Катедра "хиг" курсов проект по инженерна геология

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

I. Теорeтична част 4

2. Щампово натоварване 7

3. Срязване на целик 13

3.1. Хоризонтално изтласкване на целик 13

3.2. Вертикално срязване на целик 15

4. Определяне на преработката на бреговете на водохранилища 16

4.1. Метод на Качугин 16

4.2. Метод на Золотарьов 19

5. Определяне на устойчивостта на склон по линията ІІІ – ІІІ по Метода на Г.М.Шахунянц 20

6.Определяне якостта на гранити по метода на мащабния ефект 22

7. Определяне на скалния натиск в участъка от трасето минаващ през тунел 23
ІІ. Изчислителна част 24
1. Динамична пенетрация 24

2. Щампово натоварване 27

2.1. За инженерногеоложка разновиднoст “пясък” 27

2.2. За инженерногеоложка разновидност “глинест пясък”.......................... 28

2.3. За инженерногеоложка разновидност “дребнозърнест пясък” 30

3. Срязване на целик 32

3.1. Хоризонтално изтласкване на целик 32

3.2. Вертикално срязване на целик 34

4. Определяне на преработката на бреговете на водохранилища 35

4.1. Метод на Качугин 36

4.2. Метод на Золотарьов 37

5. Определяне на устойчивостта на склон по линията ІІІ – ІІІ по Метода на Г.М.Шахунянц 38

6. Определяне якостта на гранити по метода на мащабния ефект 40

7. Определяне на скалния натиск в участъка от трасето минаващ през тунел...................................................... 42

2. Заключение за геодинамичните процеси и явления по пътното трасе 44

ІV. Използувана литература 47

ІІІ. Заключение

Получените полеви лабораторни и нормативни стойности на отделните показатели са изложени в Таблица 16.

За оценка на инженерногеоложките условия по линията на пътното трасе са направени изследвания за преработката на бреговете на водохранилище "Х", определен е скалният натиск в участъка, минаващ през тунел, изследвана е устойчивостта на склона по линията ІІI - ІІI, който е в неустойчиво състояние.

По отношение на преработката на бреговете на язовир "Х", който е изграден в изветрели гранити, се налагат укрепителни мероприятия, тъй като дължината на преработената зона определена по метода на Качугин за 80-годишен период е 43 m, а преработката за краен период по метода на Золотарьов е 50,5 m. При положение, че пътното трасе минава на около 100 m от брега на язовира, може да се заключи, че преработката ще влияе на трасето и то трябва да се изгради като, се взиме под внимание влиянието на язовира.

Като укрепителни мероприятия в случая могат да се използват:

1.Вълнобойните бетонови стени : те се изграждат на абразионни брегове , незасегнати от други геодинамични явления и се фундират върху здрави скали;

2.Блоково – насипни стени : те могат да се изградят от скални или бетонови блокове , служат като вълногасители и като защитни прегради на бреговете ;

По отношение на участъка, минаващ през тунел, са изчислени стойностите на скалният натиск за гранитите, а също и за разломната зона, открита при проучванията. Скалният натиск определен за палеозойските гранити е 110,15 kN/m², а за разломна зона той е 8887,5 kN/m², което трябва да се има предвид при проектирането и строителството на тунела.
По отношение на устойчивостта на склона по линията ІІI - ІІI, през който минава пътното трасе, е направен изчислителен модел по Съкратеното аналитично решение на метода на Г.М.Шахунянц. Полученита стойност за коефициента на устойчивост са дадени в Таблица 17:
Таблица17

Коефициент на устоичивост	Без водно ниво	хидростатичен натиск	хидродинамичен натиск
	0,86	0,71	0,51

От получените стойности за коефициента на устойчивост показани в Таблица 17 се вижда ,че склона е в неустойчиво състояние.Това налага проектирането и изграждането на укрепителни съоръжения, които могат да бъдат:

1. 
   Подпорни бетонови стени : изграждат се впетите на плитки и недълбоки свачища , когато съществуват сравнително здрави литоложки разновидности под свлачищната повърхнина , в които стените могат да бъдат фундирани;
   
2. 
   Контрафорсни съоръжения : към тях се отнасят контрафорсните земни насипи, каменно–насипните стени, блокажи и др., които също се изграждат върху петите на свлачищата, но за разлика от стените те могат да поемат значителни премествания на терена и не се нуждаят от специални условия за фундиране;
   
3. 
   Анкери : прилагат се , когато под свлачищната повърхнина съществуват скални , полускални или чакълестопесъчливи разновидности , в които могат да се правят техните корени;
   
4. 
   Пилоти : те могат да бъдат с най–различни размери и основно биват два вида – забивни или изливни;
   
5. 
   Преоткосиране(вертикална планировка) на земните маси в телата на свлачището : прилагат се с оглед да се намалят активните сили и да се увеличат пасивните сили , а също така и да се премахнат релефните форми задържащи повърхностните води , в свлачищата се налага преоткосиране на земните маси;
   
6. 
   Подземни дренажи : това са основни противосвлачищни съоръжения , които имат задача да пресекат водопритока към свлачищата и да дренират подземните води в тях , т.е. да сведат до минимум действието на хидростатичния и хидродинамичния натиск върху свлачищните терени;
   
7. 
   Повърхностни дренажи : обикновено това са открити обицовани канавки , които имат най-различни конструкции и сечения , те имат главно две задачи – да не допускат приток на повърхностни води в тялото на свлачището и бързо да отвеждат повърностните валежни води , падащи върху тялото на свлачището;
   

Конкретно в нашия случай към укрепването на свлачището и на проектирания от нас път , който се намира в обхвата на свлачището може да се подходи по следния начин. Първо в петата на свлачището може да бъде изградено контрафорсно съоръжение , т.к. не се нуждаят от специални условия за фундиране , имаме необходимият свободен терен в основата на свлачището за тяхното изграждане и са значително по-евтини от другите съоръжения.По отношение укрепването на пътя , в долната му част може да се изгради подпорна бетонова стена , а тъй като се намира в горната част на свлачището масива над него може да бъде преоткосиран с цел да се намалят активните сили и да се увеличат пасивните сили . Като след преоткосирането на масива трябва да бъдат изградени отвеждащи повърхностни дренажи , които имат за цел да отвеждат бързо повърхностните води и да не допускат приток на води в тялото на свлачището. Изцяло за свлачището трябва да бъдат изградени и подземни дренажи , които имат за цел да сведат до минимум действието на хидростатичния и хидродинамичния натиск върху свлачищният терен.