Климент охридски“ исторически факултет

13 са с барботина. Системата за анализ в настоящия труд обхваща три нива техника на
украса (барботина, релефна, врязана, набодена, канелюри, изрязана/кербшнит, графитна)
– видове техники (според инструмента или начина на нанасяне) – мотиви. Съчетанието на няколко различни мотива седна и съща техника върху един предмет образуват композиция. Смесването на няколко различни техники се означава като комбинация.
5. Резултати от класификацията и сравнителен анализ
Създадената класификация и сравнителният анализ на представени в Русенската могила типовете форми с тези от синхронни обекти, позволи няколко основни извода Въпреки че често в научната литература се споменават форми, характерни за определена фаза, много малък процент от тях са уникални за конкретен етапна култура
КГК VI (обр. 8). Няколко се срещат във всички фази на късния халколит, както и през средния. За целия период на култура КГК VI са характерни шест общи типа. Отделни типове са разпространени през средния халколит и първа фазана КГК VI, а някои продължават и във втора фаза. Типични форми се наблюдават през последната, трета фазана КГК VI както и в първа фазана културата. Най-многобройни обаче са съдовете, характерни само за втора и трета фазана КГК VI. Анализът на обработката на външната и вътрешна повърхностна съдовете показа, че рядко е следван ясен модел на изработване, тъй като комбинациите между двете фактури дори при един и същ тип са разнообразни. От друга страна, общите форми за грубата и фина керамика са изключение и обикновено включват по-простите съдове и капаци. Потвърждава се идеята за преднамерена зададена функция при създаването на формите (от грънчаря, но същевременно оставя въпроса за конкретната им употреба на ползвателите (домакинството) според тяхната лична преценка. Установено бе, че оформянето на устията, преломите и дъната имат слаба хронологическа или типологическа натовареност, което отговаряна голямата унифицираност на керамиката на култура КГК VI. Известни предпочитания се отчитат при използването на конвексните дъна при сферичните чаши и равните дъна при хранилищата, както и на преломи с отстъп отдолу при големи гърнета и чаши, обикновено с израстъци насъщото място. Всички тези особености са свързани с допълване на функцията на споменатите форми. Разпространението и комбинациите от допълнителни елементи върху формите са свързани с употребата на конкретен съдили типове съдове. Релефните пъпки например играят роля на помощни участъци против приплъзване при преместване на предметите, тъй като са поставяни върху средната частна големи тави или върху преломите на

14 двусъставни купи. Още по-силно свидетелство е честата им комбинация с четири израстъка върху гърнета, формиращи своеобразна симбиоза за лесно захващане при транспортиране. При фините съдове също се наблюдава подобна зависимост, но там характерни са единичните пъпки в най-изпъкналата част при съдовете с шия, паници и купи или върху первази на капаци. Запазените комплекти отсъди капак насочват, че тяхната функция е да показват принадлежността на определен капак към конкретния съд, тъй като те прилепват именно в позицията, в която пъпките застават в една ос. Друг начин е чрез двойка пробити отворчета в шията на съдовете и перваза на куполовидните или гъбовидните капаци, през които вероятно е преминавал шнур за прикрепването им един към друг. Бяха разграничени няколко типа съдове със специфични функции (обр. 9). Такива са например съдовете с чучури, със загладена вътрешна повърхност, подходяща за течности. Различните им форми подсказват, чеса се използвали различно – вероятно някои за термична обработка, други за съхранение, а трети – за пренасяне. Възможна функция на други съдове е за приготвяне на храна, тъй като имат подходящи размери и характеристики на външната и вътрешна повърхност. Комплектите от съдове и съответните им капаци, намерени както в Русенската могила, така и в други синхронни селища, също дадоха възможност да бъдат свързани част от капаците с конкретни типове съдове. Анализът на разпространените техники и мотиви на украса показаха, че населението не е променило драстично своите традиции, въпреки следването на общите тенденции. Предпочитаните места за нанасяне са обикновено най-видимите – средната част при трисъставни съдове и горната при капаци. В случайна комбинации при дву- и трисъставни съдове мотивите върху отделните части рядко са идентични, въпреки че с малки изключения се изпълняват в еднаква или близка техника.

Изтегляне 6.13 Mb.

Сподели с приятели: