Как да достигнем недостигнатите? Четири стъпки описани в Откровението
Изтегляне 389.2 Kb. Pdf просмотр
|
| Призован за служение Едно пророчество чрез Маруся Мавродиева, съпруга на Илия Апостолов, изказано през 1961 година, започна да се изпълнява. Пророчеството беше, че ще имаме служение в цяла България. Когато дойде демокрацията, всички се втурнахме да работим на Божията нива. Съжалявахме, че денонощието има само 24 часа. В края на годината започнахме посещения в Пловдивския затвори открихме първото неделно училище по вероучение. Освен Пловдивския затвор, започнахме посещения по затворите в цяла България. Бяхме непрекъснато в пътуване. Организирахме група за кореспонденции със затворниците. 20 Десетки бяха тези, които се покаяха и приеха Исус. (За повече информация виж книжката Свидетелства от затвора, 1 и 2 част”) Успоредно с тази дейност разширихме работата с неделното училище по вероучение. От Съвета в Пловдив ни дадоха четири стаи-занимални към едно училище в центъра награда, където от целия град идваха деца, главно невярващи, за да присъстват на библейските уроци. Пренесохме това в училищата и за кратко време обхванахме седем училища, освен тези извън Пловдив. Един ден през лятото, Святият Дух ми каза Започни списание Братска любов. Бях учуден, защото не съм литератор. Дори българския език неми вървеше. Когато ме изпитваше, българичката ме гледаше Енчо, чудя се как дати пиша тройка Отговорих на Господа Ако това е от Теб, Ти направи с лекота да се приготвя всеки брой и промисли за финанси На 15 август 1991 г. започнах списанието и то продължава да излиза и до днес в тираж 16 хиляди бройки всеки месец. Досега сме отпечатали близо седем милиона списания и книжки. Работата в затворите и училищата продължи. През лятото започнахме голяма кампания за евангелизиране на Родопите. Спомням си, когато посетихме едно мюсюлманско село, където се бяха събрали на площада голяма част от селяните, за да ни слушат, една от жените сподели нещо важно с нас За 45 години ние се обезверихме. Но сега разбираме, че без вяра в Бога не може да се живее. Сега сме на кръстопът, кое да изберем мюсюлманството или християнството?“ На следващата година една сестра от Чепеларе ни предостави целия етаж от къщата си, за провеждане на обучение на учениците от ОРА Интернешънъл. Сутрин имахме молитва два часа, след това лично време за четене на Библията. Следобедите се приготвяхме за посещението на поредното село в района на Родопите. Този път селата, които трябваше да посетим, бяха три. Сформирахме екип от пет души, толкова, колкото събираше старата лада, а имаше още толкова желаещи да дойдат на евангелизацията. Посетихме едно от селата, за да подготвим следващата прожекция на филма Исус. Тръгнахме за третото село, където бяхме подготвили прожекция на филма Исус. Бяхме изненадани да открием още четири души от екипа ни, да ни очакват там. Желанието им да бъдат на евангелизацията било толкова голямо, чете се помолили някоя кола да спре ида ги закара до селото. Модерен Мерцедес спрял и ги качил всичките. Евангелизацията мина успешно, но проблемът беше връщането на групата. Успяхме да съберем уредбата за прожекцията в багажника. Как се вмъкнахме девет души в ладата, все още недоумявам. Големият проблем обаче беше, как ще изкачим стръмнината преди Чепеларе. Натисках газ до дупка на първа скорости успяхме. Всички бяхме много щастливи, да се върнем в дома в Чепеларе, макари среднощ. За повече информация виж книжките Вик от Родопите, Из дневникът на мисионера и Свидетелства от Родопите“). ИСТОРИЯ ОТ ЖИВОТА Изтегляне 389.2 Kb. Сподели с приятели:
|