поставя Свеще­ното Предание по-високо от своята кариера

Ще припомним и твърде показателни думи на светител Серафим, които свиде­телстват за предела, до който той е бил готов да отстоява православната вяра. По повод обви­не­нията в некано­нични дей­ствия спрямо Московската патриаршия, които упор­стващият в ереста си протойерей Сергий Булга­ков отправял срещу Задграничния Архи­ерейски събор, архиепископ Серафим отговаря: “... Тук е съвсем неуместно даже да се споменава за неканоничност, за­що­то в делата на вярата ни най-малко не е грешно да не се съгласиш с патри­арха и със Събора на своята Цър­ква, ако тази висша църковна власт отстъпва от истините на светото Православие.”²⁸

Да, впечатляващо е наистина, че при цялата си твърдост във вярата светител Серафим е притежавал изключителна кротост и е бил чужд на какъвто и да било фанатизъм или самозатвореност. Справед­ливо г-н Кострюков неведнъж споменава и за диалогичността на светителя, но не пропуска да я асоциира с икуменическия диалог (сякаш за да помести светителя в един скрит във фонов режим църковно-политически кадър). Светител Серафим наистина винаги е бил готов за добротворно личност­но общуване. Изпълнен с благодатна любов към ближния, притежаващ усетливост и разсъди­телност, за него не е било нито трудно, нито опасно да разговаря с всякакви хора – било то с идейния си противник Джон Мот²⁹, с когото е спорил лице в лице по светогледни въпроси, било с интелигент протестант, лекар римокатолик, или теософ, било с отявлен комунист, или с последния българ­ски цар Борис III, с когото някол­­ко пъти е водил духовни беседи. Благ, доброна­мерен и дели­катен към хората, с които Божият промисъл го е срещал, светител Серафим е умеел да види във всекиго от тях преди всичко човека, стараел се е да го насочи по подходящ начин към полезното за душата му, да го подтикне към православната вяра, към пътя на спа­сението. Но във всичко това не е имало нито капка сантиментализъм, ласкателство или конформизъм. Просто светител Серафим е бил свят човек, който не само е говорел за вярата, но е и живеел според вярата. Тази негова благодатна способност за общуване и диалог с хората няма нищо общо с духа на икуменизма, на икуменическия диалог, на икуме­ническите срещи и на всякакви подобни мероприятия, размиващи и разяждащи цър­ковното съзна­ние. Такива начинания светителят е окачествявал като „безчиние” и ги е смятал за недопустими.

Добре известно е, че в своята позиция срещу икуменическата идеология и срещу църковните мероприятия в икуменически дух светител Серафим е проявявал изключи­телна после­до­вател­ност и принципност. Категоричното му неприемане на тези противохристиянски по същност явления не е било проява на ксено­фобия, тесно­гръдие или фанатизъм, а на благодатното му знание, на опитното му духовно познание за пътя, който води към спасител­ното единение с нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос. Съзнавайки, че в това едине­ние е целият смисъл и щастие на човешкото битие, той е охранявал пътя към него с евангелска кротост, ала и с непоклатима твърдост, вдъхновена от любовта му към Бога и ближните.

Това са мислите, които искахме да споделим в рамките на днешната ни кратка среща в памет на нашия скъп духовен отец светител Серафим, Софийски чудотворец, на когото дължим толкова много. Дано полемичният тон, наложен от обстоя­телствата, не е изме­с­тил вниманието ни от неговата светла личност, отличаваща се с благодатна простота, изключителна цялостност и едноизмерност. А тези качества на светителя са намерили израз в последователните му неуморни трудове за съхраняване на вярата и благочестието, както и в саможертвената му отеческа любов и грижа за спасението на повереното му от Бога паство. По неговите свети молитви Бог да помилва и спаси душите ни.