5.Частни кодификации – кодификациите на международния институт за уеднаквяване на частното право; Еднообразни правила на МТК в Париж, Принципите на договорното право.
-Те представляват ВИ на частноправен субект и от тази гледна точка не могат да се разглеждат като източник на правото. Ако съответните страни по сделката възпроизведат част от тези клаузи в договора, те ги обвързват като договорни клаузи.
Търговски закон – има кодификационно значение, тъй като инкорпорира най-важните институти на търговското право. Структура:
1.Част първа – Обща част – урежда понятието за търговец, някои от индивидуализиращите търговеца белези, ТП, клон, търг.представителство и търговски книги
2.Част втора – разделена е на 3 дяла, които са посветени на видовете търговци – ЕТ, търговец-публично предприятие и ТД. В уредбата на ТД има общи правила, както и специален режим за петте вида ТД, - СД, КД, ООД, АД и КДА. В тази част са включени и норми относно преобразуването на ТД, ликвидацията, обединенията на търговци и европейското дружество.
3.Част трета – ТС – общи правила и правила за отделните видове ТС
4.Част четвърта – производство по несъстоятелност
5.Част пета – производство по стабилизацията на търговец
4.Субекти на търговското право - понятие за търговец. Придобиване на търговско качество. Търговска дейност и търговски сделки.
1.Придобиване на търговско качество по занятие – чл. 1, ал. 1 ТЗ :
1)Субект на ГП – ФЛ или ЮЛ – може да е български или чуждестранен гражданин, вкл. и еманципиран непълнолетен (проф. Калайджиев). Другото тълкуване е, че разпоредбата на СК във връзка с чл. 56 ТЗ е обща, а чл. 56 ТЗ е специална разпоредба и от тази гледна точка не може еманципираният непълнолетен да придобие търг.качество.
2)Лицето да сключва някои от посочените в чл. 1, ал. 1 ТС – това са абсолютни ТС. Преобладва разбирането, че предпоставка за придобиването на търг.качество е сключването на ТС, а не извършването на някаква икономическа дейност. Втората особеност е, че съдебната практика приема, че изброяването в чл. 1, ал. 1 е неизчерпателно – аргумент е чл. 1, ал. 1, т. 13 „други услуги“
-Лицето трябва да сключва лично и за своя сметка ТС, за да придобие търг.качество. Има няколко изключения:
*Прокурист и търг.пълномощник – и двамата сключват ТС от името и за сметка на друг търговец, поради което те не придобиват търг.качество.
*Търговски представител по чл. 32 ТЗ – той може да действа като пряк или косвен представител, т.е. може да сключва сделки от свое име, но за чужда сметка, като в чл. 1, ал. 1, т. 4 е предвидено, че дейността по търг.представителство, осъществявана по занятие, води до придобиване на търг.качество, макар че лицето сключва сделката за сметка на друго лице.
3)Лицето трябва да сключва сделките по занятие – като критерий е въведенa перодичност за сключване на сделките или сключване на определен брой сделки. Възприетото мнение е, че това кога сделките се сключват по занятие, е фактически въпрос. За да се придобие търг.качество по занятие, се приема, че сделките следва да се сключват с цел получаване на печалба, но самата печалба не е предпоставка за възникване на търг.качество.
=>При наличието на тези 3 материални предпоставки възниква търг.качество. От този момент възниква задължение за лицето да се впише в ТР като търговец.
ЮЛ – има два подхода. Първият е, че следва да се направи едно корективно отменително тълкуване и ал. 1 да е приложима само към ФЛ. Другият подход разглежда особени хипотези:
*ЮЛНЦ – те могат да извършват такава дейност с оглед на тяхната цел. Ако приемем, че е допустимо те да се регистрират като търговец, това влиза в противоречие с основния принцип в ТП – развитие на търг.дейност с цел разпределение на тази печалба.
*Публичноправни ЮЛ – с оглед чл. 519 ГПК по-скоро не могат да придобият търг.качество – срещу държавни и общински учреждения не се допуска изпълнение на парични вземания.
*Общината – ТП №4/2010 г. общината може да извършва стопанска дейност, включително в хипотезата на чл.1, ал. 1 ТЗ, но тя не се регистрира в ТР, не води търг.счетоводство.
Сподели с приятели: |
