Клуб "5 сутринта"



страница37/54
Дата01.01.2024
Размер1.42 Mb.
#119775
1   ...   33   34   35   36   37   38   39   40   ...   54
Клуб \'5 сутринта\' - Робин Шарма - 4eti.me (2)
Днешният ден е безценен. Всички пари на света няма да го вър­нат обратно. И затова аз го улавям, наслаждавам му се и го почитам.
През този ден изпълвам ума си с големи мечти, за да не остане място за дребни съмнения. Замествам нагласата „не мога“ с „мога“. И помня, че най-големият ми растеж се крие в назъбе­ните краища на крайния предел на силите ми.
През този ден ще си припомня, че докато мисията ми не се превърне в истинска обсесия, никога няма да проявя таланти­те си докрай. И докато жаждата ми да служа на другите не надхвърли собствената ми несигурност, ще пропусна големия шанс през тези ценни часове да помогна с нещо на другите.
През този ден ще презаредя решителността си да избягвам подправено благородство, ще бъда искрен и скромен – стъпил с два крака на тази свещена земя. Ако критиците и злонаме­рените хвърлят камъни срещу мен, аз ще отговоря на лошото им поведение с доброта и любов – дори да не го заслужават. Ако ми се подиграват – както винаги са правели, още като бях дете – ще взема камъните, които хвърлят срещу мен, и ще ги превърна в съвършени паметници. А ако някой ме нарече „ стра­нен “, както често се случва, ще се усмихна с очевидната мъд­рост, залегнала дълбоко в сърцето ми, и ще отговоря, че само неудачниците, странните и ексцентричните променят нашия свят. Да си различен от другите наистина е страхотно. А да си ексцентричен е много хубаво.

Гледката беше сензационна – Стоун Райли, направил стоика на една ръка, като в същото време удряше с другата сърцето си, сякаш да го стимулира, и рецитираше поезията си.


