Климент охридски“ исторически факултет
II глава. Класификация, типология, релативна хронология (прегледна
Изтегляне 6.13 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
agresiq-1
- Навигация на страницата:
- 1. Анализ на керамиката
- 2. Релативна хронология и вътрешна периодизация на култури Боян, Поляница и КГК VI
| II глава. Класификация, типология, релативна хронология (прегледна проучванията) Във втора глава е направен прегледна част от основните трудове върху керамиката като даваща информация за различни аспекти от живота на древните общества. 1. Анализ на керамиката Обобщени и систематизирани са основните проучвания върху темата, като изложението е разделено натри части. Първата обхваща общи изследвания от теоретична гледна точка – на Ана Шепард, Оуен Рай, Прудънс Райс, Клайв Ортън, Джеймс Скибо и др. Разгледани са основните постулати за технологичните, формални и декоративни характеристики на керамиката и връзката им с конкретната употреба на съдовете. Във втората част са събрани изследванията върху праисторическата керамика от България, като фокусът е върху предложените начини за систематизация на керамиката от отделни култури. В третата част са разгледани публикациите, посветени на синхронните на Русенската могила обекти от култури Боян, Поляница и КГК VI. От прегледа стана ясно, че използваните критерии при обособяване на групи са сходни, въпреки използването на различни термини при означаване на отделните категории. 9 Особено голямо значение има какъв е видът на подлежащия на обработка материал – фрагментиран или цели и/или реставрирани съдове. 2. Релативна хронология и вътрешна периодизация на култури Боян, Поляница и КГК VI Културите, застъпени частично или изцяло в пластовете на Русенската селищна могила са Боян, Поляница и КГК VI. Направен е прегледна публикациите, засягащи обособяването на трите култури в България и Румъния и вижданията на отделните автори относно тяхното вътрешно развитие. Най-рано са разпознати култури Боян и Гумелница на територията на Румъния. Докато в България през те и те години на XX век все още липсват опити за разграничаване на откритите материали, в Румъния вече има ясно изградена концепция за релативната им хронология. Основавайки сена последователността на пластовете на селището край езерото Боян, както и в селищните могили Видра и Глина, е наблюдавана следната последователност от култури Боян – Гумелница – Глина. Впоследствие развитието на култура Гумелница е подразделяно на различни фази според проявлението ѝ в различните обекти. През последните десетилетия има тенденция към разделяне на културата в две основни фази. Вижданията относно вътрешната периодизация на култура Боян също търпят много промени. Тя е разделена основно на четири фази. Последната се явява преход към късния халколит. В България в началото на те години на XX век е наложена Карановската хронологическа система, в която фаза Караново VI се отнася към култура Гумелница. Тук също в различни трудове културата се подразделяна три или четири фази с по няколко подфази. Първоначално материалите, предхождащи култура КГК VI в Североизточна България, са описвани най-общо като сходни с култура Боян. След проучването на селищните могили Овчарово и Поляница през те години на XX век Хенриета Тодорова установява съществуването на отделна култура – Поляница, с четири фази на развитие. Пълното напасване на фазите от различните създавани и използвани периодизационни схеми на културите Боян, Поляница и КГК VI от двете страни нар. Дунав е невъзможно на тази степенна проучване. Основна причина са разминаванията на вътрешната им периодизация в румънската и българската археологическа литература и липсата на достатъчен брой сигурни комплекси, които могат да бъдат сравнявани. В настоящата дисертация е прието четириделното развитие на култури Боян и Поляница, при което фази Поляница II-III се отнасят към Боян-Видра, а фаза Поляница IV е 10 синхронна на фаза Боян-Спанцов в Румъния. За култура КГК VI най-широко използваната система е стри фази на развитие. Липсват предпоставки за разграничаване на подфази. Изтегляне 6.13 Mb. Сподели с приятели:
|