Как възникват отдаването и приемането на болката?

Това е много важно явление, което трябва да произхожда от правилно намерение и сила. Можеш да приемеш болката на другия само тогава, когато самият ти си открит и възприемчив към нея. И тогава се случва нещо чудесно. Работата е в това, че “изпитващият болка”, като че ли “опечалява” светлината. Защото човекът е сътворен по Неин образ и подобие. Тя желае да се развиваме и да се наслаждаваме по правилен начин. Когато приемаш болката от някой друг, ти я издигаш нагоре. Тази болка се облича в твоя резервоар от желания и ти ставаш защитник, проявяваш се като защитник на тази личност пред висшата сила. И независимо, че носиш и своята болка, не молиш за нейното облекчаване. Твоята болка, недостигът, привлича болката на другия нагоре, в твоето горещо желание. Ти се молиш заради другия. Това е твоят вътрешен вик. Има закон: „Когато се молиш заради друг, получаваш първи”. Ти пробуждаш във висшите сфери адекватен отклик – защото и те функционират на принципа на отдаването. Съществува еднозначно обединение между човека и силите на мирозданието, независимо дали искаме да го видим или не. Но тъй като ти си предизвикал това пробуждане във висшето, получаваш двойно в качествено отношение, двойно подобрение, благославяне на себе си. В началото получаваш облекчение на своята болка в степента, в която ти е необходимо и допълнителна част за другия, която постъпва в него. Работата е там, че не чувстваме и не виждаме скритото, но нищо не се губи във вътрешната сфера на вселената. Всички висши сили постъпват първоначално към този, който пробужда нещо добро. “Значи ли това, че този бездомник получава от мен незаслужено възнаграждение?” Той получава своето, тъй като ти си положил усилия, за да откриеш себе си, да станеш възприемчив спрямо него. “Но самият той дори не си е помръднал пръста!” И все пак, това е възможно, тъй като в корена си, всички ние сме свързани един с друг. Майката дава на детето си не, защото го възнаграждава за определени заслуги. Тя продължава да дава дори и на непослушното си дете. По същия начин стоят нещата и с нас. Можеш да се отвориш за болката на някой друг, но в никой случай не се позволява да проникваш в неговата собствена територия. Абсолютно