Карлос Кастанеда Изкуството на сънуването

Стигнахме до правоъгълния площад, без да разменим нито една дума. Обиколихме го няколко пъти, все така безмълвно. Доста много хора се навъртаха край магазините по улиците, които гледаха към източната и северната страна на парка. Настилката на всички улици покрай площада беше неравна. Къщите бяха груби едноетажни кирпичени постройки с кере­мидени покриви, варосани стени и с врати, боядисани в синьо или кафяво. На една пресечка встрани от площада високите стени на огромната колониална църква, която приличаше на мавърска дЖамия, се издигаха застрашително над покрива на единствения хотел в града.Откъм юЖната страна имаше два ресторанта, които съжителстваха по необясним начин и въртяха добра клиентела, предлагайки практически едно и също меню на едни и същи цени.

Аз наруших мълчанието и попитах дон Хуан не намира ли и той за странно, че двата ресторанта почти не се различа­ват.

- В този град всичко е възмоЖно - отвърна той. Начинът, по който го каза, ме смути.

- Защо си толкова нервен? - попита ме той със сериозно израЖение. - Да не би да знаеш нещо, което не искаш да ми каЖеш?

- Защо съм нервен ли? Ама че майтап. Та аз винаги съм нервен, когато съм край теб, дон Хуан - понякога повече, от­колкото друг път.

Прев. Александър Шурбанов
Дон Хуан май трябваше да полоЖи големи усилия, за да не се разсмее.

- Нагуалите действително не са най-друЖелюбните създа­ния на земята - рече той с извинителен тон. - Аз изпитах това на собствения си гръб, докато мерех сили с моя учител, уЖасния нагуал Хулиан. Самото му присъствие ме плашеше до смърт. А когато той ме вземеше на мушка, Винаги си мис­лех, че Животът ми не струва и пукната пара.

- Ти безспорно оказваш същото въздействие върху мен, дон Хуан.

Той избухна в искрен смях.

- О, не. Това е твърде преувеличено. Аз съм ангел в сравне­ние с него.

- МоЖе и да си ангел в сравнение с нагуала Хулиан, но аз не го познавам, за да ви съпоставя.

Дон Хуан се посмя още малко, а после отново стана серио­зен.

- Не зная защо, но определено съм уплашен - казах аз.

- Смяташ ли, че имаш някаква причина да си уплашен? -попита той, като спря да върви и ме изгледа втренчено.

Както ми се стори, тонът му и повдигнатите му веЖди издаваха подозрението, че аз зная нещо, което тая в себе си. Очевидно очакваше да направя разкритие.

- Твоята настойчивост ме учудва - казах аз. - Сигурен ли си, че не си ти този, който си е наумил нещо?

- Да, наумил съм си - призна той и се ухили. - Но не това е въпросът. Работата е там, че в този град има нещо, което те очаква. И ти или не знаеш точно какво е то, или знаеш, но не смееш да ми го каЖеш, или пък не знаеш абсолютно нищо.

- Какво ме очаква тук?

Вместо да ми отговори, дон Хуан закрачи отново и ние продължихме разходката В пълно мълчание. Направихме дос­та обиколки на площада, докато търсехме къде да седнем. След известно Време няколко млади Жени станаха от една пейка и си тръгнаха.

- Години наред съм ти описвал ненормалните практики на магьосниците от древно Мексико - рече дон Хуан, като се настани на пейката и ми направи знак да седна до него.

Говорейки така разпалено, сякаш за пръв път казваше това, той започна пак да ми разправя същото, което вече бях чувал от него многократно: че онези магьосници, водени от крайно егоистични интереси, влагали всичките си усилия в усъвършенстването на практики, които ги тласкали все по-далеч и по-далеч от трезвомислието и умственото равнове­сие, и че в крайна сметка били унищоЖени, когато слоЖните им системи от вярвания и практики се превърнали в такова бреме, което те повече не моЖели да носят.

- Древните магьосници, разбира се, Живеели и се развивали в този район - каза той, като ме наблюдаваше, за да види ре­акцията ми. - Тук, в този град. Той е издигнат върху основи­те на един от техните градове. В тукашната местност протичали всички дейности на древните магьосници.

- Напълно ли си сигурен в това, дон Хуан?

- Да, а ти много скоро ще се убедиш в думите ми. Нарастващата ми тревога ме принуЖдаваше да правя нещо, което ненавиЖдах: да съсредоточавам цялото си вни­мание върху самия себе си. Дон Хуан, долавяйки обърканите ми чувства, ги подклаЖдаше още повече.

- Съвсем скоро ще разберам дали ти всъщност си като древните магьосници, или като съвременните - рече той.

- Направо ще ме подлудиш с тези странни и зловещи при­казки - протестирах аз.

Тринайсетте години, прекарани с дон Хуан, ме бяха под­готвили най-вече да мисля за уЖаса като за нещо, което пос­тоянно се спотайва на две крачки от мен и всеки миг моЖе да се развихри.

Дон Хуан като че ли беше раздвоен. Забелязах, че поглеЖда крадешком към църквата. ДаЖе се дърЖеше разсеяно. Когато му заговорих, той не ме чу. НалоЖи се да повторя въпроса си:

- Чакаш ли някого?

- Да - отвърна той. - В това моЖеш да не се съмняваш. Тъкмо проверявах обстановката. Ти ме улови в момента, в който изследвах околността с енергийното си тяло.

- И какво усети, дон Хуан?

- Моето енергийно тяло усеща, че Всичко си е на място­то. Пиесата ще бъде поставена тази Вечер. Ти си главното действащо лице. Аз съм актьор с малка, но съществена роля. Напускам сцената В пърВото действие.

- За какВо гоВориш, дяВол да го Вземе?

Той не отВърна на Въпроса ми. Усмихна се многозначител­но.

- Просто подготвям почВата - рече той. - Малко те разг-рявам, така да се каЖе, като пак се Връщам към познатата идея, че съВременните магьосници са научили един труден урок. Те са разбрали, че само ако останат напълно безприст­растни, ще имат достатъчно енергия, за да бъдат свободни. Тяхната безпристрастност е много особена - тя не е поро­дена от страх или леност, а от убеЖдение.

Дон Хуан замълча за малко, изправи се и протегна ръцете си напред, после Встрани и най-сетне назад.

- Направи и ти така - посъветва ме той. - Тялото се от­пуска по този начин, а ти трябВа да си много отпуснат, за да посрещнеш оноВа, което ще дойде при теб довечера. - Той се усмихна широко. - Тази вечер ще бъдеш изправен пред пълна безпристрастност или пред крайна самозабрава. ТоВа е избор, който Всеки нагуал от моята приемствена линия трябва да направи.

Дон Хуан отново седна и си пое дълбоко дъх. Цялата му енергия сякаш беше отишла в думите, които беше казал.

- Струва ми се, че мога да разбера безпристрастността и самозабраВянето - продълЖи той, - защото имах изключи­телното предимстВо да познаВам двама нагуали: моя покроВител, нагуала Хулиан, и неговия покровител, нагуала Елиас. Лично видях разликата, която същестВуВаше меЖду тях. Нагуалът Елиас беше безпристрастен до такаВа степен, че моЖеше да слоЖи настрана един дар на силата. Нагуалът Хули­ан също беше безпристрастен, но не чак толкоВа, че да не се Възползва от подобен дар.

- Ако се съди по начина, по който говориш - казах аз, - ти май се каниш изневиделица да ме подлоЖиш на някакво изпи­тание тази вечер. Така ли е?

- Аз нямам властта да те подлагам изневиделица на какви­то и да е изпитания, но духът има тази Власт - заяви дон Хуан, ухилен до уши. После добави:

- Аз съм само негоВ слуЖител.

- КакВо ще направи духът с мен, дон Хуан?

- Мога единствено да ти кажа, че тази вечер ще получиш урок по сънуване, също като по-рано, на не аз ще ти предам този урок. Някой друг ще бъде твой учител и водач.

-И кой ще бъде той?

- Един гост, който, би могъл да те изненада ужасно много или абсолютно никак.

- А какъв е урокът, който ще получа?

- Това е урок, свързан с четвъртата врата на сънуването.-Той се състои от две части. Първата част ще ти обясня аз след малко. Втората никой не е в състояние да ти обясни, за­щото тя е нещо, което се отнася само за теб. Всички нагуали от моята линия са получили такъВ дВуделен урок, но той е бил различен за Всеки от тях; урокът винаги е бил съобразя­ван с личния характер на съответния нагуал.

- Твоето обяснение никак не ми помага, дон Хуан. Чувст­вам се все по-неспокоен.

Известно време мълчахме. Бях развълнуван и притеснен и се опасявах, че каквото и да казка, ще прозвучи като досадна забележка.

- Както вече знаеш, за съвременните магьосници директното Възприемане на енергията е въпрос на лично постижение - рече дон Хуан. - Ние се научаваме да манипулираме съ­бирателната си точка благодарение на собствената си дис­циплина. При древните магьосници преместването на събира­телната точка било последица от подчинението им на тех­ните учители, които осъществявали различните премества­ния чрез тайнствени действия и после ги предавали на учени­ците си като дарове на силата.

- Тези, чиято енергия е по-мощна от нашата, биха могли да направят с нас какво ли не - продълзки той. - Нагуалът Хулиан, например, беше в състояние да ме превърне във всичко, което би могъл да поиска - в светец или демон. Но той беше безупречен нагуал и ме остави да бъда самия себе си. Древни­те магьосници обаче не били толкова безупречни и с неспир­ните си усилия да се сдобият с власт над други хора създали атмосфера на мрак и узкас, която се предавала от учител на ученик.

Той се изправи и обгърна с поглед всичко около нас.

- Както и сам вшкдаш, този град не е нещо кой знае какво - продълзки дон Хуан, - но той крие неповторимо очарование за воините от моята линия. Тук се намира източникът на това, което сме, и източникът на онова, което не искаме да бъдем. И тъй като времето ми вече изтича, аз трябва да ти предам някои идеи, да ти разкаЖа някои истории, да те свържa с някои същества, и то именно тук, в този град, точно както и моят покровител постъпи с мен.

Дон Хуан каза, че ще ми повтори нещо Вече известно: че Всичко, което той е и което знае, е наследено от негоВия учи­тел, нагуала Хулиан, който от сВоя страна наследил Всичко от учителя си, нагуала Елиас; нагуалът Елиас - от нагуала Росендо; той пък - от нагуала Лухан; нагуалът Лухан - от на­гуала Сантистебан, а той - от нагуала Себастиан.

Дон Хуан формално ми поВтори и нещо, което по-рано ми беше обяснявал многократно - че имало още осем нагуала преди Себастиан, но те били доста различни. Макар и пряко сВързани със същата магьосническа линия, те били с други разбирания и с друго отношение съм магьосничеството.

- Сега трябВа да си спомниш и да ми поВториш Всичко, ко­ето съм ти казВал за нагуала Себастиан - нареди ми той.

ТоВа искане ми се стори странно, но аз Все пак изредих Всичко, което бях чувал от дон Хуан и негоВите сподВжници за нагуала Себастиан и за легендарния древен магьосник, предизвикател на смъртта, когото те наричаха „наемателя".

- Ти знаеш, че предизвикателят на смъртта дава дароВе на силата на Всеки нагуал поколения наред - каза дон Хуан. - И тъкмо специфичният характер на тези дароВе е променил основната посока на нашата приемствена линия.

Той ми обясни, че наемателят, бидейки магьосник от старата школа, усВоил от учителите си Всички тънкости, свър­зани с променянето на позицията на негоВата събирателна точка. Тъй като странният му жиВот и съзнанието му продължаВали навярно Вече хиляди години - предостатъчно Вре­ме, за да се усъВършенства каквото и да било - той понасто­ящем знаел как да достига и задърЖа стотици, ако не и хиля­ди позиции на събирателната точка. ДароВете му били еднов­ременно като карти, които изобразявали начини за премест­ване на събирателната точка до определени позиции, и като наръчници, указващи как да бъде прикоВана тя ВъВ Всяко от тези места с цел да се придобие компактност.

Дон Хуан беше В апогея на разказВаческото си майсторст­во. Никога не го бях чувал да говори толкоВа драматично. Ако не го познаВах добре, бих могъл да се закълна, че долаВям В гла­са му дълбоката и треВоЖна интонация на чоВек, обзет от страх или загриженост. ЖестоВете му създадоха у мен пред­ставата за добър актъор, който прекрасно изобразяВа безпокойство и Вълнение.

Дон Хуан ме погледна втренчено u ми каза с такъв тон и маниер, сякаш разкриваше някаква мъчителна тайна, че нагуалът Лухан, например, получил от наемателя дар, състоящ се от петдесет позиции. После заклати ритмично глава, като че ли безмълвно ме подканяше да се замисля над това, което току-що бе казал. Аз мълчах.

- Петдесет позиции! - възкликна той удивено. - За такъв дар една или най-много две позиции на събирателната точка биха били повече от достатъчни.

Дон Хуан сви рамене в знак на недоумение. - Казвали са ми, че нагуалът Лухан безкрайно допаднал на наемателя - продълЖи той. - Те станали толкова близки при­ятели, че направо били неразделни. Както съм чувал, двамата ходели всяка сутрин в отсрещната църква за утринната ли­тургия.

- Тук, в този град ли? - попитах аз, изненадан до немай-къде.

- Точно тук - отвърна той. - Възможно е да са седели на същото място, само че на друга пейка, преди повече от сто години.

- Нагуалът Лухан и наемателят действително са се разхождали из този площад, така ли? - отново попитах аз, нес­пособен да преодолея изумлението си.

- Разбира се! - възкликна той. - Доведох те тук, защото стихотворението, което ми прочете, ми подсказа, че вече ти е време да се срещнеш с наемателя.

Усетих как ме обзема паника с мълниеносна скорост. В продължение на няколко мига трябваше да си поемем дъх през устата.

- Вече сме обсъЖдали странните постижения на магьосници­те от древността - продължи дон Хуан. - Но винаги е трудно, когато човек трябва да говори само с идеални понятия, без нали­чието на непосредствен опит. Мога да ти повтарям до безкрай нещо, което за мен е съвършено ясно, а за теб - напълно неразби­раемо и невероятно, понюке не си се сблъсквал лично с него. Той стана и ме огледа от глава до пети.

- Хайде да влезем в църквата - каза той. - Наемателят харесва тази църква и околните места. Абсолютно сигурен съм, че сега е моментът да отидем там.

Откакто се познавах с дон Хуан, много рядко ми се беше случвало да изпитвам такъв страх. Бях се вцепенил. Когато се изправих, цялото ми тяло се разтрепери. Стомахът ми беше свит на топка, но щом дон Хуан се отправи към църкВата, аз все пак го последвах, без нищичко да кажа, макар че коленете ми трепереха и се огъваха неволно при всяка крачка. Докато извървим краткото разстояние от площада до цър­ковния портик, вече бях на път да припадна. Дон Хуан обаче обви раменете ми с ръка, за да ме подкрепи.

- Ето го и наемателя - каза той така небрежно, сякаш току-що бе зърнал някой стар приятел.

Погледнах натам, накъдето ми сочеше той, и видях група от пет жени и трима мъже, които бяха в другия край на пор­тика. Моят бърз и уплашен поглед не забеляза нищо необичай­но у тези хора. Дори не можех да определя дали се канят да влязат в църквата, или тъкмо излизат от нея. Затова пък ми направи впечатление,че те като че ли се бяха събрали там случайно. Явно не бяха заедно.

Когато дон Хуан и аз стигнахме до малката врата, вгра­дена в масивния дървен портал, три от жените вече бяха влезли в църквата. Тримата мъже и останалите две жени си отиваха. Почувствах се объркан и погледнах дон Хуан, за да получа някакво указание. Той посочи с брадичка към купела със светената вода.

- Трябва да спазим правилата и да се прекръстим - про­шепна той.

- Къде е наемателят? - попитах аз, също шепнешком. Дон Хуан топна пръстите си в купела и се прекръсти. С повелително движение на брадичката той ме подкани да нап­равя същото.

- Наемателят не беше ли един от тримата мъгке, които си тръгнаха? - пошушнах му аз на ухото.

- Не - тихичко отвърна той. - Наемателят е една от три­те жени, които останаха. Тази, която стои в задната редица.

В този момент една Жена, застанала по-назад, извърна лице към мен, усмихна се и ми кимна.

Само с един скок се озовах до вратата и хукнах навън.

Дон Хуан побягна след мен. С невероятна пъргавина той ме настигна и ме хвана за ръката.

- Къде отиваш? – попита той, като целият се превиваше от смях.

Докато си поемах въздух на големи глътки, дон Хуан здра­во ме държеше за ръката. Направо се задушавах. Той се тре­сеше от пристъпи на смях, които приждаха като океански вълни. Енергично се отскубнах от него и тръгнах към площа­да. Той ме последва.

- Никога не съм си представял, че ти толкова ще се разтревожиш - Възкликна дон Хуан, разтърсен от ноВ изблик на смях.

- Защо не ми каза, че наемателят е жена?

- Онзи магьосник там, В църквата, е предизВикателят на смъртта - заяви той напълно сериозно. - За такъв магьос­ник, толкова изкусен В промените на събирателната точка, да бъде мъж или жена е Въпрос на избор или на удобство. Това е първата част от урока по сънуване, за който ти говорих. А предизвикателят на смъртта е тайнственият гост, който ще те посвети в този урок.

Дон Хуан отново прихна и се хвана за корема, кашляйки от смях. Аз бях загубил ума и дума. И тогава изведнъж ме обзе ярост. Не бях вбесен от дон Хуан, нито пък от себе си или от когото и да е. Това беше някакВа студена ярост, която ме накара да се почувствам щака, сякаш гръдният ми кош и всичките ми вратни мускули щяха да се пръснат.

- Хайде да се върнем в църквата! -извиках аз и не можах да позная собствения си глас.

- Е, ти пък сега - меко каза той. - Не е нужно да се хвър­ляш в огъня просто ей-така. Помисли добре. Разсъдй. Преце­ни нещата. Поуспокой го този твой ум. Никога в живота си не си бил изправян пред такова изпитание. Сега трябва да си хладнокръвен.

- Аз не мога да ти нареждам какво да направиш - продъл­жи той. - Като всеки друг нагуал, мога само да те изправя пред твоето предизвикателство, след като доста заобиколно съм ти казал всичко, което има отношение към този слу­чай. Това е една от маневрите на нагуалите: да казват всич­ко, без да го казват, или да питат, без да питат.

Искаше ми се набързо да приключа с цялата тази работа. Дон Хуан обаче смяташе, че една кратка пауза ще възстано­ви онова, което бе останало от моята самоувереност. Коле­нете ми се подгъваха. Той загрижено ме накара да седна на тротоара. После се настани до мен.

- Първата част от въпросния урок по сънуване се изразява в това, че мъжкият и женският пол не са окончателни състоя­ния, а резултат от един специфичен начин на разполагане на събирателната точка - каза той. - И това разполагане, естес­твено, е въпрос на воля и на обучение Тъй като древните ма­гьосници са имали слабост към подобни занимания, те са единс­твените, които могат да хвърлят светлина върху тази тема.

Започнах да споря с дон Хуан, навярно защото не виждах друг разумен начин на реакция.

- Не мога да приема или да повярвам в това, което ми казВаш - заявих аз. Усетих, че се разгорещявам.

- Но нали видя жената - рязко каза той. - Да не мислиш, че става дума за някакъв номер?

- Не зная какво да мисля.

- Онова същество в църквата е истинска жена - рече дон Хуан убедително. - Защо това те тревожи толкова много? Обстоятелството, че тя по рождение е била мъж, свидетел­ства единствено за силата на машинациите, използвани от древните магьосници. Подобни неща не би трябвало да те из­ненадват. Ти вече си усвоил всички принципи на магьосничес­твото.

Вътрешностите ми щяха да се пръснат от напрежение. Дон Хуан ми каза с упрек В гласа, че просто се заяждам с него. С престорено търпение, но с искрена самомнителност аз се заех да му обясня биологическата основа на мъжкия и на жен­ския пол.

- Всичко тоВа ми е ясно - отвърна той. - И твоите твър­дения са верни. Грешката ти е само, че се опитваш да ги из­караш униВерсални.

- В момента говорим за основни принципи! - извиках аз. - Те са валидни за всеки човек, тук или в който и да е кът на вселена­та.

- Правилно. Така е - спокойно каза той. - Всяка твоя дума е Вярна, стига събирателната ни точка да се намира В оби­чайната си позиция. Ала щом тя бъде преместена отВъд една определена граница и нашият ежедневен свят вече не е в сила, тогава никой от любимите ти принципи не притежава онова Всеобщо значение, за което говориш. Ти грешиш, като забра­вяш, че предизвикателят на смъртта е преминал тази грани­ца хиляди, ама хиляди пъти. Не нужно да си гений, за да раз­береш, че наемателят вече не е въВ властта на същите сили, в чиято власт си ти.

Казах на дон Хуан, че не искам да се препирам с него - ако това можеше да се нарече препирня, - а просто не мога да приема практическата страна на магьосничеството, която до този момент ми бе изглеждала толкова невероятна, че ни­кога не се бях замислял над нея като над някакъв действите­лен проблем. Наблегнах, че като сънувач се бях убедил от ли­чен опит, че в сънуването всичко е възможно. Припомних му, че той самият бе подхранвал и доразвивал това мое убежде­ние, наред с идеята за крайната необходимост от наличието на здрав дух. Но онова, за което говореше той в случая с наемателя, напраВо противоречеше на здравия разум. То би мог­ло да има Връзка единстВено със сънуването, но не и с ежед­невния сВят. Осведомих го, че за мен едно такова твърдение е не само отблъскващо, но и несъстоятелно.

- Защо реагираш така бурно? - усмихнато попита дон Хуан.

Въпросът му ме свари неподготвен. Почувствах се неловко.

- Струва ми се, че всичко това е някаква заплаха за мен - признах си аз. Говорех съвсем сериозно. Мисълта, че Жената в църквата е била мъЖ, някакси ме отвращаваше.

В главата ми се въртеше и нещо друго: моЖе би наемате­лят е травестит, мислех си аз. Не на шега попитах дон Хуан за съществуването на подобна възможност. Той избухна в такъв смях, че едва не му призля.

- Тази възможност е твърде светска - заяви той. - Ста­рите ти приятели навярно биха могли да прибягнат до такоВа нещо. НоВите обаче са по-изобретателни и по-малко склонни към самозадоволяване. Повтарям: онова същество в църквата е Жена. То е „тя". И тя има всички Женски органи и атрибути - добави той със злорада усмивка. - Нали винаги си имал слабост към Жените, а? Цялата ситуация като че ли е нагласена специално за теб.

Веселието му беше толкова буйно и детинско, че се преда­де и на мен. И двамата се позасмяхме: той - напълно освобо­дено, а аз - доста угриЖено.

И тогава взех решение. Изправих се и казах високо и ясно, че нямам никакво Желание да се занимавам с наемателя, в ка­къвто и образ да ми се представи той. Моят избор беше да се откаЖа от цялата тази работа и да се Върна В къщата на дон Хуан, а после да се прибера у дома.

Дон Хуан отвърна, че няма нищо против решението ми, и ние тръгнахме към къщата му. Мислите ми лудо препускаха: дали постъпвам така, както трябва? Дали не бягам просто от страх? Разбира се, веднага окачествих моя избор като правилен и неизбеЖен. В края на краищата, както сам се убеЖдавах, аз не се интересувах от придобивки, а да получа дар от наемателя беше все едно да се сдобия с някаква собст­веност. После внезапно бях обзет от съмнения и любопитст­во. Имаше толкова много въпроси, които бих могъл да задам на предизвикателя на смъртта.

Сърцето ми започна да бие така силно, че го усещах чак в стомаха си. ТоВа туптене изведнъЖ се превърна в гласа на сънния пратеник. Той наруши обещанието си да не се меси в работите ми и каза че, една невероятна сила ускорява пулса ми, за да ме накара да се върна в църквата; да вървя към къ­щата на дон Хуан би означавало да вървя към. смъртта си.

Веднага се спрях и припряно споделих с дон Хуан онова, ко­ето бях чул от пратеника.

- Вярно ли е това? - попитах аз.

- Боя се, че да - плахо призна той.

- А защо самият ти не ми го каза, дон Хуан? Нима щеше да ме оставиш да умра, защото ме мислиш за страхливец? -попитах аз, обзет от ярост.

- Нямаше да умреш просто така. Твоето енергийно тяло има безкрайни възмоЖности. А и никога не ми е хрумвало да те мисля за страхливец. УваЖаВам решенията ти и хич не ме е гриЖа за мотивите, които стоят зад тях. Ти си в края на пътя, също като мен; така че бъди истински нагуал. Не се срамувай от това, което си. Смятам, че ако беше страхли­вец, щеше да умреш от уЖас още преди години. Но ако си пре­калено уплашен, за да се срещнеш с предизвикателя на смърт­та, по-добре е да умреш, отколкото да се изправиш пред него. В това няма нищо срамно.

- Хайде да се върнем в църквата - казах аз с цялото спо­койствие, на което бях способен.

- Ето че стигаме до същността на въпроса! - възкликна дон Хуан. - Но нека най-напред да отидем в парка, да седнем на някоя пейка и внимателно да обсъдим вариантите на твоя избор. Така ще спестим време, а освен това е още твърде рано за работата, която ни предстои.

Отидохме в парка, веднага намерихме свободна пейка и сед­нахме.

- Трябва да разбереш, че единствено ти самият моЖеш да решиш дали да се срещнеш с наемателя, или не, и дали да прие­меш неговите дарове на силата, или да ги отхвърлиш - каза дон^Хуан. - Необходимо е обаче да изразиш решението си пред Жената от църквата, лице в лице и без чуЖда помощ; в противен случай то няма да се зачита.

Той ме предупреди, че даровете на наемателя са изключи­телни, но цената им е огромна. Самият дон Хуан не одобря­ваше нито даровете, нито пък цената им.

- Преди да вземеш окончателното си решение - продълЖи той, - трябва да узнаеш всички подробности, свързани с на­шата спогодба с този магьосник.

- Предпочитам да не чувам нищо повече за това, дон Хуан - замолих го аз.

- ДлъЖен си да го знаеш - рече той. - Как иначе ще направиш своя избор.

- Не мислиш ли, че колкото no-малко зная за наемателя, толкоВа по-добре би било за мен?

- Не Сега не моЖеш да секриеш и да чакаш опасността да премине. Сега е моментът на истината. Всичко, което си напраВил и преЖивял В сВета на магьосниците, е било предназ­начено да те доведе до тоВа място. Hе исках да ти го казВам, защото знаех, че енергийното ти тяло ще ти каЖе, че не е Възможно да избегнеш тази среща - даЖе и чрез смъртта. Разбираш ли ме?

Дон Хуан ме разтърси за раменете.

- Разбираш ли? - повтори той.

Разбирах Всичко толкова добре, че го попитах дали би мо­гъл да промени нивото на съзнанието" ми за да намали страха притеснението ми. НегоВото рязко „не" почти ме накара да подскоча.

Трябва да се. срещнеш с предизВикателя на смъртта хладнокръвно и крайно обмислено - продълЖи той. - А и не моЖеш да използВаш заместници.

Дон Хуан спокойно започна да поВтаря Всичко, което Вече ми беше казвал за предизВикателя на смъртта. Докато гоВореше, аз си дадох сметка, че моето объркване донякъде се дълЖеше на думите, които употребяваше. Испанските думи, с които си слуЖеше той за „предизВикател на смъртта" и за „наемател", бяха съотВетно „el desafiante de la muerte" и „el inquilino", като и едното, и другото автоматично обозначаВат същество от мъЖки пол. ЗатоВа пък, описВайки Взаимоо­тношенията меЖду нагуалите от негоВата линия и наемате­ля, дон Хуан постоянно смесваше обозначенията за мъЖки и за Женски род В испанския език, като по този начин напълно ме обърка.

Дон Хуан каза, че наемателят трябВало да плаща за енер­гията, която той взимал от нагуалите, но неговата отплата обвързала тези магьосници за поколения наред. В замяна на енергията, получена от всички тях, Жената от църквата ги учела Точно какво да направят, за да могат да преместват събирателните си точки до някои специфични позиции, избра­ни от самата нея. С други думи, тя обвързала всички тези хора с дарове на силата, състоящи се от предварително изб­рани, точно определени позиции на събирателната точка, за­едно с цялостните последици от това.

- Какво имаш предВид под „цялостни последици", дон Хуан?

- Имам предВид отрицателните резултати, породени от тези дарове. Жената от църквата познава единствено самозабравянето. У нея няма никаква трезвост, никаква умере­ност. Тя например научи нагуала Хулиан как да наглася съби­рателната си точка така, че да се превръща в Жена, също като нея. А да научиш на подобно нещо такъВ непоправим сластолюбец като моя покровител, е все едно да снабдиш ня­кой алкохолик с пиене.

- Но нали всеки трябва лично да отговаря за постъпките си?

- Така е, наистина. На някои от.нас обаче им е по-трудно да се дърЖат отговорно, отколкото на останалите. Да уве­личаваш тази трудност преднамерено, както прави онази Жена, означава да упраЖняваш прекалено голям и излишен на­тиск върху нас.

- Откъде знаеш, че Жената от църквата прави това пред­намерено?

- Тя е постъпила така с всеки нагуал от моята линия. Ако се вгледаме в себе си честно и откровено, ще трябва да приз­наем, че с даровете си предизвикателят на смъртта ни е превърнал в линия от твърде зависими, склонни към самозабравяне магьосници.

Повече не бях В състояние да опрощавам езиковите про­тиворечия на дон Хуан и му се оплаках от това.

- Трябва да говориш за този магьосник или в мъЖки род, или в Женски, но не и в двата - упрекнах го аз. - И без друго съм твърде напрегнат, а твоята произволна употреба на ро­довете ме кара да се притеснявам още повече.

- И аз самият съм много притеснен - призна той. - Но ис­тината е, че предизВикателят на смъртта е и мъЖ, и Жена. Никога не съм моЖел да приема благосклонно промените на този магьосник. Бях сигурен, че и ти ще имаш такова отно­шение, след като си го видял най-напред като мъЖ.

Дон Хуан ми припомни как преди години ме бе завел да се срещна с предизвикателя на смъртта; тогава аз се срещнах с мъЖ - странен индианец, нито стар, нито млад, с много крехко телослоЖение. Запомнил съм най-вече особения му акцент и една чудата метафора, употребена от него, докато описВаше неща, които, според собствените му твърдения, лично бил видял: „mis ojos se pasearon", „очите ми се разходи­ха". Той например каза: „Очите ми се разходиха по шлемове­те на испанските завоеватели".

Тази случка бе останала в съзнанието ми като нещо съвсем мимолетно, затова аз Винаги съм смятал, че срещата ни е продължила само няколко минути. Впоследствие разбрах от дон Хуан, че тогаВа съм прекарал цял един ден с предизВикателя на смъртта.

- ОдеВе се опитвах да узная от теб дали си наясно с това, което стаВа – продължи дон Хуан, - защото си мислех, че преди години ти сам си уговорил среща с предизвикателя на смъртта.

- Ти си ме надценил, дон Хуан. В този случай аз наистина не съм наясно с нищо. КакВо те накара да мислиш, че зная как стоят нещата?

- Той като че ли се е привързал към теб. А за мен това оз­начаваше, че е възмоЖно вече да ти е дал дар на силата, ма­кар и да не си спомняш; или пък че моЖе да сте се разбрали как да се срещнеш с него като Жена. ДаЖе подозирах, че тя ти е дала точни указания.

Дон Хуан отбеляза, че предизвикателят на смъртта, би­дейки същество с подчертано ритуални навици, винаги се сре­щал с всички нагуали най-напред като мъЖ, както станало в случая с нагуала Себастиан, а впоследствие като Жена.

- Защо наричаш даровете му „дарове на силата"? И защо е цялата тази мистерия? - попитах аз. - Ти самият моЖеш да преместиш събирателната си точка до която си искаш пози­ция, не е ли така?

- Названието им е „дарове на силата", понеЖе те са плод на специализираното познание на магьосниците от древност­та - отвърна той. - А са обградени с мистерия, защото ни­кой на тази земя, с изключение на предизВикателя на смърт­та, не е в състояние да ни даде пример за това познание. Аз, разбира се, мога да премествам събирателната си точка до всяко избрано от мен полоЖение, вътре в човешката енергий­на форма или извън нея. Но за разлика от предизВикателя на смъртта, който единствен знае това, аз не зная какво да праВя с енергийното си тяло ВъВ Всяко от тези полоЖения, за да получа цялостно Възприятие и абсолютна компактност.

Дон Хуан ми обясни, че съвременните магьосници не са за­познати c подробностите, свързани с хилядите възмоЖни по­зиции на събирателната точка.

- Какво имаш предвид под „подробности"? - попитах аз.

- Това са специфични начини на отношение към енергийно­то тяло, отношение, чиято цел е да се задърЖа събирателна­та точка фиксирана в конкретните полоЖения - отвърна той.

После ми даде за пример самия себе си. Каза, че дарът на силата с който се сдобил той от предизВикателя на смърт­та, Включвал позицията на събирателната точка на враните и начините за манипулиране на енергийното тяло, водещи до получаване на цялостно възприятие като врана. Дон Хуан ми обясни_, че цялостното възприятие и компактност били оно­ва, към което древните магьосници се домогвали на Всяка цена, и че в случая с неговия собствен дар на силата цялост­ното възприятие било резултат от съзнателния процес, кой­то той трябвало да усВои постепенно, точно както чоВек се учи да бораВи с много слоЖна машина.

Дон Хуан допълни, че поВечето от промените, които изпитВат съвременните магьосници, са леки промени В рамки­те на един тънък сноп от сияйни енергийни нишки, намиращ се В сияйното яйце, наречен „чоВешки сноп", или чисто човешкия аспект на вселенската енергия. Отвъд тази ивица, но Все още В пределите на сияйното яйце, е разполоЖена сфера­та на мащабните промени. Когато събирателната точка се премести до някоя позиция, намираща се В тази област, Възп­риятието Все още е разбираемо за нас, но за да бъде цялост­но, се изискват извънредно подробни процедури.

- Неорганичните същества подлъгаха теб и Карол Тигз при последното Ви пътуВане, като помогнаха и на дВама Ви да получите абсолютна компактност при мащабна промяна - каза дон Хуан. - Те преместиха събирателните Ви точки до най-далечната ВъзмоЖна позиция, а после Ви помогнаха да Въз­приемате там така, сякаш сте В еЖедневния свят - нещо почти невъобразимо. За да използва такъВ начин на възприя­тие, един магьосник се нуЖдае или от практически познания, или от Влиятелни приятели. Вашите приятели накрая щяха да Ви измамят и да Ви оставят двамата с Карол сами да се погриЖите за себе си и да усВоите практическите мерки, нео­бходими за оцеляването ви В другия свят. В крайна сметка Вие щяхте да станете познавачи на цял куп процедури, също като онези крайно осведомени древни магьосници.

- Всяка мащабна промяна има различни вътрешни принци­пи - продълЖи той, - които съвременните магьосници биха могли да изучат, ако знаеха как да фиксират събирателните си точки за достатъчно дълго Време при която и да е такава промяна. Единствено древните обаче притеЖавали специфич­ното познание, което се изисква за тази цел.

Дон Хуан добави, че осемте нагуала, предшестващи Себас­тиан, не познаВали характерните процедури, свързани с промените на събирателната точка, и че наемателят показал на нагуала Себастиан как да получава цялостно Възприятие при десет нейни позиции. Нагуалът Сантистебан се сдобил със седем позиции, нагуалът Лухан - с петдесет, нагуалът Росен-до - с шест, нагуалът Елиас - с четири, нагуалът Хулиан - с шестнайсет, а самият дон Хуан - с дВе; тоВа праВело общо деветдесет и девет специфични позиции на събирателната точка, които неговата приемствена линия познавала. Той каза, че ако го запитам дали смята тоВа за изгода, ще трябва да ми отговори с „не", защото бремето на тези дароВе кара­ло линията му да се доближи до атмосферата, присъща на древните магьосници.

- Сега е тВой ред да се срещнеш с наемателя - продълЖи дон Хуан. МоЖе би даровете, които той ще ти даде, ще нару­шат цялостното ни равноВесие и нашата линия ще се пото­пи В мрака, погубил древните магьосници.

- Това е толкова теЖко, че е просто отвратително - ка­зах аз.

- Най-искрено ти съчувствам - рече той със сериозно изра­жение. - Зная, че за теб няма да е никаква утеха, ако ти каЖа, че тоВа е най-теЖкото изпитание, на което моЖе да бъде под­ложен един съВременен нагуал. Срещата с нещо толкова древ­но и загадъчно като наемателя вдъхва не страхопочитание, а неприязън. Поне такоВа беше моето отношение, а и все още е.

- Защо аз трябва да продълЖа всичко това, дон Хуан?

- Защото, без сам да знаеш, Вече си приел предизвикателс­твото на предизвикателя на смъртта. Аз подмолно се сдо­бих с твоето съгласие по Време на обучението ти, точно как­то и моят учител се сдоби с моето.

- На Времето и аз преЖивях същия уЖас, само че по малко по-груб начин - добаВи дон Хуан и се закиска. - Нагуалът Ху­лиан обичаше да си праВи кошмарни шеги. Той ми каза, че една много красива и страстна вдовица е безумно влюбена в мен. Нагуалът често ме водеше на църкВа и там Вече бях виждал въпросната Жена, която винаги се взираше в мен. Намирах я за хубава. А аз бях млад и похотлив. И когато нагуалът ми каза, че тя ме харесва, веднага лапНах въдицата. МоЖеш да си представиш как се почувствах, след като разбрах каква е гру­бата истина.

Едва се сдърЖах да не прихна, като гледах Жестовете на дон Хуан, изразяващи изгубена невинност. В следващия миг осъзнах, че описаната от него ситуация не е смешна, а страшна.

- Сигурен ли си, дон Хуан, че онази Жена е наемателят? -попитах аз с надеЖдата, че моЖе да е станала някаква грешка или че всичко това е просто лоша шега.

- По-сигурен не бих могъл да бъда - отвърна той. - ДаЖе и да бях толкова глупав, че да забравя наемателя, изключено е моето виждане да ме подведе.

- Значи ли това, че той има друг тип енергия?

- Не, няма друг тип енергия, но има енергийни особености, с които определено се различава от нормалните хора.

- И все пак, дон Хуан, напълно ли си уверен, че онази Жена е наемателят? - настойчиво повторих аз, тласкан от някакво странно отвращение и уплаха.

- Именно тя е наемателят! - възкликна той с тон, който не допускаше и най-малкото съмнение.

Известно време мълчахме. Седях В очакване на следващия ход, обзет от паника, която не се поддаваше на описание.

- Вече съм ти казвал, че да бъдеш естестВен мъЖ или ес­тествена Жена е въпрос на разполоЖение на събирателната точка - рече дон Хуан. - Под „естествен" имам предвид чо­век, който по роЖдение е от мъЖки или Женски пол. За един Виждащ най-ярката част от събирателната точка при Жени­те е обърната навън, а при мъЖете - навътре. Събирателна­та точка на наемателя първоначално е била обърната навът­ре, но той я е променил, извъртайки я, и по този начин е при­дал на яицеподобната си енергийна форма вид на извита ракоВина.