– Думите са нещо креативно – каза той, като се изправи и пое дълбоко в гърдите си свежия въздух на Франсхук. – Говорете с думи на освободен героизъм. Нека да са думи на човек, който страстно търси възможности. Служете си с езика на надеждата, с изреченията на силата и с фразите на лидерството – и безу­словната любов. Управлявам грижливо думите си. Всяка сутрин.
Милиардерът обходи с поглед лозята.
– Всички велики гении наистина са обичали играта. Разби­рали се, че да се забавляваш е мощна форма на възстановяване. Всички са имали някакъв вид развлечения, с които да преза­реждат празните си батерии. Айнщайн обичал да плава с лодка. Аристотел и Чарлс Дикенс обожавали всекидневните разход­ки. Холивудската суперзвезда Мерил Стрийп обичала да плете, Стив Уозняк играел поло, Бил Гейтс се запалил по бриджа, а Сергей Брин често правел упражнения на трапец. Времето, през което не работите, не е загубено – подчерта милиардерът. – То е необходимост. Предоставя ви пространство за инкубация на точно тези идеи, които ще ви донесат цяло състояние. Затова ра­ботете по-малко, за да свършите повече работа. В това до голяма степен се заключава смисълът на Двойните цикли на елитното представяне.
– Разбирам още повече стойността на Метода 60/10 – каза художникът. – Сигурно това означава, че няма нищо лошо всяка седмица да си взимаш няколко дни почивка.
– Не само няма нищо лошо, но е необходимо да предпаз­ваш петте актива на гения, точно тези, които играчите от шампионската лига използват, за да се наложат в своята об­ласт, а работата им да издържи проверката на времето. Ето конкретната тактика: вземете си поне два цели дни почивка всяка седмица. Без компютри и смартфони. „Дни с нула тех­нологични устройства“ – така ги нарича Магьосникът. Пълно възстановяване. И на всеки три месеца правете още по-дълга почивка. От десетилетия насам излизам във ваканция през юни, юли и август. Плавам с лодка, карам велосипед, чета, плувам, разпускам с приятели, прекарвам прекрасни момен­ти с дъщеря си и се радвам докрай на живота. Вие, приятели, може и да не намерите толкова време за почивка. Но трябва да ви кажа, че през тези цикли на възстановяване мисля и планирам по най-добрия начин и достигам до най-добрите си прозрения. Винаги се връщам в офиса хиляда пъти по-вдъх­новен, жизнен и преизпълнен с пламък.
Покрай тях пак прелетя пеперуда. Лозята като че ли нашеп­ваха за предстоящите прекрасни чудеса. Сега слънцето грееше ярко, но на безкрайното африканско небе се показа и тънкият лунен сърп и сякаш търсеше внимание. Гледката спираше дъха.
Предприемачката хвана съпруга си за ръка.
– Вълшебно е – каза тя.
– Да знаете, хора – каза мистър Райли, като хвана велосипеда си и тръгна по тайната задна пътека, която по някакъв начин беше открил, – земният рай не е някакво мистично, духовно мяс­то, към което да се стремим. Той не е някакво царство, запазено само за светци, пророци и мъдреци. Изобщо не е така. Открих – и само ако знаете колко пъстър и вълнуващ живот имах през всичките тези години, – че земният рай е състояние, което всеки може да създаде.
Сега милиардерът поведе разговора в значително по-задъл­бочена посока и придаде още по-философско звучене на този урок, посветен на границите между работа и живот за едно ви­наги легендарно представяне и по-щастливо съществуване. За­щото победата в бизнеса, ако нямаш и радост в сърцето, е про­пусната възможност.
– Чувствам се наистина щастлив от живота си – заяви Стоун Райли. – Живея главно в магия.
– Магия? – почуди се художникът, като подръпна две от плит­ките си и развърза връзките на маратонките си.
– Магия – потвърди милиардерът, който изглеждаше спокоен, но и уверен, релаксиран, но и замислен, весел, но и духовен. – Научих, че да постигнеш успех, без да се вълнуваш, е най-голя­мото поражение.
Предприемачката и художникът седяха един до друг на земя­та сред лозите.
Милиардерът продължи:
– Въпреки че винаги съм полагал всички усилия за разви­тието на компаниите си и разширяването на търговските си ин­тереси – главно, за да видя докъде мога да стигна, както и за да финансирам благотворителната си дейност – но също толкова се стремя да вкуся магията на един удивително добре изживян живот. Да печелиш, без да се радваш, е нищо.
– Не съм много сигурна дали те разбирам – призна предприе­мачката. Край тях премина камион, пълен с работници, които им се усмихнаха дружелюбно.
– Прекрасна сутрин! – извика един от тях.
– Толкова много обичам работата си. Къщите, вещите и иг­рачките, които притежавам, ми носят голямо удоволствие. Само че нищо от това не ми е нужно. Имам каквото ми трябва и имам репутацията на глобален бизнесмен. Но не се отъждествявам с тези неща. Остарявам и макар че още обичам много всички удоволствия на света, те не са необходими за щастието и спо­койствието ми. Започнах да гледам на всичко това като на една голяма игра, един вид спорт.
– Притежавам много неща, но те не ме притежават – продъл­жи милиардерът. – И въпреки че играя в света, обожавам и ди­вата природа, не само метафорично, но буквално – както тук се радвам на природните чудеса в тази неземна долина на Франс­хук. Това също е начин, по който прилагам в живота си модела на Двойните цикли. Намирам време, за да се наслаждавам на­пълно на живота.
– Магия – повтори милиардерът, а птиците като че ли запяха още по-силно. Появиха се още повече пеперуди, сякаш искаха да чуят разговора.
– Боже, животът е хубав. Не пропускайте нищо от неговото величие и невероятни чудеса. Те винаги са на ваше разположе­ние – каквото и да преживявате в момента. Разбирате ли, всички ние живеем с време назаем. А животът се изнизва толкова бързо. Вие двамата неусетно ще остареете и вероятно ще се озовете със стотина внуци. – Милиардерът се засмя и после продължи шепне­шком: – Утопия, Шангри-ла, Нирвана и Земният рай са само име­на за едно състояние – те не са място, което можете да посетите. Влизате в магията на живота и започвате да изпитвате пълно бла­женство всеки ден, след като си възвърнете присъщата си сила, скрита дълбоко във вас. И когато не отлагате да бъдете благодарни за дори най-дребните всекидневни блага. Когато започнете да ста­вате нещо като магьосник, ще се превърнете в магнит за чудеса.
„Милиардерът взе да навлиза в доста мистична и отвлечена територия“ – помисли си предприемачката.
– Земен рай – повтори милиардерът. – Животът ми е общо взето постоянен поток от красота. И открих, че това няма почти нищо общо с многото пари. То по-скоро е свързано със способ­ността да намираш красота и в най-дребните неща. Например, как снощи огънят от камината ме сгряваше и вдъхновяваше. Свързано е с това да прекарваш много време сред природата, на места като това – каза той и посочи към лозята, които изпълваха долината, – или на разходка в гората, на изкачване в планините, някъде край морето или да бродиш сред пясъците на гола пус­тиня. Свързано е с това да преоткриеш възторга, удивлението и величието, които са на разположение на всеки, ако посещавате редовно художествените галерии и позволите на енергията и ге­ния на създателите на тези творби да попият в Умствената, Сър­дечната, Здравната и Духовната ви нагласа. Свързано е с прос­то приготвената прясна храна, с интересните, истински, умни, креативни и съчувствени хора, които ви карат да се почувствате добре. Да пристъпиш в магията също така означава да се сбо­гуваш с миналото, да прегърнеш настоящето и да се завърнеш към въображението, невинността, изобилието и обичта, които си познавал добре, когато си бил дете. Възрастните са влошени деца. Земният рай се появява естествено в сърцето ти, когато имаш интелигентността и смелостта да започнеш отново да го отваряш. Както сте правили и вие, когато сте били малки.
– Пикасо казва: „Отне ми четири години да се науча да ри­сувам като Рафаело и цял живот, за да се науча да рисувам като дете“ – каза енергично художникът. – Съгласен съм, че ако се върнем към невинността си, ще внесем магията в живота си.
Милиардерът спря. Той остави велосипеда си и махна с ръка на двамата си ученици да го последват в една част на лозята, където имаше черен метален знак с надпис „Шенен Блан“ с яр­кожълти букви. После Стоун Райли падна на колене.
Предприемачката и художникът го гледаха как рисува една диаграма в богатата на минерали почва на тероара. Изглеждаше точно така:


Сподели с приятели:
1   ...   33   34   35   36   37   38   39   40   ...   54




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница