Цялата работа е да не пожелаваш бягство от колебанията в състоянията. Средната линия е резултиращата, при която не се чувства нито излишък от радост, нито тежко страдание. Важно е да се знае, че нито едно поправяне на един човек, не прилича на поправянето на друг. И затова, никой няма право да каже: “Прави като мен!”. Докато измененията или колебанията в твоите състояния са само количествени, вътрешно, всички те се отнасят към едно и също състояние. Когато заради някакво вътрешно развитие възниква ново качество в твоето състояние, тогава това се нарича ново състояние. Вътре в едно състояние всичко протича в рамките на едно качество, по съвпадение на свойствата. При работата си с тази книга, всички твои сили трябва да стигнат до нещо общо, благодарение на което ще започнат да се съединяват в определено състояние и заедно ще реализират нещо ново в това състояние. Тогава, те се намират като че ли в едно общо състояние, независимо че са различни сами по себе си. Когато придобиваш ново свойство, възниква ново състояние. Задачата се състои в това, да не получаваш повече от същите удари на катнута, а да се учиш от онова, което вече се е случило. В резултат от това ще се извисиш, дори и да не го усетиш и да не разбереш, по какъв начин се случило с теб. Важно е да не оценяваш своето състояние, изхождайки от разумни съображения. Например, чувстваш се неловко - с други думи, позволил си да те придърпат в чужда територия, извън твоята лична територия 2 х 2. Тогава не казвай: “Ох, колко ми е зле”, и в същото време започваш дискусия със своя разум. Или: “Така или иначе нямам никакъв напредък” и т.н., защото винаги, когато навлезеш в знанието, търпиш поражение от своето его, защото то ти внушава тези неща. Така се е случило и с Адам, който загубил от “змията”, от своя земен разум. Земният разум винаги се усеща по-силно, отколкото вътрешния човек. Той винаги идва при теб с превзети логични аргументи, които впрочем са правилни “вътре в разума”. “Змията” желае да се възползва от твоята вътрешна сила, защото самата тя не разполага с такава. Ето, това нещо в теб се нарича “зло намерение”. Не се опитвай да го убиеш в себе си, тъй като тогава то бързо ще “приключи с теб”, с твоята работа над себе си. Трябва да го победиш по начин, който ще позволи да започне да работи за теб. Както е казал поетът: “голямо чудо, аз и така ще победя”: и по този начин си уверен, че всичко се подрежда в твоя полза, към отдаване. Защото ако престанеш да му даваш много сили от себе си, а само някакъв минимум, най-насъщното подхранване, то в края на краищата ще се превърне в “ангел на живота”. Както в приказките - когато целунеш жабата, тя се превръща в принцеса. В началото на работата над себе си, “змията” изглежда страшно зла и вредна, но това е временно. В края на пътя ще видиш, че цялата работа е била само един спектакъл. И затова, не проклинай своя разум или каквото и да било в теб, защото тогава проклинаш част от самия себе си. Ако кажеш: “Не искам да го виждам”, това означава, че отричаш определени силови полета в себе си и тогава не можеш да напредваш по посока на завършеността. Забележи, че усещаш своята “змия” всеки път, когато се съмняваш. Не я избягвай, но и не я кани на гости. Всичко това трябва да се преживее. “Змията” помага, защото ти посочва твоите недостатъци. Без нея не би имал обратна връзка със светлината! Иначе, как щеше да бъде възможно да те “принудят” да избереш доброто, ако твоята “змия” не те кълве всеки път, когато се заблудиш. Тя ти казва например, че си от типа “бива си го момчето” - ти си добър, а другите са лоши. Знай, че това е ласкателство, за да те хване. Не приемай добър съвет от злодей, а го възприеми според силите си. Чувствай в себе си своето истинско състояние - това е, което постепенно трябва да научиш. Защото не можеш да се гордееш със своите постижения - дори и бързо да напредваш, забелязваш, че може и още по-бързо, и по-ефективно. Нека това да те радва. Навсякъде продават девиза: “Feel good, feel super, that’s Kabbalah”, “Чувствай се добре, чувствай се прекрасно, ето това е Кабала!”. Разбира се, плащат големи суми, и затова искат да се чувстват добре. Много важно е в трудните моменти да си напомняш, че “змията” е била поставена от самата Система за управление, в качеството и на нейна съставна част, за да те води преднамерено към истинската пътека. Но не, защото ти сам го желаеш, а за да можеш да преодоляваш съветите на “змията”. Всеки път, когато не следваш нейните съвети, а виждаш, че това е твоя недостиг, ти съкращаваш дължината и дебелината на своята “змия”. Тя може да приема най-различни форми и много изкусно да приема друг образ, за да може и на доста по-високо ниво някак да те съблазни. “Змията” ще си остане и тогава, когато започнеш да се издигаш към своите върхове, до твоето пълно поправяне. Ставаш по-фин и алтруистичен – и ето, че “змията” прави съвсем същото, приспособява се към теб. А намирайки се на върха на своя път, ще станеш още по-внимателен, защото и твоята “змия” тогава ще съответства на твоето високо ниво. Знай, че тук, на земята, ти си абсолютен странник и пришелец, тъй като истинското “аз” в теб – това е твоят вътрешен човек. Когато отидеш в чужда страна, ще можеш да постигнеш успех само в случай, че знаеш законите на тази страна. Още по-важни са познаването и съблюдаването на вътрешните закони на мирозданието! Защото само те гарантират правото на жителство и поданство в страната на истинската свобода. И ако не спазваш тези закони, ти си подобен на антитяло. Трябва да преживяваш всяко състояние цялостно и оптимално. “Змията” стои от лявата страна на твоето вътрешно. Приеми това и не бягай. Разпознай “змията” честно, когато тя говори в теб. Това нещо не може да се научи от книгите. Смисълът на твоето обучение е да работиш над себе си, да започнеш да усещаш вътрешното. Не безволево, отдаден на произвола на съдбата, а като човек, активно направляващ своя живот. Когато работиш над себе си, ти лека-полека се извисяваш и възниква второ състояние. Тоест първото състояние е преминало във второ. Такъв процес може да продължи част от секундата, а може да продължи и 70 години, ако човек живее като неживата природа. Целият смисъл на индивидуалната работа над себе си е да прибавиш ускорение към поправянето, да ускориш честотата на вътрешните промени, за да преминават колкото е възможно по-често. И затова, работи вътрешно над себе си и в производството, и във фирмата, и не чакай, докато се прибереш вкъщи. Как? Отвътре на мига се фокусираш в своя корен с максимална висота и дълбочина. В нашето недозряло обкръжение казват: “Остави тези неща, погреби страданието, чувствай се прекрасно, забрави своята печал и всичко останало”. Това не е нищо по-различно от позицията на наркомана. Искат да се унесат и да заглушат болката. Човекът в нашия свят е като дребосък, като хлапе, бягащо от болката. И ето, мама целува пръстчето, което са боцнали, и болката моментално изчезва. Болката е усещане, което изпитваме, когато бива пробита природната съпротива на човека. “Природна съпротива” обозначава в дадения случай човешки егоизъм. И от него, като от яма, към теб постоянно приижда жега. Така се усеща. Но във вътрешното нищо не се губи, и от сърцевината на твоята болка, всеки път идва изцелението. В това второ състояние, новото ниво, ти се извисяваш, ако продължаваш да работиш над себе си. Но то се усеща така, сякаш те дърпат надолу - струва ти се, като че ли се приземяваш в друга страна, която досега не си посещавал. Трябва да бъдеш много внимателен, тъй като попадаш тук с абсолютния минимум, с онова малко извисяване, което си постигнал. На това ново ниво, трябва да отдадеш всичките си сили. И това второ състояние започва със всички подобни колебания. Смисълът не е в това да започнеш да медитираш като “неживата природа”. Самата природа нито увеличава насладите, нито задълбочава страданието. Животното расте само физически. Първоначално изяжда 1 кг месо, след това 5 и до 15 кг - и така до края на живота му, защото не може да изяде повече от 15 кг. Човекът може да получава все повече и повече. Целият номер е в това, да не бягаш от своите най-висши и най-дълбоки точки. Във втората ситуация ,твоите максимални висоти и дълбини, трябва да бъдат малко по-високо и малко по-дълбоко, отколкото са били в първото ти състояние. Разликата между тях трябва да бъде позитивна и нарастваща. Добавката към твоята способност за преживяването на радост и печал, кредитираш за своя вътрешна сметка. Трябва да откриваш “приятност” както над средата, така и под нея. Изисква се много труд и енергия, за да бъдат и двете еднакво важни в твоите очи, защото и двете – над и под средата – те водят към твоята цел. Във второто състояние можеш да преживееш новия максимум: както висоти, така и дълбини, но не задължително изразени в абсолютни величини. Трябва да почувстваш само разликата (делтата) от предходното. Ето защо това е относително. Защото, вече си изпитал първото страдание и тогова си вложил сили, и си издържал. То е вече в сметката на силите ти. И затова, при всяко ново състояние, то се добавя по мъничко. Има един принцип: отгоре на човека се дава да преживее толкова големи страдания, колкото може да понесе без да рухне и не повече. Това е голямата тайна. И ако все пак избягаш от максималната дълбочина на дадено състояние, то няма да можеш да достигнеш новия максимум на висота на преживяването, тъй като максималната височина и дълбочина са свързани помежду си. Максимална висота означава, че можеш максимално да се противопоставиш на светлината, която те осветява, че вече си достатъчно зрял, за да не бъдеш ослепен от нея, от насладата, защото всичко е същност на наслаждението. Винаги се старай да влагаш сили, за да можеш всеки път да стигаш до тези максимални висоти и дълбини. Тогава, твоето усещане за вътрешното ще става все по-дълбоко и високо. Светлината, която прониква в теб, понякога дава чувство за максимална висота, а понякога за максимална дълбина. Това е твоята съпротива спрямо доброто, против възприемането на собствените ти мъртви желания. Същото се повтаря и в твоето трето състояние и т.н. Ако искаш да напредваш, трябва да побеждаваш страха или неприязънта към колебанията, които възникват в теб. Човек стига до Кабала, тъй като по принцип вече е готов вътрешно да води борба между доброто и злото. Същевременно, тази забележителна борба се явява един прекрасен спектакъл вътре в твоите сили. Не трябва да казваш, че не можеш да надделееш над своя злодей, защото всички сили се намират в теб. Има състояния, които протичат вътре в твоето лично поправяне. А има и определени дни, случаи, когато наред с положените от теб усилия за собственото ти поправяне, се добавят също и максималните висоти и дълбини на поправяне, в самите сили на мирозданието като цяло. Ако искаш да реализираш полза от тези дни, трябва да се приспособиш към тях. През тези специални дни се проявяват много благоприятни сили. В един такъв ден се проявява някаква радост, а в друг – друга. Можеш да се възползваш от тях, за да изградиш максимални висоти и дълбини за своята собствена радост и страдания. Има дни в годината, в месеца, в седмицата, когато човек трябва да подхожда към работата си много внимателно. Тогава не бива да се тъжи, а вътрешно да се “поддадем”, за да разровим и да копаем по дълбоко. Това прилича на изкопаването на кладенец. Колкото по-дълбоко копаеш, толкова по-голяма е дълбочината, от която извира водата и толкова по-чиста, по-прозрачна е тя. От една страна в определен смисъл това е печално, но от друга е освобождение. Всички тези специални дни ти помагат да се възползваш от силите на мирозданието, които се проявяват по благоприятен начин в тези особени дни. “Но как мога да бъда в миналото или в бъдещето, и от там да пренасям болка, при положение, че съществува само “сега?”. Една млада и много красива пациентка на име Фрейда страдаше от въображаем синдром. Тя живееше в мечтите си. Очакваше своя принц на бял кон, който би се представил пред нея и би я взел със себе си в своя замък, защото всички останали младежи в нейните очи бяха недостойни лъжци. И ето, че един велик психиатър реши, че е по-добре да бъде оставена да живее в своя измислен свят, отколкото да позволи да изпитва всекидневните колебливи състояния. Всеки смъртен може да стигне до някакво свое човешко решение по отношение на себе си или другиго, но Системата за управление желае да я познават и да се съгласяват по един радостен начин с нея, и затова приемай както белия кон, така и черния. Приемай както максималните висоти, така и максималните дълбини, и се радвай и на двете. Има хора, които желаят само “бели коне”, и ако това се окаже невъзможно, те изобщо не искат нищо да чуят за Кабала. “Защо е толкова трудно да усещаш “сега”, вътрешния живот и при това да запазиш абсолютна безметежност?”