Ще си помислите, че следващата стъпка е бягството. На първо ниво обаче бягството се блокира от действителността. Детето не може да напусне семейството, също както и жертвите на глада не могат да избегнат сушата. И вместо това умът започва да имитира Бога и тъй като Бог е защитник, ние се опитваме да защитим най-ценните неща в живота. Желанието да защитаваш приема множество форми. Някои стават полицаи, защитаващи закона, пожарникари, защитаващи безопасността, социални работници, защитаващи безпомощните. С други думи, първото ниво е най-социалното от всичките седем свята, които ще изследваме. Тук човек се научава да бъде отговорен и грижовен.
Наградата за това, че сме се научили да защитаваме другите, е че те ни отвръщат с любов и уважение. Забележете как побесняват полицаите, когато им се присмиват същите тези хора, които те трябва да защитават (при бунтове, политически демонстрации и расови междуособици). Защитникът копнее за уважение. Той, освен това, не е гъвкав по отношение на правила и закони. Понеже е своего рода охранител, вижда навсякъде опасност, следователно е мотивиран да държи хората строени „за тяхно добро". Това в основни линии е родителско чувство и вие ще се убедите, че полицаите могат да се държат бащински и в добрия, и в лошия смисъл. Те могат бързо да простят нарушение на нарушител, който е унизен и наказан, но са склонни да раздават строго правосъдие, когато лошите не показват, че се разкайват. Откритото противопоставяне на защитника е най-лошата реакция - тогава той смята, че е съвсем справедливо да се придържа към буквата на закона, така както Йехова оправдава наказанията, заради нарушенията на неговия закон. Божествената власт може да бъде много жестока дори към избрани хора, но онези, които са извън закона (има се предвид всеки, който принадлежи на друга религия), не заслужават милост.
Коя е най-голямата ми сила? смелостта.
Коя е най-голямата ми пречка?
СТРАХЪТ ОТ ЗАГУБА, ОТ ИЗОСТАВЯНЕ.
Не е трудно да си представим какво трябва да направим, за да оцелеем в един суров свят - трябва да бъдем смели пред лицето на нещастието. Старият завет е свят на герои, като Самсон и Давид, които водят битки и побеждават враговете. Техните победи са доказателство за благоразположението на Бога. Но както видяхме, този Бог никога не е доволен, независимо от размера на усилията. Смелостта да се борим в крайна сметка трябва да се превърне в смелост да му се противопоставим.
Ако се върнем при семейството, ще видим, че се получава омагьосан кръг. Ако се боите от баща си заради силния му и непредсказуем гняв, перспективата да се опълчите срещу него поражда още по-голям страх. Така се засилва стимулът да си мълчим. За съжаление, от мълчанието страхът само се задълбочава, тъй като няма отдушник. Единственият изход е да се преодолее пречката, което се отнася за всички нива на Бога. Както и в семейството, поклонникът на страшния Бог не може да премине към по-високо ниво, докато не си каже: „Уморих се да се страхувам. Ти не си мой Бог, щом трябва да се крия от твоя гняв".
В социалната сфера това се изразява в бунт срещу властта. Полицай, който решава да свидетелства срещу Изучавах един психиатричен случай, при който бащата силно се тревожел за своята тригодишна дъщеря. Момиченцето не можело да спи спокойно и страдало от непреодолими пристъпи на тревожност. Бащата будувал с нея всяка нощ, четял й приказки и се опитвал да я успокоява.
- Чета й за Червената шапчица и големия зъл вълк - разказвал той на терапевта, - но когато тя се страхува, й казвам, че няма от какво да се бои. Аз съм при нея и ще я защитавам.
- И не сте разбрали защо още се плаши? - попитал терапевтът.
- Съвсем не - отвърнал бащата. - Мога ли да направя още
нещо?
- Не, трябва да се запитате защо избирате страшни приказки, щом тя по начало се плаши.
Отговорът е, че бащата е заслепен от нуждата да оказва подкрепа, нужда, кореняща се в неговото минало - той бил раснал без баща, който да успокоява детските му страхове. Този случай звучи като анекдот, защото поставя централния въпрос на първо ниво: Защо Бог е сътворил толкова страшен свят? Дали заради изкушението да ни тиранизира? Отговорът не се крие в Бог, а в нашето тълкуване на Бога. За да се измъкнем от първо ниво, трябва да достигнем до ново тълкувание на всички повдигнати досега въпроси - Кой е Бог? Какъв свят е създал той? Кой съм аз? Как се вписвам в него? При второто ниво основният въпрос за оцеляването е преодолян. Причините за страх са много по-малко и за първи път виждаме да се проявява влиянието на новото мислене. Въпреки това, така както мозъкът на влечугото е скрит в череп, Богът от първо ниво не може да бъде анулиран от мозъчните дялове, нито да бъде елиминиран от по-висшето мислене, а е като вечно наследство, пред което всеки се изправя, преди да осъществи вътрешното си израстване.
свои колеги, обвинени в корупция, се движи по ръба. От една гледна точка той е предател, от друга - слуша съвестта си. Кое от двете е вярно? Всичко зависи от това, накъде сте тръгнали. Някои хора са призвани да пазят системата и тъй като корупцията е неизбежна, те трябва да решат какво количество зло може да се понесе в името на общото благо. Майките и бащите вземат подобни решения всеки ден във връзка с лошото поведение на своите деца, също като полицаите, които съблюдават спазването на закона. Други, при същите обстоятелства, решават, че да правиш добро не може да се съвместява с нарушаване на правилата, които трябва да съблюдаваш. Родителите не могат да учат децата си да казват истината, ако в същото време са лъжци, полицаят не може да приема рушвет и в същото време да арестува крадци.
Тук няма ясно очертана линия. Както показват организираните религии, възможно е дълго време да живееш с гневен, ревнив, несправедлив Бог, въпреки че се предполага той да е най-висшият съдник. Никоя от двете страни не е по-добра; в края на краищата човек трябва да се научи да живее с двойствеността.
Важен е психологическият въпрос. С колко страх искате да живеете? Когато тази пречка бъде премахната, когато целостността на човека е по-важна, от амбицията да бъде приет в системата, започва нов етап. Характерно е вълнението, което изпитват много протестиращи срещу войната. За тях демонстрациите срещу властта са знак за раждането на нов морал, ръководен по-скоро от принцип, а не от външна сила. Пренесете това към една вътрешна война, когато една част от вас настоява за бунт, а друга ви заплашва с наказание за нарушаване на закона и много отчетливо ще получите основната драма на първото ниво.
Кое е моето най-голямо изкушение?
ДА СЕ ПРЕВЪРНА В ТИРАНИН.
От историята на Адам и Ева човек би помислил, че Божиите чада са били изкушени да съгрешат, но според мен това е просто официалната версия. Защитникът иска от вас да се подчинявате, следователно той иска да превърне неподчинението ви в греховно действие. Истинското изкушение е за самия Бог, също както и за всеки защитник, действащ от негово име. Изкушението на Бога е да се превърне в тиранин. Тиранията е защита, която е отишла твърде далеч. Тя се среща в семействата, където родителите не умеят да балансират между правилата и свободата. Среща се в правосъдни системи, в които милосърдието е нещо забравено.
Желанието да господстваш е толкова прелъстително, че няма нужда да се задълбочаваме особено в това конкретно изкушение. По интересно е да се запитаме как можем да го избегнем. В повечето случаи се налага тиранинът да бъде свален, изгонен със сила. В някои общества, както и в някои семейства, това става чрез насилие. Децата се бунтуват срещу властта, убивайки я. Това става символично - чрез безстрашно тийнейджърско поведение, с пиене и шофиране, например. Има обаче един по-фин механизъм - без насилие да избягаме от това изкушение, като си дадем сметка за нуждата от него. Във филмите за мафията гангстерите винаги събират рекет за защита. Под претекст, че пазят собственика на магазина, те му продават застраховка във вид на защита от тяхна страна. Но тази схема работи само чрез лъжа, защото насилието, което се държи под контрол, идва от самите гангстери - те са и заплахата, и застраховката. В духовната сфера Божията защита може да се оцени, само ако отречем, че Бог е и източникът на заплахата. Накрая всичко се свежда до божеството -като го молим да ни пази от бури, глад, болести и нещастие, все едно молим този, който ги причинява.
ВТОРО НИВО: ВСЕМОГЪЩИЯТ БОГ
Ако първото ниво се отнася до оцеляването, второто се отнася до силата. Няма съмнение, че Бог владее цялата сила, която ревниво пази. В началото на научната ера, когато са открити тайните на електричеството и са подредени химичните елементи, мнозина са смятали, че е светотатство да се навлиза прекалено дълбоко в Божиите работи. Той не само владеел силата, но и правото за това. Нашето място било да се подчиняваме - възглед, който е съвсем разумен, ако смятате Рая за цел на живота си. Кой би подложил душата си на опасност, само за да разбере как се получава светкавицата?
Фройд обаче изтъква, че на властта не може да се устои. Тя е едно от първичните блага на живота, наред с парите и любовта на жените (възгледите на Фройд за света са категорично мъжки). Ако дилемата на Хамлет се корени в първото ниво, героят на второто е Макбет, за когото е удобно да убие краля - своя символичен баща, но после трябва да се сражава с демоните на амбицията. В първото действие на йМакбет", когато той се среща с трите вещици в пущинака, те му предсказват все по-нарастваща власт и сила, докато накрая стане крал. Но това е повече от предсказание. Властта е проклятието на Макбет.
Тя разпалва неговото чувство за вина; кара го да изостави любовта. Той живее в сенките на нощта, в безсънието и страха, че някой може да крои заговор срещу него. На края властта го довежда до лудост. Богът, който стои в основата на стремежа към власт е опасен, но той е по-цивилизован, в сравнение с Бога от първо ниво. Описвайки този нов Бог ние ще кажем, че той е Суверен.
Всемогъщ.
Справедлив.
Изпълняващ молитви.
Безпристрастен.
Рационален.
Ръководи се от правила.
В сравнение с Бога от първо ниво, този вариант е много по-социален. Почитат го онези, които са формирали стабилно общество, където има нужда от закони и надзор. Всемогъщият не е толкова своеволен като своя предшественик. Той също раздава наказания, но човек може да разбере защо - виновният е пристъпил даден закон, нещо, което знае предварително, че не бива да прави. Съдът вече не е толкова суров, кралете и съдиите, които получават своята власт от Бога, го правят с чувството, че са прави. Те заслужават своята власт - или поне така си мислят. При Мак-бет поддаващите се на властта падат в плен на стремежи, на които не може да се устои.
Драмата на властта се корени в реактивната нагласа -биологическа потребност да изпълним желанията на Его-то. Тази нагласа не е добре изследвана, може да се предположи, че е свързана със средния мозък, който се намира по средата между най-древните животински структури на стария мозък и рационалността на мозъчната кора. Това е една неизследвана област и в продължение на десетилетия никой не е вярвал, че Егото - т.е. нашето чувство за идентичност и за собствената ни личност е вродено. По-късно, изследвайки развитието на новороденото, Джером Кейган и други учени започват да показват, че бебетата не само се учат да имат лична идентичност. Почти веднага след появата си на бял свят някои новородени проявяват общителност, налагат своите нужди, смели и любопитни са спрямо околния свят, докато други са интровертни, спокойни, непретенциозни, плахи по отношение на заобикалящата ги
среда. Тези черти се запазват и се доразвиват през детството и всъщност остават за цял живот. Това означава, че Его-нагласата е вградена в нас.
