Към присъда №8, постановена от С. районен съд на 29. 04. 2015 година по наказателно дело №196 нохд по описа на рс с за 2014 година

към присъда № 8, постановена от С. районен съд на 29. 04. 2015 година

по наказателно дело № 196 НОХД по описа на РС С. за 2014 година.
С обвинителен акт по досъдебно производство № ../201. година по описа на РУП С., по прокурорска преписка № ../201. година по описа на РП С. срещу подсъдимия П. Д. С. от гр. С. с ЕГН .. е повдигнато и внесено в Районен съд С. обвинение в това, че на .. година около 23 часа в бистро „Б.” в курортен комплекс Б. е причинил на Л. Б. С. с ЕГН .. тежка телесна повреда, изразяваща се в периферно разкъсване на ириса, нереагираща зеница, кръв в стъкловидното тяло, намаление на зрението на лявото око при постъпването до 003 запазена перцепция и проекция на светлина, довело до постоянна слепота на лявото око – за престъпление по чл. 128 ал. 1 вр. ал. 2 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението по същата квалификация и предлага наказание лишаване от свобода около законоустановения минимум.

В съдебно заседание Л. Б. С. конституиран в съдебното производство като частен обвинител и граждански ищец чрез повереника си адвокат М. поддържа обвинението и приетият за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия за сумата 30 000 лева, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, както и за сумата 2100 лева обезщетение за имуществени вреди от деянието и телесната повреда, предмет на обвинението, ведно със законната лихва върху посочените суми считано от … година до окончателното им изплащане.

Подсъдимият П. Д. С. лично и чрез защитника си адвокат И. С. вземат становище за оправдателна присъда поради недоказаност на авторството на деянието.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Л. Б. С. е едноличен търговец с фирма ЕТ „И.. .. – Л. С.” и собственик на заведение бистро „Б.” в курорта Б. в долната част на пистата „Ч. з.” в същия курорт.

На .. година Л. Б. С. затворил заведението си „Б.” около 23 часа, заключил входната врата, загасил осветлението, като останал да работи само телевизора. Л. Б. С. чул блъскане по входната врата и видял подсъдимия П. Д. С., на когато братът на Л. С. е неизправен длъжник за сумата 1000 лева. Подс. П. С. ритал стъклото на заключената входна врата на бистро Б., като викал „ще ви изтрепам боклуци такива”, а пострадалият Л. С. подпирал с лакът и тяло заключената вратата от вътрешната страна. Подсъдимият П. С. взел облегнатата на външната стена на заведението лопата за ринене на сняг с дървена дръжка и пластмасово гребло и започна да удря с него по скъплопакета на заключената входна врата, който от нанесените три силни удара се счупил, като се строшило и пластмасовото гребло на използуваната за взлома лопата за ринене на сняг. Пострадалият Л. С. бил от вътрешната страна на вратата на заведението със счупен стъклопакет и се мъчел да избута подсъдимия и да му попречи да влезе в заведението. През направения чрез счупването на стъклопакета отвор на входната врата подсъдимият П. С. ударил с дръжката на лопатата с острата й част Л. Б. С. в лявото око, от което пострадалият С. заслепен отстъпил назад, като през това време подсъдимият П. С. проникнал в заведението. Окото на пострадалия Л. С. обилно кървяло, а подсъдимият П. С. продължил да му нанася удари с юмруци в лицето и тялото, докато пострадалият С. се опитвал да го задържи с думите „П. какво стана, успокой се. Това продължило две три минути след което подсъдимият П. С. си тръгнал. Окото на пострадалия С. продължавало да кърви, той се обадил на телефон 112, като сигналът за инцидента бил получен от дежурния в РУП С. в 23 часа и 20 мин. В отговор на сигнала на място в бистро Б. в Б. дошли полицаите М. Б. Йо. и Г. В. П. свидетели по делото. Пристигнал и Л. Л. С. - син на пострадалия и го откарал в УМБАЛ „Ц. Й. - ИСУЛ” за оказване лекарска помощ и там били извършени на пострадалия С.преглед на лявото око, като се констатирала наложителност на операция за извършването на която се извършили необходимите изследвания на пострадалия. Още на следващата сутрин .. година било оперирано нараненото ляво око на пострадалия Л. С., за която той заплатил 2100 лева, видно от приложената фактура.

Видно от съдебно-медицинските експертизи на вещото лице патолог и допълнителната експертиза на вещото лице очен лекар, вследствие на нанесения на Л. С. удар в окото му е причинена тежка лицева травма изразяваща се в хематоми на клепачите във вътрешните им половини, субконюнктивален кръвоизлив, кръв в предната очна камера, периферно разкъсване на ириса, нереагираща зеница, кръв в стъкловидното тяло, намаление на зрението на лявото око при постъпване до 003 ( запазена перцепция и проекция за светлина), практическа слепота, за която от доказателствата по делото не се установява да е постоянна.

Съдът приема за доказано че именно подсъдимия П. Д. С. като ударил Л. С. в окото с дръжката на лопатата му е причинил посочените увреждания.

В тежест на доказване на обвинението е а не се установява постоянна слепота. Това че към момента на нанасяне на травмата е причинена практическа слепота не налага безсъмнен извод че тази слепота е постоянна. В момента пострадалия С. вижда с лявото око, макар и зрението да е намалено, видно от показанията му и заключението на съдебно-медицинската експертиза на вещото лице очен лекар.

Противоречия в доказателствения материал:

Разпитаният като свидетел по искане на защитата Х. О. Д. твърди в показанията си че същата вечер подсъдимият го карал от Б. за С., но това не изгражда алиби на подсъдимия. Показанията на свидетеля Х. О. Д. не се кредитират от съда и не съдържат обстоятелства които изключват или внасят съмнение във възможността на подсъдимия да бъде на местопрестъплението където е възприет от пострадалия Л. С. който сочи подсъдимия П. Д. като човека който е разбил стъклопакета на входната врата и го е ударил в окото.

В съдебно заседание на .. година свидетелят Х. О. Д. твърди в показанията си, че на .. вечерта 201. година към 22 часа – 22 часа и 30 мин. подсъдимият П.Д. го свалил с автомобил от Б. до С..

Съдът кредитира показанията на пострадалия свидетеля Л. Б. С. които логични и последователни и в тяхно логическо и житейско единство с доказаните факти по делото. Така, според логичните последователни и достоверни показания на Л. С. че затворил заведението си „Б.” около 23 часа, заключил входната врата, загасил осветлението, като останал да работи само телевизора, чул блъскане по входната врата и видял подсъдимия П. Д. С.. Пострадалият Л. С. непосредствено възприел как подсъдимият взема лопата за ринене на сняг и нанася удари по стъклопакета на входната му врата. След счупването на стъклопакета С. не само непосредствено възприемал подсъдимия, но и получил удар от него в окото, от който носи следа и в настоящия момент, тъй като вследствие на удара нанесен от подсъдимия с дръжката от лопата за ринене на сняг, на пострадалия С. е причинена практическа слепота с лявото око и трайно намаляване на зрението на същото око.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Х. О. Д. и съдържащите се в тях твърдения повече от година и три месеца след случая не внасят съмнение в достоверността на показанията на свидетеля Л. С.. Не само поради това че според тези показания превозването от Б. до С. е за времето 22 часа – 22 часа и 30 мин. т. е най малко половин час преди инцидента, а необходимото време за връщане от С. в Б. е двойно по-малко. Самите показания на пострадалия Л. С. са много по конкретни в сравнение с тези на св. Х. О., относими не за момента на инцидента, а най-малко половин час преди него. Пострадалият Л. С. има последствия в лявото си око от възприемането на подсъдимия С. пред стъклото на входната си врата. Каквото и да е правил в района на Б. и С. подсъдимият половин час преди инцидента, доказано е от показанията на пострадалия и от последствията в лявото му око, че именно той, въоръжен с дръжка от лопата е нападнал Л. С., след като е преодолял защитата от заключената врата счупвайки стъклопакета й.

Правни изводи:

Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 129 ал. 1 НК с това че е причинил на Л. Б. С. средна телесна повреда, изразяваща се периферно разкъсване на ириса на лявото око, нереагираща зеница, кръв в стъкловидното тяло и трайно намаляване на зрението на лявото око. Не е доказана постоянна слепота нито към момента на причиняване на травмата, нито като последица от нея. Касае се за практическа слепота при нанасяне на травмата поради настъпилия кръвоизлив, но в тежест на обвинението е на доказване, а не се установява такава причина или характеристика за тази слепота, която да я определи като постоянна. Постоянна слепота на лявото око по смисъла на чл. 128 ал. 2 пр. 1 НК не се доказва да е настъпила в който и да е момент до операцията, а след оперативната интервенция зрението на лявото око е възстановено, макар и силно намалено. Постоянната слепота не може да се приеме за доказана само от практическата слепота причинена към момента на нараняването, причината за която е оперативно отстранена. Да се приеме до този момент че е била налице постоянна слепота означава присъдата да почива на предположение, което е недопустимо по силата на чл. 303 ал. 1 НПК. Практическата слепота си следва да намери отражение в наказателната отговорност на подсъдимия, но доколкото тази слепота не е доказано да е постоянна, същата е отегчаващо обстоятелство в рамките на квалификацията средна телесна повреда, но няма основание за квалификацията тежка телесна повреда по чл. 128 ал. 1 НК. Съдът не кредитира заключението на вещото лице Д. Н. в частта му в която приема постоянна слепота. Няма основание за приравняване на практическата слепота получена непосредствено след травмата като постоянна слепота, което с оглед възстановяване макар и частично зрението на лявото око, би означавало присъдата да почива на предположение. В този смисъл е практиката на ВС и ВКС в съответствие с ПВС № 3 от 1979 година съгласно което постоянната слепота е налице тогава когато загубата на зрителната функция е от такъв характер че тя не може да се възстанови. Това означава поне в един момент след травмата да е установена такава окончателна загуба на зрителната функция, за което по делото няма доказателства. Едва при доказване на практическа слепота, която да е постоянна, от значение би било че последващото подобрение във времето или в резултат на лечението не се вземат предвид при квалификацията на деянието. В случая обаче няма момент за която да е доказано слепотата да е постоянна в смисъл загубата на зрителната функция от такъв характер, че тя да не може да се възстанови.

Доказано по несъмнен начин е че се касае за трайно намаляване на зрението на лявото око. От заключенията на съдебно медицинските експертизи включително и тази на вещото лице очен лекар се установява че на пострадалия Л. С. са причинени периферно разкъсване на ириса, нереагираща зеница, кръв в стъкловидното тяло, намаление на зрението на лявото око при постъпването до 003 запазена перцепция и проекция на светлина, контузия на булба и околоочната област на лявото око и разкъсна рана на очната ябълка без пролабиране или загуба на вътрешно очни тъкани. В резултат на тази травма на пострадалия е причинена от подсъдимия практическа слепота на лявото око (ВОС = 0,03 нк.) Това травматично увреждане е причинило кръвоизлив в стъкловидното тяло който след лечение е резобиран и прочразността на стъпловидното тяло е възстановена в значителна степен. Травматичната катаракта е отстранена оперативно и инплантирана интерокуларна вътрешноочна леща. В резултат на проведеното лечение към настоящия момент зрението на лявото око е 0,3 нк, частично възстановено и стабилизирано.

Видно от заключението на вещото лице очен лекар трайното намаление на зрението на лявото око води до увреждания на следните зрителни функции:

1. 
   Придобита липса на акомодация – затруднение при близка работа и четене.
   
2. 
   Липса на двуочно зрение, което нарушава пространственото зрение.
   

Друго отегчаващо отговорността обстоятелство е продължителния период от време в което е причинено отслабване на зрението, за който може да се приеме че е постоянно, пожизнено. При положение че за тази квалификация достатъчно е това отслабване на зрението да е трайно – за тридесет дни (ПВС № 3 от 1979 год.), това че в случая отслабването зрението на лявото око, умишлено причинено с деянието на подсъдимия е с такава голяма продължителност – пожизнено, постоянно, това отклонение от необходимото за състава е сериозно отегчаващо обстоятелство, което се съобразява при индивидуализация на наказанието.

Съдът намира че едно наказание лишаване от свобода от 4 години ефективно е наложително за това престъпление на подсъдимия.

Лишаване от свобода което не е ефективно или за по-малък срок не може да съдейства за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК. Подсъдимият е нанесъл инкриминираното увреждане чрез взлом, разрушавайки преградата на заключената врата, здраво направена за защита, включително и на личността на човека заключил собственото си заведение. Освен посочените по-горе отегчаващи обстоятелства относими към причиненото увреждане, съдът приема като отегчаващо и това че подсъдимият е използувал взлом и за да нанесе увреждащото нараняване в окото на пострадалия, който с нищо не е предизвикал това нападение.

Четири години лишаване от свобода ефективно ще съдейства за постигане на целите на наказанието – за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, за така необходимото предупредително възпиращо въздействие и създаване у него контрамотив за други посегателства над личността, както и за необходимото предупредително възпитателно въздействие на другите членове на обществото.

В случая се касае за едно непредизвикано от пострадалия нападение, чрез взлом и причиняване на практическа слепота и трайно отслабване на зрението на лявото око.

Самостоятелно отегчаващо вината обстоятелство е вероломността на нападението и моментът на осъществяването му - нощем. Едно непредизвикано от пострадалия нападение нощем, при което заключената врата не е могла да спре подсъдимия и директен удар в окото със средството за взлом е с висока степен на обществена опасност изискваща ефективно наказание лишаване от свобода за срок от четири години.

Всяко непредизвикано нападение срива основната опора на човешкото поведение в обществото, а именно: ако не вредиш, не си в опасност.

Законодателят в свои разпоредби отразява завишената обществена опасност на нападение при такива отегчаващи обстоятелства.

Така, разрушаването на прегради здраво направени за защита на имот е изрично предвидено обстоятелство с което законодателят в чл. 195 ал. 1 т. 3 НК от позицията на завишената обществена опасност на такова деяние установява самостоятелен по-тежко наказуем състав на кражбата. На по-силно основание е със завишена обществена опасност посегателство над личността чрез взлом и увреждане на зрението със същото средство с което е разрушена преградата за защита. Именно поради това разпоредбата на чл. 12 ал. 3 от НК предвижда, че няма превишаване пределите на неизбежната отбрана когато има проникване с взлом на жилище.

В конкретния случай обаче нападателят не е спрян с неизбежна отбрана. Поради това че нападението с нищо не е било предизвикано, пострадалият С., недоумявайки каква е причината, до последно, включително и след нараняването на окото му се е опитвал да успокои подсъдимия С., без да му причинява каквито и да било вреди за да се защити. Така в собственото си заведение в Б. и въпреки заключената врата пострадалият Л. С. се оказва с наранено невиждащо око и с увредено за цял живот зрение.

Четири години лишаване от свобода ефективно е наказанието за това деяние и дори при съобразяване като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът намира, че по-леко наказание или по кратък срок на лишаването от свобода няма да съдействат за постигане на целите по чл. 36 от НК.

На основание чл. 59 ал. 1 и чл. 61 ал. 1 точка 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража подсъдимият С. следва да изтърпи наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип при общ първоначален режим на изтърпяване.

Подсъдимият по изложените по-горе съображения досежно квалификацията на деянието следва да се признае за невиновен и оправдан по обвинението че е причинил постоянна слепота на Л. С., както по обвинението за тежка телесна повреда. Макар и с нараняването подс. П. С. да е причинил на пострадалия практическа слепота, в тежест на обвинението е на доказване, а не се установява тази слепота да е постоянна. Преди лечението на лявото око не се установява по несъмнен начин да е настъпила загуба на зрителната функция от такъв характер, че тя да не може да се възстанови. Това е критерият за постоянна слепота по съгласно ППВС № 3 от 1979 год. и в случая да се приеме че е настъпила постоянна слепота означава присъдата да почива на предположение в нарушение на чл. 303 ал. 1 НПК.