. – Всеки от нас е продукт на миналото и носи в себе си страданията и опита на всички предходни поколения. Натоварени сме не само със страдания, но и с нашето знание. Това е забележително, защото без тях не бихме могли да понесем съвременния живот. Как бихме могли спокойно да общуваме един с друг? Не се стремим към безметежност, защото предполагаме, че това е бягство от действителността. Медитацията, в общоприетото разбиране за нея, по свойства се свежда до привеждане на себе си до нивото на неживата природа, като същевременно ни е дадена индивидуална работа в дясната и лявата линии. И затова, смисълът не е в средата, а да стигаме във всяко състояние до двете крайности: да знаем доколко “твърде далеч” трябва да стигнем. По такъв начин, всъщност не скоростта на напредване е определяща, а ускорението! Чрез полагане на усилие на волята, което ти е “приятно”, получаваш уникалния шанс за рязко моментално напредване, а вместо това получаваш вътрешна смърт. Безметежността е само резултат от твоята работа, постъпваща от твоя вътрешен човек. Съгласно единната Инструкция, на човека не е дадено сам “да си седи” в поза на “безметежност”, а пък другите нека си работят. Само чрез работа в двете линии получаваш безметежност. А “змията” ти нашепва стремежа към егоистична “безметежност”. Желай страстно вътрешната работа и не слушай змията – своето тяло. Животът винаги е в ”сега”. Във всеки момент от “сега” към теб идва импулс, за да поправиш нова частица от егоизма си. Това е твоята задача. Всеки ден, във всяко състояние трябва да го поправяш, независимо дали си готов за това или не си. Не можеш да си кажеш: “Днес имам важни дела, ще бъда много зает и затова ще пренеса своите днешни поправяния за утре. Тогава ще имам достатъчно време и спокойствие да го направя”. Това също е нашепване, идващо от твоето тяло. То ще ти “подскаже” във всяка ситуация, че нямаш време, за да отделяш внимание на такива дреболии. Днес ще ти каже, че имаш важно съвещание, друг път, че трябва да отделиш внимание на семейството, децата и т.н. Ако не започнеш да реагираш адекватно на “дневния импулс”, на дневната порция поправяне на егото, то твоята работа ще си остане неизпълнена. Подобно на това, как след като се върнеш от отпуск на бюрото ти се е струпала цяла планина от документи, които са се натрупали за двете седмици на твоето отсъствие. И тогава, страданието все повече и повече нараства, защото непоправените дневни импулси се натрупват един над друг. Не допускай такова нещо. Ако живееш съзнателно, ти се стараеш да изживееш пълноценно всеки момент от “сега” и с радост поправяш своя днешен импулс. Благодарение на това, в теб винаги остава сила, дори след най-тежкия работен ден, да не се чувстваш пренапрегнат. “Ох, още колко много папки има на бюрото ми. Ето ти ядове!” Днес са се натрупали толкова непоправени “дневни импулси”, че дори и не забелязваш новите. Вече не забелязваш реалността. Вече не виждаш гората заради дървото. Знай, че всички “дневни импулси” са носещи енергия обвивки, пречещи на дневната порция светлина да преминаване в твоето възприятие. Защото светлината живее в теб само в “сега”. “Но как да различим истинския импулс от лъжливите обвинения на “змията”?” Ако започнеш да задаваш много въпроси навън, тогава нищо от твоя въпрос няма да остане в теб самия, а в същото време въпросът – това е желание, недостиг, именно мястото, където светлината трябва да влезе! И затова, когато поставяш въпрос, са достатъчни една или две ключови думи. Ако “змията”, твоето тяло, желанието да получаваш само за себе си ти препоръчва да направиш нещо, това може да бъде импулсът на деня. Можеш да се възползваш от него. Само, недей да влизаш в дискусия със “змията”, защото тя е много хитра и винаги ще те победи с разумни аргументи. Можеш да я надвиеш само, когато минеш над разума. Ако днес си победил тялото, значи си се възползвал от дневния импулс и си победил. Стъпка по стъпка ще придобиеш feeling, чувство за това, ясното усещане, че овладяваш тези неща в детайли, за да знаеш кой говори в теб. Но не се опитвай да убиеш “змията”. Тъй като и нейната задача не се състои в това да те “детронира”, да