Кабала за цялостна организация на живота
Не навлизай в собствената територия на другия
Изтегляне 2.2 Mb.
|
| Не навлизай в собствената територия на другия
А Б А. При това състояние, проникваш във вътрешната територия на другия и извършваш насилие, както над него, така и над себе си. Б. При това състояние, не стигаш до вътрешността на собствената територия 2 х 2 на другия. Няма какво да търсиш в чуждата територия. Опитай от своя корен да почувстваш болката на другия. Въведи болката на другия в твоята собствена територия 2 х 2, привържи я към своята собствена молба и я издигни нагоре към своя корен, откъдето идва към теб всичко добро. Тогава, издигаш неговата болка не заради себе си, за да получиш облекчение на своята собствена болка, недостиг или загуба, а заради другия. Твоята съставна молба е като локомотив, а неговата – като вагон. Облекчението и благословията, които твоята искрена молба е пробудила във висшето, идват първоначално при теб. Но твоето намерение не бива да бъде заради собствената ти молба, за да получиш изгода първи! И това облекчение се спуска не по някакъв друг начин, а вътре в твоята “домашна тръба”, в 2 х 2. Какво се случва с болката на онзи, на другия човек, която си поел и почувствал? Не трябва да се интересуваш от това. Твоята грижа е била само да я издигнеш в своята работна територия 2 х 2. Тази територия 2 х 2 съществува навсякъде в мирозданието. Това са “четирите ъгъла”, съответстващи на четирите места в човека – 4-те съюза. И затова, когато работиш над себе си в своята собствена територия, светлина ляга върху теб. Останалото не трябва да те интересува. Твоята задача е да застанеш в защита на другия. Свише се вижда много пъти по-голям диапазон на собствени територии, отколкото твоята 2 х 2. Защото горе, всичко е взаимосвързано. Оттук, чрез канала от корена на скитника, може да се спусне благословeние към него. И затова, човекът понякога не разбира, по какъв начин получава някои неща, постижения и т.н., докато в същото време има чувството, че не ги заслужава. Ти може и да не помниш, но онзи, другият е осъзнавал твоята болка, твоята жизнено важна потребност. И ето, в момента, когато си седял и въздишал, той се е открил заради теб и това после се спуска към теб. Бъди гладен за учене, тогава то ще влезе в теб по-бързо и без тежест. В духовното няма потребност от голям обем информация. Информацията се дава само, за да се гравират релефи във вътрешния човек, в неговите органи за възприятие, в които ще навлезе светлината. И така: ۰ От една страна, човек трябва да се занимава вътре в своята собствена територия 2 х 2. Но от друга страна, трябва да се занимава и с другите. В човека има всичко, но ако присъединиш желанията на другите, ще увеличиш своите канали и резервоари за получаване. ۰ Трябва ли да приемаш само болката и негативните неща? Не само! Също и успеха на другия! ۰ Не е ли по-добре недвусмислено да дадеш на скитника една две монети в ръката, вместо да приемаш неговата болка? Как работи все пак това? Всичко това, само заради моето собствено развитие ли го правя или помагам на другия? Над теб се намира твоят корен - силата, заложена в твоя корен. Още по-високо се намира светлината на безкрайността, откъдето се спускат нейните всевъзможни одежди. Онзи, чиято болка искаш да приемеш, също има свой корен над собствената си територия 2 х 2. В частен аспект, ти имаш личен корен, с който си свързан чрез еднозначно съединение. В общия аспект съществуват корени, предназначени за големи диапазони от мирозданието. Бездомникът притежава свой личен корен. Ти полагаш вътрешно усилие, за да приемеш болката на скитника в себе си. През прозореца (горните рамки, излизащи навън в полето на човешкото възприятие), приемаш най-различни светлини, които те възбуждат - както високи, така и ниски, високочестотни и нискочестотни. Има хора, които виждат в и около себе си само беди и нещастия - мърморковци, получаващи ритник заради своето хленчене. Знай кой си ти, как се проявяваш, че всичко без изключение е чисто добро, но ти просто не го усещаш. И затова, ако мрънкаш, сам си причината за това хленчене. И ето, че през прозореца, откъдето получаваш светлината, чувстваш неговата, привлечена към теб. Болката е форма на проява на човешката светлина, също както и насладата. Тя е сила. Само че болката е обратната страна на насладата макар, че имат един и същ произход. Когато се съгласяваш, че имаш вътрешен недостиг, това вече свидетелства за високо ниво на съзнание. След като си приел факта, че не ти достига нещо много близко до сърцето, вече можеш да работиш над себе си. Без болка е невъзможно да напредваш. Болката посочва нещо. Ако забелязваш, че болката те води към нещо добро, то избери болката вместо насладата. Защото природата им е една и съща! Децата искат да получават само наслади - и то веднага, на място. Но и възрастните могат да си останат деца по природа за цял живот. Ако болката те води към високи постижения и по-близо до твоята крайна цел, приеми я с радост! Но същевременно не преследвай болка и страдания! Ти си активна, действена личност, ако поемаш болката на другите. Имаш си свой набор от недостиг, за който желаеш да издигнеш молба към светлината, чрез своя вътрешен човек. И към това добавяш болката на другия, прикачвайки го един вид като “вагон” към своя “локомотив”. А след това теглиш композицията със силата на своята воля нагоре, тъй като желаеш да приведеш себе си в съответствие със своя корен. Защото в твоя корен няма недостиг по отношение на болката ти. Фактът, че издигаш със себе си и болката на другия, ще доведе до това, че и твоят недостиг ще бъде премахнат, когато му дойде времето. През висшите канали на твоя корен, молбата преминава към светлината на безкрайността. А оттам се спуска реакция, средство, облекчение, постигане, отговор, наслада и т.н., в съответствие със силата на твоята воля и намерение. От този отговор на висшата светлина, коренът ти получава лъвския пай. След това, получаваш своята порция. Тъй като си издигнал със себе си нагоре и болката на другия, проработва законът, съгласно който твоята молба е чута първа, защото в този случай действаш като влекач, като локомотив. По този начин се увеличава и твоят набор от органи за приемане на светлината. Колкото по-голям е недостигът, който ти дава сили да издигнеш вътрешно всичко това нагоре, толкова по-пълен е отговорът, облекчението свише. Чрез болката на другия, увеличаваш своя недостиг и придобиваш повече, отколкото само чрез своята - при положение, че постъпваш искрено, единствено заради другия. А какво става с другия човек? Твоята молба се е издигнала до твоя корен, но след това е продължила много по-нагоре. В сферите над твоя корен наблюдават и виждат огромно множество собствени територии 2 х 2. Там съществува и постоянно действа разпределителна система на силите, която вижда всички общи и частни връзки между хората. Там, много високо се оценява това, че тук на земята можем и желаем да видим болката на другия, и че търсим единение между хората. Защото във висшите сфери, всичко е обединено. Колкото по-нависоко, толкова по-голямо е единението - по принципа на пирамидата. След заблудата на Адам, долу на земята възникнали множество различия и разминавания между хората. Като правило, навсякъде заменям традиционната дума “грях” от религиозния речник, с термина “заблуда”. Защото “заблудата” е по-обемно и главно - по-действено понятие. И така, вследствие заблудата на много поколения подред, хората били разделени един от друг, заради своите отклонения от истинското възприемане на действителността. Когато сега, отдолу, даваш сила с намерение да поемеш болката на друг, това означава, че частично си съединил себе си тук на земята, с тези “други” хора. Това ти дава свише огромна сила, която получаваш - при това си първи, защото самият ти си я пробудил. Нищо не се губи във вътрешното. Законите на мирозданието са абсолютно обективни и справедливи. Но тъй като това не е била твоята болка, а на онзи другия, то частта, която е разположена над твоя корен, се предава от разпределителната система по-нататък. Тя частично постъпва и в корена на този скитник. По този начин, към него се спуска един балсам, макар самият той нищо да не е предприемал и дори не подозира за твоето съществуване. Защото всички наши “вътрешни човеци” са свързани един с друг. И само “външните ни човеци” искат да се бият помежду си. Трябва отново да възстановим единството. Ако не си се открил за болката на другия, то не би могъл да изпиташ и получиш онова, което си получил допълнително. И тази “добавка”, която си получил се нарича “дар”, подарък, който добавяш в себе си, освен своя ореол, който си длъжен сам да “спечелиш” – длъжен си да го получиш чрез работа над себе си. Но ако не пожелаеш “вонята” на другия, то свише няма да ти дадат и приятния аромат. Системата за управление е насочена само към зрелия човек. На върха всичко е обединено. Колкото по-надолу слизаме, толкова повече това единство се “разпада” на отделни частици. Колкото повече привеждаме качествата си в съответствие с нашите висши корени, в толкова по-голяма степен можем съзидателно да ги прилагаме тук на земята. Тогава издигаш и целия свят със себе си нагоре. Светлината на безкрайността казала на Авраам: “Аз ще благословя онзи, който те благослови. А който те прокълне и Аз ще го прокълна”. Изтегляне 2.2 Mb. Сподели с приятели:
|