Карлос Кастанеда Изкуството на сънуването

Карол ми се усмихна и ме прегърна. Бях обзет от такаВа безпределна любов към нея, че неВолно се разплаках.

- ТВоето енергийно тяло се движи напред по сияйните енергийни нишки на Вселената - прошепна тя на ухото ми. -Ние се дВижим, носени от намерението - този дар, получен от предизВикателя на смъртта.

Имах достатъчно енергия, за да проумея думите й. Дазке я попитах дали самата тя разбира значението на Всичко тоВа. Тя ме накара да замълча и отноВо прошепна на ухото ми:

- Напълно ми е ясно; дарът, предназначен за теб от пре­дизВикателя на смъртта, са били крилете на намерението. С тяхна помощ ти и аз сънуваме самите нас В друго Време - ВъВ Време, което още не е дошло.

Отблъснах я и седнах на леглото. Начинът, по който тя из­рече тези слозкни магьоснически обяснения, ме изпълни с треВога. Карол по принцип не се отнасяше сериозно към абстрак­тното мислене. Винаги се бяхме шегували, че й липсва фило­софска нагласа.

- КакВо стаВа с теб? - попитах аз. - Претърпяла си нео­бичайно развитие; Карол магьосницата се е превърнала Във философ. ГоВориш съвсем като дон Хуан.

- Все още не - отвърна тя със смях. - Но тоВа положение скоро ще настъпи. То постоянно наближава и когато най-сетне ме достигне, за мен ще е от лесно по-лесно да бъда магъосница-философ. И никой няма да е В състояние да обясни тоВа, защото то просто ще се случи.

В съзнанието ми проехтя сигнал за тревога.

- Ти не си Карол! - извиках аз. - Ти си предизВикателят на смъртта в образа на Карол. Така си и знаех!

Карол прихна да се смее; моето обвинение ни най-малко не я смути.

- Не се дръЖ като глупак - рече тя. - Ще изпуснеш урока. Сигурна бях, че рано или късно ще се поддадеш на склонност­та си да се самозабравяш. Повярвай ми, аз съм Карол. Ние просто правим нещо, което никога не сме правили: служим си с намерението ВъВ Второто Внимание - така, както са пос­тъпвали древните магьосници.

Думите й не успяха да ме убедят, но нямах поВече енергия, за да продълЖа да споря, понеЖе нещо от рода на мощните Вихрушки, които познавах от сънуването си, бе започнало да ме тегли. Смътно долоВих гласа на Карол, която ми гоВореше на ухото: „Ние се сънуваме. Сънувай своето намерение към мен! Устреми ме напред! Устреми ме напред!"

С голямо усилие успях да изразя най-съкроВената си мисъл. - Остани тук с мен заВинаги - произнесох аз баВно, също като развален магнетофон. Тя отвърна нещо неразбираемо. Идеше ми да се посмея на собствения си глас, но В този миг Вихрушката ме погълна.

Когато се събудих, бях съм в хотелската стая. Нямах представа колко дълго бях спал. Изпитах огромно разочарова­ние, щом Видях, че Карол не е при мен. Облякох се набързо и слязох Във фоайето, за да я потърся. Освен тоВа исках да се избавя от една странна сънливост, която ме беше налегнала. Администраторът на рецепцията ми каза, че американка­та, която е наела стаята, току-що е излязла от хотела. Из­тичах на улицата, като се надявах, че ще я настигна, но от нея нямаше и следа. Беше пладне; слънцето грееше в безоблач­ното небе. Времето беше малко горещо.

Отидох до църквата. Изпитах искрена, но не особено сил­на изненада, когато установих, че архитектурните й особе­ности действително са такива, каквито ги бях видял в онзи сън. Равнодушно изтъкнах някои заядливи доводи пред самия себе си. МоЖе би някога бях разглеЖдал задната страна на църкВата заедно, с дон Хуан и сега просто не си спомнях за това. Обмислих тази Възможност, но открих, че тя изобщо не ме интересуВа. Моят план за проверка и потвърждение на фактите, така или иначе, нямаше никакво значение за мен. Бях твърде сънен, за да ме е гршка за подобни неща.

Оттам полека изминах разстоянието до къщата на дон Хуан, като Все още се надявах да намеря Карол. Бях сигурен, че ще я заваря да ме чака в неговия дом. Дон Хуан ме посрещ­не така, сякаш бях възкръснал от мъртвите. Той и останали­те магьосници от групата, развълнувани до немай-къде, ме разглеЖдаха с нескрито любопитство.

- Къде си бил? - поиска да разбера дон Хуан. Не моЖех да проумея за какво беше цялата тази суетня. Казах му, че съм прекарал нощта заедно с Карол В хотела при площада, понеЖе не съм имал достатъчно енергия, за да из­вървя разстоянието от църквата до тяхната къща, и доба­вих, че те вече са узнали всичко това.

- Нищо подобно не сме узнали - сепна се той.

- Карол не Ви ли каза, че беше с мен? - попитах аз, обзет от смътно подозрение, което би ме накарало да се разтреВоЖа, ако не бях толкова изтощен.

Никой не ми отговори. Всички си размениха изпитателни погледи. Обърнах се към дон Хуан и му казах, че, доколкото бях разбрал, той самият бил изпратил Карол да ме намери. Дон Хуан закрачи напред-назад из стаята, без да продума.

- Карол Тигз изобщо не е била при нас - рече той след мал­ко. - А пък теб те нямаше в продълЖение на деВет дни.

Умората, която изпитвах, ми попречи да реагирам по съотВетен начин на тези поразителни твърдения. Тонът, с кой­то ги изрече, както и загрижеността на цялата група, беше предостатъчно доказателство за тяхната сериозност. Аз обаче бях толкоВа капнал, че просто не знаех какВо да каЖа.

Дон Хуан ме помоли да им разпраВя най-подробно за Всичко, което се бе случило меЖду предизВикателя на смъртта и мен. Останах смаян от факта, че успях да си спомня извънредно много неща и да ги разкаЖа Въпреки изтощението си. Напрег­натата атмосфера се поразВедри за миг, докато описвах как се бе смяла Жената на моите безсмислени викоВе, с които бях изразил намерението си да Видя енергията В нейния сън.

- За тази цел е по-добре да посочВаш нещата с кутрето си - казах аз на дон Хуан, но В думите ми нямаше и следа от уп­рек.

Той ме попита дали смехът е бил единствената реакция, с която Жената е посрещнала Виковете ми. Аз си спомнях само нейното Веселие и факта, че тя бе отбелязала какВа силна неприязън изпитВа той към нея.

- Не изпитвам неприязън към нея - Възрази дон Хуан. -Просто не ми допадат насилстВените методи на дреВните магьосници.

Обръщайки се към Всички, заяВих, че аз лично бях харесал тази Жена извънредно много, без каквито и да е предубеЖдения; и че бях почуВстВал такава любоВ към Карол Тигз; какВа-то никога не съм смятал, ме мога да изпитам към някого. Те като че ли не разбраха за какВо им гоВорех. Само си размениха погледи, сякаш аз Внезапно бях полудял. Исках да каЖа още нещо, да се доизясня. Дон Хуан обаче направо ме изтика от къщата - както си помислих, за да ми попречи да издрънкам и други глупости - и ме поВеде обратно към хотела.

Същият администратор, с който бях разговарял преди, любезно изслуша нашето описание на Карол Тигз, но категорично отрече да е Вшкдал някога както нея, така и мен. Той даЖе побика камериерките, които потвърдиха думите му.

- КакВо би могло да означава Всичко тоВа? - изрече дон Хуан на глас, макар че този Въпрос явно бе насочен към самия него. После Внимателно ме изВеде навън.

- Хайде да се махаме от тоВа проклето място - каза той. Когато излязохме на улицата, дон Хуан ми нареди да не се обръщам назад към хотела, нито пък да гледам към църквата, която се намираше отсреща, а да си дърЖа главата наве­дена. Погледнах към обувките си и мигновено осъзнах, че вече не съм с дрехите на Карол, а с моите собствени. Колкото и да се мъчих, не моЖах да си спомня кога съм се преоблякъл. Предположих, че това трябва да е станало след събуЖдането ми в хотелската стая. Вероятно тогава бях нахлузил собст­вените си дрехи, макар че не помнех абсолютно нищо.

Докато разсъЖдавах над този въпрос, стигнахме до площада Преди да го прекосим, за да се отправим към къщата, аз разказах на дон Хуан за дрехите. Той ме изслуша много внима­телно, като клатеше глава ритмично. После седна на една пейка и с искрено загршкен тон ме предупреди, че за момента няма как да узная какво се е случило във второто внимание меЖду Жената от църквата и моето енергийно тяло. Каза, че контактът ми с онази Карол Тигз от хотела е бил просто Върхът на айсберга.

- УЖасно е да си помисли човек, че ти си бил ВъВ Второто Внимание в продълЖение на девет дни - добави дон Хуан. - За предизвикателя на смъртта девет дни са само един миг, но за нас са цяла вечност.

Не смогнах да възразя, да обясня или да каЖа каквото и да е, защото той ме възпря със следната забелеЖка:

- Разсъди добре. Ако все още не моЖеш да си спомниш всички неща, на които съм те учил и които съм правил с теб във второто внимание, представи си колко по-трудно би било да си спомниш на какВо те е научила Жената от църква­та и какво е направила с теб. Аз съм те карал само да преми­наваш в друго ниво на съзнание, а тя те е накарала да преми­неш в друга вселена.

Почувствах се слаб и победен. Дон Хуан и другите двама магьосници от групата му, които бяха с нас, ме подканиха да напрегна всичките си сили и да си спомня в кой момент съм се преоблякъл. Не бях в състояние да го направя. В съзнание­то ми нямаше нищо: нито впечатления, нито спомени. Ня­каква част от мен като че ли отсъстваше.

Вълнението на тримата ми спътници започна да става неудърЖимо. Никога не бях виЖдал дон Хуан толкова разтреВоЖен. Във всяка негова дума или постъпка Винаги бях долавял шеговитост и липса на сериозно отношение към самия себе си. Този път обаче полоЖението беше по-различно.

Отново напрегнах паметта си, като се мъчех да извикам някой спомен, който би могъл да хвърли светлина върху всич­ко това; и отново не постигнах резултат, но Вече не се чуВстВах победен - точно обратното, бях обзет от невероятен оптимизъм. Струваше ми се, че всяко нещо си идва на място­то.

Дон Хуан беше обезпокоен най-вече от факта, че не знае­ше нищо за сънуването, което бях осъществил заедно с Жена­та от църквата. Според неговите разбирания създаването на сънувания хотел, сънувания град и сънуваната Карол Тигз беше просто един отделен пример за невероятните способ­ности на древните магьосници в областта на сънуването -способности, чийто пълен обсег надхвърля човешкото въобраЖение.

Накрая дон Хуан импулсивно разпери ръце и на лицето му се появи обичайната Жизнерадостна усмивка.

- МоЖем само да си направим извода, че Жената от църк­вата ти е дала практически урок - каза той с бавен и пред­пазлив тон. - Превръщането на една неразбираема маневра в нещо разбираемо ще бъде колосална задача за теб. Бил си сви­детел на майсторски ход, осъществен от предизвикателя на смъртта в образа на Жената от църквата. Тя е използвала енергийното тяло на Карол, както и твоето, за да отлети, за да се освободи от котвите си. Приела е предлоЖението ти за безвъзмездно даване на енергия.

Тези думи не ми говореха нищо, но явно бяха от голямо значение за другите двама магьосници, които силно се развъл­нуваха. Обръщайки се към тях, дон Хуан обясни, че предизвикателят на смъртта и Жената от църквата били различни проявления на една и съща енергия; по-мощното и слоЖно проявление била Жената. След като поела нещата В свои ръце, тя си послуЖила с енергийното тяло на Карол Тигз по някакъв неясен, злокобен начин, съответен на типичните за древните магьосници машинации, и така създала онази Карол Тигз от хотела - една Карол Тигз, сътворена изцяло от наме­рението. Дон Хуан добави, че не е изключено Карол и Жената да са постигнали някакво енергийно споразумение по време на своята среща.

В този миг дон Хуан като че ли бе осенен от неочакВана мисъл. Той се Взря В сподВижшците си с неВярВащ поглед. Те също го стрелнаха с очи. Бях сигурен, че не си разменят пог­леди просто за да открият признаци на разбирателство, за­щото и тримата яВно бяха осъзнали дадено нещо едноВре-менно.

- Всичките ни предположения са безполезни - каза дон Хуан с тих, спокоен глас. - Мисля, че Карол Тигз Вече я няма. Няма я и Жената от църкВата; те дВете са се слели и са от­летели, понесени от крилете на намерението - понесени, струВа ми се, напред. Онази Карол Тигз от хотела е била тол­кова загрижена за Външността си поради факта, че тя Всъщ­ност е била Жената от църкВата, която те е накарала да сънуВаш една друга Карол Тигз; една несраВнимо силна Карол Тигз. Не си ли спомняш какВо ти е казала? „Сънувай ме цяла­та от намерение! Устреми ме напред!"

• 
  КакВо означава тоВа, дон Хуан? - смаяно попитах аз.
  
• 
  ОзначаВа, че Жената от църкВата е изминала сВоя път.
  

- В какъВ смисъл, дон Хуан?

- В смисъл, че ако ти постигнеш свобода, и тя ще постиг­не същото.

- Как именно ще го напраВи?

- Чрез Карол Тигз. Но не се треВоЖи за Карол - каза той, още преди да съм изрекъл опасенията си. - Тя е способна да извърши не само тоВа, но и много по-слоЖни неща.

Самата безкрайност се стоварВаше Върху мен. Вече усе­щах смазващата й теЖест. В един миг мислите ми се прояс­ниха и аз попитах дон Хуан:

- КакъВ ще е крайният резултат от Всичко това?

Той не ми отговори. Огледа ме Внимателно от глава до пети. После каза бавно, сякаш премисляше всяка дума:

- Дарът на предизвикателя на смъртта се състои от не­изчерпаеми сънни възмоЖности. Една от тях е бил твоят сън за Карол Тигз в друго време, в друг свят; един по-просто­рен свят без ограничения; свят, в който неизпълнимото би могло да се изпълни. Този сън е загатнал, че ти не само ще преЖивееш тези възмоЖности, но и че някой ден ще ги разбе­реш.

Дон Хуан стана от мястото си и ние мълчаливо се отпра­вихме към къщата му. Мислите ми запрепускаха с бясна бър­зина. Това всъщност не бяха мисли, а образи, смесица от спо­мени за Жената от църквата и за Карол Тигз, спомени за нашия разговор В мрака на сънуваната хотелска стая. На някол­ко пъти почти ми се удаде да сгъстя тези образи в едно усе­щане за собствената ми личност, но в крайна сметка тряб­ваше да се откаЖа от това; нямах достатъчно енергия, за да осъществя подобна задача.

Малко преди да стигнем до къщата, дон Хуан се спря и се обърна към мен. Отново ме огледа внимателно, сякаш търсе­ше някакви знаци по тялото ми. В този момент се почувст­вах длъЖен да му изясня един Въпрос, за който той, както смятах, имаше съвършено погрешна представа.

- Бях с истинската Карол Тигз в хотела - казах аз. - За миг и аз самият вярвах, че тя е предизвикателят на смъртта, но след като прецених добре нещата, не мога да се придърЖам към тази мисъл. Това си беше Карол. По някакъв непонятен, свръхестествен начин тя беше в хотела, точно както бях там и аз самият.

- Разбира се, че тоВа е била Карол - съгласи се дон Хуан. -Ала не онази Карол, която познаваме ние с теб, а една сънува­на Карол, както вече ти казах, една Карол, сътворена изцяло от намерение. Ти си помогнал на Жената от църкВата да изг­ради този сън. Нейното изкуство е превърнало съня във всео­бхватна реалност - изкуството на древните магьосници, най-страшното нещо, което би могло да съществува. Аз те предупредих, че ще получиш върховен урок по сънуване, нали така?

- Според теб какво е станало с Карол Тигз? - попитах аз.

- Тя си е отишла - отвърна той. - Но някой ден ще срещ­неш новата Карол Тигз, онази от сънуваната хотелска стая.

- В какъв смисъл си е отишла?

- Отишла си е от света - каза той.

Почувствах пристъп на безпокойство, който ме прободе в слънчевия сплит. Постепенно се пробуЖдах. Бях започнал да си възвръщам съзнанието за собствената ми личност, но все още не го владеех напълно. Въпреки това то вече си пробива­ше път през мъглата на съня; изникваше като смесица от чувството за неизвестност и от смътното оп намирам едва ли не на една крачка от неизмеримото.

Лицето ми сигурно е изразявало недоверие, защото дон Хуан добави с убедителен тон:

- В сънуването стават такива неща. Вече трябва да си разбрал, че действията, изВършени в него, са окончателни. Карол Тигз си е отишла.

- Но къде мислиш, че еотишла, дон Хуан?

- Там, където са отишли и древните магьосници. Казах ти, че дарът на предизВикателя на смъртта се състои от неизчерпаеми Възможности на сънуВане. Ти не си искал нищо конкретно, затоВа Жената от църквата ти е дала абстрак­тен дар: ВъзмоЖността да летиш на крилете на намерението.

ПреВод СВетла Христова

Редактор Слави Терзиев

ХудоЖник Александър Петров

Предпечатна подготовка - ЕТ „ВиВеРа"

Печат и подвързия „Образование и наука ЕАД"

The Art of Dreaming

Copyright © 1993 by Carlos Castaneda

© Светла Христова, превод

© Петрум Ко. София, 1995

ISBN 954-8037-43-2