Какво знаем за архиепископ серафим (соболев)1


поставя Свеще­ното Предание по-високо от своята кариера



страница3/3
Дата01.01.2018
Размер352.23 Kb.
#38927
1   2   3
поставя Свеще­ното Предание по-високо от своята кариера!”

Ще припомним и твърде показателни думи на светител Серафим, които свиде­телстват за предела, до който той е бил готов да отстоява православната вяра. По повод обви­не­нията в некано­нични дей­ствия спрямо Московската патриаршия, които упор­стващият в ереста си протойерей Сергий Булга­ков отправял срещу Задграничния Архи­ерейски събор, архиепископ Серафим отговаря: “... Тук е съвсем неуместно даже да се споменава за неканоничност, за­що­то в делата на вярата ни най-малко не е грешно да не се съгласиш с патри­арха и със Събора на своята Цър­ква, ако тази висша църковна власт отстъпва от истините на светото Православие.28

Да, впечатляващо е наистина, че при цялата си твърдост във вярата светител Серафим е притежавал изключителна кротост и е бил чужд на какъвто и да било фанатизъм или самозатвореност. Справед­ливо г-н Кострюков неведнъж споменава и за диалогичността на светителя, но не пропуска да я асоциира с икуменическия диалог (сякаш за да помести светителя в един скрит във фонов режим църковно-политически кадър). Светител Серафим наистина винаги е бил готов за добротворно личност­но общуване. Изпълнен с благодатна любов към ближния, притежаващ усетливост и разсъди­телност, за него не е било нито трудно, нито опасно да разговаря с всякакви хора – било то с идейния си противник Джон Мот29, с когото е спорил лице в лице по светогледни въпроси, било с интелигент протестант, лекар римокатолик, или теософ, било с отявлен комунист, или с последния българ­ски цар Борис III, с когото някол­­ко пъти е водил духовни беседи. Благ, доброна­мерен и дели­катен към хората, с които Божият промисъл го е срещал, светител Серафим е умеел да види във всекиго от тях преди всичко човека, стараел се е да го насочи по подходящ начин към полезното за душата му, да го подтикне към православната вяра, към пътя на спа­сението. Но във всичко това не е имало нито капка сантиментализъм, ласкателство или конформизъм. Просто светител Серафим е бил свят човек, който не само е говорел за вярата, но е и живеел според вярата. Тази негова благодатна способност за общуване и диалог с хората няма нищо общо с духа на икуменизма, на икуменическия диалог, на икуме­ническите срещи и на всякакви подобни мероприятия, размиващи и разяждащи цър­ковното съзна­ние. Такива начинания светителят е окачествявал като „безчиние” и ги е смятал за недопустими.

Добре известно е, че в своята позиция срещу икуменическата идеология и срещу църковните мероприятия в икуменически дух светител Серафим е проявявал изключи­телна после­до­вател­ност и принципност. Категоричното му неприемане на тези противохристиянски по същност явления не е било проява на ксено­фобия, тесно­гръдие или фанатизъм, а на благодатното му знание, на опитното му духовно познание за пътя, който води към спасител­ното единение с нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос. Съзнавайки, че в това едине­ние е целият смисъл и щастие на човешкото битие, той е охранявал пътя към него с евангелска кротост, ала и с непоклатима твърдост, вдъхновена от любовта му към Бога и ближните.

Това са мислите, които искахме да споделим в рамките на днешната ни кратка среща в памет на нашия скъп духовен отец светител Серафим, Софийски чудотворец, на когото дължим толкова много. Дано полемичният тон, наложен от обстоя­телствата, не е изме­с­тил вниманието ни от неговата светла личност, отличаваща се с благодатна простота, изключителна цялостност и едноизмерност. А тези качества на светителя са намерили израз в последователните му неуморни трудове за съхраняване на вярата и благочестието, както и в саможертвената му отеческа любов и грижа за спасението на повереното му от Бога паство. По неговите свети молитви Бог да помилва и спаси душите ни.



монахиня Серафима (Димитрова)


1 Доклад, изнесен на тържеството по случай 130-годишнината от рож­де­нието на светител Серафим Софийски, 14.XII.2011 г., в катедралния храм „Успение Богородично”, София, допълнен.

2 Кражба на светци. – Църковен вестник, бр. 5, 2002. – http://synpress-classic.dveri.bg/05-2002/serafim.htm.

3 Василий Михайлович Скворцов – роден през 1859 г. в свещеническо семейство в Рязанска губерния. Завършва Киевската духовна академия. Основава Вътрешна мисия за борба с умножилите се в Русия секти. Старши чиновник за особени поръчения към Управляващия Синод. Дългогодишен редактор на широко известните в Русия списания „Миссио­нерское обозрение” (от 1896 до 1917 г.) и „Колокол” (от 1905 до 1917 г.). В Петербург устройва голяма печатница за мисионерски цели. По време на болше­вишката революция неколкократно по чудо се спасява от смърт. През 1920 г. емигрира в Югославия. Взема участие в Първия руски задграничен църковен събор през 1921 г. Преподава в Сараевската семинария. Умира през 1932 г.

4 Журнал № 6 Русскаго Всезаграничнаго Церковнаго Собрания, Заседание 16/29 ноября 1921 г. – В: „Деяния Русского Всезарубежного Собора, состоявшегося 8 – 21 ноября 1921 года (21 ноября – 3 декаб­ря) в Сремских Карловцах в Королевстве С.Х. и С. Сремски Карловци, 1922. с. 45.

5 Наказ Русскому Всезаграничному Церковному Собранию. – В: „Деяния..., с. 14.

6 Отделите били следните: Висше и окръжно църковно задгра­нично управ­ле­ние, Енории, Просветна дейност, Мисионерска дейност, Икономи­чески въпроси, Съ­деб­­но производство, Духовно възраждане на Русия, Военно-църков­ни дела (т. 17 от Правилника).

7 Този Съвет се състоял от секретаря на Събра­нието и още 4 лица – двама духовници (епископ и свещеник) и двама миряни (т. 14 от Правилника).

8 YMCA – Християнска асоциация на младежите. Приети в употреба са абревиатурата ‘ИМКА’ или названието в превод – ‘Християнски младежки съюз’.

9 Обективността ни задължава да отбележим, че в контекста на обстоятелствата през 1921 г. идеята за създаване на общохристиянски фронт за борба със социализма не би следвало автоматически да се възприема като мероприятие с икуме­ни­чески характер. Съборът се е провеж­дал във време, когато стотици хиляди руски емигранти (а според някои данни 2 милиона), пропъдени от отечеството си, живеят в крайно тежки условия. Непоносима е и участта на голяма част от населението в Съветска Русия, където започва нечуван глад. Руският задгра­ничен църковен събор в лицето на своите архиереи е принуден да моли материална и морална подкрепа от европейските правителства, от хума­нитарни и религиозни организации. За целта Съборът отправя „Възвание към всички вярващи в Бога правителства и народи по света”, както и „Послание към Светов­ната кон­фе­ренция в Генуа”. При тази обстановка идеята за призив за създаване на духовен общохрис­тиянски фронт срещу социализма може да е била породена и от желание европейските християнски народи да бъдат предпазени от „застра­­­­­­шаващото света комунистическо богоборчество”, както отбелязва г-н Кострю­ков.

10 Деяния Второго Всезарубежного Собора Русской Православной Церкви заграницей с участием пред­ста­ви­телей клира и мирян, состоявшегося 1/14 – 11/24 августа 1938 года в Сремских Карловцах в Юго­сла­вии, с. 369. Белград, 1939. За съжаление в Деянията словото на светител Серафим е предадено само в конспектиран вид.

11 Соболев, Серафим, архиеп. К вопросу о соединении Англиканской Церкви с Православной Церковью. – Деяния совещания глав и представителей автокефальных Православных Церквей. Т. II. М., 1949, с. 251.

12 Пак там, с. 261.

13 Пак там, с. 264.

14 Пак там, с. 265.

15 Соболев, Серафим, архиеп. О новом и старом (Григорианском и Юлианском) стиле. – Деяния совеща­ния глав и представителей автокефальных Православных Церквей. Т. II, сс. 305-317.

16 Пак там, сс. 306-309.

17 Пак там, с. 309.

18 Пак там, с. 311.

19 Там.

20 Деяния совещания глав и представителей автокефальных Православных Церквей. Т. II. сс.432-433.

21 Кострюков, Андрей. Жизнеописание на архиепископ Серафим (Соболев). С., 2011, с. 137.

22 Очевидно и тук прозира неправилното разбиране за Църквата като земна орга­ни­зация и администра­тивна структура, чието единство и каноничност по никакъв начин не са обвързвани с верността към истините на православната вяра. Това схващане е станало основоположна съставка от идеологията на съвременното „световно” православие.

23 Кострюков, Андрей. Пос. съч., с. 138. Забележка: В българското издание преводът на цитираното писмо на места е неправилен. Тук фрагментът е цитиран по руския оригинал.

24 Златев, Злати. Календарът и пасхалията на фона на историята. С., 2001, сс. 413-421. За същото свидетелства в своите записки и архим. Серафим (Алексиев).

25 Пак там, с. 138.

26 Става дума за особеното мнение на светител Серафим по църковно-календарния въпрос, подадено на Всеправославното съвещание в Москва през 1948 г.

27 Архимандрит Серафим (Алексиев). Лични записки – ръкопис. сс. 69-71.

28 Соболевъ, Серафимъ, архiеп. Защита Софiанской ереси протоiереемъ Сергiем Булгаковымъ передъ лицомъ Архиерейского Собора Русской Зарубежной Церкви. С., 1937, стр. 4-5.

29 Джон Мот (на английски: John Raleigh Mott) е американски теолог. Председател на Международния мисионерски съвет и на Международния съюз на Младежките християнски организации YMCA, носител на Нобелова награда за мир за 1946 г. заедно с Емили Болч.




Каталог: lode -> MSeraphima
lode -> Смисълът на понятието «каноничност» в автентичното светоотеческо Предание на Православието
lode -> Истинското Православие в епоха на отстъпление1
lode -> Камък за препъване
lode -> -
lode -> Светител серафим и московската патриаршия1
lode -> Първо обществено оповестяване на Запад относно митрополит Теодосий, първойерарх на Руската Истинно-Православна Църква1
lode -> Избраникът на божията майка. Духовният лик на брат йосиф муньос
lode -> Кратко описание на духовния облик


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница