Клуб "5 сутринта"
Глава 13. Клуб „5 сутринта“ научава формулата 20/20/20
Изтегляне 2.29 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- — Марк Аврелий, римски император
| Глава 13. Клуб „5 сутринта“ научава формулата 20/20/20 На разсъмване, когато те мързи да станеш, винаги си каз- вай следното: „Ставам, за да свърша работата си на човек”. — Марк Аврелий, римски император „Рим е в кръвта ми. Енергията му тече през жилите ми. А неговият уникален вид ма- гия възстановява духа ми“ – помисли си милиардерът, докато самолетът му рулираше по пистата на частното летище. Песента „Магнолия“ на италианската група „Негрита“ пулсираше от аудиосистемата, а милиардерът поклащаше здравите си рамене в такт с музиката. „Пламенната гордост, фантастичните страсти и славните сърца на римляните ме вдъхновяват толкова много – каза си той. – Начинът, по който светлината пада на Три- нита деи Монти, църквата на върха на Испанските стълби, винаги приповдига духа ми – и често докарва сълзи в очите ми. Фантастичната храна като моцарела ди буфала, качо е пепе, аматричана и карбонара, абачио – агне сукалче, изпечено на огън, подхранва желанието ми да се наслаждавам максимално на живота. А изящно изваяната архитек- тура на този град-музей на открито, където обичам да се разхождам в дъжда, говори едновременно на воина и на поета в мен“ – мислеше си милиардерът, когато самолетът приближи до ръкава. Той беше прекарал много от най-хубавите си години през своя фантастичен, макар и далече не съвършен живот в Рим, в един апартамент в историческия център на града на Виа Витория. Цюрих и другите му домове бяха места, където отиваше главно, за да работи по проекти и да управлява международните си търговски начинания. Но Рим, е, Рим беше, за да подхранва възторга му. И да утолява апетита му за радост. Да вдъхва аромата на гардениите през пролетта и да прави дълги разходки покрай храма, който се намира при езерото в парка, наречен Вила Боргезе, бяха две от люби- мите му неща в живота. Да стане в 5 сутринта, преди гъстият график на Рим да сподави част от величието му, и да тръгне с планинския си велосипед покрай фонтана Треви, до Мони, да мине покрай Колизеума и да стигне на Пиаца Навона, за да поседи и да се полюбува на красивата църква на този елегантен площад, събуждаше в него блясъка, който носи само ранното утро. Такива преживявания го караха да се чувства преуспял много повече от богатството му. И жив. Трябва да знаете, че най-голямата любов в живота му беше родена в Рим. Милиарде- рът я беше срещнал в една английска книжарница близо до Виа деи Кондоти, приказ- ната улица, където са основните магазини на най-прочутите италиански модни къщи. Макар да наближаваше четирийсет години, милиардерът все още не беше женен при тази първа среща. Тогава той беше нещо като плейбой и човек, известен с вкуса си към изисканите удоволствия на света. Все още си спомняше книгата, която я беше помолил да му помогне да намери – „Джонатан Ливингстън Чайката“ от Ричард Бах, тази прек- расна повест, посветена на промяната, за една чайка, която знае, че е създадена да лети по-високо от другите и се впуска в незабравимо пътуване, за да превърне това вътрешно 128 познание в реалност. Ванеса бързо беше намерила един екземпляр, беше изключително любезна, но отчай- ващо хладна и после се беше обърнала да обслужи друг клиент. Милиардерът трябваше да посещава тази тясна книжарница с книги, подредени на стари дървени рафтове по овехтелите стени, повече от година, преди младата жена да се съгласи да излезе на вечеря с него. Упоритостта му се подхранваше от нейната диск- ретна красота, сияйна интелигентност, бохемския стил и сдържания ѝ смях – неща, от които той се чувстваше щастлив като семейство пчели, попаднало в огромен буркан с мед. Ожениха се в чаровния крайморски град Монополи в Пулия – южната част на Италия. „Какъв специален ден беше този – тъжно си спомняше милиардерът. – Музиката, ко- ято звучеше на централния площад, докато ние танцувахме, забравили всичко друго под разтапящата сърцето светлина на пълната луна. Току-що пристигналото от фермата си- рене бурата и приготвената от бабата на главния готвач паста орекиете. Хората от града, присъединяващи се към веселото празненство и тяхното безгранично италианско госто- приемство, които ни носеха бутилки домашно вино Негроамаро и Примитиво като сват- бени подаръци”. Цялото това преживяване все още предизвикваше силно вълнение в него. Връзката на милиардера с Ванеса беше едновременно сензационна и избухлива, както се случва в много големи любовни истории. Понякога – всъщност често – силната ро- мантична връзка събужда дълбоко скрита болка. С този специален човек най-после се чувстваме в безопасност да свалим социалната си броня и да покажем най-истинския си аз. И ето че другият ни вижда в цялата ни красота, страст и светлина. Но също така ясно съзира онази сенчеста страна във всички нас – страната, изградена от болките, които сме понесли в живота си. В „Пророкът“ Халил Джубран пише: „Когато любовта те призове, следвай я, въпреки че пътищата ѝ са трудни и стръмни. Въпреки че мечът, скрит под крилата ѝ, може да те рани. Въпреки че гласът ѝ може да разбие мечтите ти, така както северният вятър прев- ръща градината в пустош. Любовта ще ти стори всички тези неща, за да можеш да поз- наеш тайните на сърцето си“. Но все пак въпреки бурният характер на брака им мили- ардерът и неговата красива жена го бяха превърнали в успех и той беше продължил десетилетия. Тя беше починала внезапно преди много години, но той никога не се беше оженил повторно. Не би си позволил да се влюби отново. Предпочиташе да се съсредоточи върху своята бизнес империя, да разширява филантропичната си дейност и да се радва сам на наистина прекрасния живот, който си беше извоювал. Милиардерът извади портфейла си и бавно измъкна от него смачкана снимка на Ва- неса. Вгледа се в нея, запленен от изображението. После пак се закашля. Силно. – Добре ли сте, шефе? – попита един от пилотите от кабината. Милиардерът не отговори, все още загледан в снимката. Предприемачката и художникът бяха пристигнали в Рим преди няколко дни и бяха омагьосани от гледките, великолепието и паметниците на Вечния град. Хванати за ръце, попивайки енергията и красотата на Рим, те бродеха из павираните улици, по които ня- кога бяха ходили велики строители и благородни императори. Днес беше денят, който чакаха отдавна. Тази сутрин щяха да научат Формулата Изтегляне 2.29 Mb. Сподели с приятели:
|