те тушира, да те унищожи. Разбира се, тя има пълномощията да те съблазнява, както е казал народът: “проверка за въшки”. Но ако издържиш нейните съблазни и побеждаваш, ще ти бъде подарена допълнителна сила и живот. Без “змията” не би могъл и не би пожелал промените. В твоето настоящо състояние, се колебаеш между доброто и злото. Като работиш с тази книга, ще се научиш повече да избираш доброто и да не бягаш от злото. Усещай “злото” и го трансформирай в добро. Не говори, че нещо отвън е лошо, тъй като тогава всъщност казваш, че системата за управление е лоша. Постоянно си повтаряй, че всеки друг човек, включително и злодеят, е по-добър от теб. Ако не приемаш или не разбираш това, значи сам си преграждаш пътя към напредъка. Тогава, все още наивно предполагаш, че си по-добър, тоест сам свидетелстваш за себе си, че си още роб на тялото. Знай, че когато казваш, че всеки човек е по-добър от теб, дори и твоят “враг”, ти си близо до истината. Защо? Защото тогава не тръгваш от поправянето, възприятията или недостатъците на другия човек. Възможно е той да се намира по-далеч от целта в своите поправяния, отколкото си ти, но и ти има какво още да поправяш - а именно това, че предполагаш, че си по-близо до завършеността, отколкото е той. Тъй като в очите на състоянието на неговата крайна цел, той е съвършен, както впрочем и всеки друг човек. Защото всичко, което е извън теб е светлина, а тя е съвършена. Усещаме, че живеем във времето, но истинската реалност е абсолютно безвремие. “Какво ще получа, ако живея съзнателно и започна да работя над себе си?” Във вътрешния си живот не бива да съжаляваш за нищо - за това или онова, за каквото и да било. Нито за миг не мисли за миналото. Ако живееш в “сега”, разглеждаш всеки импулс днес. Всеки път получаваш сметка от „змията” за нещото, което още не си изпълнил. Тя постоянно пробужда колебания в теб, заради непреработените импулси и поддаването на съблазни. И ето, че те се прибавят към теб с всеки изминал ден. Не се хващай на въдицата! Не мисли за съблазните или чувството за вина. Тогава ще започнеш бързо да напредваш. “Живот в сега” означава, че с радост приемаш дневния импулс, преработваш своята дневна доза и оставяш зад себе си, извън себе си всичко минало, които те споходи в глава и чувствата. Следи да не се фиксираш върху моменти от миналото. Задачата е да живееш само днес. Когато живееш само със сегашния импулс, светлината на днешния ден осветява в определена степен и цялото ти минало. И това минало се поправя автоматично в настоящето. Само не обръщай внимание на миналото. Виж, нима това е било в миналото с теб? – Разбира се, че не, то е било с “онова момче” – по онова време. А сега, ти си съвсем друг човек, във всеки случай поне във вътрешното измерение. И затова, не се меси в “чужди дела” – те вече не са твоя работа. Това вече не съществува, а онова, което ти идва на ум, е сянка на силите от миналото. Фактите от миналото, вече са преработени в твоята система. И онова, което някога си направил “неправилно, лошо, срамно” – сега вече не можеш да поправиш активно по никакъв начин. И само чрез живот в “сега”, изчистваш и своето минало, благодарение на което, ще можеш отново да се възползваш от освободилите се сили. В миналото си изградил всякакви обвивки, като си позволил на змията, да вкара в тях част от своите съзидателни сили. А светлината на твоя живот “в сега”, пронизва тези обвивки и оттук се освобождава сила. Тя вече е свободна “в сега”! Не желай да знаеш. Желанието да знаеш много е само дразнител за мозъчните клетки. Провери “знанието” преди да се фиксираш в него: “Това четене води ли ме към моята цел или не; помага ли ми или не; нужно ли ми е или не?”. Светлината на безкрайността е дала своята Инструкция с простия призив: вкуси и се наслади! Това, което учиш в Кабала остава завинаги, тоест и след разпадането на твоята физическа обвивка. Твоите усилия в ученето и работата над себе си, твоят вътрешен човек и добрите дела, които си извършил на земята – само те преминават с теб в новото поколение, в новия живот. Резултатът от твоите усилия е измерим. Смисълът не е само да знаеш, а да станеш възприемчив като восък в матрица. В този восък прониква светлината. Изтегляне 2.2 Mb. Сподели с приятели:
|