Ръководното правило на реактивната нагласа е „Повече за мен". При прекаляване се стига до корупция, тъй като неутолимият апетит, в края на краищата, засяга желанията на другите. В биологически смисъл от особено значение е стремежът към повече. Новороденото показва пълна липса на дисциплина и контрол. Детските психиатри смятат, че в началото всички граници са течни, размити. Бебето е заобиколено от подобен на утробата свят, където стените, креватчето, одеялото и дори ръцете на майката са все още част от нещо неопределено и аморфно. Първата задача на израстването е да се осмислят тези усещания и да разберем къде започва Азът.
От начало раждането на Егото е примитивно. Когато малкото дете докосне горещата печка и се дръпне уплашено, то запомня болката не само като нещо неприятно, но и като нещо, което Азът не желае. Това усещане на Егото е толкова първично, че забравяме какво е да го нямаш. Имало ли е време, когато съм приемал усмивката на наведената ми майка за своя? Очевидно не - без способността да мислим или да разсъждаваме, семенцето на Егото е дошло на света заедно с нас. Нужда, желание, болка и наслада са се усещали като „мои" и са останали такива, само че е нараснала силата им.
Не откриваме и алтруистични богове в световната митология. Първата заповед, отправена към Мойсей е: „Не поставяй други богове по-високо от мен". Йехова надживява всички свои съперници от Стария завет - всъщност няма кой знае какво състезание. Но в други системи, като гръцката и хиндуистката например, борбата за власт е непрекъсната и човек има чувството, че Зевс и Шива трябва да си отварят очите, ако искат да останат на върха на пантеона. Юцейският бог е неочакван победител, излъчен от малък, поробен народ, чиито десет от общо дванадесет племена са изтребени от силни врагове. Въпреки това поробените евреи били в състояние да виждат далеч напред. Те си представяли силен и непоклатим бог, недосегаем за каквато и да е промяна на света - първият Всемогъщ бог, който надмогна всички предизвикателства.
Йехова успява, защото той олицетворява свят, който бързо се развива - светът на съперничеството и амбицията. Грубата сила е мощна, докато силата, постигната чрез амбиция, е фина. На нивото на оцеляването човек получава нужната му храна, като я краде от другите; сексът е свързан с насилие или с крадене на жени от друго племе. За разлика от всичко това Богът от второ ниво не приема насилието и грабежа, той е построил йерархичен свят, в който човек се обръща към царя или съдията, за да решат кой е собственикът на реколтата и чия жена е законна. Разделителната линия между първото и второто ниво е борбата за въвеждане на закони, на мястото на голата сила, макар че винаги съществува опасност от обрат. Властта ни приучава да получаваме онова, което желаем, тя ни подлага на изкушението да прегазваме нуждите на другите според правилото, което дава превес на силата. За да предотвратим това, съществува нов Бог, един всемогъщ съдия, който заплашва с наказание дори най-силния властелин, ако е отишъл твърде далеч.
Кой съм аз? его, личност.
Всеки родител познава фазата от развитието на малкото дете, наречена „ужасните две години", когато се явяват наченки на властност. Двегодишното дете, което внезапно става раздразнително, а после също тъй внезапно се съгласява и се оставя да бъде придумано, използвайки всяка ситуация, за да постигне своето, всъщност изследва границите на собственото си Его. Преди това то е овладявало основните умения на телесната координация, а сега е дошло време да разбере докъде Аз, мен, мой, могат да го доведат. Колкото и да се дразнят, добрите родители не потискат това неочаквано омайване от силата. Те разбират, че равновесието се ражда, благодарение на прекалеността, без изпробване на границите, Егото или ще се свие в подчинение, или ще се изгуби в грандиозни фантазии.
Още от първите дни Егото разбира, че постигането на желаното не става автоматично. Родителите казват „не" и което е по-важно, имат свой собствен живот, което означава, че детето не може да узурпира всяка минута от вниманието им. Това са шокиращи открития, но адаптирайки се към тях, малкото дете се подготвя за предстоящия по-голям шок - че съществуват други деца, които искат да ти отнемат любовта и вниманието, принадлежащи ти по право. Това състезание на съперници - собственото и чуждото Его - поражда драмата на второто ниво.
Ако смятате, че сте амбициозен и притежавате състезателен дух, много ясно, че в даден момент сте станали зависим от Бога на това ниво. Обществото толкова високо цени посоченото качество, че ние сме склонни да пренебрегнем неговите корени. Представете си, че вие и по-големият ви брат се опитвате да се включите по някакъв начин в бейзболния отбор на Малката лига. Когато дойде време треньорът да направи своя избор, вашите чувства са на поклонник на Всемогъщия бог:
• Вие трябва да приемете решението на треньора. Всемогъщият е суверен, той притежава върховната власт.
• Дори ако искате да се противопоставите и да се борите, цялата сила принадлежи на възрастните. Всемогъщият е всесилен.
• Вие трябва да вярвате, че като играете по най-добрия възможен за вас начин, решението ще бъде във ваша полза. Всемогъщият е справедлив.
• Вие се надявате,, че треньорът знае колко силно желаете да участвате в отбора. Всемогъщият откликва на молбите.
• Предполага се, че треньорът знае какво прави и може да прецени кой е по-добър. Всемогъщият е безпристрастен и разумен.
• Вие трябва да изучите правилата на бейзбола и да се съобразявате с тях. Не е достатъчно просто да победите брат си, за да спечелите място в отбора. Всемогъщият налага правила и закони.
Тази психология не е просто проекция, същият тип мислене съответства на начина, по който функционира обществото. Така Егото става мост от семейството, където се задоволяват вашите нужди и капризи, към правилника на училището, чиито разпоредби пренебрегват вашите капризи и се съобразяват с много други деца.
Егото винаги се изкушава да се върне към детския рай, където храната и любовта се получават автоматично, без състезание. Тази фантазия излиза на повърхността у зрели хора, които смятат, че заслужават всичко, което са постигнали, независимо с какви средства. Когато запитали Джон Д. Рокфелер откъде е огромното му богатство, той дал известния отговор: „Бог ми го даде". Важно за второто ниво е да се усети тази връзка, защото иначе човек би се състезавал с Всемогъщия. В „Битие" Господ, след като създава мъжа и жената, на шестия ден казва:
„...плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господствайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици и над всякакви животни, които пълзят по земята."
При раздаването на властта няколко неща правят впечатление. Първо, получават я и мъжът, и жената. Тази първоначална двойка е предтеча на Адам и Ева: все още е тайна защо написалите книгите на Мойсей са се почувствали задължени да създават човешки същества за втори
път, в по-сексистка версия. Второ, няма никакъв намек за агресия или насилие. Бог дава на човеците растения, с които да се хранят, без да намеква, че те трябва да убиват, за да си набавят храна. Накрая Бог вижда всичко, което е създал „и то беше твърде добро." Това значи, че не е чувствал съперничество с човечеството по въпроса кой трябва да властва. В бъдещите епохи, запазването на мира често ще зависи от наличието на аура около монарха, която утвърждава, че властта му е дадена от Бога. (Макбет дължи най-големите си неприятности не на факта, че е извършил убийство, а на това, че е придобил короната незаконно, нарушавайки божественото право на кралете.)
фантазията да вземем всичко за себе си се сбъдва обаче доста рядко - времето не е подходящо мекушавите да наследят земята. На второ ниво господства Бог, който приема силата и съперничеството, без да се съобразява с това, че е възможно да има и губещи.
Как се приспособявам?
КАТО ПОБЕЖДАВАМ.
Темата за второто ниво може да се обобщи като „Победата те доближава до божественото". Всемогъщият одобрява постиженията. Протестантската етика запечатва одобрението Му с догма. Става дума за много проста догма, на която не са присъщи теологически усложнения. Онези, които работят най-много, ще получат най-голямата награда. Но тази вяра всъщност на духовно прозрение ли се дължи или хората са се озовали в свят, където е трябвало да се работи, и после са добавили Божия знак за одобрение? Какъвто и отговор да дадем, той ще е кръгообразен, защото положението на човека винаги се проектира върху Бога, за да ни се върне като духовна истина.
На първо ниво падението води до проклятието човек да се труди, докато отново се превърне в прахта, от която е бил създаден. Да се прослайя трудът на второ ниво из глежда противоречиво, но точно така става вътрешното израстване. Поставя се проблем, който не може да бъде решен на по-ранно ниво и след това той се решава, като се намира нов подход към него. С други думи, всяко ниво включва промяна на гледната точка или дори ново схващане за света.
Ако вземем Библията за определяща, там ще открием много доказателства, че Бог одобрява труда, състезанието и победата. Нито един от израилските царе не е наказан, че отива на война. Иисус Навин не би могъл да разруши стените на Иерихон с надуване на овчи рог, ако не му беше помогнал Бог. Войнственият Бог застава редом до Давид, когато той воюва с филистините за една невъзможна кауза - всъщност, повечето от победите в стария завет изискват чудо или Божия благословия, за да бъдат постигнати.
От друга страна, Иисус е твърдо против войната и въобще против труда. Той не мисли за пари и дори обещава (или поне така го разбират учениците му), че човек трябва само да чака спасението, което означава и освобождаване от труда, наред с другите неща. Проповедта на планината ни казва да оставим Бог да задоволява земните ни нужди. Това категорично се потвърждава от пръв поглед към текста:
„Не си събирайте съкровища на земята,
дето ги яде молец и ръжда,
и дето крадци подкопават и крадат;
Но събирайте си съкровища на небето,
дето ни молец ни ръжда ги яде,
и дето крадци не подкопават и не крадат;
Никой не може да слугува на двама господари;
Не можете да служите на Бога и на мамона [парите].
Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях."
Тези напътствия са смущаващи. Преди всичко те подкопават властта на богатите. Иисус недвусмислено казва на богатия, който се тревожи за състоянието на своята душа, че ако не раздаде парите си, няма шанс да отиде в рая, така както камилата няма шанс да мине през иглено ухо - т.е. никакъв шанс.
Дори ако не приемаме казаното буквално - обществото е намерило безброй начини да се служи едновременно на Бога и на парите, - Иисус има напълно различно гледище за властта от всички край него. Той не слага знак за равенство между власт и постижение, работа, планиране, пестене и трупане. Ако махнем тези неща, Егото рухва. Те са нужни, за да се създаде богатство, за да се води война, или за да се раздели силният от слабия. Точно това са били целите, които Иисус не е искал да следва, поради това неговото отричане на властта е съвсем логично. Той иска човеците-вълци да лежат редом с агнетата.
Но това ни изправя пред голям конфликт, защото ние следваме изискванията на нашето Его, искаме да чувстваме, че сме едновременно добри и побеждаващи. На второто ниво неизбежно се налага да се прилага някаква етика, която обаче няма да бъде освободена от страха, че Бог всъщност не одобрява нещата, които обществото възнаграждава толкова щедро.
Как откривам Бога?
С БЛАГОГОВЕНИЕ И ПОДЧИНЕНИЕ.
При второто ниво, за разлика от първото, съществува много по-малко парализиращ страх от Бога, но най-близкото до страха чувство - благоговението - е много по-застъпено. Примитивният Бог е можел да ви убие с внезапна светкавица, карайки оцелелите да се чудят с какво сте го обидили. Новият Бог наказва според правилата. Повечето негови правила имат смисъл в широк диапазон; всяко общество наказва убийството, кражбата, лъжата и пожелаването на собственост, принадлежаща на друг. За Всемогъщия не е задължително да бъде логичен. Както заявяват Отците на средновековната църква, Бог не трябва да се оправдава за постъпките си спрямо човека. В крайна сметка това отношение ще се промени, но докато божеството вдъхва благоговение, човекът трябва само сляпо да му се подчинява.
Сподели с приятели: |