Кажи го правилно
Изтегляне 1.02 Mb.
|
| Край на играта ,"Аз мисля, че ти мислиш, че аз мисля" Защо хората толкова се страхуват да се срещат с нови хора? Наистина ли световните събития са ни направили да се страхуваме един от друг и да бъдем враждебни?
Всъщност, голяма част от опасенията ни идват от една малка игра, която играем сами със себе си и която се нарича „Аз помислих, че ти мислиш, че аз мисля". Ние сме толкова погълнати от мисълта за това какво мислят другите за нас, че губим представа за онова, което всъщност искаме да им кажем. Казано накратко, толкова внимаваме в това да направим добро впечатление, че ставаме нервни и объркани. Преставаме да бъдем самите себе си. Неотдавна срещнах г-н Блекуел, световноизвестния критик в областта на модата. Всяка година г-н Блекуел публикува очаквания с интерес - и със страх - списък на „десетте най-добри и десетте най-лоши" моделиери. Първоначално се чувствах малко нервна от предстоящата среща с великия Блекуел. Когато тръгвах за вечерята, ме обхвана направо паника. „Надявам се, че съм достатъчно добре облечена... Надявам се, че ще сметне, че изглеждам както трябва... Питам се, какво ли ще намери на роклята ми..." Облякла най-елегантното си официално снаряжение от Шанел, си казах накрая, че ако започне да ме преценява, той всъщност ще преценява не мене, а моделиера Карл Лагерфелд, така че няма защо да се безпокоя. Най-после бяхме представени един на друг. Чувствах, че нервнича, усещах, че не ми стига въздух. Исках да направя добро впечатление. Не исках да пише лоши неща за облеклото ми в своята неумолима рубрика. И тогава изведнъж си помислих: „Ама това е нелепо! Смени позицията! Престани да бъдеш толкова объркана, защото това ти пречи да бъдеш онова, което си! Дошла си, за да прекараш добре - забавлявай се тогава!" И точно това и направих. Вечерта мина чудесно. Г-н Блекуел и аз разговаряхме през цялата вечер, той се оказа забележителна личност - остроумен, чаровен, естествен. Беше съвършено различен от човека, който си представях, когато четях рубриката му или когато го гледах по телевизията. Бях направо изненадана да открия в процеса на нашия разговор, че и той бил точно толкова притеснен от срещата си с мене, колкото бях и аз. Той бил чувал добри неща за мене от общи приятели, бил чел книгата ми „Говори, за да спечелиш", също бил ме виждал по телевизията. „Исках да вярвам, че няма да намерите нещо неправилно в говора ми" - каза той, след което и двамата избухнахме в смях. Оказа се, че и двамата бяхме играли играта „аз помислих, че ти мислиш, че аз мисля". Почти всеки от нас играе понякога тази малка игра със самия себе си. Това може да затормози способността ви да общувате с хората. Играейки тази игра, вие губите поглед върху онова, което искате да кажете или върху онова, което другият действително може да предложи. Ако г-н Блекуел и аз се бяхме вкопчили в нашите предубеждения и продължавахме игричката „аз помислих, че ти мислиш, че аз мисля" със самите себе си, нямаше да прекараме добре един с друг. И именно защото и двамата съзнателно престанахме да играем тази игра, свалихме гарда и преодоляхме своята несигурност, се почувствахме съвършено спокойни един с друг и станахме приятели, преди още вечерта да е свършила. Най-добрият начин да прекъснеш играта „аз помислих, че ти мислиш, че аз мисля", която се върти като магнетофонен запис в главата ти, е да се опиташ да бъдеш повече интересуващ се, отколкото интересен. Кажи си: „Това „аз мисля, че ти мислиш... не ми доставя удоволствие!" А след това продължи да търсиш контакт с другия, като го разпитваш за самия него или зачекнеш други теми от общ интерес. Вместо да затъвате в страха си от срещата с нови хора, погледнете на тази среща като на възхитително предизвикателство и авантюра. След като престанете да играете играта „аз мисля, че ти мислиш, че аз мисля" и се опитате да станете повече заинтересуван, отколкото интересен, никога вече няма да се почувствате несигурен, когато трябва да се срещнете с непознати хора. Лекарство против секваме на дъха Артистът Кристофър Ламбер е красив и страшно „секси". Съмнение в това няма. Той просто излъчва обаяние и мъжко присъствие. Веднъж, излизайки от поредния сеанс в моя кабинет, Кристофър минал край една моя клиентка - Анет, млад юрист, която чакала пред кабинета ми. И когато Анет влезе в кабинета ми за урока, цялата бе пламнала, по врата й бяха избили червени петна. Не можеше да си поеме дъх и изглеждаше като че ще получи удар. „Това Кристофър Ламбер ли беше, дето сега излезе?" - запита тя. Когато й отговорих утвърдително, тя изплака: „Господи, толкова обичам Кристофър Ламбер! Не мога да повярвам, че го видях и ми каза „здравей"! Не мога да повярвам! Никога вече няма да бъда същата!..." Колкото и странно да беше, тази делова млада адвокатка се бе превърнала в прехласната ученичка, припадаща по своя идол от екрана. Свикнала съм да срещам знаменитости - някои от най-големите звезди и политици са идвали в кабинета ми, и все пак сърцето ми започва да бие малко по-силно, когато срещам хора, които съм харесвала. Това се случва на всички ни - сърцето ти започва да бие по-бързо, дишането ти се учестява, дори дъхът ти спира или ти прилошава, когато срещнеш някой, от когото винаги си се възхищавал. В такива моменти надали можеш да направиш нещо срещу плъп-ването на адреналина в кръвта ти. И все пак, има нещо, което можете да направите, за да възстановите незабавно своето самообладание! Поемете дълбоко въздух през устата, задръжте го три секунди и след това бавно го издишайте. Задържането на дъха е важно нещо - за цели три секунди (просто пребройте така: един картоф, два картофа, три картофа) не дишайте, а след това бавно издишайте въздуха през устата. За нула време ще възстановите контрола върху себе си. Ако направите това едва доловимо, никой няма да забележи техниката, която използвате, за да „върнете сърцето си на място". Направете това упражнение два или три пъти, ако е необходимо, докато продължавате да гледате въпросния човек. Просто поемайте въздух, задържайте го и след това бавно го издишайте. Правете това, докато се освежите, възстановите своето равновесие и престанете да се чувствате замаян и смутен. Следващото нещо, което трябва да сторите, е да си изработите правилна стойка. Ако имате ясно съзнание за своята стойка, това може да увеличи вашата самоувереност при среща с хората. Стегнете коремните мускули и дръжте главата си високо изправена, като че ли е опъната нагоре с въже, захванато за темето ви. Отметнете едното си рамо назад, задръжте така, след това отметнете и другото си рамо. Това ще ви помогне да се чувствате по-уверен, „владеещ положението". Сега вече сте подготвен за срещата със своето божество. Просто се запътете към него и кажете „Здравейте!". Но се усмихвайте!... Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|