Гражданския иск е доказан изцяло по своето основание и размер както за имуществените, така и за неимуществените вреди.

Съгласно чл. 45 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите които виновно е причинил другиму.

В случая вредите са причинени чрез престъплението умишлена средна телесна повреда по чл. 129 ал. 1 вр. ал. 2 пр. 1 НК.

Доказано е увреждащото деяние на подсъдимият П. С., доказани са и причинените с него неимуществени вреди на пострадалия Л. Б. С., изразяващи се в болки и страдания от причинените му увреждания периферно разкъсване на ириса, нереагираща зеница, кръв в стъкловидното тяло, намаляване на зрението на лявото око до 0,003 нк - практическа слепота към момента на нанасяне на травмата и трайно, в случая постоянно отслабване на зрението на лявото око.

Доказана е и причинната връзка между деянието и посочените увреждания, а именно с деянието на подсъдимия са нанесени тези увреждания и ако не беше това нападение чрез влом от страна на подсъдимия и удар с дръжката от лопата в окото на пострадалия тези вреди не биха настъпили.

По силата на чл. 49 ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В случая в наказателния процес е доказана и вината и тя е под формата на умисъл, като досежно гражданския иск вината е установена не само с цитираната презумпция, но и от доказателствата по делото и преди всичко съдържанието на деянието: За да стигне до пострадалия подсъдимият със закана „ще ви изтрепам” чупи стъклопакета на заключената врата и с оръдието на взлома нанася удар в окото на пострадалия. Това деяние е доказано и с него е обективирана и вината на подсъдимия под формата на умисъл за нанасяне на вредите подлежащи на обезщетяване.

Едно обезщетение от тридесет хиляди лева е справедлив по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите паричен еквивалент на причинените на Л. Б. С.. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобрази както болезнеността на травмата не само при самото нанасяне на увреждащото нараняване и непосредствено след него, така и продължителния период за който макар и да е преодоляна нанесената към момента на удара практическата слепота, зрението остава увредено под формата на отслабване на зрението, което в случая е постоянно. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази, че инкриминираното деяние на подсъдимия е довело до увреждания на следните зрителни функции съгласно заключението на вещото лице очен лекар, което съдът кредитира:

1. 
   Придобита липса на акомодация – затруднение при близка работа и четене.
   
2. 
   Липса на двуочно зрение, което нарушава пространственото зрение.
   

На основание чл. 84 ал. ІІІ от Закона за задълженията и договорите съдът следва да осъди подсъдимия да заплати и законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано от .. година до окончателното му изплащане.

Доказан е гражданския иск и за обезщетението за имуществени вреди. Вследствие на деянието на пострадалия са причинени имуществени вреди, подлежащи на репариране по силата на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД в размер на 2100 лева, платени от Л. С. за оперативното лечение на причинената му от подсъдимия практическа слепота. Тези имуществени вреди са установени от представената фактура от медицински център „П. . ООД за сумата 2100 лева платена от пострадалия за обезпечаване на операцията наложила се именно поради инкриминираното деяние Съдът приема за доказани имуществени вреди в този размер.

На основание чл. 84 ал. ІІІ от ЗЗД съдът следва да осъди подсъдимия да заплати и законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 2100 лева считано от .. година до окончателното му изплащане.

От разпоредбата на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД се налага извода, че при задължение за въстановяване на причинени с непозволено увреждане вреди длъжникът изпада в забава считано от момента на причиняване на вредите.

На основание чл. 88 ал. 1 от НПК и чл. 78 ал. 1 от ГПК съдът следва да осъди подсъдимия да заплати на Л. Б. С. в качеството му на граждански ищец сумата 1000 лева за разноски по делото, заплатени в брой от пострадалия като адвокатско възнаграждение на повереника му адвокат Е. М., видно от приложените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие.