Няколко дребни напомняния към добрия слушател Д-р Лаймън Стийл от Минесотския университет провежда широко изследване по проблема слушане-разбиране. Той установява, че по начало процесът има четири основни стадии:
1. Възприемане на информацията - получаването й по слухов път.
2. Интерпретиране на информацията - въвеждането й в мозъчния компютър за обработка.
3. Оценка на информацията - да разбереш по какъв начин казаното се отнася до теб или как пасва на твоя начин на мислене.
4. Реагиране (отношение) - по емоционален, интелектуален и физически начин, на онова, което ти е казано.
Тук давам няколко отправни препоръки, които ще ви подсетят как бихте могли да усъвършенствате уменията си да слушате. А оттук вече ще имате възможност да подобрите - персонално и професионално - връзката си с другите хора.
1. Усвоете активна поза за слушане: наклони се напред, поддържай добър зрителен контакт, кимай от време на време, за да се увери събеседника, че всичко е разбрано.
2. Избягвайте смущаващи навици: хапене на долната устна, почукване с писалката, чупене на пръсти (та и пукане!), игра с предмети. Това смущава говорещия.
3. Внимавайте за идеите, а не за подробностите! Ако някой тълкува неточно даден факт, не се насочвайте към тази малки груба грешка, а вместо това внимавайте за идеите, които иска да сподели. Не изпускайте заради детайла общата гледна точка. Дърветата не бива да ти пречат да видиш гората!
4. Дръжте емоциите под контрол! Въпреки че е добре да можете да реагирате емоционално, не се пристрастявайте към емоционално обременени думи. Не реагирайте дори на изрази, които смятате за неприемливи. Това не са лични обиди, така че най-добре ще е да възпрете чувствата и да вникнете в подаденото съобщение. Чак след това вече можете да реагирате по съответен начин.
5. Не прибързвайте със заключенията. Никой не обича да завършиш мисълта му вместо него. Това е не само неуважение, но и чудесна възможност да скочите и... да сгрешите.
6. Задавайте въпроси. Не се стеснявайте да питате по време на разговора, да поискате от събеседника си да доразвие мисълта си. Това може да стимулира по-нататъшния разговор.
7. Опитайте се да бъдете целенасочени. Въпреки че е трудно да фокусираш вниманието си или да се концентрираш върху нещо в някакъв си един процент от времето, поставете си за цел, когато изслушвате някого, да не се занимавате със странични мисли. Сега не е моментът да си спомняте нито за спречкването с шефа тази сутрин, нито за срещата, която ще имате довечера, нито пък да отчитате в себе си как ли пресмята сега броячът на паркинга... Дължите на човека срещу себе си цялото си, нераздвоено внимание. Разбира се, такова едно поведение изисква много упражнения. Щом усетите, че погледът ви блуждае, моментално възстановете зрителния и лицевия контакт. Това ще ви помогне да рефокусирате вниманието си.
Да бъдете добър слушател е едно твърде съществено изискване за постигането на добри комуникации между хората. Но това е двупосочна улица - от едната страна върви слушането, от другата - реакцията към казаното. Един непрекъснато течащ процес - като майсторска игра на тенис. Биете, посрещате, биете, посрещате. А пък ако предпочитате волейбола - пак става: блокада, вдигане, посрещане и т. н. Аналогии, които са в състояние да опишат чудесно един съдържателен и действен разговор.