Клуб "5 сутринта"


Тактика №10: Ученик за 60 минути



страница34/54
Дата01.01.2024
Размер1.42 Mb.
#119775
1   ...   30   31   32   33   34   35   36   37   ...   54
Клуб \'5 сутринта\' - Робин Шарма - 4eti.me (2)

Тактика №10: Ученик за 60 минути


Прозрението: Колкото повече знаете, толкова по-добре ще се справяте. Всички легендарни лидери имат безгранично любо­питство и безкрайно желание да израснат до най-добрия си аз. А и образованието наистина е ваксина срещу неочакваните про­мени. Хората, които постигат най-голям успех, са и тези, които учат до края на живота си. Бъдете един от малкото страхотни хора, които възвръщат героизма си, култивират уменията си и материализират гения си, като стават ученици от световна класа.


Изпълнението: Учете най-малко шейсет минути на ден. На­правете всичко необходимо, за да запазите желанието си за не­умолим растеж. Всекидневното учене ще подобри находчивост­та ви, ще задълбочи мъдростта ви и ще разпали ярък пламък, който да подхранва величието ви. Ще се превърнете в задълбо­чен мислител и истинска суперзвезда. Конкретните тактики за вашите шейсет минути включват например да прочетете всяка хубава книга, която ви попадне, да преглеждате бележките в дневника си, да се запишете в курсове онлайн, да разговаряте с ментор и да гледате филми за изграждане на умения. Като ка­питализирате върху най-големите си дарби и способности, ще станете не само по-добър, но и незаменим човек. Ще бъдете тол­кова изключителни в това, което правите, че вашата организация и пазарът няма да могат да действат без вас. Ще се превърнете в изключително ценен лидер във вашата област. И ще можете да давате забележителни потоци от стойност на членовете на екипа си, на клиентите и на общностите, на които имате щасти­ето да служите. Резултатите ще бъдат щедри награди, които ще получите под формата на доходи, високо положение и вътреш­ната радост, която изпитвате от това, че сте благороден човек, извършващ работа от световна класа и изпълняващ висша цел.

* * *

– Имам и друг подарък за вас двамата – възкликна милиарде­рът. – Това е едно стихотворение, което научих наизуст за моята Ванеса. – При тези думи той притисна снимката ѝ.
– На всеки Свети Валентин беше традиция да ѝ подаря сто и осем червени рози, страхотни шоколади и едно друго нещо по време на вечеря в любимия ни ресторант. След това падах на коляно и рецитирах стихотворението.
– Какво беше „другото нещо“? – попита художникът.
Милиардерът придоби леко смутен вид и сведе поглед към земята.
– Луксозно бельо – отговори лаконично той и намигна.
После стъпи на голямата дъбова маса, разположена в едната част на огромния хотелски апартамент. Като дете, което си иг­рае на криеница, той покри очите си с ръка. После започна да рецитира едно старо стихотворение от Спенсър Майкъл Фрий с дълбоко чувство:


На този свят най-важно е да докоснеш друг,
Докосването на нашите две ръце е
нещо по-важно за болното сърце
от подслон, и хляб, и вино.
Защо ти е подслон, когато нощта си тръгне.
И хлябът трае само ден.
Но докосването и гласът завинаги пеят в душата.

– Това е толкова красиво – каза художникът, видимо разчувстван.


За мистър Райли ставаше все по-ясно, че макар понякога да проявяваше грубост, този художник бохем имаше нежно сърце. И макар понякога за външните хора, които не го познават, да изглеждаше по-пасивния от двамата влюбени, това всъщност не беше така. Истината беше, че дълбочината на голямата му лю­бов към предприемачката заглушаваше незрелите нужди на его­то му. Добротата му не трябваше да се възприема като слабост. Художникът беше силен мъж.
– И аз написах едно стихотворение – добави художникът. – То е за теб, моя любима.
– Кажи ми го. Моля те – каза нежно предприемачката и оп­рави яката му.
– Добре – каза художникът и преглътна. – Казва се „Нека ни­кога да не си кажем довиждане“. И е следното:

НЕКА НИКОГА ДА НЕ СИ КАЖЕМ ДОВИЖДАНЕ


Случайна среща и този най-пръв поглед,
Красотата ти ме трогна, а силата ти ме успокои.
Животът неочаквано ни зарадва с възможност, изпратена от разум, който знае по-добре и ни накара да направим крачка. И да поемем риск. Печели този, който се осмели да направи крачка. Спасение намира този, който е готов да бъде отхвърлен. И само този, който си възвърне силата, ще бъде възкресен. Не бях познал истинската любов.
Не вярвах в двойните дъги.
Нито в романтичните разходки, хванати ръка за ръка на изгрев-слънце.
Не си представях, че първата целувка ще ни доведе дотук.
Когато падаш, ще те подкрепя.
Когато се страхуваш, ще те прегърна.
Когато се съмняваш, ще съм до теб.
Когато успяваш, ще вдигна тост за теб.
А когато искаш да си тръгнеш, няма да те пусна.
Мисля за теб непрестанно.
Чувствам те дълбоко в себе си.
Не знам какво направих, за да те заслужа, но сега мечтая да остарея с теб.
Нека никога да не си кажем довиждане.

Художникът падна на едно коляно и целуна ръката на жената, която скоро щеше да стане негова съпруга. Тя се изчерви силно и беше дълбоко трогната. После се чу силен плач.


Двамата ученици подадоха на ментора си кърпичка, за да си избърше сълзите.


Сподели с приятели:
1   ...   30   31   32   33   34   35   36   37   ...   54




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница