Красотата и изкуството не могат да спасят света

Елинистичният (гръцкият) свят, а след това и Римската империя, са били фокусирани само към външното: изкуство, философия, позитивни науки, физически упражнения, рисуване и скулптура, театър, приятни маниери, строителство на мостове, пътища и т.н. Те са носили със себе си естетика, която ние с благодарност използваме. Но красотата не може да издържи без стабилен вътрешен фундамент, заложен в законите на мирозданието. Поставянето на скулптурата над всичко създава препятствие, преграда между вътрешния и външния човек, и затова изгражда преграда пред светлината. И тогава истинският човек е загубен. Обратно, ако развиваш своя вътрешен човек, то тогава несъмнено в живота идват и красивите неща. Но от красотата никога няма да получиш спасение, защото всичко това е ПРОСТО един израз, продукт на любовта към себе си. А същевременно се изисква поправяне – включване към вътрешния човек.

Резултатът от заниманията с Учението Кабала, е усещането, вътрешното възприятие. От придобития опит при работата над себе си, ще узнаеш повече за теб самия. Отначало усещаш своя външен човек. Какво ще правиш с това, си е твоя лична работа, обратно на наложените забрани отвън на твоя вътрешен човек. Да дадеш воля на съблазните означава, че все още не си развил в себе си сила за противодействие, все още не притежаваш щит срещу съблазните. Трябва да развиваш тази сила от своя личен опит. Например, печалбата на огромна сума пари от лотарията, може да се окаже много, много опасна за човека, ако все още не притежава достатъчна вътрешна сила. Към богатството трябва да се привиква постепенно. Печелившият лотариен билет ще доведе до това, че ще започнеш постоянно да мислиш и работиш за своя външен човек, за да започнеш да го удовлетворяваш всеки път все повече и повече, да МУ доставяш удоволствие. По този начин погубваш сам себе си, унищожаваш силите на вътрешния човек, които вече си построил. На смъртния си одър, човекът усеща нещо подобно на облекчение. Защо? Тъй като външният човек престава да го възбужда и разпалва. Тогава изведнъж виждаш ОЧИ В ОЧИ вътрешното, но вече е късно - тук настъпва физическата смърт. Както се казва: тази лъжица не е за нашата уста! Един момент от живота “Сега” – това са действителни, истински чувства. Светлината се проявява САМО “Сега”. На смъртния одър, след мъките на делириума, изведнъж усеща сила да се бори и да продължи по-нататък. Тогава, човекът започва да планира своя по-нататъшен живот, след предполагаемото оздравяване. Защото му се струва, че аха, още мъничко и ще се оправи, и точно тогава ... съвсем внезапно животът изведнъж го изоставя. Това явление може много ясно да се наблюдава в момента на угасване на свещта. Тя изведнъж се възпламенява, сякаш се бори, не иска да умира, но тогава угасва. А душата на човека се намира вътре в него и напомня на свещта, а не на самата светлина. Не чакай момента на смъртта. Постарай се във всяка ситуация да живееш живота си така, сякаш това е последният миг от него. С такова отношение ще започнеш постоянно да живееш доста близо до “сега”. А останалото е въпрос на малка корекция, на допълнително регулиране към “сега”. Когато започнеш да гледаш на своето “сега” като на последен момент от своя живот, няма да можеш едновременно да се намираш в мислите, усещанията за миналото и бъдещето. И затова няма да бъдеш угрижен. Тогава няма да можеш и да се намираш в състояние на самота. В теб ще отсъства интереса към глупави забавления. В дадения момент, в “сега”, живееш абсолютно и истински.