Климент охридски“ исторически факултет
Изтегляне 6.13 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
agresiq-1
| Цел и задачи Основната цел на настоящата дисертация е да се направи пълна характеристика на целите керамични съдове от халколитните пластове на Русенската селищна могила с оглед на превръщането ѝ в пълноценен извор за релативната хронология и социално- икономическата структура на обществата от това време. Това е първа стъпка в опита за възстановяване на археологическата стойностна могилата и материалите от нея, загубена поради грешки във воденето на документацията при отделните етапи на проучването ѝ. За постигане на общата цел са поставени няколко основни задачи събиране на цялата информация за Русенската селищна могила, обхващаща както публикуваните трудове, така и полевата документация, съхранявана в РИМ-Русе и НАИМ-БАН (полевите дневници, инвентарните книги, графични планове на теренни ситуации и фотодокументация); прегледна проучванията върху керамиката като източник на информация за различните аспекти от живота на праисторическото общество и особено изследванията, фокусирани върху керамиката и релативната хронология на култури Боян, Поляница и КГК VI; създаване на общ каталог, обхващащ всички цели керамични форми от всички археологически кампании създаване на обща класификация за всички форми, основана на единни критерии събиране на информация за присъствието и хронологията на съответните типове в синхронни обекти и сравнителен анализ на разпространението им идентифициране на всички възможни затворени комплекси в могилата и определяне на тяхната относителна хронология проследяване на основните зависимости на представените в комплексите съдове според морфологични и функционалните им особености и съпоставяне с останалите комплекси от обекта и такива от синхронни селища и некрополи от ареала на култури Боян, Поляница и КГК VI. Съдовете от по-късни епохи не са цел на настоящото изследване, носа включени в илюстративната част. 5 Методи Основните методи на изследването са продиктувани от конкретните поставени задачи. Сравнителният анализ е застъпен в почти всички аспекти на проучването. Той засяга търсенето на аналогии на конкретни керамични форми или цели керамични комплекси в рамките на могилата или комплекси от други синхронни селища и некрополи. Типологическият метод е използван при изработването на единна класификация на керамичните съдове, капаци и поставки от обекта и проследяване промените на видовете. Математическият и статистическият подход в работа са приложени при изследване на количествените характеристики на отделните елементи на керамиката с цел проследяване на промени в териториален или хронологически аспект. Използвани са също за сравнително изследване на всеки от отделните комплекси от могилата и други възможни сравними обекти. При търсенето на закономерности в състава на комплексите е използвани т. нар. кореспондентен анализ (Correspondence Analysis (CA)). Подобни приложни изследвания не се срещат често в праисторическите трудове. Обикновено се свеждат до таблици, показващи процентно съотношение на конкретни типове предмети вдаден обект. През последните години има примери за използването му в анализа на големи праисторически комплекси, като Варненския халколитен некропол. Приложен беше нов подход за идентифициране на затворени горели комплекси от могилата, които не са били документирани на терен. Използвани са основно данните от полевите дневници, инвентарните книги и частично графичната документация. Основната идея е да се локализират петната отгорели деструкции и струпване на вторично горели керамични съдове според техните координати в различните пластове на могилата. При съвпадение нагорели жилищни останки и много съдове се очертават горели структури с различни размери, които би следвало да са останки от сгради, реални затворени комплекси. Изтегляне 6.13 Mb. Сподели с приятели:
|