поставя Свещеното Предание по-високо от своята кариера!”
Ще припомним и твърде показателни думи на светител Серафим, които свидетелстват за предела, до който той е бил готов да отстоява православната вяра. По повод обвиненията в неканонични действия спрямо Московската патриаршия, които упорстващият в ереста си протойерей Сергий Булгаков отправял срещу Задграничния Архиерейски събор, архиепископ Серафим отговаря: “... Тук е съвсем неуместно даже да се споменава за неканоничност, защото в делата на вярата ни най-малко не е грешно да не се съгласиш с патриарха и със Събора на своята Църква, ако тази висша църковна власт отстъпва от истините на светото Православие.”28
Да, впечатляващо е наистина, че при цялата си твърдост във вярата светител Серафим е притежавал изключителна кротост и е бил чужд на какъвто и да било фанатизъм или самозатвореност. Справедливо г-н Кострюков неведнъж споменава и за диалогичността на светителя, но не пропуска да я асоциира с икуменическия диалог (сякаш за да помести светителя в един скрит във фонов режим църковно-политически кадър). Светител Серафим наистина винаги е бил готов за добротворно личностно общуване. Изпълнен с благодатна любов към ближния, притежаващ усетливост и разсъдителност, за него не е било нито трудно, нито опасно да разговаря с всякакви хора – било то с идейния си противник Джон Мот29, с когото е спорил лице в лице по светогледни въпроси, било с интелигент протестант, лекар римокатолик, или теософ, било с отявлен комунист, или с последния български цар Борис III, с когото няколко пъти е водил духовни беседи. Благ, добронамерен и деликатен към хората, с които Божият промисъл го е срещал, светител Серафим е умеел да види във всекиго от тях преди всичко човека, стараел се е да го насочи по подходящ начин към полезното за душата му, да го подтикне към православната вяра, към пътя на спасението. Но във всичко това не е имало нито капка сантиментализъм, ласкателство или конформизъм. Просто светител Серафим е бил свят човек, който не само е говорел за вярата, но е и живеел според вярата. Тази негова благодатна способност за общуване и диалог с хората няма нищо общо с духа на икуменизма, на икуменическия диалог, на икуменическите срещи и на всякакви подобни мероприятия, размиващи и разяждащи църковното съзнание. Такива начинания светителят е окачествявал като „безчиние” и ги е смятал за недопустими.
Добре известно е, че в своята позиция срещу икуменическата идеология и срещу църковните мероприятия в икуменически дух светител Серафим е проявявал изключителна последователност и принципност. Категоричното му неприемане на тези противохристиянски по същност явления не е било проява на ксенофобия, тесногръдие или фанатизъм, а на благодатното му знание, на опитното му духовно познание за пътя, който води към спасителното единение с нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос. Съзнавайки, че в това единение е целият смисъл и щастие на човешкото битие, той е охранявал пътя към него с евангелска кротост, ала и с непоклатима твърдост, вдъхновена от любовта му към Бога и ближните.
Това са мислите, които искахме да споделим в рамките на днешната ни кратка среща в памет на нашия скъп духовен отец светител Серафим, Софийски чудотворец, на когото дължим толкова много. Дано полемичният тон, наложен от обстоятелствата, не е изместил вниманието ни от неговата светла личност, отличаваща се с благодатна простота, изключителна цялостност и едноизмерност. А тези качества на светителя са намерили израз в последователните му неуморни трудове за съхраняване на вярата и благочестието, както и в саможертвената му отеческа любов и грижа за спасението на повереното му от Бога паство. По неговите свети молитви Бог да помилва и спаси душите ни.
монахиня Серафима (Димитрова)
Сподели с приятели: |